Метаданни
Данни
- Серия
- Стъкленият трон (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Midnight Crown, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Александър Драганов, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Героическо фентъзи (Меч и магия)
- Детско и младежко фентъзи
- Епическо фентъзи
- Роман за съзряването
- Романтично фентъзи
- Фентъзи
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 49 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- Silverkata (2020)
Издание:
Автор: Сара Дж. Маас
Заглавие: Среднощна корона
Преводач: Александър Драганов
Година на превод: 2014 (не е указано)
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: „Егмонт България“ ЕАД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска (не е указано)
Печатница: „Дедракс“ АД, София
Редактор: Вида Делчева
Художник: Talexi
Художник на илюстрациите: Kelly de Groot
Коректор: Таня Симеонова
ISBN: 978-954-27-1217-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6868
История
- — Добавяне
32
Селена се събуди в собственото си легло и разбра, че няма да има повече сънотворни във водата й.
Нямаше да има и повече закуски с Нехемия, нито уроци по Знаците на Уирда.
Нито пък приятели като нея.
Без да поглежда, разбра, че някой я е измил. След като премигна срещу ярката светлина в стаята си — и главата веднага я заболя след дните мрак в тъмницата — видя, че Лапичка спи до нея. Кученцето вдигна глава, за да близне ръката на Селена няколко пъти, след което отново заспа с нос, пъхнат между лакътя и тялото на момичето. Тя се запита дали Лапичка също усеща загубата. И дали не е обичала принцесата повече от нея.
„Ти си една страхливка.“
Не можеше да обвинява Лапичка. Всички извън това отвратително и прогнило кралство обожаваха Нехемия. Бе трудно да не я харесваш. Селена я обикна в мига, в който спря очите си на нея, все едно бяха астрални близнаци, намерили се един друг. Сродни души.
А сега нея я нямаше.
Селена постави ръка на гърдите си. Колко абсурдно и безполезно бе това, че нейното сърце биеше, а това на Нехемия — не!
Окото на Елена бе топло, все едно се опитваше да я успокои. Селена отпусна отново ръка на матрака.
Днес не се опита да стане от леглото, а Филипа едва я убеди да хапне. От устата й се изплъзна, че Селена е пропуснала погребението на Нехемия. Бе била твърде упоена, заровила се в скръбта си в тъмницата, за да присъства, когато погребваха приятелката й в студената земя, безкрайно далеч от топлото Ейлве.
„Ти си една страхливка.“
Така Селена не стана от леглото си този ден. Нито на следващия.
Или по-следващия.
Или дори още по-следващия.