Сара Дж. Маас
Среднощна корона (12)

11

Обучението му при асасините не бе минало напразно, тъй като за миг Арчър се озова на другия край на каляската с кинжал, появил се в ръката му от нищото.

— Моля те — прошепна задъхан той, — моля те, Лена.

Тя отвори уста, готова да обясни всичко, но той бе изпаднал в паника. Очите му бяха изцъклени, а дишането — учестено.

— Мога да платя.

Една малка и злобна част от нея се наслади на факта, че е толкова уплашен. После обаче вдигна ръце, за да покаже, че е невъоръжена. Поне на пръв поглед.

— Кралят смята, че си част от бунтовническо движение срещу властта му.

Той отвърна със смях, груб и горчив, в който нямаше и следа от красивия самоуверен мъж, когото тя познаваше.

— Не участвам в никакво движение, кълна се в Уирда! Може да съм проститутка, ала не съм изменник!

Селена задържа ръцете си така, че той да може да ги вижда, и отвори уста, за да му каже да млъкне и да я изслуша.

— Не знам нищо за подобно движение. Не съм чувал за някой, който би дръзнал да се изрепчи на краля. Но… но… — Дишането му се учести още повече. — Ако ме пощадиш, мога да ти разкажа за група, която наистина крои нещо в Рифтхолд.

— Значи кралят се цели в погрешните хора?

— Не зная — добави бързо той, — но тази група… със сигурност би искал да научи за нея. Изглежда, са разбрали, че кралят ни подготвя някакъв нов невиждан досега ужас. Те искат да го спрат.

Ако Селена бе добър и мил човек, щеше да му каже да се успокои и да си събере мислите. Обаче не бе нито добра, нито мила. Паниката развързваше езика му и затова тя го остави да говори.

— Знам само това, което шушнат клиентите ми. Но има група, която се събира в Рифтхолд. Те искат да върнат Елин Галантиус на трона в Терасен.

Сърцето й спря да бие. Елин Галантиус, изгубената наследница на Терасен.

— Елин Галантиус е мъртва — прошепна тя.

— Те не мислят така — поклати глава Арчър. — Казват, че е жива и събира армия срещу краля. Че иска да възстанови двора си, да намери оцелелите благородници на крал Орлон.

Тя се взря в него. Искаше да отпусне пръсти, да вдиша дълбоко. Ако в това имаше някаква истина…

Но нямаше. Ако тези хора наистина твърдяха, че са срещнали престолонаследницата, то тя трябваше да е измамница.

Съвпадение ли бе обаче, че Нехемия спомена двора на Терасен тази сутрин? Както и че Терасен е едничката сила, способна да се изправи срещу краля, стига да си стъпи на краката? Нехемия обаче се бе заклела да не я лъже повече. Ако знаеше нещо, щеше да й го каже направо.

Селена затвори очи, макар че и така бе наясно с всяко движение на Арчър. В тъмнината събра мислите си и потисна глупавата отчаяна надежда под покривалото на страха.

Отвори очи. Арчър я гледаше ококорен, а лицето му бе побеляло като тебешир.

— Нямам намерение да те убивам, Арчър — каза тя. Той се облегна на седалката и отпусна кинжала си. — Вместо това ще ти дам избор. Можеш да инсценираш смъртта си още сега и да напуснеш града преди пладне. А мога да ти дам време и до края на месеца. Четири седмици, през които да оправиш делата си и да си вземеш паричките, които си спечелил в Рифтхолд. Това време обаче ще си има цена. Ще те оставя жив само ако ми намериш информация за бунтовниците от Терасен и за това какво знаят за плановете на краля. А в края на месеца ще инсценираш смъртта си, ще отидеш някъде далеч и никога повече няма да използваш името Арчър Фин.

Той я погледна предпазливо.

— Ще ми трябва времето до края на месеца, за да си събера парите. — След което въздъхна и потърка лицето си. След дълга пауза каза: — Може пък всичко това да е за добро. Ще се измъкна от Кларис и ще започна живота си наново някъде другаде. — Макар да й се усмихна немощно, в очите му все още се четеше ужас. — Защо изобщо кралят ме подозира?

Тя се намрази заради съжалението, което изпита към него.

— Не зная. Просто ми даде бележка, на която бе написано името ти. Каза, че си част от някакво движение, което може да обърка плановете му, каквито и да са те.

— Де да бях такъв — изсумтя Арчър.

Тя започна да го изучава — мъжествената извивка на врата му и широките рамене, всичко в него предполагаше сила. Но това, на което бе станала свидетелка, разкриваше единствено слабост. Каол веднага бе разбрал що за човек е Арчър. Бе прозрял, че силата му е илюзия. А тя не. Почувства как се изчервява от срам.

— Можеш ли наистина да ми намериш информация за бунта в Терасен?

Макар наследницата да бе измамница, движението заслужаваше внимание. Елена й бе казала да търси следи. Сега й се удаваше възможност да намери такива.

— Утре вечер ще има бал в къщата на един клиент — кимна Арчър. — Чух как с приятелите му говорят за движението. Ако те уредя да присъстваш на тържеството, ще можеш да огледаш кабинета му. Може би ще намериш истински предатели, а не само заподозрени.

И някакви идеи какво може да е намислил краля. Да, тази информация щеше да й бъде много полезна.

— Изпрати подробностите утре сутрин в замъка, адресирани до лейди Лилиан Гордайна — каза му тя, — но ако тържеството се окаже безсмислено, ще преразгледам предложението си. Не ме прави на глупачка, Арчър.

— Та ти си протеже на Аробин — прошепна той и отвори вратата на каляската, като запази дистанция между тях, докато слизаше. — Не бих посмял.

— Хубаво — отвърна тя. — И още нещо.

Той спря с ръка на вратата на каляската. Тя се приведе напред и позволи на тъмнината да проблесне в погледа й.

— Ако разбера, че си се разприказвал, ако привлечеш твърде много внимание към себе си в опит да избягаш, ще те приключа. Ясно ли е?

— Аз съм Ваш вечен слуга, милейди — поклони се ниско той.

И след това се усмихна така, че тя се запита дали няма да съжалява за решението си да го остави жив. Облегна се на седалката и удари по тавана на каляската. Кочияшът потегли към замъка.

Макар да бе уморена, трябваше да свърши още нещо, преди да си легне.

* * *

Потропа веднъж, а след това открехна вратата, колкото да надникне в спалнята на Каол. Той стоеше неподвижен пред камината, все едно досега бе крачел напред-назад.

— Мислех, че спиш — каза тя и влезе вътре. — Минава дванайсет.

Той скръсти ръце пред гърдите си. Капитанската му униформа бе разкопчана под яката.

— За какво тогава дойде? Мислех, че изобщо няма да се прибираш тази нощ.

Тя уви плаща около себе си и заби пръсти в меката му тъкан. Вирна брадичка.

— Оказа се, че Арчър не е така чаровен, както го помня. Невероятно е как една година в Ендовиер променя начина, по който виждаш хората.

Устните му се извиха леко нагоре, но лицето му остана спокойно.

— Научи ли каквото искаше?

— Дори повече — отвърна тя и обясни какво й бе разказал Арчър (като промени историята и се престори, че той се е изпуснал между другото). Разказа му за слуховете за изчезналата наследница на Терасен, но прескочи частта за това как Елин Галантиус се опитва да си върне двора и да въздигне армия. Пропусна и че Арчър не е част от движението. Естествено и факта, че самата тя иска да разбере какви са истинските планове на краля.

Когато приключи разказа с новината за предстоящия бал, Каол отиде до камината и облегна ръце на нея, загледан в гоблена на стената. Макар да бе избелял, тя веднага разпозна древния град, сгушен в планината над езерото.

Аниел, домът на Каол.

— Какво смяташ да кажеш на краля? — попита той и извърна глава към нея.

— Нищо, докато не науча кое наистина е вярно и не изцедя достатъчно информация от Арчър, преди да го убия.

— Просто бъди внимателна — кимна Каол и се отдръпна от камината.

— Престани да ми го повтаряш.

— Лошо ли е?

— Да, лошо е! Не съм някаква глупачка, която да не може да се защитава и да използва главата си!

— Да съм казвал такова нещо?

— Не, но постоянно повтаряш „внимавай“ и ми обясняваш колко се безпокоиш, все искаш да помагаш и…

— Защото наистина се безпокоя!

— Не трябва! Мога да се грижа за себе си не по зле от теб!

Той направи крачка към нея, но тя не отстъпи.

— Селена, повярвай — изръмжа той и очите му заблестяха, — знам, че можеш да се грижиш за себе си. Безпокоя се обаче, защото ми пука. Боговете са ми свидетели, знам, че не бива, но е така. Затова ти казвам да внимаваш, защото винаги ме е грижа какво ще стане!

Тя премигна.

— О! — успя само да каже.

Той потупа носа си и притвори очи, след което си пое дълбоко въздух.

Селена му се усмихна глуповато.