Лусинда Едмъндс
Бавен танц (91)

91.

Антон Шенел отвори големия кафяв плик и прочете краткото писмо.

Скъпи мистър Шенел,

Прилагам, по указания на моя клиент, мистър Саша Лопов, писмо до вас, което той ме помоли да ви изпратя след неговата смърт. Мистър Лопов, както сигурно знаете, почина миналата седмица и аз следвам неговите указания.

С уважение

Антъни Браун, адвокат

Антон отвори другия бял плик и започна да чете. Когато свърши всичките четири листа, веднага започна да ги препрочита, за да се увери, че очите му не го лъжеха.

Саша сигурно беше откачил, когато беше писал това?

Антон провери ксерокопията от банковите извлечения и видя, че споменатите в писмото вноски наистина бяха правени.

Разбра, че Саша му се бе доверил да извърши онова, което той самият не беше успял да свърши. Трябваше да се проведе сериозно разследване.

 

 

Съобщението, че трябва да се отбие при Антон Шенел, не изненада Никол. Тя с усмивка се преоблече, като си мислеше за онова, за което той със сигурност щеше да я помоли. Дейвид Брайърли беше хореограф на новия балет за кралското благотворително галапредставление. Отдавна се говореше, че ще й дадат главната роля. Това означаваше, че ще стане примабалерина. Дълго беше чакала този момент.

Никол почука на вратата на Антон.

— Влезте.

— Здравейте, Антон, аз…

Усмивката на Никол угасна, като видя другите хора в кабинета му.

— Влез, Никол, и седни.

— Здравей, мамо — каза тя и изгледа гневно Мадлен Винсънт. — Какво прави тя тук?

— Искахме да си поговорим с теб, това е всичко — каза Антон.

— За какво? — изведнъж се притесни Никол.

— За едно писмо, което съпругът ти написа, преди да умре.

— О? И какво е имал да каже?

— Е, за начало твърди, че си отговорна за инцидента с Мадлен — спокойно каза Антон.

— Какво? — Никол се престори на изненадана. — Аз? Саша сигурно е бил дрогиран, когато ви е писал. Направил го е от злоба — тръсна глава. — Както знаете, ние не се разделихме съвсем приятелски.

— Така и предполагам. Трябва да призная, че когато за пръв път прочетох писмото, не му повярвах. Но съпругът ти ми изпрати и ксерокопия на банковите вноски, които доказват, че си внасяла пари всеки месец на нечия сметка. С помощта на банката открихме, че тя е на млад мъж на име Джим Стюарт. Говори ли ти нещо това име, Никол?

— Аз… аз… — тя пребледня. — Не знам за какво говорите.

— Виж тук — Антон й подаде копията. — Можеш ли да ни обясниш за какво си правила тези вноски?

— Не вярвам в това! Как смеете да се ровите в личните ми документи! Това е наказуемо!

— Както и предумишленото убийство — бавно отвърна Антон.

Никол вдигна очи към него.

— Не знам какво искате да кажете.

— Говорих с Джим Стюарт. Той потвърди, че си му платила доста пари, за да саботира сцената с лодката и Мадлен да получи сериозни травми. Освен това призна, че оттогава получава редовни суми от теб.

— Аз… той лъже. Нямате доказателство.

— Е, смятам, че неговите показания и вноските, които си правила, съвсем бързо ще убедят полицията, че има истина в цялата тази история.

За пръв път в очите на Никол се появи страх. Цялото й тяло сякаш се сгърчи.

— Няма да идете в полицията, нали? — прошепна тя.

— Бих отишъл, но майка ти ме помоли да не го правя. Не знам по какви причини, но за същото ме помоли и Мадлен.

— Как можа, Никол? — попита Ивет, без да скрива отвращението си. — Не мога да повярвам, че си моя дъщеря.

Антон продължи:

— Исках да отнеса въпроса до по-висша инстанция. Но заради приятелството с Ивет реших да я предпазя от скандала. Съвсем уверено мога да заявя обаче, че в момента договорът ти с Кралския национален балет е прекъснат.

— Чудесно. Ще си намеря работа другаде — презрително изсумтя Никол.

— Опитай, ако искаш, но знай, че моята дума се чува през много морета. Мога съвсем уверено да заявя, че никога повече няма да работиш в балетна компания.

— Защо, Никол, защо? Как можа да бъдеш толкова зла? Толкова безчувствена? Питах се защо се отнасяше така със Саша, когато той умираше, но реших, че просто те е страх.

Очите на Ивет бяха пълни със сълзи.

Никол мълчеше.

— И още нещо, преди да приключим тази среща. Платихме на Мадлен Винсънт солидна сума за нанесените телесни и морални щети. Разбира се, очакваме да ни възстановиш парите.

— Колко? — попита Никол.

— Петдесет хиляди лири — Антон стана и тръгна към вратата. — Предлагам да ги платиш доброволно. Довиждане, Никол. Надявам се никога да не те видя отново.

Антон затръшна вратата след себе си и застана в коридора. Въздъхна с облекчение. Беше се опасявал, че Никол ще откаже да си признае какво е направила. Ивет беше непреклонна в желанието си работата да не се раздухва повече, затова днес беше единственият шанс да накарат Никол да си признае. Той самият се увери във вината й чак когато видя страха в очите й при споменаване на думата полиция.

Все още отвратен, той тръгна по коридора и се замисли кой щеше да замести Никол в новия балет на Дейвид Брайърли по музика на Кристофър Винсънт.

Трите жени седяха в кабинета му и мълчаха.

— И как ще платя на Мади толкова пари? Трябва да се грижа и за дъщеря си, забрави ли, майко?

— Не съм, макар да ми се струва, че ти си забравила. Почти не я забелязваш през последните месеци. Ще трябва да свикнеш с мисълта, че при никакви обстоятелства няма да ти позволя да я имаш до себе си. Ще живее непрекъснато с мен, а теб не искам да те виждам повече в къщата си.

Никол беше ужасена.

— Не можеш да направиш това! Наташа е мое дете! Не можеш да я откраднеш от майка й. Мога да те съдя!

Ивет въздъхна.

— Е, решението си е твое. Мади каза, че няма да повдига обвинение, ако стоиш настрана от Наташа. Само се приближи до нея и край. Ще идем в полицията с онова, което знаем.

— Това беше желанието на Саша относно детето му — за пръв път проговори Мади.

— Детето му! — зловещо се изсмя Никол. — Сигурно се шегуваш! Саша изобщо не беше мъж. Вместо да съжаляваш него, помисли за мен. Саша ме измами да се омъжа за него, за да може да остане в страната. Беше абсолютно обратен. Божичко, можеше да бъда мъртва заради мръсните му навици.

Ивет стана и като се изправи пред Никол, я зашлеви силно.

— Млъкни! Може да си ми дъщеря, но се чувствам виновна, че не прозрях по-рано какво представляваш. Да не си посмяла повече да се мернеш пред мен, пред дъщеря си или пред Мади. Говоря сериозно, Никол. Хайде да вървим, Мади.

Ивет тръгна към вратата и я отвори.

— Добре, идвам след две минути — тихо каза Мади.

Ивет кимна, затвори вратата и двете млади жени останаха насаме.

— Исках просто да ти кажа, че ти прощавам за онова, което си направила, Никол.

Никол се обърна и се втренчи в Мади с неприкрита омраза.

— Ти беше тази, която ми каза, че Саша е гей. Защо не ме подкрепи? Така поне майка ми можеше да повярва какво съм преживяла.

Мади нехайно вдигна рамене.

— Ужасно е, когато хората не ти вярват, нали? Благодарение на теб баща ми умря с представата, че като по-малка съм вършила отвратителни неща. Но — било каквото било. Ти почти съсипа живота ми, но с помощта на много любов — също и от страна на майка ти — аз отново открих щастието. Сега просто те съжалявам.

Очите на Никол блестяха странно на бледото й лице.

— Можеш да си мислиш, че си победила, Мадлен Винсънт. Опита се да ми откраднеш съпруга, сега си привлякла майка ми и детето ми на твоя страна. Един ден ще те накажа за това точно както те наказах и преди.

Двете жени се гледаха мълчаливо.

— Саша беше прав. Ти наистина си зла. Сбогом, Никол.

 

 

Никол последва Мади и излезе за последен път от Кралската опера.

Видя, че Мади се качва в бяло MG, паркирано от другата страна на улицата. Майка й седеше на предната седалка. Никол забеляза как майка й се наведе и за миг прегърна Мади. После Мади подкара колата и отпътува с майка й.

Никол се обърна и се загледа в Националната балетна школа. Спомни си първия път, когато беше зърнала Мадлен Винсънт в деня на техния приемен изпит. Тогава животът изглеждаше толкова прекрасен. Тя беше красива и талантлива и светът беше в краката й.

А сега благодарение на маниакалната си омраза беше изгубила всичко.

Никол се обърна и тръгна надолу по улицата със замъглени от сълзи очи.