Лусинда Едмъндс
Бавен танц (17)

17.

Сутринта в деня на партито къщата беше пълна с разни доставчици и работници, които оправяха последните неща по голямата увеселителна палатка. Дори и Мади беше заразена от общото въодушевление.

— Мади, отивам до Фулъм Роуд с мама да изберем цветята. Нали би могла да ми направиш една услуга, моля те? — любезно я попита Никол, докато четиримата закусваха набързо в кухнята.

Мади едва ли би могла да й откаже пред баща си и Ивет.

— Разбира се. Каква?

— Помолих Гладис да ми изглади роклята, но тя каза, че е твърде заета с организирането на доставките. Би ли отделила един момент да го направиш?

— Разбира се, че ще го направиш, нали, Мади? — каза Кристофър.

— Да. И без това ще трябва да изгладя и моята — кимна Мади.

— Благодаря — каза с нужното чувство Никол.

Десет минути по-късно Никол и Ивет напуснаха къщата и Кристофър отиде в градината да наблюдава работата там. Мади се качи на горния етаж в малката шивачна, където, освен шевна машина имаше и дъска за гладене. Роклята на Никол вече висеше на релсата за дрехи. Мади отиде да вземе и своята, спомняйки си последния път, когато я беше носила. Надяваше се, че Саша щеше да дойде довечера, да й се извини и да прекара цялата вечер с нея.

Макар да не бяха разговаряли след скарването им, много й се искаше и Себастиан да дойде тази вечер. Беше му изпратила покана в знак на помирение, а той беше отвърнал с извинително писмо, че много би искал да присъства, но за жалост трябва да отлети за Италия седмица преди това.

Мади вдигна предпазния найлон и внимателно постави сапфирено синята копринена рокля върху дъската. Беше красива и Мади знаеше, че Никол щеше да изглежда прекрасно в нея. Ужасена да не остави и най-малкото петънце върху плата, тя го покри с чист тензух, включи ютията на най-слабата степен и започна да глади. Отне й цял час, но когато свърши, роклята изглеждаше чудесно. Тя въздъхна с облекчение, сложи обратно предпазния найлонов плик и я отнесе в стаята на Никол. После се върна да изглади и своята рокля.

Следобедът мина в трескава подготовка. В пет часа Ивет предложи всички да оставят инструментите и да пийнат нещо студено в градината.

— Не мога да повярвам, че нашето английско време наистина се оказа по-хубаво, отколкото очаквахме. Вечерта ще бъде приятно топла — каза Кристофър, докато работниците включваха светлините в градината.

— Изглежда прекрасно. Благодаря ви.

Никол отиде да прегърне майка си.

— Да, благодаря ви. Великолепно е — каза Мади.

— Сега, преди всички да отидем да се преобличаме, двамата с Ивет искаме да ви дадем нашия подарък — усмихна се Кристофър.

— Дълго и усърдно мислихме какъв да бъде — добави Ивет.

Кристофър извади два плика от джоба си и подаде по един на всяко момиче.

— Отворете ги — развълнувано каза той.

Мади намери билет за отиване и връщане до Ню Йорк в своя плик.

— Билет до Ню Йорк! — възкликна Никол.

— Всичко е уредено. Решихме, че тъй като и двете, надяваме се, ще бъдете доста заети през следващата година като членове на Кралския национален балет, трябва да се позабавлявате както подобава през последната си лятна ваканция. Така че, когато след три седмици семестърът свърши, и двете ще отлетите да погостувате на една моя много добра приятелка в Ню Йорк. През останалата част от юли и целия август ще правите в Щатите, каквото пожелаете. Марси е бивша балерина и на драго сърце ще се грижи за вас и ще ви развежда из града. Дори успях да уредя и на двете уроци към Нюйоркския балет — усмихна се Ивет.

— О, мамо, това е чудесно, нали, Мади?

Мади беше истински развълнувана. Дори това да означаваше, че ще трябва да търпи Никол, мисълта да види Ню Йорк и да има часове в балета им си струваше усилието.

— Да, фантастично е! Благодаря, татко — прегърна баща си, а после се обърна към мащехата си: — Благодаря, Ивет.

— Е, всички ще заминем през лятото. Двамата с Ивет наехме една къща в Тоскана. Годината беше много тежка и отиваме там за месец да се наслаждаваме на известно усамотение.

Ивет кимна.

— А сега мисля, че е време всички да се подготвим за вечерта. Ако се бавим, гостите ще ни заварят по хавлии.

— Имаш ли нещо против да използвам банята първа, Мади? — попита Никол.

— Не. Оставих роклята ти окачена на гардероба.

— Благодаря.

Ивет и Никол изчезнаха нагоре по стълбите и Мади и Кристофър останаха сами.

— Хубаво е да те види човек по-радостна, миличка — каза той.

— Да, татко. Виж, съжалявам, че напоследък бях малко по-трудна за понасяне. Аз… трябваше ми малко време да свикна.

— Разбира се, миличка. Но ти знаеш, че все още си моето най-добро момиче, нали?

Очите на Мади се насълзиха.

— Да, татко, знам.

— Прегърни ме — Кристофър разтвори обятия. — Честит рожден ден, скъпа. Гордея се с теб.

В този момент Никол се появи на площадката, държейки роклята, която Мади беше огладила по-рано. Лицето й беше обляно в сълзи.

— О, Мади, защо не ми каза? Ако знаех по-рано, може би щяхме да направим нещо.

Ивет се появи зад Никол.

— Каква е цялата тази врява?

— О, мамо, виж! — Никол разгъна роклята. В средата на полата, точно отпред, имаше ужасно петно от изгорено. — Не мога да я нося! Съсипана е и няма време да вземем нещо друго.

— О, мила! Не се тревожи. Сигурна съм, че ще намерим рокля за теб в моя гардероб. Как, за бога, стана това?

— Ами, помниш ли, тази сутрин, понеже Гладис беше заета, помолих…

Три чифта очи се обърнаха към Мади. Тя стоеше мълчалива и вцепенена, неспособна да каже нищо.

— Мадлен, защо, за бога, не каза по-рано? Можехме да се опитаме да я оправим или поне Никол щеше да има време да си купи друга рокля за вечерта.

Лицето на Кристофър не скриваше неговото раздразнение и разочарование.

— Защото… аз… не съм направила това — измънка Мади.

— Разбира се, че си. Не лъжи, Мадлен. Всички чухме Никол, че те помоли, а и аз минах край шивачната и те видях там — тихо каза Кристофър.

Никол смело триеше сълзите си.

— Вижте, нека не се тревожим повече. Сигурна съм, че е било просто грешка и…

— Така ли беше, Мадлен? — попита Кристофър. — Не мислех, че имаш такива отвратителни отмъстителни наклонности. Срамувам се от теб, наистина се срамувам. След всички усилия, които Ивет и аз положихме, за да прекарате добре рождения си ден, ти ни се отплащаш по този начин. Както и да е, времето тече. Предлагам да се измиташ оттук, млада госпожице. Бих искал да те изгоня от партито, но твоите приятели ще очакват да видят домакинята.

Ръцете на Мади трепереха.

— Виж, татко, знам, че не ми вярваш, но аз не съм…

— Качвай се в стаята си веднага, Мадлен!

Никога не беше чувала баща си да й повишава тон.

— И не слизай, докато не започне партито.

Като напускаше стаята, Мади хвърли поглед към Никол. Триумфиращият блясък в разплаканите й очи не можеше да бъде сбъркан с нищо друго.

Мади изтича в стаята си и се хвърли на леглото. Обгърна с ръце раменете си и отчаяно започна да се люлее напред-назад.