Лусинда Едмъндс
Бавен танц (7)

7.

Последните две седмици от срока бяха доста нещастни за Мади. Имаше допълнителни репетиции за коледното представление на „Лешникотрошачката“ и всеки от курса беше ангажиран в него. Серж я беше изгледал възмутено, когато беше влязла в следващия му час по балет. Беше се опитала да му обясни, но той беше махнал с ръка и я беше отпратил с думите:

— Тези, които не си правят труда да се появят в час, не получават роля в представлението. Разочарован съм от теб, Мади.

Естествено, Никол танцуваше в централното па-де-дьо със Саша. Мади не можеше да не забележи триумфиращия й поглед, когато за пръв път се размина с нея в коридора след онзи злокобен ден. Разбира се, нямаше никакви доказателства, че Никол беше провалила шансовете й.

Мади смело продължи да посещава часовете по теория с другите курсове, а в последния следобед от срока, когато беше насрочено представлението, тя си тръгна рано, обхваната от чувство на самосъжаление.

Единственото, което поддържаше духа й, беше мисълта за бала след пет дни и наближаващото завръщане на баща й.

 

 

През първите два дни от ваканцията Мади само ядеше и спеше. Тежкият семестър я беше изтощил физически, а емоционално беше направо като изцедена. След като си почина и се почувства по-добре, тя започна да мисли за Коледа и за завръщането на баща си. Реши да почисти основно къщата и да я украси за празника.

Настроението й се подобри, когато се осмели да тръгне по главната улица на Хампстед, отвратена от сутрешното жулене на подове, лъскане и пране. Беше красив и светъл декемврийски следобед и в селцето цареше атмосфера на празнично очакване.

— Здравей, Мади? Кристофър върна ли се вече? — попита я Макс, продавачът на зеленчуци, който я познаваше от бебе.

— Не, но остава по-малко от седмица. Искам една от прекрасните ти елхи, ако обичаш.

— Добре. Избери си, а аз ще накарам едно от момчетата да ти я донесе по-късно.

Мади си избра една близо двуметрова красавица и тръгна да се връща надолу по улицата, като пътьом купи бодлива зеленика и малко украса за елхата.

Щом отвори входната врата, чу, че телефонът звънеше. Хукна да го вдигне, преди да спре да звъни.

— Ало?

— Мади, Кейт е. Звъня да потвърдя за бала в сряда. Всичко е наред, нали?

— Да — каза Мади. — Освен дето още нямам рокля.

— Божичко! Как забравих! По-добре се отбий след около час да пробваш някои неща. Чакам те. Чао.

Телефонът замлъкна в ръката й.

 

 

Мади гледаше нещастно отражението си в огледалото в стаята на Кейт. Беше ужасна в смарагдовозелената бална рокля от шифон, която й беше твърде широка в бюста и по-дълга с десетина сантиметра. В другите, които беше пробвала преди тази, изглеждаше още по-зле.

— Мади, скъпа, с малко свиване и подкъсяване ще стане чудесна. Прави каквото искаш с нея. Няма да я нося повече. Наистина съжалявам, но се налага да те гоня. Тръгвам за едно коктейлно парти и трябва да се изкъпя. Ще се ориентираш сама как да ме намериш в сряда, нали? Аз трябва да съм в Дорчестър рано.

Мади вдигна рамене и се съблече.

— Да, Кейт. Надявам се, че нямаш нищо против да представиш Мади, вехтошарката, на всичките си шикозни приятелки.

Кейт вече не я чуваше, защото беше влязла в банята.

Мади нацупено си тръгна по Фицджон авеню. Мечтите й, че ще може да се появи пред Саша в зашеметяващ тоалет, рухнаха.

Като минаваше покрай неговото общежитие, тя го видя да излиза от входа. Той й махна.

— Здравей, Мадлен. Как си? Имаш ли време за кафе?

Тя кимна и двамата тръгнаха към кафене „Доум“. Саша поръча две капучино.

— Как мина представлението, Саша?

Мади смяташе, че беше най-добре да зададе въпроса си веднага и да се отърве от тази мисъл.

— О, добре мина. След това Никол се държеше така, сякаш е била на сцената на Ковънт Гардън — засмя се той. — Но това не беше важно, Мадлен. Представлението следващата година е онова, което наистина ще бъде от значение.

Мади кимна мълчаливо.

— Какво има, мъниче? Нещо си много умърлушена днес. Заради това, че изпусна представлението, или заради нещо друго?

Мади сви рамене.

— Няма нищо, Саша. Приятелката ми Кейт обеща да ми заеме рокля за бала в сряда. Днес отидох да пробвам някоя у тях, но нищо не ми стана. Приключихме с това — и тя му посочи торбичката на пода, — в което съм като истинско плашило.

— Я да видя — посочи той към торбичката и тя му я подаде, а той надникна в нея.

— Платът е наистина изящен. — За момент Саша се втренчи в нея. — Имам една приятелка, която може да превърне това в нещо красиво.

— Но, Саша, балът е след два дни. Сигурно приятелката ти…

— Шшт! Трябва да ми дадеш мерките си и да ми се довериш. Ще намина в сряда към три часа с новата ти рокля. Тогава, ако се налага, ще направим последните поправки. А аз ще пробвам своя смокинг.

— Добре. Едва ли мога да изглеждам по-лошо в тази рокля, отколкото сега. Кажи на приятелката си, че може да прави каквото поиска с нея. Кейт ми я даде и не си я иска обратно. Ето, ще ти запиша мерките си.

И като извади една смачкана хартийка от джоба на джинсите си, тя надраска върху нея някакви цифри.

— Благодаря. А сега моля да ме извиниш. Трябва да се срещна с един приятел.

Саша мушна хартийката в джоба на палтото си, плати капучиното и на излизане от кафенето й махна за довиждане.

Като си тръгна за дома, Мади се замисли и си призна, че всеки ден чувствата й към Саша се задълбочаваха. Но макар да знаеше, че тя беше най-близкият му човек в школата, все още чувстваше, че не познава голяма част от него. Подозираше, че беше влюбена, а нямаше никаква представа дали той споделя чувствата й. Реши, че балът в сряда щеше да даде идеална възможност на Саша да задълбочи нещата, и започна да се моли това наистина да стане.

 

 

Както беше обещал, Саша пристигна в три часа в сряда и подаде на Мади увитата в стар чаршаф рокля. На лицето му беше изписано трепетно очакване.

— Купих нещо, за да отпразнуваме Коледа — каза той и извади бутилка водка. — Намери чаши, а аз ще разопаковам роклята.

Мади побърза да донесе две чаши от кухнята. Вълнението на Саша беше заразително и тя също тръпнеше в очакване на онова, което щеше да види, като се върне в дневната.

Беше закачил роклята на етажерката. Седеше в едно от креслата и напрегнато я наблюдаваше, за да види реакцията й.

Мади ахна от радост. Не можеше да повярва, че това беше същата дреха, която му беше поверила преди два дни. Тя я докосна почтително.

— О, Саша, тя е невероятно красива. Твоята приятелка е наистина гениална, щом е създала такова чудо.

Той скромно наведе глава.

— Не е лоша, нали? Върви да я облечеш, Мадлен, да видим как ти стои. Аз ще налея от водката.

Мади занесе роклята в стаята си, свали ризата и джинсите си и внимателно я облече. Успя да закопчее малките перлени копченца на тила и се обърна да се огледа.

Горната част беше прилепнала по гърдите й и блестеше от малките стъклени мъниста. Под бюста роклята се разкрояваше и падаше на меки гънки чак до глезените. Бяха прибавени къси ръкави, покрити с шифон. Роклята й стоеше много добре и издължената линия подчертаваше грациозната й фигура и лебедовата й шия.

Мади знаеше, че роклята беше преправена от вещи и надарени ръце, както и от човек, който знае как да подчертае най-хубавото в нея. За пръв път в живота си се почувства почти красива. Тя слезе долу, приятно впечатлена от това как роклята се движи около тялото й.

Саша ахна, като я видя да влиза в дневната.

— Наистина ли това е моята малка Мади? О, стои ти чудесно! Аз… ъъъ, моята приятелка имаше предвид балета „Ондин“, когато работеше върху роклята ти. Марго Фонтейн играеше ролята на морската сирена толкова изящно. Смятам, че един ден тази роля ще бъде точно за теб. Ела, нека те прегърна.

Той разпери ръце и Мади отиде при него.

— Благодаря ти, Саша. Никога не съм имала нещо толкова красиво. Трябва да ми позволиш да платя на приятелката ти.

— Не, Мади. Това е моят коледен подарък за теб, с който искам да ти благодаря за… ами за това, че си ми добра приятелка.

— Ти направи това, нали, Саша?

Той се изчерви.

— Да. Майка ми ме научи, когато работеше в Болшой театър.

— Защо не ми каза от самото начало?

— Защото не вярвах, че ще ми повериш роклята. Както и да е… — Притисна я към себе си за миг, после я целуна по двете страни. — Сега, ще вдигнем тост за нас — за Коледа и за бъдещето. — Взе двете чаши, пълни до половината с водка. — Ще пием по руски. До дъно. Гледай!

Мади го наблюдаваше изумено как изпразва чашата.

— Хайде, Мадлен, нищо няма да ти стане.

— Добре — усмихна се тя. — Ето.

И като вдигна чашата, изля течността в гърлото си. За нейна изненада тя нямаше никакъв вкус, но веднага затопли стомаха й.

Саша запляска от радост.

— Видя ли? Вече си истинска рускиня!

Той си наля отново, но Мади му отказа и се качи горе да му донесе един от смокингите на баща си, за да го пробва, както и да окачи красивата си рокля.

Саша беше открил колекцията с плочи и беше пуснал „Половецките танци“ на Бородин. С чаша в ръка той танцуваше из стаята.

— Ела да танцуваме, Мадлен.

Той я хвана и започна да я върти, като плискаше водка на килима. Накрая и двамата се отпуснаха задъхани на дивана и започнаха да се смеят.

— Смятам, че ми дойде коледното настроение — кикотеше се той, като си наливаше отново водка.

— Е, аз трябва да ида да се изкъпя и да се опитам да се направя на красива. Ти пробвай смокинга на татко и гледай да ти стане.

Саша обърна лицето й към себе си. Кафявите му очи бяха сериозни.

— Ти си красива отвътре, Мадлен. Винаги бъди такава, моля те.

Тя кимна бавно и за миг се зачуди дали няма да я целуне. Но той се отдръпна и отпи от водката си.

Разочарована, Мади отиде да напълни ваната.

 

 

В седем часа, тъкмо когато Мади приключваше с грима си, на входната врата се позвъни. Тя се погледна за последен път в огледалото и побърза да слезе долу. Себастиан стоеше на прага, издокаран в смокинг и вишневочервена жилетка под него.

— Боже мой. Може ли наистина това да бъде малкото чипоносо хлапе, което утешавах на скута си, когато паднеше от колелото си?

— Млъквай, Себастиан, и влизай вътре. Студено е навън.

— Съжалявам. Сериозно, Мади, изглеждаш прекрасно. Моето малко момиченце, изглежда, е пораснало за една нощ — каза възхитен той. Гласът му издаваше изненадата му.

— Благодаря. Ела и се запознай със Саша. Той направи тази рокля за мен — каза Мади и поведе Себастиан по коридора.

— Той, така ли?

Себастиан изгледа красивия младеж, застанал в дневната. Беше почти сигурен, че го беше виждал някъде преди.

— Себастиан Ланг. Приятно ми е да се запозная с вас — протегна му ръка, — макар да съм сигурен, че сме се срещали преди. — Забеляза, че нещо трепна нервно в кафявите очи на Саша, после изчезна.

— Не, не мисля така — Саша пое протегнатата ръка.

Себастиан вдигна рамене.

— О, добре. Обикновено не забравям физиономии, но може и да греша.

— Саша е звездата на нашия курс в балетната школа. Един ден ще стане много известен.

Себастиан видя гордостта, изписана на лицето й, и искрящите й очи. Почувства необичаен пристъп на ревност, щом разбра, че Мади беше хлътнала по красивия руснак.

— Моля те, Мадлен — изчерви се Саша.

— Не бъди толкова скромен. Знаеш, че е вярно. Таксито ще дойде всеки момент. Искате ли по едно питие, докато чакаме? Останала е малко водка.

Мади погледна няколкото капки на дъното на бутилката.

— Не, благодаря. Не обичам водка — каза Себастиан.

Последва неловко мълчание. Тя напразно се мъчеше да намери какво да каже. За нейна най-голяма радост таксито пристигна и тримата напуснаха къщата.

 

 

Балната зала в Дорчестър изглеждаше като коледна сцена от филм на „Дисни“. Имаше огромна елха, украсена с малки бели лампички, а от тавана висяха големи лъскави звезди.

Кейт ги забеляза и дойде при тях.

— Мили мои!

Тя целуна и тримата поред, като се усмихна възможно най-съблазнително на Себастиан. Устата й остана отворена от изненада, щом се вгледа в роклята на Мади.

— Боже мой, Мади! Не може да бъде!

— Така е — гордо отвърна Мади. — Саша я преправи.

— Ще приемеш ли поръчка от мен, скъпи Саша? Ще са ми нужни толкова много дрехи този сезон.

— Може би, но имам малко време — учтиво отвърна той, като оглеждаше тъмнокосото момиче в прилепнала рокля от черно кадифе.

Кейт ги заведе до масата им в средата на балната зала и ги представи пред останалите петима души, които вече бяха заели местата си.

Мади се озова между Саша и някакъв младеж с благородническо потекло, който беше от класа на Кейт. От другата му страна седеше кобилестата му приятелка и пушеше „Марлборо“.

— Значи вие сте танцьорката? Надявате се да играете в мюзикъли, нали?

— Не. В Кралския национален балет.

— О!

Момичето се отвърна от Мади и това беше краят на разговора.

Саша наля на себе си и на Мади по чаша вино. Себастиан седеше от другата страна на масата, до Кейт.

Мади се чувстваше съвсем не на място. Тя отпи от виното си и се обърна към Саша, но той разговаряше с момичето от другата му страна. Тя отпи още една голяма глътка. Искаше й се някой да я заговори.

За щастие сервитьорката пристигна с ордьоврите. Цигарите бяха загасени и в стаята започна да отеква дрънченето на прибори. Мади наблюдаваше как Кейт се старае пред Себастиан, докато той правеше благородни усилия да изглежда заинтересуван от думите й.

— Добре ли си, Мадлен? — най-сетне се обърна към нея Саша.

— Да, благодаря — усмихна се тя. — Ъъъ, тъкмо щях да те попитам какво ще правиш на Коледа. Ще бъдеш добре дошъл, ако решиш да я посрещнеш вкъщи с мен и татко.

— Много мило от твоя страна. Вече съм се уговорил да я прекарам с един приятел. Но ти благодаря за поканата.

Вечерята, която включваше пет блюда, й се стори безкрайна. Не й се ядеше нищо. За сметка на това пиеше чаша след чаша вино. Питаше се какво намира Кейт в тези арогантни младежи, които ти задават въпрос и се обръщат настрана, докато им отговаряш. Трябваше да признае, че и Кейт започва да става като тях.

Мади малко се развесели чак след вечерята, когато оркестърът започна да свири и Саша я издърпа на дансинга. Там осъзна, че беше почти пияна. Погледна Саша, който изглеждаше напълно трезвен, но когато я придърпа по-близо до себе си, усети алкохола в дъха му. Ръцете му я обвиха и тя се гушна в него, усещайки твърдите мускули на гърба му.

Искаше още и тази вечер беше решаваща.

Себастиан изучаваше Мади и Саша в другия край на дансинга, докато учтиво подпираше замаяната Кейт. Напрягаше ума си да се сети къде беше виждал Саша преди.

Няма значение, все щеше да му дойде наум. Гледаше как Мади се движи грациозно в ръцете на Саша и усещаше някаква буца в гърлото си. Винаги беше гледал на нея като на малко момиченце, почти като на сестра, а ето я сега — толкова прекрасна — в ръцете на друг мъж. Неочаквано го завладя странно чувство. Щеше да го анализира по-подробно, като се прибере у дома си, но смяташе, че вероятно беше завист.

 

 

— Извини ме, Саша.

Мади се освободи от прегръдката му и бързо се отправи към дамската тоалетна. Не беше сигурна дали щеше да повърне или да припадне, но се нуждаеше от тихо местенце, където да седне за малко. Като отмина рояка от бърборещи момичета, които оправяха безупречното си червило, тя отиде в една кабина, седна върху капака на тоалетната и сложи глава между краката си. Чувстваше се ужасно.

След десет минути усети, че е по-добре, наплиска лицето си със студена вода, оправи косата си и тръгна несигурно към балната зала.

— Мадлен? Добре ли си? Притесних се, че те няма толкова време.

Саша стоеше разтревожен във фоайето.

— Да, добре съм.

— Не изглеждаш толкова добре. Хайде, ще те заведа до вас. Партито и без това почти свършва.

Тя се съгласи с благодарност и седна на шезлонга, докато Саша отиде да й донесе палтото. Той се върна и го наметна на раменете й, помогна й да стане и я поведе към изхода, където чакаше цяла редица таксита.

Тя щастливо се отпусна в прегръдката му, докато пътуваха към Хампстед.

— Бедничката ми — шепнеше й той. — Не си свикнала с алкохола, нали?

След петнайсетина минути таксито пристигна пред къщата на Мади. Саша плати на шофьора, после й помогна да се изкачи по пътеката. Тя изрови ключа от джоба си, а той отключи входната врата.

— Върви и седни. Аз ще направя кафе.

Мади отиде в тъмната дневна, запали коледните лампички и газовата печка. Отпусна се на дивана, ритна обувките си с въздишка на облекчение и се загледа в трепкащите украшения на елхата, които отразяваха меката светлина.

От свежия въздух беше изтрезняла малко и вече не й се гадеше толкова.

— Ето — Саша постави две чаши кафе на малката масичка до дивана.

— Благодаря, Саша. Вече се чувствам доста по-добре. Защо не пуснеш малко музика? Мисля, че има една коледна плоча на грамофона.

Скоро звуците на хора на Кинг Колидж изпълниха дневната.

— Обичам Коледа. А ти? — усмихна се Мади.

Очите на Саша се натъжиха.

— Тя е семеен празник. Когато бях много малък, я обичах. Спомням си красиви Коледи, макар в Русия да се налагаше да празнуваме тайно, тъй като партията забраняваше всякакви религиозни събития. А тази вечер, тук с теб, отново се чувствам щастлив.

Тя се обърна към него. Трябваше да се реши — сега или никога.

— Обичам те, Саша — прошепна тя. — Никога няма да си сам отново.

Преди той да успее да отговори нещо, тя притисна устни към неговите.

Отначало той не откликна и тя затаи дъх, но после почувства ръцете му да обвиват кръста й.

Ръцете й шареха по тялото му — едно тяло, което беше във върхова физическа форма. Галеше гърба, гърдите му и чувстваше скритата му сила. Неговите ръце също започнаха да се движат. Те се мушнаха под роклята й и докоснаха малките й гърди. После той вдигна роклята й и започна да ги целува. Макар и неопитна, Мади откликна инстинктивно. Когато усети пръстите му върху най-интимното си място, ръката й несъзнателно се озова върху неговото и почувствала възбудата му, дръпна ципа на панталона му и го освободи. Полуголи и без да откъсват устни, двамата се отпуснаха на пода.

— О, Саша. Люби ме. Толкова те желая. Обичам те — извика Мади.

Той продължи да я целува и да я гали възбуждащо.

— Сега, Саша. Не искам да чакам повече, моля те.

Той се надигна над нея и тя затвори очи, тръпнеща в очакване на мига, в който щяха да се слеят.

Не се случи нищо. Тя отвори очи и го видя да седи втренчен в нея. На лицето му беше изписана истинска болка.

— Не, Мадлен! Не мога да направя това! Не е правилно! Лошо е. Ти си толкова невинна и… трябва да си вървя.

Тя ужасено наблюдаваше как той стана и започна бързо да се облича.

— Извини ме, Мадлен. Толкова съжалявам. Грешката е моя. Аз се възползвах от теб. Пиян съм и не мога да се контролирам. Моля те, прости ми.

— Но аз исках, молих…

— Тихо, Мадлен, не казвай нищо. Ще забравим това, нали? Лека нощ.

Тя го гледаше мълчаливо как излиза от стаята. Чу затварянето на външната врата и забързаните му стъпки. Лежеше като парализирана.

Защо? Защо? — питаше се непрекъснато Мади.

Размърда се чак когато започна да трепери силно. Изправи се, отвратена от голотата си, загаси светлините на елхата и огъня и тръгна нагоре към леглото си.

Легна си вдървено, докато най-после бучката в гърлото й отстъпи място на сълзите и тя зарида неутешимо.

 

 

Себастиан слезе от таксито пред апартамента на леля си, току-що оставил пияната Кейт в дома на родителите й. Щом завъртя ключа на вратата, изведнъж му дойде наум. Той въздъхна дълбоко — беше си спомнил къде точно беше виждал Саша преди.