Лусинда Едмъндс
Бавен танц (58)

58.

Никол рядко се изнервяше преди представление, но тази вечер, докато се приготвяше за първо действие от „Спящата красавица“, в която играеше главната роля, на Аурора, почувства, че й трепери под лъжичката.

Тази вечер беше решаваща за нея и за Саша, ако искаха да се утвърдят като артисти от голяма величина. Представлението беше специална премиера на балета и щяха да присъстват хора от кралската фамилия. След това тя и останалите от състава щяха да бъдат представени зад кулисите на нейно кралско височество принцеса Маргарет, която беше патрон на Кралския национален балет. Щеше да има вечеря в „Кларидж“, където да се съберат още средства за „Спасете децата“ — благотворителната организация, за която бяха предназначени приходите от премиерата тази вечер.

— Мис Делиз и мистър Лопов на сцената, благодаря ви.

Никол провери палците си за последен път и се запъти към крилата.

Саша вече беше там, неотразим в бляскавия костюм на принца.

— Късмет — тихо му пожела тя.

Той не й обърна внимание и отиде в другия край на сцената. Никол се питаше как беше възможно двамата да успеят да убедят публиката в любовта между техните герои, когато зад кулисите те почти не си продумваха.

Оркестърът започна да свири увертюрата. Очите й се напълниха със сълзи. Искаше й се животът й да беше като този на Аурора — една омагьосана принцеса, която един красив принц щеше да спаси с целувка. А Никол не се радваше на ничия любов.

След два часа букетите валяха върху Никол и Саша и публиката непрекъснато ги аплодираше и връщаше на сцената. Никол си тръгна от нея, отрупана с цветя, но без да изпитва обичайната след представление еуфория.

Антон Шенел я чакаше зад кулоарите. Той я целуна нетърпеливо и по двете страни.

— Истински триумф, скъпа. Беше прекрасна тази вечер.

— Благодаря, Антон.

Тя се отправи към гримьорната си и помоли гардеробиерката си за известно време да не пуска никого. Искаше да се усамоти за малко, преди да се срещне с членовете на кралското семейство.

Никол седна и се вгледа в силно гримираното лице в огледалото.

По време на второ действие, докато двамата със Саша танцуваха па-де-дьо и той я държеше нежно, като докосваше някои места от тялото й, които тя така отчаяно копнееше да докосва у дома им, Никол беше разбрала, че настоящото положение не може повече да продължава така. Беше истинско мъчение да го обича, да работи с него денонощно и да знае, че той я мрази и презира. Беше имала достатъчно време да осъзнае, че той няма да се промени, че това положение никога няма да стане по-добро.

Гардеробиерката й почука и влезе.

— Кралските особи вече пристигат зад кулисите, мис Делиз.

Никол позира на фотографите в момента, в който се ръкуваше с принцеса Маргарет. Сред гостите беше и един изключително симпатичен млад мъж. Никол се усмихна и му подаде ръка.

— Танцувахте прекрасно, мис Делиз.

— Благодаря — каза тя, изведнъж разпознала виконт Форбс.

— Ще присъствате ли на вечерята тази вечер? — попита я той.

— Да.

— Тогава ще се видим по-късно.

Никол почувства особена възбуда, когато той мина край нея, за да се ръкува с останалите главни изпълнители. Настроението й беше вече значително по-добро. Тя се прибра в гримьорната, почисти лицето си и развърза стегнатата си на кок гъста руса коса. Доволна беше, че си беше купила нова рокля за вечерта. Облече тоалета на Версаче с особено удоволствие.

След десет минути Никол се огледа внимателно в огледалото. Знаеше, че изглежда чудесно.

Беше останала в плен на обаянието на Саша прекалено дълго. Вече знаеше кой беше мъжът, който щеше да й върне свободата.