Лусинда Едмъндс
Бавен танц (72)

72.

Себастиан се прибра в девет и половина блед и уморен.

— Здравей, мила — поздрави той и я целуна по главата. — Извинявай за цялото това безпокойство. Трябваше да ти се обадя от апартамента на Шиобан, за да ти кажа къде съм, но беше толкова късно, че не исках да те будя.

— Свърза ли се с втория си баща?

— Да. Мама има рак. Не очакват да живее още дълго.

— Съжалявам много, Себастиан.

Той сви рамене.

— Е, трябва да призная, че не съм я виждал особено често през последните години и ще бъде лицемерно да започна да я оплаквам, но все пак ми е доста криво. Опасявам се, че трябва да летя за Рим веднага.

— Разбира се — кимна Мади.

Той я изгледа.

— Наред ли е всичко, мила? Изглеждаш ядосана. Извиних се, че не ти се обадих къде съм, но това е първият път и…

— Как можеш да бъдеш толкова спокоен, като говориш за това? — избухна Мади.

Себастиан я гледаше слисано.

— За кое?

— За връзката си с Шиобан! Дори Джаспър знае за нея.

Себастиан едва се сдържа да не избухне в смях.

— Чакай малко. Искаш да кажеш, че понеже останах до късно в апартамента на Шиобан, веднага си приела, че имам връзка с нея?

— А нямаш ли? Ако нямаше, защо тогава Джаспър не пожела да ми даде номера на Шиобан, когато попитах къде си?

— Защото, любов моя, Джаспър е този, който има връзка с нея. Вероятно е отскочил горе до топлото си легло, за да попита Шиобан дали ми е дала ключовете за дома си, тъй като тя беше при него снощи. Всичко трябва да остане в тайна, защото Джаспър е семеен мъж.

— Но Джаспър каза, че двамата с нея сте останали в клуба, когато той си тръгнал.

— Да — търпеливо обясни Себастиан. — Казах ти, че Джаспър е семеен. Той си тръгна първи, после двамата с Шиобан се качихме в едно такси и аз я оставих пред дома му и продължих към нейното жилище — Себастиан въздъхна. — Разбирам, че ме подозираш в най-лошото, но е малко жестоко точно днес да ме подлагаш на инквизиционни разпити. Бях сам в апартамента на Шиобан снощи. Можеш да се обадиш на Джаспър, ако искаш. Сигурен съм, че Шиобан е още там.

Мади погледна искреното му изражение и разбра, че беше прекалила.

— Извинявай. Всичко е заради тези снимки по вестниците и Джаспър, и моята несигурност предполагам. Господи, чувствам се толкова глупаво.

— Е, все пак ми е приятно, че още ме ревнуваш. Извинявай за недоразумението. Ела и ме гушни — Себастиан разпери ръце и Мади се сгуши в него. — Глупавичката ми — прошепна той. — С какво още да те убедя, че за мен никога няма да има друга жена, никога?

Тя вдигна очи.

— Не знам, Себастиан. Наистина не знам.