Лусинда Едмъндс
Бавен танц (55)

55.

— Добро утро, скъпа, добре ли спа? — Себастиан целуна Мади, която влизаше в кухнята.

— Не особено — въздъхна тя. — Невъзможно е да се настаня добре, а тези обезболяващи са направо безполезни.

— Няма нищо. Ще подремнеш следобед. Днес съм направил палачинки. Помня как ги мяташе из цялата кухня, когато бяхме малки.

— Твоите готварски умения не спират да ме изненадват. По-добре да не се възстановявам достатъчно и да не почвам да готвя, за да не се излагам.

— Просто ми харесва да нося накъдрена престилчица, мила — засмя се Себастиан и постави чиния с отлично приготвени палачинки пред Мади. — Искам да видя чинията празна.

— Наистина ще стана дебела като прасе, ако не внимавам — изстена Мади. — Тялото ми е свикнало с осемчасов режим на физическо натоварване. Всичките ми мускули ще се превърнат в мас.

— Можем да започнем да посещаваме местния плувен басейн. Какво ще кажеш за утре?

Мади поклати глава.

— Не, благодаря — потръпна тя.

— Защо не?

Лицето й помръкна.

— Защото ще се смущавам. Както и да е, нека говорим за нещо друго.

Себастиан се запита дали Мади щеше някога да преодолее своите комплекси относно тялото си. Макар лекарят да му беше казал, че няма причини да се въздържа от внимателно любене, тя отбягваше нежностите му и настояваше да спи сама. Той разбираше, че това беше реакция против самата нея, а не против него. Днес искаше да не я ядосва, затова бързо смени темата.

— Мади, питам се дали би ми направила една огромна услуга.

— Каква услуга? — подозрително го изгледа тя.

— Ами, нали знаеш, че ще се срещам с Джаспър Конрад след около две седмици.

— Да.

— Ще взема назаем един двукасетъчен касетофон и електрическо пиано от Джо Трефиус, за да мога да запиша обновените песни. Така Джаспър ще може да получи представа как ще звучат. Чудех се дали няма да ми помогнеш с някои от тях?

— Имаш предвид да пренавивам ролките ли?

— Не, глупчо. Имам предвид да изпееш някои от песните на Тина. Повечето от най-хубавите ми песни в това шоу се изпълняват от нея и ще бъде чудесно, ако Джаспър може да ги чуе.

Мади се колебаеше.

— Себастиан, нужно ли е отново да спорим за това? Знаеш какво ми е мнението.

— Мади, това няма нищо общо с теб. Моля те за услуга и смятам, че не е хубаво да ми отказваш, особено след като съм ти направил палачинки за закуска — очите на Себастиан шеговито искряха.

— Това е изнудване — възмути се Мади.

— Опасявам се, че е така. Виж, наистина ще ти бъда много благодарен. Моля те.

— Не знам. Нека помисля. Палачинките ми изстиват, затова млъквай и яж.

По средата на предобеда Мади влезе в кабинета и му се усмихна.

— Добре, печелиш. Кога започваме?

През следващите три дни Себастиан слушаше с възхищение как Мади, отърсила се от своята несигурност, пееше все по-добре и по-убедително. Той вече знаеше, че нейното бъдеще беше именно в пеенето. Макар че никога нямаше да си го признае, тя изглеждаше много по-весела от обикновено. Свирукаше си песните в банята и се усмихваше, когато той я хвалеше.

В края на седмицата Себастиан замина за Лондон да събере оборудването. После двамата прекараха уикенда в кабинета и записаха шест песни, които той искаше Джаспър да чуе.

Усети, че очите му се навлажняват, когато слушаше как Мади пее „Това любов ли е?“. След като се беше поупражнявала и беше придобила една нова увереност, тя я изпълняваше превъзходно.

Късно в неделя вечер демонстрационният запис за Джаспър бе готов. Себастиан отиде да вземе бутилка вино и наля в две чаши.

— Е, какво мислиш? Става ли за Бродуей и Уест Енд?

— Себастиан, песните звучат прекрасно. Толкова си талантлив. Джаспър ще ги хареса.

Той коленичи пред нея.

— Твоят глас е това, което ги прави толкова специални, мила.

— Не мога да повярвам, че наистина пея аз — отвърна Мади.

— Разбираш ли сега защо непрекъснато говорех за твоя глас?

Мади вдигна рамене.

— Може би. Удивително е какво може да направи съвременната техника.

— Я стига вече с това подценяване — нежно я гризна за ухото Себастиан, а после я целуна по устните. — Благодаря ти, любима. Този път го направи заради мен, но се надявам в бъдеще да го правиш заради себе си.

— Може би — усмихна се Мади, видяла за пръв път някакъв лъч надежда. — Може би.