Лусинда Едмъндс
Бавен танц (63)

63.

Никол и Саша се върнаха от Ню Йорк в средата на февруари. Краткият сезон в „Метрополитън“, където гостуваха на нюйоркския балет, беше преминал при огромен успех. Американците бяха обикнали младата двойка и билетите за всички техни представления бяха изкупени.

Никол се влюби в Ню Йорк. Градът й се струваше вълнуващ, а хората щедри и приветливи. Затова, когато художественият директор ги беше извикал в кабинета си и ги беше попитал дали желаят да работят за компанията постоянно, тя беше проявила голям интерес към предложението.

За жалост Саша не го направи.

Двамата се скараха много лошо във връзка с предложението, но Саша отказа да отстъпи.

— Не харесвам Ню Йорк — беше казал той. — Не бих могъл да живея тук. Така или иначе не мога да напусна Англия за какъвто и да било срок, докато не получа документите си за пребиваване. Трябва да остана в Англия, докато се уредят. За негово раздразнение, те се бавеха повече от нужното, точно както се беше опасявал.

Отначало Никол си беше помислила, че щом Саша не желае да я придружи в Ню Йорк, не може нищо повече да се направи. Вярваше, че ключът към нейния успех беше партньорството й с него. Продължи обаче да мисли за предложението. Тя беше само на двайсет години. Другите балерини сменяха партньорите си през цялото време. Естествено, че беше достатъчно млада, да намери някого, с когото да постигне мечтаната слава. И без това личният им живот беше истинско нещастие. Колко време щеше да мине, преди това да започне да личи и на сцената?

Единствената причина да стои обвързана със Саша бе, че той знаеше за онова, което беше сторила на Мади. Като обмисли ситуацията, стигна до заключението, че дори Саша да каже на някого в операта какво беше направила, бе много вероятно да не му повярват. А той нямаше никакво доказателство. След двудневни размисли Никол реши, че това е риск, който си струва да поеме. Най-добре беше да скъса всички връзки и да избяга както в личен, така и в професионален план.

Никол се срещна с художествения директор на балета и му каза, че е много заинтригувана от предложението му, но Саша не е. Директорът й обясни, че има един млад американец, който е подходящ за неин партньор, и предложи да му изиграят нещо заедно.

Никол и Джери Дюпре се харесаха веднага и изиграха па-де-дьо от „Жизел“, което допадна много на художествения директор. Договорът на Никол с Кралския национален балет подлежеше на подновяване след връщането й в Лондон. Тя се уговори да започне работа в Градския балет на Ню Йорк при първа възможност.

 

 

По време на полета към Англия Никол изпита ужасни пристъпи на гадене.

На втория ден след завръщането им тя продължаваше да се чувства зле. Помисли си, че е пипнала някой стомашно-чревен вирус, и реши да не му обръща внимание.

На следващата сутрин получи нов пристъп на гадене. Саша седеше в кухнята и четеше вестник.

— Господи, чувствам се ужасно — въздъхна Никол.

— Върви на лекар тогава — Саша не вдигна поглед от статията, която четеше.

— Благодаря за съчувствието, мили съпруже. Ако ми отделиш две минути внимание, ще ти кажа нещо важно, което те засяга.

Саша продължи да чете вестника.

— О, нима? И какво е то?

— Реших да се разведа с теб и да приема предложението на Градския балет в Ню Йорк.

Саша остави вестника на масата.

— Решила си какво? — попита той пребледнял.

— Не съм съгласна да продължавам да живея по този начин. Искам развод, след което заминавам за Америка, колкото може по-бързо.

— Но, Никол, ние имахме уговорка, забрави ли? Да останем женени, докато получа документите си за пребиваване. Те все още не са пристигнали.

— Е, уговорката се разваля. Боже, каква глупачка съм била. Нима си мислиш, че някой ще ти повярва, като му кажеш, че съм виновна за инцидента с Мади? — Никол се изсмя. — Разбира се, че не. Няма абсолютно никакво доказателство. Върви им кажи, ако искаш. Не ми пука. Всичко това ми дойде до гуша, Саша. Веднага ще подам молба за развод.

— Но, Никол, става въпрос за няколко седмици. Ако го направиш сега, може да ме върнат в Русия.

— Да. Какъв срам. Ами, сигурна съм, че ще измислиш нещо. Извинявай, мисля, че пак ще повърна.

Тя успя да стигне до банята тъкмо навреме.

 

 

Понеже на другата сутрин не се чувстваше по-добре, Никол си уговори час за посещение при своя лекар на Харли стрийт. Докато чакаше в приемната, тя се усмихваше доволно при мисълта за шокираното изражение на Саша, когато му беше споменала решението си. Скоро след това той беше излязъл и не го беше виждала оттогава.

— Мис Делиз, бихте ли влезли сега? — усмихна й се младата администраторка.

Възрастният лекар, когото посещаваше от дете, я прегледа много старателно.

— Добре, облечи се и ела да седнеш тук — изсумтя той.

Никол се облече и седна в очакване да чуе диагнозата.

— Мисля, че ти няма нищо, Никол. Ще ти направим някои изследвания на кръвта и урината, но от размерите на матката ти и сутрешните пристъпи на гадене бих заключил, че си бременна в дванайсетата седмица.

Беше очаквала всичко друго, но не и това. Изглежда, шокът се изписа на лицето й.

— Неочаквано, а? Повечето бебета идват така.

Никол се замисли как цял живот беше отхвърляла непорочното зачатие, но изведнъж се сети.

Джулиън.

— Господи! — въздъхна тя.

— Не изглеждаш особено щастлива от новината, Никол.

— Ами, аз… — не знаеше какво да каже тя.

— Най-добре е да потвърдя бременността. Това може да стане до утре сутринта, макар за жалост да отсъствам през следващите два дни. Но ако се обадиш на сестрата след десет часа, тя ще ти каже резултатите. А по-късно през седмицата трябва да минеш да си поговорим.

— Но моята кариера… — прехапа устни Никол.

— Да, съжалявам, но за известно време трябва да преустановиш подскачането по сцената на операта. Както ти казах, дай си няколко дни почивка и ела да ме видиш в края на седмицата.

Никол се изправи, но краката й едва я държаха.

— Добре.

— Никол, отбий се при сестрата. Тя ще ти вземе кръв и урина за изследване. Довиждане.

— Довиждане, докторе.

Тя тръгна по коридора към стаята на сестрата.

— Трябва да дам урина и кръв за изследване — подаде тя здравната си карта на сестрата.

— Добре — усмихна й се тя. — Елате и седнете тук.

Докато приготвяше спринцовката и връзваше ръката й, сестрата каза:

— Мога ли да споделя колко много ми хареса вашата игра в „Жизел“? Бяхте прекрасна и мисля, че е страшно романтично, че двамата с мистър Лопов сте влюбени не само на сцената, но и извън нея. Направо си личи!

— Благодаря — отвърна Никол.

— Значи докторът смята, че може да сте бременна? Сигурно с мистър Лопов сте страшно развълнувани.

— Да.

— Ще трябва да спрете да танцувате за известно време обаче.

— Да.

На Никол й се искаше сестрата най-сетне да млъкне.

— Оставете чашката с урината в тоалетната. Аз ще я взема оттам. Обадете се след десет часа утре сутринта за резултатите.

Никол напусна кабинета на лекаря и се запита накъде да върви. Мисълта да се върне в апартамента при Саша беше направо непоносима. Докато вървеше по Харли стрийт, осъзна, че има само една възможност. Трябваше да се отърве от това бебе. То щеше да обърка всичките й планове. Операцията беше много проста и не си струваше да се притеснява изобщо. Жените непрекъснато правеха аборти.

Помисли си за това, че носи в себе си нещо мъничко, което има кралска кръв във вените си. От това щеше да стане страхотен скандал.

Цялата ситуация, в която беше изпаднала, както и мрежата от измами, която двамата със Саша бяха изплели, бяха абсурдни. Колкото по-скоро замине за Ню Йорк и сложи ново начало, толкова по-добре ще е за нея.

Реши да вземе такси и да отиде при майка си. Ще пренощува при нея и на сутринта ще се обади в кабинета оттам. В момента, в който се потвърди, че е бременна, ще отиде в някоя клиника да направи аборт. При добро стечение на обстоятелствата всичко ще приключи по това време следващата седмица. Тогава ще започне да планира преместването си в Ню Йорк и да уреди раздялата си със Саша.

 

 

На следващата сутрин Саша се събуди от звъна на телефона. Главата му пулсираше тъпо от препиването предишната вечер с един приятел, с когото се бяха запознали на Хампстед Хийт.

Остави телефонния секретар да се включи, обърна се на другата страна и отново заспа.

Два часа по-късно стана и отиде в тоалетната, учуден, че Никол не се беше прибирала. Включи записа на телефонния секретар и тръгна да си прави кафе.

Онова, което чу, го накара да застине от изненада. Той върна лентата и я пусна отново.

Нямаше никаква грешка. Пусна го още веднъж, за да се увери окончателно.

— Ало, обажда се Дейзи Кемп от „Ивнинг Стандарт“. Едно птиченце от Харли стрийт ми каза, че вие двамата сте получили много хубави новини. Бих искала да потвърдите, че Никол очаква първото си дете. Моля ви, обадете ми се на следния номер…

Саша седна пред масата. Новината го изуми. Сигурно имаше грешка? Никол — бременна? Саша се изсмя на глас на иронията на тази ситуация. После започна да се замисля за нещата през последния месец. На няколко пъти беше коментирал, че обикновено леката като перце Никол му се беше сторила по-тежка, когато я повдигаше. Освен това й се гадеше всяка сутрин през последните две седмици. Май нещата наистина пасваха на новината. Запита се кой ли беше бащата. Нямаше представа, че тя си има любовник.

Саша се усмихна лукаво. Освен че щеше да й попречи да го напусне, бременността щеше да я накара да изпие горчилката на собственото си лекарство. Нямаше да може да танцува поне една година. Може би тогава щеше да почувства поне малко от болката, която беше причинила на Мади.

Той не се и съмняваше, че Никол ще се опита да се отърве от бебето, затова се молеше само да не закъснее. Върна лентата и записа номера на журналистката. После вдигна слушалката и го набра.

 

 

Никол лежеше на леглото в старата си стая. Чувстваше, че няма сили и й се гади. Веднага щом сестрата беше потвърдила бременността, тя се обади на една частна клиника. Уговори се да ги посети на следващата сутрин и ако всичко мине добре, да постъпи за кратката операция на следващия ден.

— Колкото по-рано, толкова по-добре — изпъшка тя.

— Никол! Никол, скъпа! В стаята ли си?

— Да, мамо — отвърна тя и се надигна като чу леките стъпки на майка си по стълбите.

Ивет влезе в стаята, широко усмихната.

— О, скъпа, защо не ни каза? — тя се наведе и я прегърна силно. — Моите поздравления! Стори ми се малко пребледняла тази сутрин. Трябваше да се досетя. Знаеш ли, малко се обидих, че трябваше да го науча от вестниците.

— Извинявай, мамо, но не разбирам за какво говориш?

— Няма повече смисъл да го пазиш в тайна. Сигурно вече цял Лондон знае новината. Има чудесна снимка на теб и Саша. Той е страшно развълнуван.

Никол грабна „Ивнинг Стандарт“ от майка си и прочете статията на първа страница.

— Скъпа, страшно пребледня. Добре ли си? — загрижено попита Ивет.

Никол се отпусна назад в леглото, неспособна да проговори.

— Гаденето скоро ще отмине, ще видиш. Не се притеснявай за кариерата си. Аз отсъствах само три месеца, след като те родих. А раждането ще бъде съвсем лесно. Всичките ни здрави мускули помагат за избутването на бебето. Господи! Ще ставам баба!

Никол лежеше на леглото, а майка й чуруликаше край нея за радостите на майчинството. Никол беше твърде отчаяна, за да разговаря с нея. Нямаше представа как бе узнал, но Саша беше видял шанса си и го беше използвал, знаейки много добре, че тя няма да може да го остави, след като е съобщил на целия свят, че тя очаква тяхното първо дете. Тяхното дете! Никол се намръщи. Едва ли щеше да се обади във вестниците, за да им съобщи, че всъщност бащата беше някой друг и че преди половин час беше звънила в една клиника, за да си уреди аборт. Беше хваната в капан. Саша току-що беше провалил живота й.

Нямаше да му го прости, докато е жива.