Лусинда Едмъндс
Бавен танц (28)

28.

Кейт се чувстваше малко виновна, че откакто се беше срещнала за последен път с Хасан преди около месец, не беше се сетила за него нито веднъж. Джулиън се беше върнал в живота й и тя нямаше време да мисли за нищо друго. Беше се опитала да окаже някаква съпротива на неговите нетърпеливи и извинителни увертюри през първата им вечер заедно, беше се клела вътрешно, че няма да отива с него в апартамента му, но всичките й намерения бяха изчезнали още в мига, в който го видя отново.

И шест седмици оттогава тя продължаваше да бъде ужасно и безнадеждно влюбена.

— Заминавам да се присъединя към хората на яхтата след две седмици.

Джулиън го каза толкова нехайно, че на Кейт й беше нужна една минута, за да осъзнае смисъла на изявлението му. Лежаха в леглото, доволни след прекарания страстен следобед. Празната бутилка от шампанско до леглото беше доказателство, че Кейт беше взела и последния си изпит.

Тя се обърна да го погледне. Лежеше с ръка под главата, втренчен в тавана. Едва ли можеше да изглежда по-красив. Тя се извърна.

— О, колко добре за теб. Моля те, прати ми картичка.

— Не бъди такава, Кейт, моля те.

— Каква? Миналата година приятелката ти прекара лятото с теб. Какво ме прави по-различна?

— Виж, Кейт. Верена беше изключение. Обикновено не мога да взимам никого. Майка ми познаваше Верена от дълги години и…

— Тя е нещо като член на семейството — изимитира го Кейт. — Честно казано, Джулиън, преди няколко седмици аз се отказах от почивка в Южна Франция, а сега ти ми казваш, че изчезваш през лятото и ме оставяш тук сама. Всъщност нищо не се е променило, нали? Никога няма да бъда приета в твоето безценно семейство, нали? — изправи се и понечи да слезе от леглото. — Е, не мога отново да преживея лято като миналогодишното.

— Върни се тук, Кейт — Джулиън хвана ръката й, дръпна лицето й и страстно я целуна. — Божичко, ти си страхотна. Просто не мога да ти се наситя.

— Не — Кейт се дръпна. — Говоря сериозно, Джулиън. Писна ми да се чувствам като persona non grata. Би ли ми казал какво точно ме прави толкова неприемлива за обществото? — Кейт започна да търси дрехите си, които бяха разхвърляни из стаята. — Искам да кажа, че знам, че нямам синя кръв, нито пък родословие от петстотин години, нито герб, но баща ми случайно притежава нещичко на свое име и е доста уважаван в британските бизнес среди. Е, вестникът му има лек социалистически уклон и той не е от най-върлите поддръжници на монархията, но — по дяволите! Не мога да си намеря бельото! — Кейт се отпусна разочаровано и седна на леглото.

— Ела тук, глупачето ми — Джулиън се опита да я привлече обратно в топлите завивки. Тя не помръдна. Той се отпусна назад на възглавниците и въздъхна тежко.

— Добре, добре. Съжалявам. Какво ще кажеш да се измъкнем някъде, когато се върна?

Кейт се обърна и се втренчи в него.

— Защо трябва да се „измъкваме“, както ти каза?

— Божичко, Кейт! Нима наистина искаш да те преследват папараците? Да следят всяко твое движение? Искам да защитя и теб, не разбираш ли? За твое сведение, майка ми отлично знае, че се срещам с теб.

— Тогава защо не мога да дойда с теб?

— Виж, мила, ти си дъщеря на издателски магнат, който притежава един от най-преуспяващите таблоиди в страната. Лятото е време, когато семейството почива далеч от погледите на медиите…

— Да не би да намекваш, че може да изпълнявам мисия за баща си? Че съм изпратена да шпионирам как лудуват кралските роднини? Боже мой! Това ли било! Казаха ли ми го сега! — Кейт се пресегна под леглото да си вземе обувките. — Махам се. Ако намериш бикините ми, закачи ги над леглото да ти напомнят за твоето завоевание. Сбогом, Джулиън!

— Моля те, Кейт, почакай! — Джулиън скочи от леглото. — Чакай!

Беше твърде късно. Кейт затръшна вратата под носа му и той чу стъпките й, които забързано слизаха надолу по стълбите.

— По дяволите!

Той удари юмрук във вратата, а после се върна и седна гол в дневната. Намери една цигара и я запали.

Не за пръв път проклинаше своето родословие. Нещата, които за другите хора бяха прости, за него бяха винаги толкова усложнени. Макар да беше един от младшите членове на кралската фамилия, всяка крачка, която направеше, ставаше обществено достояние. Струваше му се, че използва малко от предимствата на положението си, но затова пък изпитва всички неудобства.

Знаеше, че започва бързо да се влюбва в Кейт. Беше споменал на майка си, че се среща с някакво момиче, и тя му бе предложила да го пази в тайна през следващите няколко месеца, за да види как ще потръгне връзката. Майка му не се радваше на репутацията му на плейбой, макар тя да беше незаслужена. Той бе просто един нормален и най-обикновен мъж на двайсет и две.

Джулиън знаеше, че връзката му с Кейт беше нещо по-различно. Когато не бяха заедно, не можеше да спре да мисли за нея. Представата за нейното екзотично тяло, увито около неговото, го накара да изпита физически осезаем копнеж.

Разбираше защо Кейт беше толкова разочарована, но не можеше да направи нищо. Загаси цигарата си и се отправи към банята.

Не желаеше да я обижда. Но, както обикновено, нямаше никого, към когото да се обърне за съвет.