Лусинда Едмъндс
Бавен танц (3)

3.

Юли и август минаха съвсем бързо. Кристофър щеше да замине за Америка една седмица преди Мади да започне училище през септември. Беше й обещал, че в деня преди заминаването ще я заведе на вечеря в любимия й ресторант на една от малките калдъръмени улички в Хампстед.

Двамата седяха в един ъгъл на светлината на свещи, хапваха спагети и пиеха италианско вино.

— Оставил съм достатъчно пари в строителната кооперация, за да се покрият всичките сметки през следващите три месеца. Ако има някакви финансови проблеми, обади се на Харолд.

Мади направи гримаса. Харолд беше по-големият брат на Кристофър. Живееше в голяма къща в Глостършър, наследена от богатите му родители. Кристофър не се беше подчинил на желанието на баща си да отиде в лондонското сити. И тъй като беше останал верен на своята любов към музиката, не бе получил равностоен дял от наследството на баща си. Беше му оставена къщата в Хампстед и малко акции, за които се грижеше Харолд. Всеки път, когато имаше спешна нужда от пари, Кристофър трябваше да стисне зъби и да отиде да се моли на брат си — надут ерген с чин полковник, нямащ време за творческите капризи на брат си. Той даваше ясно да се разбере, че за него брат му е мързелив прахосник. Харолд обаче беше платил частното обучение на Мади в гимназията в Хампстед и само заради това Кристофър запазваше добрия тон.

— Сигурна съм, че няма да ми се наложи да го направя, татко — каза Мади, когато красивата италианка им донесе кафето.

Кристофър се усмихна и й благодари, а младата сервитьорка се изчерви и се оттегли.

Едва напоследък, когато — макар и рядко — се случеше да излязат някъде заедно, Мади беше започнала да забелязва какво въздействие имаше Кристофър върху жените. Тъй като й беше баща, тя никога не се беше замисляла как изглежда, но като го разгледа изучаващо, реши, че е привлекателен. Имаше хубави сини очи и кестенява коса, която падаше над тях. Беше висок и се обличаше небрежно, вземайки онова, което намереше чисто. Но начинът, по който се държеше с жените, беше онова, което го правеше толкова привлекателен. Кристофър беше особено чаровен, идеалният джентълмен, а момчешкото му лице неустоимо се съчетаваше с натурата му на творец. В края на краищата, помисли си Мади, той е само на трийсет и девет.

Въпреки това тя не си спомняше някога да бе водил жена вкъщи. Предполагаше, че е имал любовници, но дискретно бе поддържал връзките си далеч от очите на дъщеря си.

Изведнъж я обхвана някакво ужасно чувство на несигурност. От съвсем малка тя винаги беше разчитала, че баща й е до нея. Той я беше успокоявал, когато паднеше или се събудеше от някакъв кошмар, и рядко се бе случвало да се разделят през последните дванайсет години.

Тя се пресегна през масата и хвана ръката му.

— О, татко, ужасно ще ми липсваш. Ще пишеш, нали?

Очите й се насълзиха.

— Разбира се, миличка. И ще искам да ми съобщаваш всички новини от училище. Виж, Мади, не е нужно да отивам, знаеш го. Винаги мога да се откажа…

Тя обаче уверено поклати глава.

— Не ставай глупав. Ще съм добре. Наистина.

За щастие седмицата, през която Кристофър замина за Америка, беше изпълнена с приготовления за първия семестър в новото училище. Дните на Мади бяха ангажирани с неколкократно ходене до магазина за балетни принадлежности, за да си купи нови пантофки, трика и клинове, както и с шиене на розови панделки и кърпене на балетните палци. Понякога вечер Себастиан се отбиваше да се увери, че е добре, а друг път Мади отскачаше до приятелката си Кейт.

Кейт живееше в голяма безупречна къща в горния край на Фицджон авеню. Бащата на Кейт, Натаниел Джонсън, беше издателски магнат, който ръководеше огромна и преуспяваща вестникарска компания. Имаше източноевропейски произход и беше пристигнал в Англия през петдесетте още като тийнейджър. Беше натрупал богатство с недвижима собственост. После се бе прехвърлил на местни вестници, преди да купи един национален. Сега беше сред стотината най-богати хора във Великобритания. В редките случаи, когато Мади беше виждала Натаниел вкъщи, той й се бе сторил прекалено властен и заплашителен. С кънтящ глас и огромна фигура, за него не се говореше да има меко сърце в света на бизнеса. Но той обожаваше единствената си дъщеря и я засипваше с подаръци.

Произходът на двете момичета беше коренно различен, но Мади и Кейт бяха близки приятелки още от първия срок в гимназията в Хампстед. Луксът и сигурността, в които живееше Кейт, привличаха Мади, докато Кейт й завиждаше за свободната бохемска атмосфера в нейния дом.

Майката на Кейт — дребна и привлекателна жена — винаги беше в кухнята и приготвяше нещо, което ухаеше чудесно.

— Гладна ли си, Мади? — попита мисис Джонсън, щом видя двете момичета.

— Ами, аз…

— Сядай. Струва ми се, че имаш нужда от едно свястно ядене. Не е хубаво, дето баща ти замина и те остави сама.

И тя постави чиния с „Бьоф Строганов“ пред Мади.

— Честно казано, мисис Джонсън, оправям се чудесно. Татко трябваше да отиде заради кариерата си.

— Хм, твърде много родители мислят повече за кариерата си, отколкото за семейството си. Какво ще стане, ако изведнъж реша да отида в Америка за няколко месеца, а? Домакинството ще рухне, ето какво!

Кейт и Мади си размениха весели погледи. Мади си мислеше колко добре беше, че мисис Джонсън не й беше майка. Кейт изглеждаше безупречно и имаше привлекателен вид, но доброто готвене на майка й личеше по заоблените й форми и бузестото й лице.

— Ела да се качим горе в стаята ми — каза Кейт, когато Мади привърши с храненето.

— Благодаря, мисис Джонсън, беше чудесно.

— Винаги си добре дошла, Мади, знаеш това.

— Ако ми предложи още веднъж, направо се местя тук — измърмори Мади под нос, докато се качваха по богато украсеното стълбище.

Към стаята на Кейт се отиваше по коридор, постлан с дебели меки пътеки. Когато Мади беше видяла за пръв път стаята на приятелката си, седмици наред беше мечтала за подобна стая. Беше молила Дядо Коледа да й донесе покрито с дантели легло с четири колони, точно като това на Кейт.

— Ще обновявам стаята си за рождения си ден — каза Кейт.

— О, защо? Знаеш колко ми харесва.

Мади огледа нежните тапети на цветя, красивото двойно легло от бор и уютното канапе до прозореца, отрупано с малки възглавнички.

— Прекрасна е за малко момиче, но аз вече съм зряла жена — изкикоти се Кейт. — Мислех си за черно в съчетание с хром. Страшно е модно сега.

— Ъъъ — каза Мади.

— Не мънкай, ако обичаш! — Тъмните очи на Кейт искряха. — Добре, мадам Ашли, какво предлагате.

Мади сви рамене.

— Е, ако трябва да я променяш, опитай с кремаво в съчетание с бор и всичко да бъде ниско и меко. Ей, може да сложиш и диван, така че да стане дневна, когато не си в леглото.

Кейт изглеждаше развълнувана.

— Великолепна идея, Мади! Ще бъде много по-удобно за гости, особено като се има предвид, че скоро ще ме представят в лондонското общество.

— Кейт, ще трябва да се готвиш, за да се явиш отново на изпитите за колежа, на които се провали.

— Глупости! — изсумтя Кейт. — Отивам там, защото всеки, който е някой, изпраща детето си там. Приятелката ми Фенела каза, че никой от нейния курс не си мръдва пръста за нищо, но светският живот бил голяма работа.

— Но на теб са ти нужни известни знания, за да влезеш в университета — настоя Мади.

— По дяволите университетът! Зная, че татко би искал да следвам, но аз съм старомодно момиче — скочи на леглото до Мади и се наведе прелъстително. — Искам само да си намеря един хубав английски джентълмен, който да притежава пълна конюшня, и да прекарам остатъка от дните си, като го ощастливявам.

Мади поклати глава.

— Ти си непоправима, Кейт. Беше една от най-умните в училище. Провали се на матурата само защото не се потруди. Не мислиш ли, че се пилееш напразно?

Кейт се изправи и я погледна.

— Слушай, миличка. Уважавам факта, че искаш да се трудиш робски всеки ден, за да достигнеш омайните висоти на балетната трупа, но мен това не ме вълнува. Аз искам лесен живот. Не съм амбициозна като теб. Най-многото, което искам да имам като задължение, е да разхождам коня си веднъж на ден.

Мади се направи на отвратена.

— О, и другото нещо е, че започвам диета следващата седмица. Искам да сваля четири килограма до Коледа.

— Това съм го чувала и преди — въздъхна Мади.

— Не, този път е сериозно. Прекалено дебела съм. Никой мъж няма да ме погледне такава, а новото ми училище ще бъде пълно с грациозни блондинки. Краката ми изглеждат като стълбовете на Херкулес с минипола.

Мади огледа Кейт и трябваше да се съгласи, че е необходимо да свали няколко фунта. Но макар да имаше едрата фигура на баща си, Кейт имаше и прекрасна, лъскава черна коса, подстригана по последна мода, топли тъмнокафяви очи и искряща от здраве кожа.

— Вярно е. Ти си една стара дебела торба. Направи нещо, иначе ще те оставят на рафта и няма да имаш възможност да влезеш в употреба.

— Бъди спокойна, мила моя, ще го направя — усмихна се Кейт.