Лусинда Едмъндс
Бавен танц (48)

48.

Саша вървеше бързо по Хампстед Хийт и се оглеждаше на всички страни. Винаги, когато идваше тук, знаеше, че поема голям риск. Ако някой го забележеше и съобщеше на журналистите, тайната му щеше да излезе наяве и това щеше да бъде краят на неговата кариера във Великобритания. Никол щеше да каже на властите, че бракът им е фиктивен, и той щеше да се озове в самолета за Русия, преди да успее да мигне. Тя неведнъж му беше казвала, че няма да го защити в случай на скандал.

Но той имаше свои нужди и трябваше да ги задоволява. Щеше му се Игор да не се беше върнал в Ню Йорк, но още преди да се разделят, Саша беше станал доста неспокоен. Той обичаше тръпката на търсенето и на новата плът, притисната в неговата. За него удоволствието ставаше още по-силно, когато знаеше, че има риск да бъде хванат.

След пет минути един изключително красив рус младеж вече вървеше до него. Отправиха се към мъжките тоалетни, без да говорят.

Четирийсет минути по-късно Саша търсеше такси, за да отиде до Ковънт Гардън. Надяваше се, че последните двайсет минути щяха да заситят нагона му поне за седмица.

Естествено имаше и други причини да съкрати своите похождения до минимум. През последната година беше чул, че трима негови приятели бяха умрели от СПИН в Ню Йорк. Говореше се, че СПИН се разпространява с бързината на огъня, в гей общността в Англия, макар и да не познаваше никого, който да е болен.

Саша вече не си водеше сметка за броя на любовниците си. Какъв беше смисълът? Може би трябваше да използва предпазни мерки, но те убиваха спонтанността, чувствителността и интензитета на удоволствието. Мисълта, че може би играе на руска рулетка с живота си, не беше от най-приятните.

Настанен в таксито, той се замисли за представлението на „Призракът на розата“, в което двамата с Никол щяха да играят главните роли довечера.

След представлението Никол седеше пред огледалото в гримьорната си и оправяше грима си. Погледна отражението си в огледалото и въздъхна.

Имаше онова, за което беше мечтала през последните две години: гримьорна номер едно в операта, бляскаво бъдеще в кариерата и красив и преуспяващ партньор на сцената и извън нея.

Въпреки това се чувстваше ужасно. Възхвалите, които получаваше за играта си през последния месец, бяха помрачени от факта, че дълбоко в сърцето си тя знаеше, че Мади беше тази, която трябваше да ги получава. Чувството за вина, което изпитваше от онзи ужасен ден, когато откараха Мади в болницата, не беше изчезнало. Даже се беше засилило, след като Саша й беше съобщил потискащата прогноза на лекарите за бъдещето на Мади.

След шест седмици в болницата, изглежда, Мади имаше шансове да проходи отново. Някога. Но в момента беше в инвалидна количка. Що се отнася до бъдещето й като балерина, лекарите не даваха никаква надежда.

С кариерата на Мади беше свършено. И именно Никол я беше погубила. Саша изпитваше особено удоволствие, докато негласно я осъждаше, описвайки депресията на Мади. Разказа й, че Мади почти не говорела и че лекарите били разтревожени за умственото й състояние не по-малко, отколкото за физическия й напредък.

Ивет не преставаше да пита Никол дали е посетила Мади. Никол скалъпваше по някое половинчато извинение, защото знаеше, че няма да понесе гледката на Мади в инвалидна количка.

Чувствата й към Саша още повече объркваха нещата. Колкото и да се опитваше, Никол не преставаше да го желае, макар че той я игнорираше през повечето време и когато наистина говореше с нея, го правеше с неприкрита неприязън. Беше сигурна, че той си има мъже любовници. Непрекъснато изчезваше и Никол се срамуваше да признае, че сънищата й бяха изпълнени с ужасни фантазии за онова, което той правеше с тях.

Чувстваше се непривлекателна и незадоволена. Искаше й се някой да я вземе в прегръдките си и да й каже, че е красива.

Тъкмо се отправи към изхода, когато Стан я извика от портиерната да й предаде някаква бележка.

Тя му благодари и излезе навън да раздава автографи. Отвори я чак в таксито за вкъщи. Пулсът й се ускори.

Скъпа госпожице Делиз,

Както може би знаете, неотдавна бях уволнен от Кралската опера във връзка с нещастния инцидент, засягащ Мадлен Винсънт. С оглед на това смятам, че ми се полага известна компенсация. Като се има предвид колко преуспяваща сте вие, след случилото се с мис Винсънт, не ми се ще да ви безпокоя, пък и предполагам, че не желаете да ме виждате. Затова прилагам своята банкова сметка. Предлагам сумата от двеста лири, която да внасяте ежемесечно директно от вашата банкова сметка до по-нататъшни уточнения. С нетърпение очаквам първата си вноска следващия месец.

Бележката не беше подписана. Тя потръпна. Това беше изнудване. Но какво можеше да направи? Разбра, че можеше да бъде и по-лошо. Поне вноските, които искаше той, бяха съвсем дребни, като милостиня, дори и да трябваше да му ги плаща до гроб.

Но цената, която трябваше да плати за успеха си, беше висока.

Започваше да се чуди дали си бе струвало.