Лусинда Едмъндс
Бавен танц (40)

40.

Никога Мади не се беше чувствала по-щастлива. Макар животът й да представляваше едно дълго и изтощително разписание, тя му се наслаждаваше с охота.

Репетициите с Антон за „Лебедово езеро“ вървяха много добре и той изглеждаше доволен от напредъка на Саша и самата нея. Вечер се прибираше вкъщи и намираше очакващия я Себастиан. Обикновено прекарваха вечерите спокойно и тихо, като гледаха телевизия или се любеха, преди Мади да заспи доволна в прегръдките му.

Най-сетне беше казала на Себастиан за Саша, за тяхното неуспешно преживяване и откритието й, че той е хомосексуален. Беше очаквала Себастиан да бъде шокиран, но той само беше кимнал многозначително.

— Тогава съм бил прав.

— За какво?

— За това, че съм го виждал преди. В деня, в който го срещнах за пръв път в къщата ти, знаех, че съм го виждал някъде. По-късно същата вечер си спомних къде. Преди няколко седмици той се беше появил на едно парти за ръка с един известен хомосексуалист, който преподава в „Гилдхол“. Ето защо бях загрижен от това, че се обвързваш с него. Не исках да те виждам наранена, имайки предвид онова, което вече знаех. Вероятно скъпата му съпруга няма никаква представа?

Мади вдигна рамене.

— Кой знае. Ние въобще не разговаряме. Оставях Саша и Игор да се срещат тук, преди Игор да отиде да играе в Градския балет на Ню Йорк. Саша смяташе, че ще изглежда по-малко подозрително, ако посещава мен.

— Защо просто не се разведе с нея, след като вече е получил онова, което иска?

— Не може. Имиграционните власти все още могат да решат, че бракът е бил сключен с определена цел, и ще го изпратят обратно в Русия. Трябва да изчака, докато получи документите за пребиваване.

— Никол, разбира се, си получи заслуженото, нали? — ликуваше Себастиан. — Вече почти я съжалявам.

— Не си хаби енергията — каза Мади с чувство.

Две седмици преди премиерата на „Лебедово езеро“ Мади пристигна вкъщи и намери Себастиан да обикаля развълнувано из апартамента.

— О, боже! Къде беше? Ще се пръсна, ако не ти кажа по-скоро новината! — Вдигна я във въздуха и започна да я целува отново и отново. — О, Мади! Случи се най-сетне!

— Пусни ме долу и кажи какво се е случило — усмихна се Мади.

— Похарчих половината си седмични пари за тази бутилка шампанско, но се надявам, че никога няма да се наложи да…

— Моля те, Себастиан! Кажи ми, преди да съм те удушила.

— Добре, добре. Тази сутрин се връщам в апартамента си и тъкмо чета съобщението, че ще ми прекъснат телефона, когато той започва да звъни. Обажда се секретарката на „Конрад Пръдакшънс“ и ми казва: „Мистър Джо Трефиус се обажда“, и пита дали да ме свърже. Аз вдигам нехайно рамене, сякаш всеки ден ми се случва асистентът на един от водещите световни импресарии да ме моли да си поговорим. Джо ми казва, че успял да чуе мюзикъла ми в Гилдхол и бил много впечатлен. Очевидно е изпратил запис на Джаспър Конрад и той харесал чутото. Джаспър помолил Джо да си уреди обяд с мен, за да поговорим, и ако всичко мине добре, да ми предложи да отлетя до Ню Йорк да се видя със самия Джаспър. В момента той е там, защото контролира последната си продукция, която ще има премиера на Бродуей след месец. Джо ме попита как намирам неговото предложение и… точно в този момент онези негодници от телекомпанията прекъснаха телефона ми. Затова се наложи да хукна веднага насам и да се обадя на Джо, за да му кажа, че не съм му затворил телефона и че ще се радвам да го видя на обяд — Себастиан спря, за да си поеме въздух. — О, господи, Мади, не е ли прекрасно?

— Абсолютно. Не ти ли казвах да не губиш надежда? Кога ще обядваш с Джо Трефиус?

— В края на тази седмица. Но има и лоши новини, мила.

— Това пък какво значи?

— Ами, Джо каза, че вероятно ще се наложи да летя до Ню Йорк към края на месеца. Това означава, че може да не съм тук за твоята премиера.

— Няма значение. Разбира се, бих искала да си тук, но това е твоят голям шанс и ти не трябва да го жертваш заради мен. Ще има и други премиери — опита се да скрие разочарованието си тя. Себастиан я прегърна.

— О, Мади, знаеш ли колко те обичам?

Той казваше тези думи за пръв път. Тя го погледна.

— Вярно ли е това?

— Да, любов моя, наистина те обичам.