Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Enchanted, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране
Интернет
Корекция и форматиране
Regi (2020)

Издание:

Автор: Лусинда Едмъндс

Заглавие: Бавен танц

Преводач: Мая Керезова

Година на превод: 1998

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Пламен Тотев

Коректор: Данислава Калъчева

ISBN: 954-459-516-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11075

История

  1. — Добавяне

18.

Кейт пристигна на партито на Мади в лошо настроение. Беше видяла Джулиън предишната вечер, преди да отлети за Гърция за лятото. Беше й се заклел, че този път ще обясни на Верена, че всичко между тях е свършило, и ще приключи връзката си с нея веднъж завинаги. Но независимо колко много й беше повтарял, че я обича, и колко страстно се бяха любили след това Верена беше тази, която днес се беше качила с него на самолета.

Кейт беше предупредила Джулиън, че ако не каже на Верена за връзката си с нея, тя няма да се среща повече с него.

Беше решила да остане вкъщи и да страда сама, но все пак това беше осемнайсетият рожден ден на най-добрата й приятелка. Защо, по дяволите, щеше да оставя Джулиън да й влияе? Избра най-сексапилната си черна рокля, гримира се и взе такси за Челси.

— Здравей, Мади, миличка! Честит рожден ден! — Кейт й подаде малък пакет, докато я поздравяваше на вратата. — Ей, добре ли си? Изглеждаш ужасно.

Кейт беше забелязала зачервените очи и нещастното изражение на приятелката си.

Мади сви рамене и поведе приятелката си през къщата и към градината отзад.

— Благодаря. Ще ти разказвам някой друг път.

— Добре. Но гледай по-бодро, Мади. Имаш само един осемнайсети рожден ден.

— Ще се постарая — обеща Мади и стисна ръката на приятелката си. — Благодаря ти, че дойде, Кейт. Наистина имам нужда от теб тази вечер.

— Познаваш ме. Умирам за партита. О, наистина е красиво! — ахна тя, като видя фееричните светлини по дърветата.

Мади заведе Кейт в палатката, която вече беше пълна с гости.

— Шампанско, мис — сервитьорка със сребърен поднос предложи чаша на Кейт.

— Да, моля — каза Кейт и взе две чаши. Подаде едната на Мади. — Мисля, че и на двете добре ще ни дойде едно питие.

— Проблеми с Джулиън?

— Да, но, както каза преди малко, и аз ще ти разказвам друг път. Тази вечер искам да забравя дори за съществуването му. Себастиан тук ли е? — попита тя, докато Мади я отвеждаше към един млад мъж, седнал сам на маса.

— Не. Учи в Италия през лятото. А преди три месеца се скарахме. Оттогава не сме си говорили.

— О, така ли — въздъхна Кейт. — Тъкмо очаквах някакъв по-съществен флирт. Ами Саша? Той сигурно е тук?

Мади вдигна рамене.

— Сигурна съм, че Никол го покани, но не съм го видяла. Кейт, това е Хасан Калил. Помниш ли, разказах ти, че той ме спаси, като приюти Шехеразада и децата й, когато Ивет не ги искаше в къщата.

Кейт кимна и огледа младия мъж с двусмислен интерес. Беше изключително привлекателен, с мургава кожа, черна коса и големи кафяви очи, макар и малко по-нисък от мъжете, които харесваше.

— Здравейте, Хасан, приятно ми е да се запознаем. Чувам, че Мади е прехвърлила грижите за династията на Шехеразада на вас — засмя се тя.

— Да — усмихна се той и перленобелите му зъби контрастираха с тъмната му кожа. — Привързах се много към тях.

— Извинете ме, но ми е наредено да обикалям гостите. Вие двамата ще си правите компания за известно време, нали? — помоли ги Мади.

— Сигурна съм, че двамата с Хасан ще оцелеем, Мади — ухили се Кейт. — Хайде, върви.

— Не изглежда щастлива, нали? — обърна се Кейт към Хасан, когато Мади изчезна сред гостите.

— Така е. Попитах я какво има, но не пожела да ми каже. Сигурно е нещо, свързано с доведената й сестра Никол.

— Да. Коя, е Злата вещица от Запада?

— Русото момиче в черната рокля до бащата на Мадлен.

Кейт огледа Никол.

— Наистина изглежда прекрасно.

— Да, но здравата тормози бедната Мадлен — тихо каза Хасан.

— И аз това чувам. А вие с какво се занимавате?

— Току-що завърших втората година от следването си. Уча право в Лондонския университет.

— Значи искате да ставате адвокат?

Хасан поклати глава.

— Не, не искам, но баща ми настоява да се дипломирам тук, в Лондон, и реших, че правото ще ми бъде най-полезно в бъдеще.

— Разбирам — Кейт беше още по-заинтригувана. Имаше нещо властно в начина, по който говореше той. — И какво ще правите, когато се дипломирате?

— Баща ми има много компании и аз ще се грижа за тези, които са в Европа. Но моята страст са конете. Баща ми притежава три конеферми за състезателни коне и аз ще отговарям и за този му бизнес.

Очите на Кейт светнаха.

— Обожавам конете. Детската ми мечта беше да бъда първата жена, която е спечелила Гранд Нешънъл. Гледала съм Нешънъл Велвит поне двайсет пъти.

— Значи яздите редовно?

— Правех го, когато бях по-малка. Родителите ми имат къща с малка конюшня в Хампшър, но аз рядко ходя там напоследък. А в Лондон е невъзможно да се язди. Ротън Роу е подходящо място, но обичам да яздя по пресечена местност.

— Тогава може би ще ми позволите да ви заведа да видите конефермата на баща ми в Нюмаркет някой уикенд? Имаме някои много красиви коне, а и през това време на годината там е прекрасно — каза Хасан.

— Ъъ, да. Може би. Благодаря за поканата.

Кейт посегна за нова чаша шампанско. Докато го пиеше, настроението й започна да се оправя. Е, Хасан не беше Джулиън, но можеше да се окаже приятно развлечение за една вечер. Умът й беше зает с мисълта за Джулиън, когото си представяше на някой слънчев плаж, прегърнал небрежно съвършените рамене на Верена. Отпи голяма глътка от шампанското си и се приведе по-близо към Хасан.

— Защо не ми разкажете за състезателните си коне? — усмихна му се съблазнително тя.

Няколко часа по-късно Кейт и Хасан танцуваха на дансинга някаква бавна песен. Партито беше към края си и Кейт знаеше, че е много пияна.

— Ще идем ли у дома да пийнем нещо за последно? — попита Хасан. — Живея в съседната къща.

Кейт кимна.

Двамата пожелаха лека нощ на Мади, която все още беше трезва и изглеждаше потисната.

— Горе главата, миличка. Каквото и да е станало, не може да бъде чак толкова лошо.

— Може — въздъхна Мади.

— Виж какво ще ти кажа. Обади ми се и ще излезем да обядваме заедно. Тогава ще си излееш мъката пред мен.

Мади кимна.

— Благодаря. Как ще се прибереш?

— О, Хасан ще ми намери такси, нали?

— Разбира се. Лека нощ, Мадлен. И благодаря за страхотното парти.

Хасан я целуна по двете страни.

— Струва ми се, че ще трябва да й помогна — каза Кейт, като се опитваше да не куца надолу по стълбите. Хасан й предложи ръката си и тя с благодарност я пое.

— Да, Мадлен се нуждае от добра приятелка. Това е моята къща.

Той насочи Кейт по стълбите и отключи вратата.

— Сигурно доста от състезателните коне на баща ви са били победители — пиянски се изкикоти Кейт, когато Хасан я въведе в дневната.

— Бренди? — попита той.

— Чудесно.

Той наля и на двамата от една гарафа и постави тежката кристална чаша пред Кейт. После седна на дивана, на дискретно разстояние от нея.

Кейт се опитваше да реши дали ще спи с Хасан. Беше много внимателен към нея цяла вечер и тя го харесваше. Картината на Джулиън и Верена на плажа отново се появи в съзнанието й. Изведнъж отчаяно й се прииска да се почувства желана и тя се пресегна към ръката на Хасан.

— Благодаря за прекрасната вечер — нежно каза тя.

— На мен също ми беше много приятно.

После, точно както очакваше, Хасан я взе в прегръдките си и я целуна.