Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Enchanted, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Мая Керезова, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 31 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Интернет
- Корекция и форматиране
- Regi (2020)
Издание:
Автор: Лусинда Едмъндс
Заглавие: Бавен танц
Преводач: Мая Керезова
Година на превод: 1998
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 1998
Тип: роман
Националност: английска
Редактор: Пламен Тотев
Коректор: Данислава Калъчева
ISBN: 954-459-516-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11075
История
- — Добавяне
18.
Кейт пристигна на партито на Мади в лошо настроение. Беше видяла Джулиън предишната вечер, преди да отлети за Гърция за лятото. Беше й се заклел, че този път ще обясни на Верена, че всичко между тях е свършило, и ще приключи връзката си с нея веднъж завинаги. Но независимо колко много й беше повтарял, че я обича, и колко страстно се бяха любили след това Верена беше тази, която днес се беше качила с него на самолета.
Кейт беше предупредила Джулиън, че ако не каже на Верена за връзката си с нея, тя няма да се среща повече с него.
Беше решила да остане вкъщи и да страда сама, но все пак това беше осемнайсетият рожден ден на най-добрата й приятелка. Защо, по дяволите, щеше да оставя Джулиън да й влияе? Избра най-сексапилната си черна рокля, гримира се и взе такси за Челси.
— Здравей, Мади, миличка! Честит рожден ден! — Кейт й подаде малък пакет, докато я поздравяваше на вратата. — Ей, добре ли си? Изглеждаш ужасно.
Кейт беше забелязала зачервените очи и нещастното изражение на приятелката си.
Мади сви рамене и поведе приятелката си през къщата и към градината отзад.
— Благодаря. Ще ти разказвам някой друг път.
— Добре. Но гледай по-бодро, Мади. Имаш само един осемнайсети рожден ден.
— Ще се постарая — обеща Мади и стисна ръката на приятелката си. — Благодаря ти, че дойде, Кейт. Наистина имам нужда от теб тази вечер.
— Познаваш ме. Умирам за партита. О, наистина е красиво! — ахна тя, като видя фееричните светлини по дърветата.
Мади заведе Кейт в палатката, която вече беше пълна с гости.
— Шампанско, мис — сервитьорка със сребърен поднос предложи чаша на Кейт.
— Да, моля — каза Кейт и взе две чаши. Подаде едната на Мади. — Мисля, че и на двете добре ще ни дойде едно питие.
— Проблеми с Джулиън?
— Да, но, както каза преди малко, и аз ще ти разказвам друг път. Тази вечер искам да забравя дори за съществуването му. Себастиан тук ли е? — попита тя, докато Мади я отвеждаше към един млад мъж, седнал сам на маса.
— Не. Учи в Италия през лятото. А преди три месеца се скарахме. Оттогава не сме си говорили.
— О, така ли — въздъхна Кейт. — Тъкмо очаквах някакъв по-съществен флирт. Ами Саша? Той сигурно е тук?
Мади вдигна рамене.
— Сигурна съм, че Никол го покани, но не съм го видяла. Кейт, това е Хасан Калил. Помниш ли, разказах ти, че той ме спаси, като приюти Шехеразада и децата й, когато Ивет не ги искаше в къщата.
Кейт кимна и огледа младия мъж с двусмислен интерес. Беше изключително привлекателен, с мургава кожа, черна коса и големи кафяви очи, макар и малко по-нисък от мъжете, които харесваше.
— Здравейте, Хасан, приятно ми е да се запознаем. Чувам, че Мади е прехвърлила грижите за династията на Шехеразада на вас — засмя се тя.
— Да — усмихна се той и перленобелите му зъби контрастираха с тъмната му кожа. — Привързах се много към тях.
— Извинете ме, но ми е наредено да обикалям гостите. Вие двамата ще си правите компания за известно време, нали? — помоли ги Мади.
— Сигурна съм, че двамата с Хасан ще оцелеем, Мади — ухили се Кейт. — Хайде, върви.
— Не изглежда щастлива, нали? — обърна се Кейт към Хасан, когато Мади изчезна сред гостите.
— Така е. Попитах я какво има, но не пожела да ми каже. Сигурно е нещо, свързано с доведената й сестра Никол.
— Да. Коя, е Злата вещица от Запада?
— Русото момиче в черната рокля до бащата на Мадлен.
Кейт огледа Никол.
— Наистина изглежда прекрасно.
— Да, но здравата тормози бедната Мадлен — тихо каза Хасан.
— И аз това чувам. А вие с какво се занимавате?
— Току-що завърших втората година от следването си. Уча право в Лондонския университет.
— Значи искате да ставате адвокат?
Хасан поклати глава.
— Не, не искам, но баща ми настоява да се дипломирам тук, в Лондон, и реших, че правото ще ми бъде най-полезно в бъдеще.
— Разбирам — Кейт беше още по-заинтригувана. Имаше нещо властно в начина, по който говореше той. — И какво ще правите, когато се дипломирате?
— Баща ми има много компании и аз ще се грижа за тези, които са в Европа. Но моята страст са конете. Баща ми притежава три конеферми за състезателни коне и аз ще отговарям и за този му бизнес.
Очите на Кейт светнаха.
— Обожавам конете. Детската ми мечта беше да бъда първата жена, която е спечелила Гранд Нешънъл. Гледала съм Нешънъл Велвит поне двайсет пъти.
— Значи яздите редовно?
— Правех го, когато бях по-малка. Родителите ми имат къща с малка конюшня в Хампшър, но аз рядко ходя там напоследък. А в Лондон е невъзможно да се язди. Ротън Роу е подходящо място, но обичам да яздя по пресечена местност.
— Тогава може би ще ми позволите да ви заведа да видите конефермата на баща ми в Нюмаркет някой уикенд? Имаме някои много красиви коне, а и през това време на годината там е прекрасно — каза Хасан.
— Ъъ, да. Може би. Благодаря за поканата.
Кейт посегна за нова чаша шампанско. Докато го пиеше, настроението й започна да се оправя. Е, Хасан не беше Джулиън, но можеше да се окаже приятно развлечение за една вечер. Умът й беше зает с мисълта за Джулиън, когото си представяше на някой слънчев плаж, прегърнал небрежно съвършените рамене на Верена. Отпи голяма глътка от шампанското си и се приведе по-близо към Хасан.
— Защо не ми разкажете за състезателните си коне? — усмихна му се съблазнително тя.
Няколко часа по-късно Кейт и Хасан танцуваха на дансинга някаква бавна песен. Партито беше към края си и Кейт знаеше, че е много пияна.
— Ще идем ли у дома да пийнем нещо за последно? — попита Хасан. — Живея в съседната къща.
Кейт кимна.
Двамата пожелаха лека нощ на Мади, която все още беше трезва и изглеждаше потисната.
— Горе главата, миличка. Каквото и да е станало, не може да бъде чак толкова лошо.
— Може — въздъхна Мади.
— Виж какво ще ти кажа. Обади ми се и ще излезем да обядваме заедно. Тогава ще си излееш мъката пред мен.
Мади кимна.
— Благодаря. Как ще се прибереш?
— О, Хасан ще ми намери такси, нали?
— Разбира се. Лека нощ, Мадлен. И благодаря за страхотното парти.
Хасан я целуна по двете страни.
— Струва ми се, че ще трябва да й помогна — каза Кейт, като се опитваше да не куца надолу по стълбите. Хасан й предложи ръката си и тя с благодарност я пое.
— Да, Мадлен се нуждае от добра приятелка. Това е моята къща.
Той насочи Кейт по стълбите и отключи вратата.
— Сигурно доста от състезателните коне на баща ви са били победители — пиянски се изкикоти Кейт, когато Хасан я въведе в дневната.
— Бренди? — попита той.
— Чудесно.
Той наля и на двамата от една гарафа и постави тежката кристална чаша пред Кейт. После седна на дивана, на дискретно разстояние от нея.
Кейт се опитваше да реши дали ще спи с Хасан. Беше много внимателен към нея цяла вечер и тя го харесваше. Картината на Джулиън и Верена на плажа отново се появи в съзнанието й. Изведнъж отчаяно й се прииска да се почувства желана и тя се пресегна към ръката на Хасан.
— Благодаря за прекрасната вечер — нежно каза тя.
— На мен също ми беше много приятно.
После, точно както очакваше, Хасан я взе в прегръдките си и я целуна.