Лусинда Едмъндс
Бавен танц (35)

35.

Мади погледна будилника и изстена. Беше десет и половина в неделя сутрин. Саша и Игор трябваше да дойдат към единайсет. Обикновено нямаше нищо против те да използват апартамента й за срещите си, но тази сутрин се чувстваше страшно изтощена и й се искаше да си остане сама вкъщи през целия ден.

Телефонът иззвъня и тя побърза да го вдигне.

— Мадлен, обажда се Игор. Имам страхотна простуда. Не мога да намина днес. Моля те, извини ме пред Саша, но трябва да пазя леглото.

— Добре, ще му кажа. Пази се. Чао.

Мади затвори телефона, доволна, че няма да й се наложи да излиза. Помисли си да се обади на Саша, но той вероятно вече беше излязъл. Можеха да обядват и да се свият на дивана да изгледат някой стар черно-бял филм.

Телефонът отново иззвъня.

— Здравей, непознато момиче. Обажда се Себастиан.

— Божичко! Как си? Не си се обаждал цяла вечност.

— Благодаря, добре.

— Чух за наградата, която спечели. Поздравявам те.

— И аз тебе. Снимките ти се появяват във вестниците смущаващо редовно. Нещата изглежда вървят добре.

— Така е — усмихна се Мади. — Май двамата със Саша ще получим първите си главни роли през новия сезон. Споменават нещо за „Лебедово езеро“.

— Боже, кошмарът за балерините.

— Да, но е истинско предизвикателство. Винаги съм мечтала да танцувам Одета/Одилия.

— Помня. Виж, Мади. Обаждам се да кажа, че двамата наистина трябва да се видим. Какво ще кажеш да вечеряме заедно някой ден през следващата седмина?

— Трябва да стане след представлението на „Спящата красавица“.

— Разбира се. Ще запазя маса в „Приятели на виното“ за единайсет в сряда вечерта. Имам да ти разказвам много неща.

— Добре, Себастиан. Това е чудесно. Чакай ме на сценичния изход — звънецът на вратата се чу. — Трябва да вървя, Себастиан. Саша е на вратата.

— До сряда.

— До сряда — Мади остави слушалката и изтича да отвори на Саша.

Изгарящ гняв изпълни Никол, която наблюдаваше от другата страна на улицата как Саша слиза по стълбите на приземния етаж към апартамента на Мади. По лицето й се стичаха сълзи на безсилна злоба. Нямаше да има смисъл да го последва докрай. Не, тя трябваше да използва предимствата на тази информация. Треперейки от студ, тя остана четирийсет и пет минути да наблюдава и да чака.

Най-накрая краката й се вкочаниха и тя си тръгна. Макар да го беше подозирала през цялото време, изправянето лице в лице с истината беше ужасно болезнено. Слуховете, че след Коледа Мади и Саша щяха да играят Одета/Одилия и Зигфрид в „Лебедово езеро“, я караха да се чувства предадена в още по-голяма степен.

Мадлен Винсънт й беше отнела ролята и партньора. Тя й беше откраднала и съпруга.

Това повече не можеше да продължава.