Лусинда Едмъндс
Бавен танц (64)

64.

Себастиан беше уредил срещата с Джаспър в един ресторант, така че двамата с Мади да могат да пристигнат първи и Мади да се настани. Себастиан не виждаше причина Мади изобщо да става.

Тя беше неспокойна заради измамата.

— Не е хубаво, Себастиан. Джаспър трябва да знае истината за моята инвалидност. Ако му обясним, че ще ходя нормално след десет месеца, тъкмо навреме за репетициите, сигурно няма да има нищо против.

— Виж, Мади, какъв е смисълът да оставяме негативно впечатление при първата ти среща с този човек. Тези бастуни те правят да изглеждаш по-зле, отколкото си в действителност. Ако можем да се измъкнем от ситуацията, без да се налага да ги използваш, тогава ще го направим.

— Но когато отидем в звукозаписното студио след шест седмици, аз ще бъда с тях, макар и само с единия. Какво ще ми кажеш да правя тогава? Да левитирам над пода ли?

— Шест седмици са след шест седмици — не отстъпваше Себастиан. — Както каза, дотогава твоето вървене ще се е подобрило. Моля те, Мади, направи го, както ти казвам. И двамата знаем, че можеш да се справиш. Просто не искам да давам на Джаспър повод да ни откаже.

И така Мади се беше съгласила да пристигне със Себастиан двайсет минути по-рано. След като едно такси ги остави пред ресторанта в Сохо, Себастиан помогна на Мади да влезе.

— Надявам се да не ми се наложи да посещавам тоалетната, след като пристигне Джаспър.

— Просто ще трябва да се стискаш — каза Себастиан и седна на стола до нейния. — Изглеждаш красива днес, Мади. Сигурен съм, че Джаспър ще те хареса.

Мади кимна нервно и се размърда неспокойно на стола си. Десет минути по-късно Себастиан забеляза Джаспър и стисна ръката на Мади.

— Всичко ще бъде наред. Вярвай ми.

Себастиан се изправи, когато Джаспър им махна с ръка пред ресторанта, после тръгна към тяхната маса.

— Здравейте, мис Винсънт. Приятно ми е да се запознаем — каза Джаспър.

Мади се усмихна и подаде ръка през масата.

— На мен също.

Джаспър и Себастиан седнаха. Джаспър се втренчи в Мади. Тя се изчерви, сякаш той беше разкрил тайната й.

— Вашите снимки ви ощетяват. В действителност вие сте много по-красива — усмихна се и тя малко се успокои. — Мисля, че шампанското ще бъде съвсем подходящо за случая, нали? — каза той, гледайки списъка на вината в менюто.

Докато Джаспър поръчваше шампанското, Себастиан гледаше гордо Мади. Миналата седмица той я беше закарал на фризьор в Ейлзбъри, където бяха оформили и изсветлили хубавата й гъста коса. Сега беше почти руса и очите й изглеждаха по-тъмносини. Мади си беше сложила малко грим и носеше любимата си тюркоазена рокля. Себастиан си спомни колко обикновена тийнейджърка беше и колко красива изглеждаше днес.

Сервитьорът пристигна и наля шампанско в чашите им.

— Е, да пием за „Омагьосани“. Сигурен съм, че ще има голям успех.

— За „Омагьосани“ — казаха Мади и Себастиан едновременно.

— Имате страхотен глас, мис Винсънт — отбеляза Джаспър.

— Моля ви, наричайте ме Мади.

— Сигурен съм, че Себастиан ви е казал, че искаме албумът да излезе до юни. А се надяваме да пуснем „Това любов ли е?“ като сингъл. Ще ви хареса ли да сте начело на класациите, Мади? — усмихна се той.

— Да, аз…

— Искаме да завладеем младите хора с албума. Себастиан е написал съвременен мюзикъл с модерно звучене, който трябва да се хареса на хората под трийсет и пет години. А щом песните изпълнява такава млада и хубава дама като вас, не можем да загубим. А, разбира се, това, че сте професионална балерина, означава, че знаете как да се движите и използвате тялото си, което винаги е от полза. Себастиан ми каза, че сте напуснали балета поради някаква травма.

Мади погледна към Себастиан, но той напрегнато гледаше Джаспър.

— Да.

— Но сега всичко е наред, както чувам. Възнамеряваме да ви направим звезда, Мади. С вашия глас и външност не можем да не успеем. Докато подготвим шоуто в Уест Енд, искам всички хора в страната да знаят коя сте и всяко младо момиче, което е мечтало да стане известно, да се идентифицира с вас. В наши дни рекламата и подходящото представяне провалят или помагат дадена продукция. Лойд Уебър е направо сензационен в това отношение. Наистина смятам, че с моя опит, музиката на Себастиан и вашия глас ще постигнем печелившата комбинация — сияеше Джаспър.

Всяко друго момиче, на което този известен продуцент от Уест Енд би говорил тези неща, щеше да се чувства на върха на щастието. Но Мади само се чудеше как би реагирал Джаспър, ако знаеше, че тя не може да напусне масата без помощта на два бастуна.

По време на обяда тя почти не слушаше техните обсъждания на албума, шоуто и най-вече на самата нея. Сърцето й се сви още повече, като чу за блестящия млад хореограф, когото Джаспър беше ангажирал за танците.

— Всъщност бих искал вие двамата да дойдете в кабинета ми след обяда. Можем да чуем записа и мога да ви изсвиря две песни, които смятам, че все още се нуждаят от малко работа. Мога да чуя, и то с най-голямо удоволствие, как Мади пее на живо.

Мади погледна Себастиан. Паниката се четеше в очите й.

— Съжалявам, но Мади има друг ангажимент веднага след обяда, но аз мога да дойда с вас — каза Себастиан, без да трепне.

— Няма нищо. Ще си насрочим друга среща следващата седмица. Имаме да говорим за много неща и аз просто нямам търпение да ви чуя как пеете, Мади. Разбира се, трябва да доуточним нещата по договора. Имате ли си рекламен агент? — попита я Джаспър.

Мади поклати глава.

— Ще има до следващата седмица — каза Себастиан. Докато Джаспър плащаше сметката, Себастиан се наведе към Мади.

— Поръчай такси, когато се махнем, и отиди на Карлайл Скуеър. Ще мина да те взема — прошепна той.

— Добре, хайде да тръгваме. В нашата посока ли сте, Мади? — попита Джаспър.

— Не. Ще й поръчам такси като излизаме — Себастиан се обърна към Мади. — Бих изчакал тук, докато таксито пристигне, Мади. Навън е адски студ.

— Напълно си прав — съгласи се Джаспър. Той се наведе и се ръкува с Мади през масата. — Беше ми приятно. Вие сте всичко онова, което Себастиан ми описа. Очаквам с нетърпение да се видим следващата седмица.

— Аз също — измънка Мади. — Благодаря за обяда.

— За мен беше удоволствие. Довиждане.

Мади гледаше как двамата мъже излизат от ресторанта. Тя сковано направи знак на един сервитьор да й донесе бастуните.

След пет минути сервитьорът й съобщи, че таксито я чака отвън. Тя се изправи с мъка и се подпря на бастуните, отказвайки помощта на сервитьора. Отвън шофьорът на таксито й помогна да се настани отзад.

Мади гледаше през сълзи улиците на Лондон, които й приличаха на размазан детски акварел. На Карлайл Скуеър шофьорът й помогна да се изкачи по стълбите. Гладис отвори входната врата.

— Здравей, Мади — засия тя. — Каква приятна изненада. Страхувам се, обаче, че баща ти и Ивет са на репетиции в операта.

— Няма значение. Много съм уморена, Гладис. Ще се кача горе да подремна малко. Можеш ли да ми помогнеш?

— Разбира се.

Гладис я придържаше, докато се справяше мъчително със стълбите. Когато най-сетне пристигнаха пред вратата на старата й стая, Мади се обърна към нея.

— Вече ще се оправя сама, Гладис. Когато Себастиан Ланг пристигне, би ли му казала, че не съм тук, ако обичаш?

— Да, Мади, но…

— Просто не искам да виждам никого в момента — твърдо каза тя.

Гладис кимна.

— Добре. Ще му кажа.

— Благодаря.

Мади влезе в стаята и заключи вратата след себе си. Насочи се към стола и се отпусна тежко в него, изоставяйки бастуните.

Беше време да признае истината.

Беше инвалид, поне засега. Онова, което Себастиан се беше опитал да направи за нея, беше чудесно, но Мади знаеше, че няма начин да се измъкне, без истината да излезе наяве. В момента, в който влезеше в кабинета на Джаспър Конрад следващата седмица и той видеше естеството на нейния проблем, всичко щеше да свърши. Каквото и да казваше Себастиан, това беше нещо, което не може да се скрие. Джаспър Конрад искаше да я превърне в звезда. Но звездите не куцукаха с бастуни.

Себастиан беше направил всичко от любов към нея, Мади го знаеше отлично. Разбра обаче, че ако продължават с тази игра, не само тя щеше да си причини още болка, но щеше да застраши и неговото бъдеще. Това беше неговият голям шанс и Мади не искаше да му създава усложнения.

Себастиан беше смисълът на живота й. Знаеше, че той беше човекът, който й помогна да оцелее. Боготвореше го, обичаше го така, както може да се обича само веднъж в живота. Никога нямаше да намери мъж, който да я обича като него, до такава степен, че да жертва собственото си бъдеще.

Но тя не можеше да го остави да направи това.