Лусинда Едмъндс
Бавен танц (54)

54.

Кейт се събуди, но не си спомняше къде се намира. Скочи от леглото замаяна, но общо взето не се чувстваше толкова зле, колкото можеше да се очаква. Дръпна завесите и ярката светлина нахлу в стаята.

— По дяволите!

Тя седна на леглото и започна да си спомня фрагменти от предишната вечер. Като вдигна глава, зърна лицето си в едно огледало. Позволи си да се изсмее кисело. Косата й стърчеше, а лицето й беше нашарено с размазан грим. Изглеждаше като скитница. Погледна часовника си и ахна, като видя, че беше дванайсет и половина. Трябваше да се свърже със счетоводителите, за да вземе личните си неща от апартамента. Отиде в банята. След няколко минути лицето в огледалото вече смътно напомняше за онази Кейт, каквато беше предишният ден. Сложи си обувките, метна сакото си през рамо и отвори вратата. Хасан стоеше на площадката.

— Добро утро, или може би добър ден — усмихна се той. — Стори ми се, че чух раздвижване.

Кейт се изчерви.

— Виж, Хасан. Наистина съм ти благодарна, че ми позволи да остана снощи, и съжалявам, че бях пияна. Наистина трябва да вървя. Трябва да върша милион неща.

— О, и къде по-точно отиваш? Снощи ми каза, че си бездомна.

— Трябва да ида да взема счетоводителите, да вляза в апартамента си и…

— Добре, защо не им се обадиш оттук? — спокойно попита Хасан.

Кейт просто искаше да си тръгне, но той имаше право. Можеше да се обади или оттук, или от уличен телефон, за който нямаше пари.

— Добре — каза тя сърдито, — стига да нямаш нищо против.

— Разбира се, че няма да имам. Мога ли да ти предложа, преди да се втурнеш да вършиш хилядите неща, да си вземеш вана и да сложиш нещо в стомаха си. Снощи, както знаеш, съвсем не беше добре.

Кейт отново се изчерви.

— Виж. Иди в дневната и се обади, където трябва. Аз ще ти напълня ваната и ще измисля нещо за закуска. Съгласна ли си?

Кейт кимна.

— Благодаря — тихо каза тя, погребала гордостта си нейде сред кичурите на дебелия килим.

Кейт се присъедини към Хасан четирийсет минути по-късно, след като се беше свързала със счетоводителите и се беше освежила във ваната.

Той й посочи стол.

— Седни и хапни нещо. После може би ще ми кажеш за какво става дума.

Кейт кимна и седна. Масата пред нея беше отрупана с плодове, кроасани и препечен хляб. Взе си една ябълка, разряза я на четвъртини и я загриза.

— Мисля, че се нуждаеш от нещо по-съществено — каза Хасан и като посегна към една препечена филия, започна да я маже с масло. — Изяж това — каза той и й подаде чинията. — Станала си само кожа и кости. Предполагам, заради историята с баща ти — осмели се да подхвърли той.

— Да. Не е нужно да навлизам в подробности. Сигурна съм, че ти, както всеки друг в тази страна, знаеш колкото мен самата благодарение на милата ни преса.

— Така е. През по-голямата част от последните няколко месеца бях извън страната, но, естествено, чух какво се е случило. Наистина съжалявам, Кейт. Моля те, приеми моите съболезнования.

— Тези месеци не бяха най-добрите в живота ми. Искам да се извиня за поведението си снощи. Дължеше се на шока, който получих, като се прибрах вкъщи и разбрах, че са ми конфискували апартамента. Понеже беше на името на баща ми, разбираш ли.

— Но не трябваше ли да те предизвестят да напуснеш?

— Не. Татко беше отчел апартамента като квартира за хора от персонала. Счетоводителите току-що ми казаха, че тъй като бизнесът е в ръцете на съдия-изпълнителя, а технически апартаментът е част от бизнеса, не се е налагало да ми пращат предупреждение. Освен това не съм била вписана официално като наемател. Както ми обясни един от счетоводителите, съдия-изпълнителят само от добро сърце ми е изпратил двайсет и четири часовото предупреждение. За нещастие точно тогава не съм си била вкъщи.

— Разбирам — въздъхна Хасан. — Ами личните ти вещи?

— Счетоводителят се съгласи да се срещнем при апартамента днес следобед, за да си събера дрехите и вещите. Трябва да присъства, за да се увери, че няма да открадна нечия чужда четка за зъби или дървена лъжица.

— А после?

Кейт си наля чаша чай.

— Нямам представа. Първото, което трябва да направи, е да продам колата. Тя поне е на мое име. Това ще ми осигури малко пари в брой. После ще се наложи да потърся друг апартамент под наем.

— Но къде ще живееш, докато си уредиш нещата?

— Вероятно при Мади.

— Но ти трябва да си тук, в Лондон, за да можеш да си търсиш апартамент.

— Да, но нямам голям избор, нали?

— Можеш да останеш тук — предложи Хасан.

— Много мило от твоя страна, Хасан, но…

— След два дни заминавам за Америка. Току-що купихме една конеразвъдна ферма в Кентъки и ще отсъствам повече от месец. Тук и без това ще бъде празно.

Кейт искаше да откаже, но, от друга страна, беше глупаво да отхвърля предложения й покрив над главата. И след като Хасан нямаше да бъде тук…

— Аз… защо си толкова мил с мен, Хасан, след като така се отнесох с теб?

Той се усмихна.

— Тези неща са вече минало. Ти си моя стара приятелка и се нуждаеш от помощ. Това е всичко, Кейт, наистина.

— Добре. Ужасно съм ти благодарна, че има къде да се подслоня през следващите няколко седмици. Докато се върнеш, трябва да съм си намерила къде да отида. Ще ти плащам наем, разбира се.

— Разбира се — кимна Хасан. — Колкото можеш да си позволиш.

Кейт погледна часовника си.

— Скоро трябва да тръгвам за срещата със счетоводителя пред моя апартамент.

— Искаш ли да те придружа?

— Не, благодаря. Ще се оправя, Хасан.

— Добре. Ще се видим довечера. Ако ме няма, когато се върнеш, Бриджит ще те пусне. По-късно ще ти потърся ключ за входната врата.

Той се усмихна, стана и остави Кейт сама в стаята. Отиде в кабинета, седна пред бюрото и запрелиства купчината факсове, без да вижда какво чете. Мислите му непрекъснато се връщаха към Кейт.

Самата й близост беше достатъчна да му замае съзнанието. През последната година беше много нещастен и не можеше да я забрави. Когато видя във вестниците нейни снимки с виконт Форбс, реши да я намрази, защото го беше излъгала, че не го напуска заради другиго. Така и не успя. Ето че сега отново имаше възможност да я спечели. Очевидно тя бе преживяла тежки месеци — това наказание й беше достатъчно, че го бе накарала да страда. Сега съдбата му беше предоставила благоприятна възможност да й помогне. А и тя нямаше как да откаже.

Кейт беше предопределена за него.

Веднъж само да си я върнеше, Хасан знаеше, че никога няма да я изпусне отново.