Майкъл Добс
Къща от карти (45)

Глава четиридесет и пета

Старият мъдър моряк Франсис Дрейк, кален в бурно море, е казал, че крилете на щастието са покрити с перата на смъртта. За предпочитане — нечия чужда смърт.

О’Нийл беше спал три часа и се събуди чак когато някой го разтърси силно за рамото. Очите му бавно се фокусираха върху Ъркарт, който се беше навел над него и му говореше, че трябва да се събуди.

— Роджър, има промяна в плана. Току-що ми звъннаха от Би Би Си, искат да пратят снимачен екип тук, защото им трябва някакъв материал за вторник. Самюъл вече се бил съгласил, затова не можах да им откажа. Ще прекарат тук доста време. Точно от това се страхувахме. Ако те видят тук, ще започнат какви ли не спекулации как щабът на партията се меси в изборите. Най-добре да избегнем всякакво объркване. Съжалявам, но мисля, че е най-добре да тръгнеш веднага.

О’Нийл все още се опитваше да се съвземе, докато Ъркарт му наливаше някакво кафе и пак обясняваше колко съжалява, че им се проваля уикендът, но колко се радва, че са изяснили недоразуменията помежду си.

— И помни, Роджър. Рицарско звание следващия май месец, а другата седмица ще уточним каква работа искаш. Толкова се радвам, че успя да дойдеш. Наистина съм ти много благодарен — говореше Ъркарт, като буташе О’Нийл към колата.

Той гледаше как О’Нийл тръгва с отработено внимание надолу по алеята и излиза през портите.

— Сбогом, Роджър — прошепна той.