Майкъл Добс
Къща от карти (37)

Глава тридесет и седма

Естеството на амбицията е такова, че изисква невинни жертви.

Неделя, 21 ноември

Все още бяха там на следващата сутрин, когато Ърл погледна през прозореца малко след като се беше зазорило. Единият спеше, нахлупил шапка над очите си, другият прелистваше неделните вестници. Те не приличаха на броевете от миналата седмица. Вялата кампания за лидерство в партията, която едва шаваше под водата, изведнъж бе живнала сега с намесата на Ъркарт и погрома над Макензи.

Нещо повече, социолозите започваха да омаломощават съпротивата на депутатите. „Равни резултати!“ — обяви „Обзървър“, като пишеше, че измежду тези шестдесет процента от депутатите в парламентарната група, които бяха успели да убедят да дадат мнение, гласовете се разпределяха равномерно между тримата водещи кандидати — Самюъл, Ърл и Ултън, а Ъркарт беше малко назад. Макензи беше изчезнал безследно, както и малката преднина, която Самюъл имаше до момента.

Новините не зарадваха Ърл. Той бе прекарал безсънна нощ, ходейки напред-назад и отбягвайки въпросите на все по-притеснената си съпруга. Беше опитал да се успокои, но постоянно виждаше пред себе си лицето на Саймън. Присъствието на двамата журналисти отвън продължи да го тормози. Какво ли знаят? Защо лагеруват пред прага му? Когато първите лъчи на утринното слънце озариха студеното и сиво ноемврийско небе, той усети, че е изцеден. Не издържаше повече. Трябваше да разбере.

Питърс сръчка Симъндс с лакът, за да го събуди, когато небръснатият Ърл, облечен в копринен халат, се появи на входната врата и се запъти към тях.

— Всеки път минава номерът — каза Питърс. — Като мишоци към сирене. Да видим какво има да каже. Алф, пусни скапания диктофон.

Питърс свали стъклото, когато Ърл се приближи, и се провикна:

— Добро утро, г-н Ърл. Не стойте там на студено, седнете при нас. Искате ли едно кафенце?

— Какво искате? Защо ме шпионирате? — враждебно попита Ърл, като не обърна внимание на предложението.

— Да ви шпионираме, г-н Ърл? Не ставайте смешен, ние просто търсим малко цвят за статията. Вие сте водещ кандидат за поста министър-председател. Не видяхте ли вестниците? Всички пишат за вас. Хората ще започнат да се интересуват все повече от вашата личност — какви хобита имате, какво обичате да правите. Кои са приятелите ви.

— Нямам какво да кажа!

— Може ли да интервюираме жена ви тогава? — попита Симъндс.

— Какво намеквате? — запита Ърл с изкривен, изтънял глас.

— За бога, аз ли? Абсолютно нищо, сър. Между другото, видяхте ли снимките от митинга ви вчера? Много са добри, много ясни. Мислим да ползваме една за първа страница утре. Ето, вижте.

Той измъкна голяма гланцирана снимка през прозореца и я размаха под носа на Ърл. Той я грабна и ахна. Бяха го снимали как държи ръката и гледа право в очите на усмихващия се превзето Саймън. Детайлите бяха стряскащо ясни. Сякаш някой нарочно бе добавил малко очна линия около големите очи на Саймън, а месестите му, капризни устни изглеждаха някак по-тъмни, по-очертани. Пръстите, които си играеха с медальона на врата му, бяха с красив маникюр.

— Добре се познавате с този джентълмен, нали, сър? — попита Симъндс.

— Един от близките ви поддръжници, нали? Как точно ви подкрепя, г-н Ърл? — присъедини се Питърс.

Ръката на Ърл трепереше. Той хвърли снимката обратно през прозореца на колата.

— Какво се опитвате да направите? Отричам всичко. Ще се оплача на редактора ви, че ме тормозите!

— На редактора ли, сър? Ами че нали той ни прати тук.