Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Къща от карти (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
House of Cards, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2016)
Корекция и форматиране
NMereva (2019)

Издание:

Автор: Майкъл Добс

Заглавие: Къща от карти

Преводач: Георги Иванов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Сиела Норма АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: печатна база Сиела

Излязла от печат: август 2014

Отговорен редактор: Красимир Гетов

Редактор: Катя Найденова

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Катя Найденова

ISBN: 978-954-28-1559-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4

История

  1. — Добавяне

Глава двадесет и девета

Някои политически кариери са като грешно записана книга в обществена библиотека. Нищо и никаква грешка, а може да те прати във вечно забвение.

Петък, 29 октомври — събота, 30 октомври

— Това ли искаше?

Тонът на Крайевски все още носеше разочарованието от последната им среща. Оттогава беше избягвал Мати в редакцията, но сега държеше голям плик в ръка и се беше надвесил над рамото й, като внимаваше да спазва някаква дистанция. Той го пусна да тупне пред нея и тя извади отвътре голяма цветна снимка. Лицето на шофьора я гледаше оттам, размазано и изкривено, но все пак различимо.

— Фреди извади козовете — продължи Крайевски. — Взел снимката на срещата на анонимните алкохолици вчера и един от групата познал човека веднага. Казва се д-р Робърт Крисчън, известен авторитет в лекуването на наркотична и алкохолна зависимост. Ръководи частна клиника в една голяма къща близо до брега на Кент. Намери д-р Крисчън и се обзалагам, че ще намериш Чарли.

— Джони, не знам как да ти благодаря — каза тя развълнувано.

Но той вече си беше тръгнал.

 

 

Следващия ден, събота, не беше работен за Мати. Веднага след ранния обяд тя запали старото си БМВ, зареди бензин и го подкара в посока Доувър. Движението беше натоварено, докато премина тълпите, пазаруващи около Гринуич, и се качи на А2, стария римски път, който водеше от Лондон към сърцето на Кент. Мина покрай катедралния град Кентърбъри и след няколко километра зави при живописното село Беъръм. Пътната карта не й помогна особено да намери още по-малкото селце Норбингтън, но с помощта на няколко от местните жители тя се озова след известно време пред голяма викторианска къща с малка табела, скрита в храстите до оградата, която назоваваше мястото като „Учебен център по терапия“.

Имаше няколко паркирани коли в алея, оградена от дървета, която водеше до сградата, а входната врата бе отворена. Изненада се, като видя, че хората се разхождат наоколо свободно, без присъствието на страховити сестри в бели престилки, както бе очаквала. Явно не патрулираха за потенциални бегълци. Тя паркира в алеята, събра ума и куража си и се приближи към сградата.

Грамаден джентълмен с вълнено сако и побелял армейски мустак се приближи към нея и сърцето й се сви. Това сигурно беше охраната, която пази от нашественици.

— Извинявай, миличка — каза той с остър акцент, като я пресрещна пред входната врата. — Да си виждала някой от персонала? Все се крият в дните за посещения, не може да ги намери човек, като му потрябват.

Мати се извини, че не знае, и се усмихна с облекчение. Късметът я беше последвал и беше уцелила най-подходящия ден за избягване на неудобни въпроси. Мястото имаше атмосфера по-скоро на модерна зона за отдих в провинцията, отколкото на институция: нямаше усмирителни ризи, решетки на прозорците и ключалки на вратите, а и не миришеше на болница. Намери карта за евакуация, закачена на стената в един от коридорите, на която имаше детайлна схема на къщата и градините около нея, и Мати я използва, за да проучи мястото и да потърси своя човек. Намери го на една градинска пейка отвън, загледан през поляната към октомврийското слънце. Откритието й не я зарадва. Тя знаеше, че идва с цел заблуда.

— Хей, Чарли! — възкликна тя и седна до него. — Каква изненада да те видя тук.

Той я погледна с тотално неразбиране. Изглеждаше изхабен, реакциите му бяха забавени, сякаш умът му беше някъде далеч.

— Аз… съжалявам — промърмори той. — Не мога да се сетя…

— Мати Сторин. Трябва да ме помниш. Прекарахме много приятна вечер заедно в Борнмът преди няколко седмици.

— О, съжалявам, г-це Сторин. Не помня. Нали разбирате, аз съм алкохолик, затова съм тук, и се страхувам, че преди няколко седмици не бях в състояние да запомня каквото и да било.

Откровеността му я хвана неподготвена. Той се усмихваше смирено.

— Моля те, не се притеснявай, мила — каза той, като потупа ръката й като възрастен чичо. — Аз съм пристрастен. Мъча се да се излекувам. Бях измислил един милион начини да го крия от останалите, но залъгвах само себе си. Искам да се оправя. Затова съм тук.

Мати се изчерви силно. Бъркаше се в личния живот на един болен човек и много се срамуваше от това.

— Чарли, ако не помниш коя съм, сигурно не помниш и че съм журналист.

Той дръпна ръката си, усмивката му изчезна и бе заменена от изражение на примирение със съдбата.

— Лошо. А ми се стори такова приятно момиче. Но предполагах, че рано или късно щеше да се случи, макар че Хенри се надяваше поне тук да ме оставят на мира…

— Чарли, повярвай ми, не съм дошла, за да ти тровя живота. Искам да помогна.

— Всички май казват така?

— Не казвай нищо за момента, остави ме за малко аз да говоря.

— Ами, добре. Както виждаш, не бързам заникъде.

— Твоят брат, министър-председателят, беше принуден да подаде оставка заради обвинения, че ти е помогнал да изкараш бърза печалба от търговия с акции.

Той размаха ръце, за да я спре, но тя подмина протестите му.

— Чарли, нещо не ми се връзва всичко това. Просто няма никакъв смисъл. Мисля, че някой целенасочено се е опитал да подкопае репутацията на брат ти, като обвини теб.

— Така ли? — старите му очи, с подпухнали и набръчкани като стриди клепачи, потрепнаха с интерес. — Кой би направил такова нещо?

— Не знам. Имам само подозрения. Дойдох при теб да видя дали можеш да ме насочиш към нещо.

— Г-це Сторин, Мати — може ли да ти казвам така? Казваш, че сме стари приятели… Аз съм пияница. Дори не помня да сме се срещали. Как мислиш, че мога да ти помогна? Думите ми нямат никаква тежест.

— Не съм нито съдия, нито прокурор, Чарли. Просто се опитвам да подредя един пъзел от хиляди разпилени парчета.

Изтощените му очи се загледаха отвъд хълмовете към Доувър и канала, сякаш там съществуваше един различен свят.

— Мати, толкова много се напрягах да си спомня, повярвай ми. Мисълта, че опозорих Хенри и го принудих да подаде оставка, е почти непоносима за мен. Но не знам каква е истината. Не мога да ти помогна. Дори на себе си не мога да помогна.

— Нямаше ли да си спомняш, ако беше купил толкова много акции?

— Бях много болен. И много пиян. Има толкова много неща, за които нищо не си спомням.

— Нямаше ли да си спомняш поне откъде си взел парите или какво си направил с печалбата?

— Наистина звучи малко вероятно да съм имал едно малко състояние, което да се търкаля наоколо, без да си спомням, и по-важното — без да съм го изпил. А нямам представа къде може да са отишли парите. Дори аз не мога да изпия петдесет хиляди паунда само за няколко седмици.

— Ами фалшивият адрес в Падингтън?

— Да, споменаха нещо такова. Пълна мистерия. Дори трезвен не знам къде е Прейд стрийт в Падингтън и е нелепо да си мислят, че бих открил мястото пиян. Това е от другата страна на Лондон спрямо мястото, където живея.

— Но си го ползвал — така казват — за банкови документи и за да получаваш печатните материали на партията, за които си бил абониран.

Изведнъж Чарли избухна в смях толкова силно, че очите му се насълзиха.

— Мати, мила, започваш да ми връщаш вярата в себе си. Колкото и пиян да съм бил, никога не съм проявявал какъвто и да било интерес към политическа пропаганда. Протестирам дори когато ми пъхат брошурки в пощенската кутия преди избори, а да плащам за това всеки месец, просто ми се струва обидно!

— Не си се абонирал?

— Никога!

Есенни листа се гонеха по поляната. Слънцето слизаше по хоризонта и топло червено сияние изпълни небето и озари лицето му. Той видимо си връщаше здравето и изглеждаше спокоен.

— Нищо не мога да докажа, но имаш думата ми на джентълмен: не вярвам, че съм виновен за нещата, които ми приписват.

Той отново взе ръката й и я стисна.

— Мати, би значело много за мен, ако и ти мислиш така.

— Така мисля, Чарли, наистина. И ще се опитам да го докажа заради теб.

Тя стана, за да си тръгне.

— Много ми беше приятно посещението ти, Мати. Щом като сме такива стари приятели, ела пак, като можеш.

— Ще дойда. Но междувременно ще трябва да се поровя доста дълбоко.

 

 

Когато стигна обратно в Лондон, беше късна вечер. Първите тиражи на неделните вестници вече бяха по улиците. Тя накупи цяла камара от тях и разпилявайки няколко вложки и брошури, ги изсипа на задната седалка на колата. Тогава забеляза заглавието на „Съндей таймс“.

Министърът на образованието Харолд Ърл, който не беше точно активист на „Грийнпийс“, беше обявил намерението си да се кандидатира за лидерската позиция и започваше кампанията си с реч, озаглавена „Да почистим страната“.

„Напоследък постоянно се говори за проблемите в градската среда, но въпреки това продължаваме да наблюдаваме влошаване на положението: мизерията в централните части на градовете ни може да се сравни само със съсипването на провинцията“, беше казал той според вестника. „Твърде дълго пренебрегваме тези въпроси. Рециклираните фрази на загриженост не могат да заменят проактивните действия. Време е да подкрепим смелите думи със смели действия. Проучванията показват, че околната среда е един от секторите, в които сме се провалили според избирателите. След като дванадесет години сме на власт, те с право твърдят, че това е недопустимо и че трябва да обърнем внимание на тези проблеми.“

„Защо ли министърът на образованието изведнъж вдига толкова шум по въпросите на околната среда“ — зачуди се тя, като стигна до края на гръмката реч. „Ами да. Май затъпявам. Връзката е ясна. Кой е министър на околната среда и следователно отговорен за проблемите?“

Битката в медиите за елиминирането на Майкъл Самюъл беше започнала.