Алберт Лиханов
Непростената (9)

1.

Съзряването не я застави да го чака дълго. Впрочем, замислим ли се, а това се отнася за всички без изключение, ще се съгласим, че то не става нито по силата на паспортните данни, нито само в един миг, нито пък го възвестява някакъв камбанен звън.

Мислите на възрастните идват свободно при младите хора и в това няма нищо чудно. Съдбата на възрастните нанася своите удари над още недораслите, над непорасналите без да се съобразява с годините им.

Съзряването впрочем е такъв възел от събития, който най-често не заплиташ ти самият, нито пък имаш вина за тях. Те обаче са толкова здраво, толкова непреодолимо сплетени, че не можеш да разчиташ на никого освен на себе си, а трябва, трябва, трябва да развържеш проклетия възел на всяка цена, дори ако разкъсаш до кръв ръцете и душата си. За да заживееш свободно и справедливо…

Може би точно това разплитане, тази често пъти безкрайна, доживотна работа над своето освобождение, работа за постигане на любовта и волята, е и съзряването, не мислите ли?