Карън Роуз
Защото ми принадлежиш (28)

Епилог

Събота, 6 ноември, 22:30 ч.

— Тя се завърна.

Джей Ди изгледа озареното с мрачно задоволство и облекчение лице на Томас Торн. После отново обърна поглед към сцената, където Луси свиреше с групата за пръв път от оня майски ден, когато животът на толкова много хора се промени безвъзвратно.

— Наистина. Тя се завърна — съгласи се той.

И така си беше. След почти шест месеца възстановяване Луси отново беше на сцената и изглеждаше така, сякаш нищо не беше се случило. Сякаш това, че едва не беше убита, беше само лош сън. Сякаш не беше видяла как разстрелват баща й пред очите й. Сякаш не беше научила неща за семейството си, без които би могла да живее спокойно цял живот.

Тя беше там, на сцената, с черната кожена рокля и високите токчета, и свиреше със същия плам, със същата страст, с които го беше покорила. Безвъзвратно. И той беше дяволски щастлив от това.

— Звучи като преди — гордо заяви Торн. — Нито една фалшива нота.

— Упражняваше се — обясни Джей Ди. Всяка вечер, всъщност. Много по-доволен беше, че се упражняваше сега, когато вече не носеше гипс, защото той винаги чакаше нещо повече. Много повече.

Успяха да проявят творчество въпреки гипса, но денят, в който го махнаха, беше тържествено почетен. После й трябваха месеци, за да се възстанови напълно.

Никой от скандиращите името й фенове не знаеше през какво беше минала последните шест месеца, за да може да стои стабилно в продължение на дълги часове и да върши нещата, които харесваше, да се върне към работата си.

И всичко това — с любовта и подкрепата на Джей Ди.

Неговата работа не беше по-малко натоварена и стресираща. След шест месеца в „Убийства“ поне нямаха друг случай, който да наподобява оня, който ги беше събрал, за което беше изключително благодарен. Задълженията и на двамата включваха мъчителни срещи и разговори със семействата на хора, които често не бяха между живите. По това си приличаха с Луси и в дните, когато му се налагаше да уведоми някое семейство, най-силно се нуждаеше от нея.

Луси го правеше завършен и щастлив. Не можеше да си спомни как се беше справял преди оня миг, в който влетя в живота му. Но това вече нямаше значение, не му се налагаше да прави нищо без нея.

Тя вдигна очи и погледите им се срещнаха. Усмивката й беше само за него. После отмести поглед и очите й се разшириха.

Гуин излезе от кабинета и застана до черната завеса, сама, с каменно изражение. В очите й се четеше същата онази болка, точно както преди шест месеца. Тя беше делила леглото си с чудовище.

— От половин година не се е усмихвала — каза Торн.

— Вижда ли се с терапевта, който Стиви й препоръча?

— Не вярвам. Таи го в себе си. Идва, попълва счетоводните книги. Следи календара ми за съда. Но не участва в шоуто. Не общува. Всичко й е все едно. Сякаш вече не е тук.

— Тук е. — През изминалите месеци Джей Ди всъщност беше започнал да харесва огромния адвокат. Торн обичаше и Луси, и Гуин като брат, с което си беше спечелил червена точка в тефтера му. — Гуин сама ще трябва да намери обратния път.

Музиката достигна до оглушителна кулминация, след която последваха викове, аплодисменти и скандирания за още. Гуин мълчаливо се скри зад завесата, без да се усмихне и без да продума.

— Ще седи там, докато не стане време да се прибира — тъжно каза Торн.

В апартамента с трите резета на вратата и допълнителните ключалки на прозорците. И с пистолета в килера. Джей Ди знаеше това, защото той й беше сложил ключалките с надеждата чувството за сигурност да й помогне да се обърне отново към хората, които я обичаха. Но не стана така. Гуин просто се беше оттеглила в свръхзащитената си крепост.

— Луси се тревожи за нея — каза той. — Но май няма нищо, което да можем да направим.

— И за двете се тревожа — призна Торн. — Луси ходи ли при майка си?

— Да. Отиде още в деня, когато можеше да ходи сама, след като й махнаха гипса. Ортопедът й даде патерица и тя застана пред верандата на майка си точно по същото време, когато Сони Уесткот се изнасяше от къщата си. Получи се странно.

Изражението на Торн стана гневно.

— Със сигурност.

— И Сони беше с патерици. Евън наистина е увредил гръбнака му. Както и да е, Сони застана на верандата на майка си и ни гледа в продължение на минута. Луси също го изгледа. Ако се беше стигнало до бой, щях да заложа на нея.

Както Джей Ди беше очаквал, Сони Уесткот остана безмълвен по въпроса за участието си в убийството на Рики Джойнър. Единственото удовлетворение беше в това, че сега цялото градче знаеше какво беше направил и какъв бе в действителност. Никога вече нямаше да може да работи на подобна длъжност.

Сега Сони живееше с майка си, а това може би беше по-лошо от затвора.

— Никакво съмнение няма — съгласи се Торн. — При бой между Луси и Сони, Луси всякак печели. Как беше след срещата с майка си?

Джей Ди въздъхна.

— Радвам се, че видя Сони като влизаше. След няколко часа с майка си вече плачеше. Ще трябва много да поработят и двете, за да установят някакви нормални отношения.

Кети Траск на моменти се държеше силно емоционално, на моменти — студено и дръпнато. Луси беше права — физическото и ментално здраве на майка й наистина беше „крехко“. Разговорът им беше преминал болезнено шаблонно.

— Но Луси се опитва — каза Джей Ди. — Днес отново бяхме там, а после ще ходим и за Деня на благодарността, да я изведем на вечеря. — А после щяха да отидат при Стиви. — Днес, след като си тръгнахме, отидохме на гроба на Рон Траск.

— Радвам се, че не съм бил там — призна тихо Торн. — Сигурно щях да се изплюя отгоре му.

— И на мен ми се искаше. Мисля, че и Луси не беше далеч от подобно желание. Но тя просто постоя там, съзерцава скъпия надгробен паметник, който майка й беше поставила, а после си тръгна. Не вярвам скоро да иде пак.

— А, ето я — посочи Торн.

Луси беше минала през тълпата и сега мрачно гледаше към Торн.

— Искам да накарам Гуин да се почувства по-добре, но тя не ми позволява — оплака се тя. — И не ми казвай, че й трябва време. Знам, че й трябва.

Торн я целуна по челото.

— Тогава аз ще й кажа, че предизвика истински фурор със завръщането си. Много се радвам, че се върна.

— И аз се радвам. — Погледна към Джей Ди. — Каза ли му вече?

— Не. Мислех, че ти ще искаш да го направиш.

Тъмните вежди на Торн литнаха нагоре.

— Какво ще ми казвате?

Със срамежлива усмивка Луси вдигна ръка към лицето му. В този миг Джей Ди изпита искрена благодарност, че адвокатът обичаше двете жени като брат, защото иначе той щеше да се превърне в много ревнив мъж. Торн драматично огледа пръстена на ръката й.

— Дяволски голям камък, Лус. Защо не го видях на пръста ти, докато беше на сцената?

Луси се изчерви.

— Не го носех, докато свирех. Още не съм свикнала с него.

— Предполагам — подкачи я Торн. — Да не говорим, че можеше да ослепиш хората. Кога е големият ден?

— През май. Втората събота. Искам да кажа на Гуин. Мислиш ли, че ще е добре?

Торн се поколеба.

— Добре е — каза накрая. — Просто недей да се сърдиш, ако не реагира според очакванията ти. Ще се оправи, но наистина й трябва време.

Луси изправи рамене.

— Е добре де, но на мен ми трябва шаферка, така че ще й се наложи да се съвземе.

Отправи се решително към кабинета и се промъкна през вратата. Почука, след като вече беше влязла в стаята. Така Гуин не можеше да й каже да се разкара. Вече се беше случвало.

Гуин надигна глава и челото й се набръчка. След това лицето й стана някак спокойно безизразно.

— Много добре свири, Луси — каза тя. — От седмици не сме пълнили клуба. Хората те чакаха да се върнеш.

Луси седна до бюрото и се загледа в таблиците, които Торн все попълваше. Гуин от месеци се криеше в кабинета, след като разбра, че е била майсторски изиграна.

— Днес отидох на гроба на баща ми.

Гуин присви очи.

— Аз щях да плюя отгоре му.

— Така й направих — каза Луси и сви рамене, когато Гуин повдигна вежди. — Добре де, мислех си да го направя — призна тя. — Трябваше да ида заради себе си. За да приключа с всичко, каквото и да е то.

Гуин погледна ръката й.

— Имаш си нова дрънкулка — предпазливо отбеляза тя.

Луси се загледа в пръста си.

— Джей Ди ми предложи. А аз казах „да“. — Вдигна очи и срещна погледа на Гуин. — Искам да ми бъдеш шаферка. Искам да пееш на сватбата ми.

Гуин тихичко въздъхна.

— Ще се радвам да съм ти шаферка. Но накарай някой друг да пее, Луси — каза тя през зъби, когато Луси се опита да спори. — Накарай друг да пее, аз няма да го направя. Не мога. Още не. Моля те да уважиш това.

Луси кимна, облекчена и натъжена едновременно.

— Сърдиш ли ми се?

Очите на Гуин се напълниха със сълзи.

— Не — прошепна тя. — Радвам се за теб. Искам да ми повярваш.

Счупените кости на Луси бяха зараснали, но не и разбитото сърце на Гуин.

— Вярвам ти.

Гуин стисна ръката й.

— Имаме много планове. Остави всичко на мен. Ще имаш най-страхотната сватба. Тържеството ще е тук, разбира се.

Луси се отпусна, когато Гуин награби тефтерите и се зае да прави списъци. Започна да запълва страниците със задачи за вършене, но внезапно моливът спря и раменете й се отпуснаха.

— Стига си ме зяпала така. Добре съм. — Ъгълчето на устните й се надигна в пародия на старата й усмивка. — Ще се оправя. Ще видиш. Сега обаче трябва да планирам проклетия ти най-щастлив ден от живота. — Махна й към вратата. — Я ме остави да направя списъка. Уредена си.

Луси затвори вратата зад гърба си и не се изненада, че Джей Ди я чакаше отвън.

— Как мина? — запита той и тя сви рамене.

— По-добре, отколкото очаквах.

Джей Ди се наведе и нежно я целуна.

— Така по-добре ли е?

— Да, много по-добре.

Той отново беше успял да потуши тревогата й. Надигна се на пръсти, за да го целуне и за пореден път се изненада от копнежа, който се надигна в нея, както всеки път, когато той я докоснеше.

— Обичам те — прошепна му тя и усети усмивката му.

— И аз те обичам. — Джей Ди плъзна ръка по гърба й.

— Все си мисля за последния път, когато те целунах тук, в клуба.

Тя цялата пламна. От шест месеца не й беше ставало студено.

— Ако си мислиш това, което си мисля, че си мислиш, можеш да спреш да си го мислиш още сега. Ноември е. Твърде е студено за алеята.

Джей Ди се усмихна и на нея й се прииска да е с двайсет градуса по-топло.

— Нямам търпение да дойде пролетта.