Карън Роуз
Защото ми принадлежиш (24)

23.

Сряда, 5 май, 06:25 ч.

Джей Ди затвори телефона. Беше толкова вбесен, че ръката му трепереше. Първо Луси, а сега и Корделия. Искам го мъртъв. Никакво значение нямаше защо Евън върши тези неща, нито дори какво беше преживял. Просто трябваше да бъде спрян. Окончателно.

Телефонът му отново звънна, този път беше Деби, секретарката на Хайът.

— Джей Ди, на линия е инспектор Шърман от Нюпорт Нюз. Хайът иска да го свържа с теб, защото разполага с информация, която ще искаш да чуеш. Проверихме го. Наред е.

Преди Джей Ди да успее да попита нещо, вече го бяха свързали.

— Фицпатрик на телефона.

— Добро утро. Аз съм полицейски инспектор Шърман. Работя в отдел „Убийства“ на Нюпорт Нюз. Ще бъда кратък, защото от новините съдя, че сте доста заети. Разбрах от лейтенанта, че сте се срещнали с частен детектив на име Мейнард.

— Да — потвърди Джей Ди. — Разбирам, че и вие сте се срещали с него. Какво се е случило?

— Не съм сигурен, но той знае дяволски повече от това, което казва. При нас в моргата има две тела. Едното е на ченге. И при двамата гърлата са прерязани с лека извивка около дясното ухо. Разбирам, че не е случайно.

Ченге. Все по-хубаво става.

— В нашата морга са шестима — мрачно потвърди Джей Ди. Може би това щеше да е пробивът, на който се надяваха. Надяваше се Шърман да знае нещо, което на него не му беше известно.

Шърман се изкашля.

— Скапаният му кучи син.

— Приятелката на Мейнард е била убита от същия тип, който е извършил и останалите убийства. Намерил тялото й вчера сутринта.

— Така. Трябва да е станало, когато се е прибрал. Тя каква връзка има?

— Предполагаме, че се е натъкнала на нещо, заради което е била убита. А вашите жертви каква връзка имат с Мейнард?

— Дойде в града в понеделник и търсеше жена, която се представяла като Марго Уинчестър. Досадил на една възрастна жена, защото искал да говори с внучката й. Проследил внучката до един стриптийз бар, разговарял с нея в понеделник вечерта, след като се откачил от опашката, която му бяхме сложили.

— Предполагам, че не сте го следили само защото е досаждал на стари дами?

— О, да. Беше ходил до моргата да разпитва за една жертва от пожар. Беше наш полицай, Пулман. Гърлото му е било прерязано, а после тялото му е било изгорено в една изоставена къща. Отне ни няколко дни да го идентифицираме. Междувременно от залива изплува тялото на Джейн Доу. И нейното гърло е било прерязано. Описанието й съвпада с това на жената, която Мейнард търсеше.

— Марго Уинчестър.

— Да, но Джейн Доу е използвала името като псевдоним. След като проследихме внучката на старата дама в стриптийз клуба, показахме на персонала рисунка на Джейн Доу. Знаеха я като Мери Стъбс. Танцувала там от година, но от седмица не се била вясвала, явно тогава е свършила в залива. Освен това напоследък виждали и нашето мъртво ченге да се мотае там. Пулман беше женен, но явно е ходил и със стриптийзьорката.

— Ясно. Познавате ли Евън Брайън?

— Не, но мога да го проверя. Той ли е заподозреният?

— Не знаем още, но името му изскочи при разследването. Знаем, че той и майка му са живели в Северна Каролина преди двайсет години.

Шърман изчака малко.

— Само с това ли разполагате?

— Плюс шестима в моргата, още трима изчезнали и две жертви в Делауеър.

— Мамка му. Мейнард какво казва?

— Практически нищо, но точно пътувах към него, когато ми се обадихте. Ще ви държа в течение, а вие вижте дали няма да откриете нещо за Евън Брайън.

— Ще го направя. Успех.

— Благодаря — каза Джей Ди и прекрати разговора с уморена въздишка. Тъкмо се канеше да се обади на Стиви, за да й каже новините, когато Скинър спря със служебната кола.

— Чух какво е станало — подвикна Скинър и прибяга до него. — Родителите на Луси са изчезнали, а сега се оказва, че детето на Стиви е било следено. Как е докторката?

— Държи се. — От дълго време се държи, добави той наум. — Виж, трябва да пресрещна Стиви, преди да се е нахвърлила на оня Мейнард. Мога ли да взема колата ти?

Скинър му подхвърли ключовете.

— Успех. Не бих искал точно сега да съм на мястото на оня детектив.

— Нито пък аз. Кажи на Луси, че идвам веднага, щом мога.

Висок като дърво. Джей Ди въздъхна.

— Виж, Скинър, дъщерята на Стиви казва, че оня тип бил висок като дърво и имал татуировка със смачкано сърце. Не знам дали има татуировка, но Томас Торн е…

— Висок като дърво — довърши Скинър. — Хайът ще се зарадва, като чуе това.

— Торн е приятел на Луси. Може да дойде, като разбере, че нейните са изчезнали.

Скинър кимна.

— Ясно. Ще си държа очите отворени.

— Благодаря.

 

 

Сряда, 5 май, 07:40 ч.

Клей прекара безсънна нощ, ровейки се в документите на Ники с надеждата, че ще открие нещо, което да свързва Илиана Брайън с Евън Риърдън и Луси Траск. Но не намери нищо, така че днес с Алиса щяха да идат до Андерсън Фери и да получат някои отговори, за да открият Евън, който май за щастие не беше сварил да убие още някого през последните двайсет и четири часа.

Вече трябваше да са тръгнали, но той седеше на бюрото, стискаше куфарчето и се чудеше защо всичко беше тръгнало толкова накриво.

Ники бе мъртва, защото се беше влюбила в грешния мъж и не беше видяла истината, която се навираше в очите й. Нямаше как да промени това. Но трябваше да бъде честен, когато видя снимката от аутопсията на Мери Стъбс в кабинета на Шърман.

Беше си премълчал и бяха загинали хора. Невинни хора. И сега ще трябва да живея с това.

— Време е да тръгваме, Клей — повика го Алиса от вратата.

— Знам. — Издиша тежко. — Евън трябва да бъде спрян, а отиването ни до Андерсън Фери ще отнеме часове, които ченгетата могат да използват, за да го заловят. Трябва да кажем на Мазети какво знаем. Теб няма да те забърквам.

Очите на Алиса се разшириха.

— Изглежда ще ти се отвори късметът.

Още не беше го казала, когато външната врата се отвори.

— Къде е той? — студено запита Мазети.

— Ами, той… — запъна се Алиса.

— Виж — ядосано започна полицайката, — вече бях у тях. Онази кола отвън е неговата и хич не съм в настроение за скапани игрички. Къде е Мейнард?

— Всичко е наред, Алиса. Покани я — извика Клей отвътре.

Мазети нахлу при него, следвана от мъж с неговия ръст, който изглеждаше също толкова мрачен. Клей се зачуди дали Евън не бе взел поредната си жертва.

Жената постави юмруците си на бюрото му и се надвеси.

— Кой е той? Кой е братът?

— Чий брат? — запита Клей, макар вече да се досещаше.

За секунди Мазети се озова зад бюрото му, гневното й лице бе на сантиметри от неговото.

— Кълна се в Бог, че е по-добре за теб да не ме лъжеш, Мейнард. Казвай кой е. Веднага.

— На ваше място щях да кажа каквото знам, господин Мейнард — обади се студено другият инспектор. — Мъжът, убил десет души, е заплашил петгодишната дъщеричка на партньорката ми. Не бих искал да съм на ваше място, ако нещо й се случи.

— Десет? — ужаси се Клей.

— Десет — потвърди мъжът. — В моргата в Нюпорт Нюз има две тела с подписа на нашия човек. И още трима души са изчезнали.

Клей затвори очи.

— Боже мили — прошепна той.

— Да бе, моли се — озъби му се Мазети. — Име. Знам, че разполагаш с такова.

Мъжът седна на ръба на бюрото му и Клей се озова между двамата инспектори. Мъжът прикриваше яростта си с тънък слой спокойствие.

— Първо, без обвинения срещу Алиса — каза най-сетне.

— Никакви обещания не давам — каза Мазети с малко по-спокоен глас. Отдръпна се назад, отпуснатите й ръце бяха свити в юмруци. — Говори.

— Кой сте вие? — обърна се той към мъжа.

— Фицпатрик. Партньорът й. Име, моля. Аз ще кажа малкото му име. Евън.

Свърши се.

— Риърдън — каза той. — Алиса, разпечатай им снимката му.

Фицпатрик огледа снимката с облекчение, сякаш беше очаквал да види някой друг.

— Може да е мъжът, отвлякъл Райън Ейгър — каза Мазети. — Ако добавим фалшив мустак, може да е човекът от снимката в гаража. — Вдигна очи. — Има ли някакви татуировки?

Клей се замисли за снимката, която Ник беше направила на Евън в леглото си.

— Има, да. Разтопено сърце. Като часовника в картината на Дали.

— Колко е висок? — настоя Мазети.

— Метър и деветдесет. Защо?

— Защото петгодишната ми дъщеря го е видяла, когато й е пуснал проследяващо устройство в раницата. Може да го разпознае. Не мисля, че на него това ще му хареса.

Гневът на Клей отново се разпали. Докато Евън не умреше, Мазети вечно щеше да се тревожи, че някой ден може да се завърне. Можеше да я запита защо Евън е заплашил дъщеря й, но и сам се досещаше. Отвличането на детето щеше да е неговата застраховка.

— Не знаем за Илиана Брайън — каза той. — Не знаем как са свързани, но подозираме, че има нещо общо с градчето Андерсън Фери.

Мазети изглежда се поуспокои.

— Добре, сега ни кажете какво знаете.

Клей ги покани да седнат, махна и на Алиса да се присъедини.

— Без обвинения срещу Алиса — повтори той.

Мазети го изгледа проницателно.

— Кога разбрахте?

— Със сигурност, снощи. Знаем, че Евън се е срещнал със Сю Елън Ламонт. Когато чухме, че е мъртва, знаехме. Дотогава всички улики бяха косвени.

— Чии са телата в Нюпорт Нюз? — запита Мазети.

Той скръсти ръце.

— Думата ви, детектив. Тя е на осемнайсет. Вярваше, че постъпва правилно. Без обвинения.

— Нищо не обещавам, господин Мейнард. Но вие ни казахте фамилията на Евън, така че ще направя всичко възможно да не ви замеся.

В продължение на един дълъг миг двамата се наблюдаваха.

— Добре.

Разказа им почти всичко, освен това, че Ники беше изработила нова самоличност за Евън Риърдън.

— Евън каза, че иска онази негова преследвачка да се махне — завърши той. — Не знам защо прави това. Не знам коя е Илиана, нито пък защо Ники е отишла в Андерсън Фери.

Детективите отново си размениха погледи.

— Но вие сигурно вече знаете — изтъкна Клей.

— Да — потвърди Мазети. — Знаем, че Ники е била там. Взела е папка с информация от редакцията на вестника — няколко дни преди да я убият.

— Не сме я намерили. Предполагам, че щяхме да знаем за Илиана Брайън, ако беше у нас.

Мазети кимна.

— Логично предположение.

— Преди два месеца нещо се е случило — каза Фицпатрик. — Знаете ли какво е било?

— Майка му… — обади се тихичко Алиса и Клей кимна.

— Майка му починала преди повече от три месеца. Това го потвърдих.

— Името й? — настоя Фицпатрик.

— Ивет Риърдън. Евън казал на Ники, че се разболяла, и той се върнал да се грижи за нея. По същото време, когато се е забъркал със стриптийзьорката.

— Която го разделила със съпругата му — допълни Мазети.

— Той така каза, но аз открих, че тя го е напуснала още преди години, защото малтретирал и нея, и децата. Майка му е умряла, но останалото, което е казал на Ники, е било измислица.

— Как разбрахте за Сю Елън Ламонт? — запита Фицпатрик.

— Евън я е срещнал в един хотел — отговори Алиса. — Тя е проститутка. Така де, била е проститутка.

— Проследихме го по кредитната му карта — обясни Клей. Нямаше намерение да споменава името на Тед Гембъл, освен ако не го принудеха. — Снощи прегледах миналото на Ламонт и видях, че е съдена за измама с кредитни карти. Мисля, че може да е набелязала Евън за жертва. Вместо това той я убил.

Фицпатрик обмисли думите му.

— Да, връзва се. В апартамента на госпожица Фийлдс нямаше следи от взлом. Разполага с ключове и от други места. Как се е сдобил с ключа на партньорката ви?

Клей въздъхна.

— Ники и Евън са имали връзка. Не знаехме.

— За родителите й ще е трудно да чуят това по новините — отбеляза Мазети. — Ще направим всичко възможно това да не стига до медиите.

— Благодаря. А когато го намерите, бихме искали да научим. Ако е възможно.

— Ще се постарая — каза жената. — Само това мога да обещая.

— Благодаря — отново каза Клей. Изправи се, за да ги изпрати. — Съжалявам, че е заплашил детето ви, инспектор Мазети.

— Когато го хвана, и той ще съжалява. — Взе снимката на Евън. — Трябва да дадем това на шефа. Може ли да използваме факса?

Алиса извади от джоба си визитката, която Мазети им беше дала предишната вечер.

— Тук имам номера на факса ви. Мога да я пратя от компютъра. Запазете тази.

Телефонът на Фицпатрик иззвъня.

— Ще видя кой е. Стиви, ще те изчакам отвън.

Клей и Стиви останаха сами на входната врата.

— Значи — каза тя и посочи Алиса. — Вие двамата…?

Въпросът го изненада.

— Не. Боже, не.

— Добре.

Той леко се намръщи.

— Защо?

— Защото много ме бива да отгатвам характери, а вие не приличате на мъж, който има връзка с момиче, което може да му е дъщеря.

Думите й го накараха да потрепне.

— Тя просто се опитваше да спечели малко време. А и да бъда честен, бях толкова шокиран от смъртта на Ники, че не действах трезво. От години сме приятели и още не мога да повярвам. Но стават такива неща. Не знам дали можете да ме разберете.

— Всъщност, разбирам. Е, Алиса дъщеря ли ви е?

— Господи, не. Тя е по-малката сестра на бившата ми годеница.

— Изпратих снимката — извика Алиса от бюрото. Донесе на Мазети още едно копие. — Принтирах това и за партньора ви. Просто за всеки случай.

— Благодаря. Ще държим връзка.

Мазети още не беше излязла, когато залепи телефона за ухото си. Отиде до Фицпатрик, който също разговаряше по телефона. Явно името на Риърдън се беше оказало повратна точка в случая.

Клей се обърна към Алиса.

— Дай ми пет минути и тръгваме.

— Къде?

— Отиваме в Андерсън Фери. Мазети нищо повече няма да ни каже, а родителите на Ники трябва да разберат защо е била убита.

Момичето кимна.

— След пет минути съм готова.

— Добре.

Клей се върна в кабинета си и отвори базата данни в лаптопа. Извади от джоба си визитката, която Мазети му беше дала вчера. ДЕТЕКТИВ СТЕФАНИЯ МАЗЕТИ. Партньорът й я наричаше Стиви. Клей лично повече харесваше Стефания. Въведе името и натисна на търсене. След секунди намери отговора.

Семейно положение: Вдовица. Дъщеря й беше само на пет. Загубата й явно е била скорошна. Жената сигурно разбираше повече, отколкото бе предполагал.

— Алиса, да тръгваме.

 

 

Сряда, 5 май, 07:55 ч.

— Направих ти чай — каза Скинър.

Застанала до прозореца в дневната си, Луси се обърна. Скинър слагаше димяща чаша на масата.

— Благодаря — каза тя. — Нека малко да изстине.

Колата на Фицпатрик беше натоварена на платформа и откарана в гаража на управлението. Тялото на Райън Ейгър замина за моргата, където щеше да лежи в ледената зала до останалите, които вече не бяха между живите.

Следователите бързо бяха се справили. Вече нямаше нищо за гледане, никаква улика за намиране. И въпреки това няколко служители оглеждаха асфалта за всичко, което би могло да ги наведе на следа. Беше останала една патрулна кола, за да следи зяпачите да не се приближат прекалено.

Луси предположи, че шофьорите на колите, паркирани около Фицпатрик, се чувстват много неудобно. Мястото на паркинга беше оградено. Онези, които снощи бяха мърморили, че трябва да паркират на друго място, сега сигурно се чувстваха късметлии.

— Трябва да се дръпнеш от прозореца, доктор Траск — внимателно я подкани Скинър.

— Той е дързък — каза Луси. — Със сигурност е искал да видя всичко това.

Скинър я подръпна за ръкава на престилката.

— Ела, изпий си чая.

Луси се остави да я отведе от прозореца. Отпи глътка от чая. Държи родителите ми. Баща ми може и да го заслужава, но…

Не. Не заслужава. Никой не го заслужава. Нито майка ми, нито баща ми, нито която и да е от другите жертви, без значение какви и кои са. Провери нетърпеливо телефона си.

— Инспектор Фицпатрик обади ли ти се, Скинър?

— Не още — каза полицаят. — Не е минало достатъчно време, за да имаме новини.

Беше изминал час и петнайсет минути, опита се да се успокои.

— Знам. Чудех се също къде са приятелите ми. Онази полицайка им остави съобщения на мобилните, както и на домашния на Торн. Мислех си, че досега би трябвало да се обадят.

— Може да се приготвят за работа — разсъди той. — Знам, че скоро ще се обадят.

Тя присви очи към него.

— Знаеш ли, този твой утешителен тон е много дразнещ, но си направил хубав чай, така че ти благодаря.

Скинър се усмихна.

— Напоследък натрупах богат опит. Жена ми обожаваше билките като беше бременна. — Извади телефона си и й показа снимка. — Бебето ни.

— Красиво е, жена ти — също.

— И много уморена. Аз също. Нещо да препоръчаш за колики, докторе?

— Майка ми се кълне, че има един начин, който върши чудеса… — каза тя, когато вълна от болка се надигна в нея и сълзите опариха очите й. От години не се беше сещала за това. От години беше успявала въобще да не мисли за майка си.

— Съжалявам — каза Скинър. — Нямах намерение да…

— Всичко е наред — успокои го Луси. Като някаква благословия телефонът й звънна, за да я разсее. — Гуин е, приятелката ми. — Обърна гръб на Скинър, за да си върне самообладанието. — Къде си?

— Ройс е. Получихме обаждането ти. Доведох Гуин, защото колата й е още в полицията.

Звучеше уплашен и Луси настръхна.

— Какво е станало? Тя къде е?

— Затова ти се обаждам. На паркинга сме, до кооперацията ти. Господин Пю е паднал долу и главата му кърви. Обадих се на 911 и те идват. Чакай да ти дам Гуин.

Луси вече беше излязла, Скинър я последва.

— Доктор Траск, чакайте — каза Скинър.

Тя го разтърси.

— Идвай с мен. Побързай.

— Загубил е много кръв — напрегнато каза Ройс. — Къде е линейката, по дяволите? Трябва да слезеш долу. Нуждаем се от помощта ти.

Луси пробяга по стълбите и изхвърча навън, молейки се да не е твърде късно. Сълзите напираха в очите й. Моля те. Не и той. Не още.

— Доктор Траск, чакайте. — Скинър беше на няколко стъпки зад нея. — Спрете.

Но тя не можеше. Господин Пю лежеше на една страна на тревата, неподвижен. Тя се свлече на колене до него, но преди да потърси пулса му, той се изтърколи и я хвана. Твърде късно тя се усети.

Не. Това е капан. Преди да си поеме дъх, вече беше повалена, а Скинър залитна напред и се свлече на колене. По бялата му риза изби кръв. Прострелян. Скинър беше прострелян.

Луси изпищя, но на устата й вече имаше лепенка, а към главата й беше насочен пистолет.

— Мърдай, доктор Траск.

— Не — опита се да каже.

Направи опит да се измъкне, но дръжката на пистолета я блъсна по главата и тя се свлече на земята. Някой я повлече към багажника на сребърен буик.

— Не.

Опита да рита, да се освободи, но той я хвана и я вдигна във въздуха толкова лесно, сякаш беше дете. Метна я в багажника, където успя да мерне за миг овързаното тяло на Гуин, преди да чуе изстрел, последван от звучна ругатня.

Прострелян е. За секунда я изпълни надежда, но после адска болка опари главата й и всичко стана черно.

 

 

Сряда, 5 май, 08:00 ч.

— Благодаря за информацията, заместник — каза Джей Ди. — Следователският екип е на път. След час би трябвало да са при вас, в зависимост от трафика по моста. — Затвори и погледна Стиви, изглеждаше изтощена. — Намерили са черния лексус.

— Не им отне много време.

— Няма толкова много места в Андерсън Фери, където може да се скрие кола. Номерата са откраднати, но номерът на двигателя не е премахнат. Колата е регистрирана на Малкълм Едуардс.

— Става все по-зле. Убий човека и му открадни колата. После я карай, за да избиеш всички останали.

— Чудя се дали само колата е откраднал. Рон Траск и яхтата му също ги няма. Заместникът каза, че явно Уесткот е бил влачен по пристанището. Ами ако Евън е отвлякъл Траск с яхтата му, после е отплавал до оня имот под наем и е примамил там майката на Луси и Уесткот?

— Трябва му пристан и уединено място. Начинът му на мъчения е шумен.

— Не е задължително.

— Така е. И все пак някой все ще забележи постоянния поток от хора в търговско пристанище. Обзалагам се, че мястото е уединено. Знаем и че му трябва достъп до фризер за светкавично замразяване. И превозва жертвите си с инвалидна количка.

— Това доста стеснява нещата. Сега ако намерим и оня скапан фризер… Какво става със Скинър? Колко трудно може да е откриването на фризер?

— Явно не е лесно — застъпи се Стиви. — А и с няколко часа сън седмици наред, плюс бебето с колики… Но все пак трябва да влезе в релси.

— И точно той пази Луси? Страхотно.

— Може да се справи като бодигард, Джей Ди. Успокой се.

— Ще съм по-спокоен ако намерим фризера. Освен това, как може да го търси, ако пази Луси?

— Вече не го търси. Хайът прехвърли задачата на Елизабет. Обадих му се, докато разговаряше със заместник-шерифа. Ще пусне за издирване Евън Риърдън със снимката. А аз трябва да спра у нас на път за там, за да проверя Корделия. Кажи на Хайът, че няма да се бавя.

— Аз ще се отбия до Луси. Който стигне пръв при него, може да му каже.

— Чакай. Асистентката ти направи копие на снимката на оня. — Стиви му я подаде.

Джей Ди огледа лицето на мъжа. Изглеждаше безопасен, определено не беше човек, за когото можеш да предположиш, че ще избие толкова хора. Но пък и лошите рядко имаха зли лица.

— Хубавец е — отбеляза той. — Сега разбирам защо Ники Фийлдс си е паднала по него.

Стиви отвратено поклати глава.

— Сигурно върти жените на малкия си пръст.

— Да бе — горчиво каза Джей Ди, — а после им прерязва гърлата. Поне не е Торн. Това ще донесе малко утеха за Луси. Да се връщаме и да приключваме с това.

Джей Ди тъкмо потегляше от паркинга на Мейнард, когато ги чу — думите, от които се свиваше стомахът на всеки полицай, независимо колко тихо беше радиото.

Ранен полицай. Сърцето на Джей Ди лудо заби и той усили звука. Сърцето му за миг спря. Адресът на Луси. Прострелян полицай на адреса на Луси.

Стиви запали колата си с мрачно изражение.

— Ще се срещнем там.

 

 

Сряда, 5 май, 08:25 ч.

Няма я. Само тази мисъл се въртеше в главата на Джей Ди, докато подминаваше редицата полицейски коли — патрулни, без отличителни знаци, на спасителния отряд. Нямаше коли от моргата. Слава богу. Къде е Луси?

Излезе от колата и се втурна към Хайът. Асфалтът и тревата до празното място за паркиране бяха изцапани с кръв.

— Нейна ли е? — запита Джей Ди с пресипнал глас.

— Не, не е нейна — отговори Хайът. — Кръвта по асфалта е на Скинър. Линейката току-що го откара. Беше в безсъзнание, но жив. Отнесъл е два куршума, в стомаха и в шията, но и той е стрелял веднъж. Кръвта по тревата вероятно е еднаква с тази на Евън Риърдън. От това, което виждаме тук, можем да съдим, че е сериозно ранен.

Дрю се присъедини към тях. Лицето му беше мрачно.

— Намерих телефона на Луси в тревата. Получила е обаждане от приятелката си Гуин Уийвър. Телефонът на Гуин е изключен и препраща на гласова поща.

Джей Ди се опита да потисне паниката си. Той я е хванал.

— Риърдън е използвал Гуин, за да я примами.

— Вече го знаем как изглежда — студено каза Хайът. — Убил е полицай във Вирджиния, а тук рани тежко друг. Всяко ченге в щата го издирва. Няма да иде далеч.

— Сигурно има яхта — каза Джей Ди и преглътна буцата в гърлото си. — Може би дори две. Малката яхта на бащата на Луси и може би яхтата на Малкълм Едуардс. Трябва да открием къде ги държи. — Рязко спря. — Сложих пудриерата в джоба й. Защо не я следим?

— Проследихме я — горчиво отговори Дрю. — Предавателят е бил захвърлен в багажника на един пикап и обикаляше града. Сигурно го е открил и го е подхвърлил. Вече не можем да я засечем.

Ще я убие. Джей Ди се опита да потисне страха си и погледна към лентата, ограждаща местопрестъплението. Торн стоеше сам с изопнато лице.

— Торн какво прави там?

— Дошъл е точно след като се е случило — обясни Хайът.

— Ако Скинър оживее, ще е заради Торн — каза Дрю. — Обадил се на 911, уверил се, че всички са разбрали за простреляния полицай, и оказал първа помощ.

— Искам всички в кабинета си до трийсет минути — нареди Хайът. — Трябва ни план. Свободни сте.

— Почакай — извика Джей Ди. — Луси трябва да е познала човека, който й се е обадил. Да му се е доверила. Вярва на Торн и Гуин. Ако е била Гуин, някой я е принудил.

— Може да е някой от приятелите им в клуба — саркастично натърти Хайът. — Сега Торн може да ни сътрудничи.

Но Джей Ди вече знаеше. Припомни си откъслечно сцената. Понеделник сутринта, Стиви току-що беше дошла в парка при шахматната маса. Луси вървеше към тялото, когато двама души я спряха.

Едната беше Гуин. Другият беше доста висок.

Прекоси паркинга до Торн, стискайки снимката на Евън Риърдън в ръка. Но не успя да каже нищо, защото мъжът се обърна към него, пребледнял от гняв.

— Ти. — Торн го награби за реверите. — Ти трябваше да я пазиш. Къде беше?

Джей Ди се насили да отговори. Луси беше важната, не собствената му вина.

— Виж тази снимка. Познаваш ли го?

Торн го пусна, погледна снимката и разпозна мъжа.

— Това е Ройс, приятелят на Гуин. Той ли е? Той ли държи Луси? Той ли е убил Кевин?

И поне още деветима други.

— Да — потвърди Джей Ди. И сега държи Луси.

Шокът отново се превърна в гняв.

— Гуин е с него — каза Торн. — Късно снощи Ройс я взе от нас. Боже мили… Държи и двете. Само тях си имам.

Семейството на Торн, осъзна Джей Ди. Но Луси е моето семейство. А той ще я убие.

Успокой се. Концентрирай се. Бъди робот. Наложи се да се успокои.

— Лицето на Риърдън е из целия град. Ще помолим за помощ всяка телевизия, всеки вестник. Ще го намерим. — Трябва.

Погледът на Торн беше изпълнен с отчаяние.

— Какво да направя? Как да помогна?

— Къде и кога се запознаха Ройс и Гуин?

— Преди няколко месеца. Той се появи в клуба, каза за общ приятел, който го изпратил при Гуин. Тя се сети за името. Познаваше приятеля на Ройс от цирка.

— Кой е знаел, че Гуин е работила в цирк?

— Всички, то си е част от представянето й.

— Луси каза, че Гуин ще спи при него. Къде е това?

— Не знам точно. — Торн затвори очи. — Носи ми понички от някакво заведение „Доубойз“, било близо до дома му. Само това знам.

— Това може и да помогне. — Джей Ди знаеше мястото. В района имаше двайсетина кооперации. — Добре. Стой на линия, в случай, че чуеш или видиш нещо.

 

 

Сряда, 5 май, 09:15 ч.

Проклятие. Евън се облегна на колата си, когато светът затанцува. Много кръв беше изгубил. Проклето ченге. Трябваше да се прицеля малко по-вдясно и да го оставя на място. Тогава ченгето нямаше да може да стреля. Вторият куршум на Евън го беше улучил в шията. Дано съм пречукал копелето.

Внимателно опипа превръзката на ръката си. Кървенето беше спряло, но куршумът беше останал._ Дяволски ще боли, но мога да го оправя. _Лекарската чанта на Кети Траск щеше да свърши работа.

Успя да върне колата с двете жени в багажника във фабриката. За щастие знаеше, че трябва да провери Луси за проследяващо устройство. Снощи, преди да заспи, Гуин му беше споделила тази безценна информация. Маркирали са я като полярна мечка. Знаеше, че минутите, преди Гуин да заспи напълно, са идеалното време да измъкне информация от нея.

Това беше причината да я ухажва и допусне до себе си. Беше я накарал да повярва, че той е мъжът за нея. Тя знаеше всичко за Луси Траск, или поне така си мислеше. Не знаеше, че преди толкова години е помогнала на изнасилвач и убиец. Гуин никога нямаше да му повярва, ако й беше казал, а и той не би го направил. Тя беше твърде ценна, за да рискува с нея.

Сексът също не беше лош. Момичето от цирка знаеше някои хватки, които със сигурност щяха да му липсват. Както и детективката. За известно време беше рисковано да върти едновременно Гуин и Ники. Следеше ги и двете, за да е сигурен, че никога едната няма да го засече с другата. Беше пъхнал откраднато от Ники проследяващо устройство в чантата на Гуин, както и едно в колата на Ники. Второто вече беше изплатило цената си.

Беше отишъл в Нюпорт Нюз, за да се оправя с Кен Пулман и Мери Стъбс, когато Ники предприе малкото си пътешествие до Андерсън Фери. Как се беше сетила да иде там, той не знаеше. А и нямаше значение. Но знаеше миналото му, знаеше за Илиана.

Беше решила да го разследва. Зад гърба ми. Не беше казала. Не би могла. Беше нарушила закона, създавайки му фалшива идентичност, уреждайки му нов живот. А той не беше първият, възползвал се от услугите й. Ако го предадеше, и тя отиваше в затвора. Не я уби, за да мълчи. Убих я, защото ме ядоса.

После беше съжалил. Не защото го направи — в края на краищата тя си беше виновна. Беше се опитала да се защити, закле му се, че разбира, че няма да каже на никого за сестра му. Каза му, че го обича. Което беше лъжа. Ако го обичаше, щеше да му се довери, нямаше да действа зад гърба му. Така че определено тя си беше виновна.

И все пак не трябваше да я убива така, в гнева си. Трябваше да я доведа тук. Тук да я убия. Вместо това, беше оставил тялото й. Накрая оня неин партньор, щеше да го намери и да тръгне да го търси. За късмет не беше оставил следи.

Повече нямаше да допусне същата грешка. Опита се да запази равновесие, раздразнен, че походката му е още нестабилна. Отиде до багажника и го отвори. Гуин още беше в безсъзнание, но скоро би трябвало да дойде на себе си. Не й беше дал такава доза приспивателно като на останалите, беше твърде дребничка, а не искаше да я убива. Можеше да му потрябва, за да принуди Луси да изпълнява заповедите му.

Допускаше, че Луси може и да не се трогне за съдбата на баща си. Дали все още имаше чувства към майка си, предстоеше да разбере, но със сигурност щеше доста да я заболи за Гуин.

Луси идваше на себе си. Той се наслади на мига, в който тя осъзна кой я е отвлякъл, на краткия проблясък от изненадата в студените й сини очи.

— Много кофти дето каза на Гуин, че си намерила проследяващото устройство в чантата. И тя започна да рови в чантата си. Намери го и тъкмо ти звънеше, когато се върнах.

Това беше довело до рискованото отвличане на Луси тази сутрин. Завари Гуин да се измъква от апартамента му в копринената си пижама и с мобилния телефон в ръка. Беше се досетила кой й е сложил устройството и щеше да го издаде. Лесно я надви, но после трябваше да направи избор. Ако Луси узнаеше, че Гуин е отвлечена, нямаше да може да я използва за примамка. Луси щеше да стане подозрителна и нямаше да успее да я хване неподготвена.

Така че реши да действа. С хирургическа прецизност. Беше изчакал, докато повечето от ченгетата не се ометоха, и тогава се обади.

— Не трябваше да я караш да търси, Луси. Сега и тя ще трябва да умре.