Карън Роуз
Защото ми принадлежиш (1)

В памет на А. С. Барет, който ме научи да разбирам двоичния код, когато бях на седем, за пръв път ми даде да прочета По, когато бях на осем, и ме научи да се боксирам с помощта на подскачаща гумена топка, за да се защитавам от хулиганите в училищния двор, когато бях на девет.

Като истински творец ми помогна да усъвършенствам успоредното паркиране и да взема шофьорска книжка. Препечата от ръкописа последния ми реферат за университета, след като компютърът ми се повреди вечерта, преди да е готов, за да мога да се наспя и да се дипломирам. Само малко ми се поскара, че не съм направила резервни копия на файловете.

Направи така, че никой никога да не ми каже, че не мога да постигна онова, което съм решила.

И най-вече ме обичаше — винаги, всеки ден, всяка година. Липсваш ми, тате.

И на Мартин, моята опора.