Карън Роуз
Защото ми принадлежиш (17)

15.

Вторник, 4 май, 09:10 ч.

Джей Ди предположи, че оня тип в креслото за гости на Хайът е психологът. Беше около шейсетте и носеше костюм от туид. Дафни беше нарушила установения ред и бе довлякла стол от нечие бюро в кабинета на Хайът. Седеше сякаш на трон. Хайът от време на време й мяташе недоволни погледи.

На Джей Ди му се прииска да я почерпи за смелостта.

— Ейгър тръгна ли си? — попита Хайът.

— Да — потвърди Стиви. — В „Пийбоди“ е. Тони Рийдинг го заведе. Тя ще му е и първата опашка. — Махна към мъжа в креслото. — Лени, това е новият ми партньор, Джей Ди Фицпатрик. Джей Ди, запознай се с доктор Лени Берман.

Джей Ди стисна подадената му ръка.

— Доктор Берман — поздрави той.

Берман му кимна.

— И така, кой е този Ейгър и защо го следите?

Джей Ди и Стиви разказаха последните новини.

— Той знае нещо — твърдо заяви Джей Ди.

— Така е — каза Берман, — но ми се струва, че господин Ейгър се страхува повече от това, което знае, отколкото от вас. Разполагате ли с друг начин да се сдобиете с информацията?

— Да — сопна се Хайът. — Накарайте Ейгър да се страхува повече от нас.

— Или пък можем да се върнем в Андерсън Фери и да разпитаме — парира го Джей Ди. — Нещо свързва тези мъже. Мисля, че бащата на Ръсел Бенет знае какво е то.

— Но защо е убил майката на Ейгър? — зачуди се Дафни.

— Може би защото е откачено копеле — каза Стиви. — Напълно сме сигурни, че е използвал смъртта й, за да накара сина й да пристигне тук колкото се може по-бързо. Можеше да ни изчака да идентифицираме жертвата и да уведомим най-близкия роднина, но тогава Ейгър нямаше да дойде тук преди вечерта.

— Той бърза… — замислено проточи Берман.

— Загуби две седмици — каза Джей Ди, — защото доктор Траск не беше в града.

— И е замразил жертвата — довърши Берман. — Положил е много труд, за да нагласи телата така, че доктор Траск да ги открие, а после й изпраща сърцата им. Няма как да е по-символично от това. Тя определено е в центъра. Брат й е загинал, след като е завършил гимназия?

— Да — потвърди Джей Ди. — Катастрофа с мотор. Бил е на осемнайсет. Доктор Траск — само на четиринайсет.

— И тя няма представа за естеството на връзката?

— Не е нещо, за което се сеща — потвърди Стиви. — Знаем, че Бенет я е мразил, направил си е досие за нея. Освен това знаем, че Бенет е имал десетки извънбрачни връзки. Дотук дванайсет са от неговия роден град. На какво ни навежда това?

— Бих предположил, че в онзи град е преживял нещо от сексуално естество. Нещо, което се е опитвал или да пресъздаде, или да скрие. Предвид огромния брой жени бих казал, че е по-скоро второто, макар да предполагам, че е претендирал, че е било първото. Опитвал се е да докаже нещо на себе си, по един или друг начин. Ще трябва да отидем в този град.

— Ние ли? — запита Джей Ди. — И вие ли идвате?

— О, да. Ако този убиец не ни оставя улики, трябва да открием мотивите му. Така е, нали? Не е оставил истински улики.

Джей Ди кимна.

— Дотук поне. Надяваме се патолозите да успеят да вземат тъкачни проби под ноктите на момчето от паркинга, защото излиза, че това е единственото убийство, което не е планувал.

— С какво разполагаме за възможните райони на убийствата? — запита Хайът.

— Някъде близо до вода — отговори Джей Ди. — Първата съпруга на Бенет си спомня, че е чула чайки, когато мъжът й се обадил. Смятаме, че по това време вече е бил в ръцете на убиеца.

— Освен това знаем, че има достъп до голям фризер — допълни Стиви.

— Мортън и Скинър са направили списък. — Хайът им раздаде копия. — Мортън твърди, че в радиус от осемдесет километра има съоръжения с достатъчно големи фризери за бързо замразяване, които биха могли да поберат човешко тяло.

Стиви прегледа списъка.

— Всички работят на денонощен режим, би било трудно някой да вмъкне вътре тяло, без никой да го види.

— Но ние знаем, че го е направил — изтъкна Хайът. — Така че продължавайте да търсите. Какво друго знаем?

— Тегли парите им — каза Джей Ди. — Едуардс, Бенет, а сега и Джанет Гордън, на всички банковите им сметки са опразнени. От Гордън са взети почти двеста бона.

— Трябва ни компютърен специалист, който да проследи трансферите — каза Стиви. — Надяваме се детективите, които работят по случая на Едуардс, да попаднат на някакви следи.

Хайът кимна.

— Това е добре. Кой за последно е видял Джанет Гордън жива?

— Маникюристката й, същия следобед — отговори Джей Ди.

— А жертвите? — запита Шърман. — Що за хора са?

— Бенет е бил задник — отвърна Стиви. — Женкар, грубиян. Истински шедьовър. Колкото до Джанет, от онези, с които разговаряхме за нея, разбрахме, че и тя не е била особено мила.

— Семейство Едуардс доскоро са били част от хайлайфа — каза Джей Ди, — но напоследък той е станал филантроп.

— Защо? — попита профайлърът.

— Разболял се от рак, обвързал се с църквата, оставил им цялата си собственост.

— Интересно — замислено отбеляза Берман. — Търсил е опрощение.

— Мога да се обзаложа, че и Бък Траск е бил замесен в това — заяви Стиви. — Когато Джей Ди спомена името му на Ейгър, изражението на лицето му показа страх и вина.

Погледът на Берман блесна.

— Мисля, че е наложително да посетим мястото.

— Добре — съгласи се Хайът. — Стиви, двамата с Фицпатрик ще заведете доктора до Андерсън Фери. Разберете какво, по дяволите, е станало, за да свържем жертвите. Вземете и доктор Траск, може да се сети за нещо. Ще пратя Мортън и Скинър да продължат да търсят фризера. — Погледна Дафни, която кротко си седеше. — А вие защо сте тук?

Устните й потрепнаха.

— Очарователен сте. Нали поискахте заповед за медицинските картони на Бенет?

— Защото Джанет Гордън си е правила гърдите при Бенет — подсети го Джей Ди.

— Това е притеснително — мрачно каза Стиви. — Тя е познавала Бенет от дете, синът й е израснал с него.

— Ейгър каза, че майка му не била мила жена — допълни Джей Ди. — Според съпругата на хазяина на Гордън пък, двамата с Бенет имали връзка. А хазяинът мисли, че Бенет я е мразел.

— И при все това тя му се е доверявала да я оперира — изтъкна Берман. — Намирам това за много интересно.

— Та какво правим за кабинета на доктор Бенет? — попита Дафни. — Защото ако искате достъп до картоните му, да издействаме заповед ще отнеме много време и много прасковен пай.

— Искам ги — настоя Хайът. — Финансовите документи и картоните на пациентите. Може да е оперирал и други жени от Андерсън Фери. По дяволите, може даже да е оперирал секси докторката, дето носи черна кожена рокля.

Джей Ди се намръщи. Гърдите на Луси определено бяха естествени, за това можеше да гарантира.

— Това не обяснява смъртта на Едуардс, нито пък пристигането на Ейгър — с равен глас отбеляза той. Стори му се, че Хайът се развесели.

— Така е. И все пак трябва да открием всички детайли. Какво можем да кажем за апартамента на приятелката й?

— Криминолозите са още там — обясни Стиви. — Изглежда нищо не липсва, няма следи от влизане с взлом.

— Което означава, че е разполагал с ключ — посочи Джей Ди. — Всички от персонала в клуба на доктор Траск са видели Гуин да й дава ключа миналата нощ, така че всички са мислили, че ще остане там. Трябва да разберем къде са били служителите после.

— Ще оставя това на Мортън — заяви Хайът. — Скинър може да поеме фризера. А камерите в клуба? Нещо интересно от снощи?

— Нищо — призна Джей Ди. — Има камера на алеята отзад, но е уловила само кръвта, разплискана по стената. Самото убийство е станало извън обхвата й.

— По дяволите. — Хайът посочи Дафни. — Искам заповед, за да принудя онова арогантно копеле Торн да ми даде списъка с клиентите си. Някой там е видял нещо.

Дафни повдигна вежди.

— Да, сър — саркастично отвърна тя.

Хайът завъртя очи.

— Сега тръгвайте. Съберете информация. До пет часа искам доклад.

 

 

Вторник, 4 май, 09:45 ч.

Ето го и него. Райън Ейгър. Седеше в полицейска кола без обозначителни знаци и се возеше като в такси до хотела си благодарение на балтиморската полиция. Колата спря под хотелския навес. Ейгър излезе и помъкна малкия си куфар.

Колата потегли, но после отново се върна и спря на половин пресечка от хотела така, че човекът отвътре да може да наблюдава входа. За щастие входовете бяха два. Щеше да измъкне Ейгър през асансьора за паркинга.

Но първо, инсценировката. Набра номера, който Джанет му беше изпищяла. Ейгър вдигна на третото позвъняване.

— Ало?

— Господин Райън Ейгър?

— Да — предпазливо отговори Ейгър. — Кой се обажда?

— На телефона е Джоузеф Бидъл, от „Бидъл и Лайт“. Аз съм адвокатът на майка ви. За начало нека ви изкажа съболезнованията си за нейната преждевременна кончина.

— Благодаря. Откъде знаете, че тя…?

— Домашната й помощница ми се обади тази сутрин, после се обадих в полицията, за да се уверя. От тях разбрах, че сте тук и си търсите хотел. Имате ли нужда от помощ?

— Не, няма проблем. Намерих къде да отседна.

— Добре. Сигурен съм, че сте изморен от пътуването. Все пак, преди да си легнете, бих искал да се срещна с вас. Майка ви ми остави плик, който да ви предам. Освен това знам, че пътят дотук ви е излязъл скъпо. Имам достъп до сметка за спешни случаи, която майка ви създаде специално за вас.

— Нима? Кога?

— Миналата година. Искаше да ви я прехвърли, но не мислеше, че ще се съгласите.

— Вероятно нямаше да го направя. Не знам колко време ще остана тук, така че един аванс може да ми бъде от помощ.

— Чудесно, чудесно. Ако ми кажете къде сте отседнали, мога да дойда при вас.

— В „Пийбоди“ съм.

— Имат добър ресторант. — Към чиято врата гледаше в момента. — Ще бъда там след, да речем, двайсет минути. Можем да закусим и да ви дам парите.

— Благодаря ви, господин Бидъл. Оценявам го.

Затвори и се усмихна. Аз също.

 

 

Вторник, 4 май, 09:45 ч.

Днес Луси трябваше да направи поне две изследвания, може би и три. Така едновременно щеше хем да помогне на Крейг да навакса, хем да не мисли за неприятни неща. И за някои хора, добави наум, като се сети за Фицпатрик и обещанието да се видят по-късно. Какво я беше прихванало, та се съгласи?

— Наркотик — измърмори тя.

— Моля, доктор Траск? На мен ли говорите? — Ралф — от екипа на патологията, вдигна поглед от табелката на палеца, чийто номер трябваше да отбележи в таблицата, която държеше.

— Не, на себе си. Тук съм, за да… Да видим. — Извади разпечатката от джоба си и прочете идентификационния номер. — Мъж, афроамериканец, на петдесет и две. Вероятно инфаркт.

— Мога да го изнеса, стига да подържите малко това — Ралф й подаде таблицата.

— Благодаря.

Погледна таблицата и се сепна. „Причина за смъртта“ сякаш изскочи от страницата.

— Имаме още една жертва с прерязано гърло?

Ралф, който вече тикаше носилката, я изгледа.

— Още една?

— Да. Тук пише, че е жена. Имаме един, мъж. Загина снощи.

Все още виждаше кръвта на Кевин, разплискана по тухлената стена.

— Тази жертва е само отпреди няколко часа. Джейн Доу, жена, убита е снощи. Един боклукчия я открил в контейнер тази сутрин.

Неприятното чувство, което са надигаше в нея, се усили.

— Трябва да я видя.

— Както кажете.

Ралф изнесе носилката с последната жертва.

Луси дръпна чаршафа и рязко си пое дъх. Разрезът беше същият като при Кевин. Наклони настрани главата на жената. Знаеше какво ще види.

Беше съвсем същият, чак до извивката около дясното ухо. Луси покри лицето на жертвата с чаршафа и отстъпи назад.

— Моля те, откарай я във втора зала — тихо нареди тя.

Ралф я изгледа с любопитство.

— Тя е последна в списъка.

Луси се сети за Бенет, Гордън и горкичкия Кевин.

— Вече не.

 

 

Вторник, 4 май, 09:45 ч.

— Благодаря — каза Стиви, която разговаряше по телефона с полицията в Делауеър. — Ще помолим нашите компютърни специалисти да се свържат с вашите за паричните преводи от сметките на жертвите.

Затвори и разочаровано въздъхна.

— В Делауеър са проследили трансфера на Едуардс до офшорна сметка, после са се озовали в задънена улица. Сега чакат федерално разрешително, за да проследят титуляря на сметката.

— Ами църквата? — запита Джей Ди. — Не може ли те да са опразнили сметката му?

— Няма данни да са го направили. Все още, във всеки случай. Връщаме се в Андерсън Фери.

— Където няма данни да е станало нещо преди двайсет и една години. Поне не и такова, което да е публикувано онлайн. Архивите им са само отпреди десет години — каза Джей Ди.

— Тогава да вземем Лени и Луси и да тръгваме. Ще ни отнеме ден, докато проучим всичко, така че нека да сме с две коли в случай, че се наложи да се разделим или да върнем Лени. Помоли ли Луси да дойде?

— Звънях й, но не отговори. — Надяваше се, че е било, защото е заета, а не защото го отбягваше. — Оставих й гласово съобщение също. Мулхаузър го чака за разпознаването на майка му.

— Ейгър сигурно спи. Ще се обадя на полицая, който го наблюдава. А ние ще вземем Луси на път за Лени. Искам пак да огледам онова „L“ на гърба на Джанет. Чудя се дали „I“ и „L“ са букви, или все пак са цифри.

— Какво е „IL“ с римски цифри? Четирийсет и девет? И какво означава това?

— Може да е възраст или адрес. Или номер на футболен екип.

Джей Ди се замисли. Посочи към куфарчето й.

— Там имаме снимка на отбора. Я провери.

Стиви огледа снимката и се намръщи.

— По дяволите. Няма четирийсет и девет в този отбор.

— Беше добро предположение — каза Джей Ди. — Ами ако са просто букви?

— Част от дума? — Тя се замисли, докато вървяха към асансьора. — Място? Или пък име? Какво започва с „IL“? Я помогни. Места, имена. Илинойс? Илейн?

— Това се пише с „E“.

— Може той да го изписва различно… Въобще не помагаш.

Джей Ди натисна копчето на асансьора.

— Каквото и да се опитва да напише, надявам се да е кратко.

 

 

Вторник, 4 май, 10:15 ч.

— Права си. — Крейг и Луси се спогледаха над тялото на Джейн Доу. — Разрезът на шията е същият като при Кевин Дръмонд. Направен е и с подобен нож.

— Виж ухото — каза Луси и извъртя главата на жената.

— Съвсем същата малка извивка. Добра находка, Луси.

— Благодаря. Но защо? Коя е тази жена и защо я е убил?

— Каза, че била намерена в контейнер за боклук?

— Тази сутрин. Смъртта е настъпила между осем и десет часа снощи. Нараняванията по гърба и лицето са след смъртта. Малко преди смъртта е правила секс.

Крейг присви очи.

— Семенна течност?

— Да. Взех проби и ги изпратих за ДНК анализ. Ще ги сравним с пробите, които взехме под ноктите на Кевин снощи.

— Обади ли се на инспекторите?

— Все още не. Исках първо да го покажа на теб.

Крейг още повече присви очи.

— Или искаше аз да се обадя вместо теб.

Луси забоде поглед в Джейн Доу.

— И това също.

— Страхливка. Сама се обади на Фицпатрик — сопна й се Крейг.

Сякаш призован от зли духове, Джей Ди изникна със Стиви. Крейг изглеждаше изненадан, но доволен.

— Или пък можеш да му кажеш още сега.

Фицпатрик носеше снощния си костюм, но не беше успял да го измачка. Влезе грациозно, изпращайки познатите сигнали по тялото й.

Сините му очи я гледаха проницателно, докато се приближаваше. Луси не би могла да се махне оттам, дори и да беше опитала. Не можеше да се справи със спомена в алеята, колкото и да се стараеше. Защо се съгласих да се видим по-късно? И насаме, за бога!

— Какво да ми каже? — попита Фицпатрик.

— Ето това. — Луси възвърна самообладанието си, направи му жест да се приближи към масата за аутопсия. — Виж ухото.

Разбраха я мигновено.

— Какво, по дяволите… — процеди Фицпатрик. — Кога намерихте тази жена?

— Къде я намерихте? — добави Стиви. — Коя е тя?

— Джейн Доу — каза Луси. — Тази сутрин. Видях гърлото й — същия почерк като при Кевин.

— Няма ли документи? — попита Фицпатрик.

— Не. Намерена е в контейнер за смет. Била е облечена като за клуб. Правила е секс, но няма данни да е бил насилствен.

— Не я ли познаваш? — настоя той.

— Неее — проточи Луси. Търпението й се изчерпваше.

Очите на Фицпатрик проблеснаха.

— Имам предвид, може ли да е от Андерсън Фери?

— Съжалявам — изрече Луси с разкаяние. Беше се държала снизходително и грубо, а той не го заслужаваше. — Никога не съм я виждала, но не познавах и Бранди Бенет. Разпратих снимки на жертвата, може системата да я разпознае. Направила съм снимки и за вас, гърлото й не се вижда.

Фицпатрик кимна успокоен.

— Добре.

— Тъкмо се канех да започна аутопсията. Ще се обадя, като науча нещо. А сега си вървете.

Видя как Фицпатрик и Мазети се споглеждат.

— Може ли някой друг да направи аутопсията? — попита Стиви. — Отиваме в Андерсън Фери и искаме да дойдеш с нас.

Луси си спомни за очите, които я наблюдаваха от прозореца. Не искам да се връщам и не искам да преживея още един ден, желаейки Фицпатрик.

— Съжалявам. Необходима съм тук.

— Защо искате да дойде с вас? — попита Крейг.

— Жертвите ни са свързани с Андерсън Фери и по някакъв начин с Луси — обясни Стиви. — Шефът ни иска да я вземем с нас. Освен това ще дойде и един профайлър.

— Тогава върви, Луси — разпореди Крейг. — Аз ще се заема. Ще ти се обадя да ти кажа какво съм открил.

Луси поклати глава.

— Наистина бих предпочела да не се връщам там.

— Но ти ни трябваш, Луси — меко каза Фицпатрик. — Моля те, важно е.

Тя въздъхна отчаяно.

— Добре. Но ще пътувам със Стиви.

— Съжалявам — каза Стиви и сви рамене. — Доктор Берман вече настоя да е с мен.

Фицпатрик я погледна мрачно.

— Изглежда сте прикачена към мен, доктор Траск.

— Нямам никакви дрехи. Само с работен екип съм.

— Ще минем покрай вас, за да се преоблечеш — обеща Фицпатрик.

Луси стисна зъби.

— Добре. Нека си взема нещата.

 

 

Вторник, 4 май, 10:25 ч.

С какво ги хранят тия каубои? Тая мисъл го мъчеше, докато подкрепяше олюляващия се Райън Ейгър за последните стъпки до колата, която беше паркирал в подземния гараж.

Райън беше голям мъж. Скоро щеше да е мъртъв мъж. Натъпка го на задната седалка и го покри с одеяло. Не беше сигурен колко ще държат хапчетата, които му беше сложил в кафето, но за известно време все щяха да свършат работа. Дозата щеше да приспи и слон.

Трябваше да го измъкне от гаража. Щом веднъж се справеше с трафика, щеше да отбие и да овърже каубоя. Да го овърже. Мисълта му достави удоволствие. Подходящ край.

Седна зад волана, запали цигара, пое дълбоко дима и усети как част от напрежението се оттича. Погледна се в огледалото и рязко отлепи фалшивия мустак. Перуката му се беше килнала на една страна и той я намести.

И родната му майка не би го разпознала. Разбира се, помисли си той горчиво, майка му беше мъртва заради Райън Ейгър и останалите задници.

В джоба на ризата си имаше документи, за всеки случай. Хората с много по-голяма охота биха пуснали полицай и рядко някой би си направил труда да провери дали името е истинско, или не.

Ако се наложи, щеше да е полицай Кен Пулман, от Вирджиния, дошъл да кара отпуската си тук, а приятелят му на задната седалка спи с адско главоболие. Но никой не го спря. Никой не го забеляза, като излизаше от гаража, нито като взе разписката си от автомата на изхода. Ако вятърът бъде благоприятен, щеше да успее да изведе Райън в залива до обяд и тогава купонът щеше да започне.

Телефонът в джоба му вибрираше. Пулсиращата синя точка от проследяващия сайт беше излязла от моргата. Малката Луси беше на път. Намръщи се. Предполагаше се, че днес цял ден ще е на работа.

Може би бяга. Беше помислил за тази възможност още вчера, след случая с Бенет, но тя не беше приела сериозно предупреждението му. Вместо това беше се лепнала за ченгето.

В оная алея се бяха представили доста впечатляващо. Това беше добре дошло за него, осигуриха му достатъчно време да пренесе тялото на Джанет Гордън.

Лусинда беше последният човек, за когото би помислил, че ще се влюби в ченге — или че се прави на влюбена, което беше по-вероятно. Зачуди се в каква ли посока Луси повежда разследването.

Далеч от себе си, без съмнение. Чии ли имена бе прошепнала в ухото на ченгето, кого ли обвинява… И как ли щеше да реагира полицаят, когато научеше истината…

Трябва да я държа под око. Можеше да се наложи да промени плановете си за следобеда в зависимост от нейните действия. Ако отново отиваше в Андерсън Фери, този път и той трябваше да отиде там. Не можеше да я остави да говори с родителите си, не още. Не и преди да е готов за семейната им сбирка. Първо трябваше да изгори още няколко писма.

 

 

Вторник, 4 май, 10:30 ч.

Клей спря пред хотел „Орион“ и си даде малко време, за да се успокои. Беше се погрижил да прибере всички документи на Ники в дома си, преди да се върне в апартамента й и да се обади на 911. Пред ченгетата се държа така, както би се очаквало да се държи човек, натъкнал се на сцена като… тази.

Преди се беше оставил на емоциите си. Сега беше време да играе. Изправи рамене и влезе в „Орион“ сякаш не беше открил накълцаното тяло на партньорката си само преди четири часа.

Отиде на рецепцията.

— Искам да говоря с шефа на сигурността, моля.

— Мога ли да запитам по какъв случай? — запита рецепционистката.

— Името мие Мейнард. Частен детектив съм и издирвам мъж, който дължи няколко хиляди за издръжка на детето си. Разполагам с данни, че снощи се е регистрирал при вас. Бих искал да погледна записите ви.

Рецепционистката се ядоса, но не на Клей. Издирването на недобросъвестен баща беше най-добрият начин да се огледат записите, особено ако зад бюрото стоеше жена. А и не беше лъжа. Евън не плащаше издръжка, защото бе инсценирал смъртта си. И освен това беше убил трима души.

— Ще видя какво мога да направя.

Жената махна с ръка на един костюмиран мъж, поговориха, после мъжът го отведе в офиса на охраната. След десет минути намериха кадъра.

— Това ли е вашият човек?

Евън Риърдън. Клей едва успя да сдържи омразата си, докато гледаше записа. Придружен от оскъдно облечена жена, Евън подаде кредитната си карта на рецепциониста. Жената се увиваше около него като бръшлян. Когато и двамата буквално хукнаха към асансьора, Клей поклати глава. Оправеше ли си веднъж сметките с Евън, никой повече нямаше да чуе за Тед Гембъл.

— Не — излъга той. — Това не е той, но ви благодаря.

Клей си тръгна от хотела, изпълнен с мрачна решителност. Риърдън беше тук, в Балтимор. Когато те намеря, ще ти се прииска никога да не беше се раждал.