Карън Роуз
Защото ми принадлежиш (26)

25.

Сряда, 5 май, 11:05 ч.

— Оттеглят се — измърмори Евън, опрял пистолет в темето й. Луси притискаше лицето си към стената и се опитваше да диша. Той стоеше зад гърба й, между нея и вратата, и надничаше навън. Луси цялата се облегна в стената, опитвайки се да премести тежестта си върху здравия си крак.

Той я завлече в коридора, натовари тялото на баща й на инвалидната количка и я избута през вратата. После я замъкна отпред. Болката в началото я атакуваше на мъчителни вълни, но вече безмилостно я беше завладяла. Луси стисна зъби. Трябваше да остане в съзнание и да дебне за всяка една възможност, която Джей Ди би й създал, за да избяга. Защото щеше да избяга. За това беше сигурна.

Евън също не беше във форма. Леко се олюляваше на краката си и беше силно пребледнял. Напрежението и загубата на кръв го бяха изтощили. Но не изглеждаше да е уплашен и ръката, с която притискаше пистолета към главата й, не трепваше.

— Как те намери? — запита я той спокойно. — Намерих предавателя, който бяха скрили в пудриерата ти. И друг ли имаш?

Значи затова им отне толкова време, докато дойдат.

— Не, бяха само два. — Може просто да са добри полицаи.

— Никой не знае за това място — процеди той през зъби.

— Чие е било? На Малкълм? Или на Ръс? Все някой знае.

— Джеймс Канън — изсмя се той презрително.

Името й беше познато. Стиви го беше споменала като един от останалите четирима от футболния отбор на брат й.

— Един от приятелите на Бък. Предполагам, че и той е мъртъв.

— Много.

— Защо не го остави да го открия?

— Защото когато го убих, не знаех какво си направила.

Тя си спомни думите, които й беше изкрещял, точно преди да я изрита.

— Мислиш, че съм продала медальона. Оня, дето сестра ти е носела онази нощ.

Той здраво притисна пистолета към слепоочието й.

— Знам, че си го продала.

Луси не се осмели отново да му противоречи. Това го вбесяваше, а тя не искаше още наранявания. И без това би могла единствено да пълзи, ако й се удадеше възможност да избяга. А и държеше пистолет в ръката си. С който уби баща ми. Беше видяла повече трупове, отколкото би могла да преброи, но до днес никога не беше присъствала на убийство. Моля те, нека е жив. Луси изтласка тази мисъл от съзнанието си. Не искам да мисля за това сега. Трябва да го карам да говори. Да го разсейвам.

— А ти как разбра за медальона? — внимателно го подпита.

— Ръс Бенет ми каза, докато му режех пръстите. Каза, че те е виждал да го носиш.

Луси ясно видя в съзнанието си осакатените ръце на Ръс. Стисна зъби, за да не позволи на паниката да се надигне.

— Ти си го измъчвал, щял е да ти каже всичко.

— И аз си помислих същото, докторе, така че се допитах и до второ мнение от най-добрата ти приятелка.

Луси премигна озадачена.

— Гуин?

— Схвана, докторе — горчиво потвърди той. — Натъпчи момичето с маргарити и тя ще ти разкаже почти всичко. Питах я дали си имала някакви диаманти и тя потвърди. Каза, че си платила дела си от скъпоценния ти клуб, като си продала диамантен медальон.

Луси затвори очи. Не беше твоят медальон, искаше да каже. Този медальон беше от стария й годежен пръстен. Но нямаше да й повярва, така че реши да не опитва.

Смехът на Евън беше горчив.

— Нищо ли няма да кажеш, докторке?

— Нищо, на което да повярваш.

— Можеш да ми кажеш, че небето е синьо, и аз няма да ти повярвам — съгласи се той. — За теб и семейството ти дишането е като лъжата. Стъпкваш хората, които не могат да се защитят. Крадеш от хора, които нямат нищо. Просто защото можеш. Подиграваш ни се. Наричаш ни „бели боклуци“. Баща ти ни съсипа. А ти си го имала, през цялото време.

Баща й непрекъснато наричаше хората боклуци. Но не и Луси. И въпреки това нямаше как да накара Евън да повярва.

— Значи, реши да ме проследиш.

— Не, започнах да те следя, когато дойдох тук за първи път. Но винаги си била в списъка ми. Още от деня, когато ме удари, когато дойдох да те моля за помощ.

Трите минути, които беше дал на полицията, отдавна бяха изтекли, сети се Луси. Но Евън не беше помръднал. Облегна се на рамката на вратата и надникна навън. Луси успя да забележи, че петното на превръзката му беше спряло да се разширява, но той все пак беше загубил още кръв. Цяло чудо беше, че още е прав. Но оръжието му не трепваше.

Накарай го да стои. Говори му. Може да изпадне в безсъзнание. И ти ще можеш да избягаш. Но как? Не можеш да бягаш.

Ще пълзиш.

— Какъв списък? — попита тя.

— Моят списък. Винаги си била в него, от години. Много преди някой от тях да се разприказва.

Някой от тях? Че кой още се беше разприказвал? Мисли. Малкълм Едуардс беше първи. Той умираше. От рак. Присъединил се е към църквата. Луси затвори очи и се опита да си спомни църквата на Божественото опрощение.

— Малкълм е търсел опрощение — каза тя и усети как Евън се стегна от изненада.

— Откъде знаеш това?

— Не знаех, досега. Предположих. Умирал е. Изповядал се е.

— С малко помощ, да.

— Измъчвал си го.

— О, да.

В гласа му се долавяше някаква тиха и удовлетворена гордост, която накара стомахът й да се обърне.

— После си убил и него, и съпругата му.

— О, да, така направих.

— Схванах идеята на списъка ти. Но защо и проститутката? И детективката? — запита тя, защото знаеше, че Джей Ди би искал да знае. Защото той щеше да я измъкне оттук. Щеше.

— Курвата реши да ме ограби. А детективката просто ме вбеси. Като теб. Така че си затваряй устата.

Не беше планирал да ги убива, разбра Луси. Те бяха грешки. И Кевин Дръмонд сигурно беше грешка. Евън говореше за успехите си с голяма охота. За списъка си с убийствата.

— Кога сложи предавателите в чантата ми?

— Всеки път, като не гледаше. Жените са забележително нехайни към чантите си. Помоли ме да ти я държа, когато прибираше сакото в куфара си в неделя вечерта.

Зад гърба й Евън се намести и погледна навън. Луси вече не чуваше хеликоптера. Къде бяха отишли? Добре, Джей Ди. Готова съм да ме измъкнеш. Всяко време ще е удобно.

— Онази нощ Илиана е била с чанта — каза Луси. — Така и не е била намерена.

Пистолетът отново залепна за слепоочието й.

— Защото брат ти я е взел — избухна той и подчерта думата, като я смушка рязко с дулото. — След като е изнасилил сестра ми.

— Мисля, че Бък й е взел чантата — призна тя. — Но не я е изнасилил.

— Защото той ти е казал така ли? — запита Евън с горчивина.

— Не. Ти не ми вярваш, но той и дума не ми е казвал за това. Мисля го, защото снощи прочетох доклада от аутопсията на Илиана.

— Не, не ти вярвам, а и на кого му пука за доклада? Майка ти го е писала.

Имаше логика той да си мисли това.

— Само защото тя е била лекар на местопрестъплението, не значи, че тя е правила аутопсията. Дори и тогава Мериленд е имал щатски съдебен патолог. Аутопсията е била извършена от щата, не от майка ми. Това можеш и сам да го провериш. — Той нищо не каза, но тя усети, че я слуша. — Кръвната група на мъжа, който е изнасилил Илиана, е била различна от тази на брат ми. Съвпада с кръвната група на Рики Джойнър. Рики я е изнасилил.

— Значи Малкълм и останалите са казвали истината. — Усети го как свива рамене. — Няма значение, че брат ти не я е изнасилил лично. Позволил е да се случи. Стоял е и е гледал, докато е ставало. Само това ми трябва да знам.

И тогава тя разбра.

— Те са гледали. Малкълм, Ръс, Джеймс, Райън, Сони. И Бък.

— Гледали са. И са се смели. И са го насърчавали. И са я оставили да умре. — Болка и ярост изпълниха гласа му и той се разтрепери. — Мърдай — излая той, изправи я на крака и я поведе надолу по сумрачния коридор.

Кракът й поддаде и тя се свлече на колене. Болката я пронизваше, изгаряше и тя захлипа.

— Не мога.

— Ставай.

Пръстите му награбиха косата й, издърпаха я нагоре и пред погледа й заплува червена пелена.

— Не — извика тя, после се извърна и блъсна с лакът ранената му ръка. Той се препъна и повлече главата й, но тя се избута отчаяно напред. Скалпът й изгаряше, очите й плувнаха в сълзи.

— Ах ти, куч…

Внезапно освободена, Луси се хвърли напред и се повлече на ръце и един крак. Изведнъж Евън подскочи и после се свлече на пода. По-голямата част от главата му вече я нямаше.

Джей Ди. Това беше единствената мисъл, която успя да проникне в съзнанието й.

Около нея задумкаха стъпки и тя се отпусна на пода.

Джей Ди бягаше по коридора, който му се стори безкраен. Луси лежеше на земята и не помръдваше. Не помръдваше. Не съм я улучил. Не бих могъл да я улуча.

Един от полицаите, които бяха тръгнали с него, тичаше от отсрещната посока и я достигна пръв.

— Жива е.

Благодаря ти, Господи. Джей Ди стигна до нея, пусна снайпера на пода и едва погледна Евън Риърдън. Главата на мъжа приличаше на смачкан пъпеш.

Джей Ди пое ледените ръце на Луси и яростно взе да ги разтрива. Щатското ченге съобщи по радиото, че е чисто и поиска лекар.

— Луси? — Джей Ди се наведе още по-близо. — Луси? Отвори очи, миличка.

Тя тежко повдигна клепачи. Погледът й беше изпълнен с болка.

— Уби ли го?

— Да.

— Добре.

— Къде още си ранена, освен крака? Простреля ли те?

— Не. Не ме простреля — завалено отговори тя. — Гуин?

— Жива е.

Тя изпита облекчение, но после ужасът отново изпълни очите й.

— Той уби баща ми.

— Знаем, миличка.

— Опита се да избяга. Щеше да ме остави тук. Евън го застреля.

Джей Ди едва успя да запази спокойствие. Гуин вече му беше казала, че Луси я принудила да спаси майка й, докато тя отвързвала баща си. Това обясняваше дупката от куршум в гърба на Траск, страхливото копеле. Джей Ди беше искрено благодарен на Риърдън, че бе пречукал Траск вместо него.

— Съжалявам, че е трябвало да видиш това — каза той. Ръката му трепереше, докато галеше лицето й.

— Майка ми?

— Жива е. Гуин я мъкнала почти през целия път докато излезли навън.

— Скинър?

Той се поколеба.

— Състоянието му още е критично.

Тя захлипа.

— Скинър се опитваше да ме спре, когато хукнах. Трябваше да го послушам. Ако умре… Трябваше да го послушам. Той има бебе.

— Още е жив и се бори. — Благодарение на Торн. — Опитай да не се тревожиш за него.

Медицинският екип нахлу през вратата, заедно със Стиви и Хайът. Джей Ди очакваше Хайът да е бесен, но той просто изгледа тялото на Риърдън и леко кимна.

Превързаха крака на Луси и я вдигнаха на носилката. Луси потърси ръката на Джей Ди и я стисна силно.

Хайът се наведе над носилката.

— Доктор Траск, трябва да поговорим.

— Слушам ви.

— Той каза ли ви нещо?

— Гледали са… — дрезгаво отговори тя. — Онези момчета са гледали с усмивка как оня изнасилва Илиана. Оставили са я да умре. Малкълм си признал.

— Неговото изкупление — каза Джей Ди и тя кимна.

— Дал на Евън списък. Всички, които участвали. Убил е още един човек. Джеймс Канън. — Затвори очи. — Сони Уесткот е вътре. Не знам дали е още жив.

Стиви се втурна да провери и след минута още една носилка влетя вътре.

— Предполагам, че това означава, че е жив — отбеляза Луси. — Можете да идете при него, ако трябва.

Каза това, но още по-здраво стисна ръката на Джей Ди.

Той внимателно отстрани кичур коса от лицето й, дланта му трепереше. Радваше се, че трепери сега, а не пет минути по-рано.

— Няма да те оставя.

 

 

Сряда, 5 май, 17:00 ч.

Нежно ухание погъделичка носа й и тя отвори очи. Джей Ди стискаше букет червени рози. Надвеси се над болничното легло и я целуна по устните.

— Това не боли, нали?

— Само там не ме боли. — Зарови лице в цветята. — Отдавна не са ми поднасяли цветя. Благодаря ти.

Той седна на стола, но остана напрегнат.

— Видя ли се с майка си?

— Не още. Не ми разрешават да ставам от леглото.

Кракът продължаваше адски да я боли, но също и лицето, и главата, заради счупения нос, а потрошените ребра затрудняваха дишането й.

Той остана с нея, както й обеща, и я остави да стиска ръката му, докато лекарят наместваше костта. После заспа, все още стискайки ръката му.

— Попитах за нея и сестрите казаха, че си почива — добави тя. Джей Ди й беше казал, че майка й е жива, но не й беше споменал, че е прекарала лек инфаркт, докато линейката се придвижвала към болницата.

— Казаха ми за инфаркта, Джей Ди.

— Не знаех, докато не дойдох тук при теб — каза той. — Реших, че и без това имаш достатъчно неща, за които да се тревожиш. Будна е, идвам от стаята й. И Стиви беше с мен. Трябваше да й кажа за баща ти, преди да е разбрала от новините или от някой друг.

Луси отново чу изстрелите, когато Евън застреля баща й. Виждаше кръвта, можеше да я помирише. Безмилостно изтика спомена настрани, както беше правила десетки пъти досега. И сигурно още много пъти щеше да го прави, докато ужасът не отшумеше.

— Тя как го прие?

— Разплака се. Не зададе въпроси, само ни благодари за посещението.

Луси отпусна рамене.

— Знам, че съм страхливка, не знам как бих могла да й го кажа аз.

— Не си страхливка. Той беше страхливец. Не сме й казали какво е станало. Не мислехме, че трябва да го чуе от нас.

Луси кимна. В линейката беше разказала на Джей Ди всичко, включително как баща й беше заявил, че това било неин проблем, когато я изостави. Освен това се насили да признае, че Евън някога бе опитал да я помоли за помощ, а тя го беше отблъснала, както бе постъпила с всички онази година. Това я караше да се срамува. И освен това се чудеше дали Евън щеше да я намрази така, ако не го беше ударила.

Джей Ди се опита да я убеди, че тогава дори да е изслушала Евън, пак е щяла да отрече, че медальонът е у нея, което пък да доведе до същия изход. Евън нямаше да й повярва и пак щеше да обвинява семейството й за съсипването на своето.

— Не мисля да й казвам какво точно се случи — каза Луси. — Не мисля, че трябва да чуе това. Но ще я попитам какво е знаела за Бък. И за това как баща ми е изгонил семейство Брайън от града. — Разказа му за обвиненията на Евън.

— И Бенет ни казаха същото. Но по онова време майка ти била в санаториума, така че е трудно да кажем какво точно е знаела. Има още нещо, което разбрахме днес от семейство Бенет. Със Стиви решихме, че трябва да го знаеш. Не те са платили за адвоката ти, а майка ти.

Луси премигна, напълно объркана.

— Моля?

Той кимна.

— Така казаха. Казаха, че баща ти нямало да й позволи да ти наеме свястна адвокатска помощ, така че тя ги убедила да го направят вместо нея, с нейните пари.

Луси не сваляше поглед от него.

— Не се шегуваш. О, боже. Но защо не ми е казала?

— Не знам. Може да се е страхувала от баща ти.

— Това променя всичко. — Тя въздъхна. — И нищо. Все пак, тя не го остави, дори за да ни запази. Ще сляза да говоря с нея веднага щом ми позволят. Точно в момента повече се тревожа за Гуин.

Той се изкашля.

— Видях я, преди да дойда тук. Не изглеждаше много добре.

— Знам. Торн намина и ми каза същото. Завел я е в дома си и й е дал хапче за сън. Каза, че ще я доведе утре да ме види. Когато бяхме там, мислех единствено как да се измъкнем живи. Сега мисля единствено, че за Гуин все още не е свършило. Имам предвид, ако знаеш, че си спал с човек, способен на такава жестокост…

— Той е заблудил много хора — изтъкна Джей Ди.

— Знам. Но не мога да спра да си мисля колко лесно можеше тя да се озове на мястото на Ники Фийлдс.

— Но не стана така. Тя извървя този път и вече е по-силна, точно както и ти. Има добри приятели, които я подкрепят. — Джей Ди хвана ръката й. — И още нещо, Скинър се събуди.

— О, господи — въздъхна тя с облекчение. — Значи ли това, че най-лошото е минало?

— Според лекарите е прескочил трапа. Първата помощ, която Торн му е оказал, е била от решаващо значение.

— Той много ще се радва да разбере това. А Сони Уесткот?

— Дойде в съзнание за няколко минути. Стиви го разпита, но не научи нищо полезно. Ако не стане нещо непредвидено, ще живее. Но възстановяването му няма да е лесно. Липсват му четири пръста и коленете му са премазани.

— С бухалка. — Луси погледна крака си, опитвайки се да не мисли за болезненото изхрущяване на костта, когато Евън премаза с бухалката бедрената й кост. — Чух сестрите да си говорят за „A“-то на гърба му. Предполагам, че родителите ми са щели да бъдат с двете „NN“, а аз — с последното „A“.

— Барб беше ли тук? — запита той, сменяйки темата, и Луси разбра, че ужасът е прекалено жив и в неговите спомени.

Тя си спомни посещението на семейство Пю и въздъхна.

— Да.

— Защо въздишаш? Мислех си, че посещението им те е зарадвало.

— Донякъде. Имам предвид, тя се радва, че съм жива. Но погледна превръзките и разбра, че ще мине време, преди да мога да й помогна с господин Пю. Ще мине време, докато съм в състояние да помогна на себе си. Тя не може повече сама да се справя с пристъпите му, трябва да го настаним в дом. — Разплака се, а Джей Ди пое нежно ръката й. — Той беше толкова добър с мен. Не искам да правя това, но не можем да го оставим да се скита по нощите и да троши огледала. Не е безопасно и за двамата.

Той целуна ръката й.

— Сега, когато му свириш, и другите ще чуват музиката ти. Може би това ще донесе спокойствие и на тях.

— Това е хубава мисъл. Ще гледам да се придържам към нея. — И към теб, помисли си, стискайки здраво ръката на Джей Ди. Той беше добър човек. Господин Пю би го одобрил.

— Стиви успокои ли се?

— Аха. Но си мисля, че горкичката Корделия ще си има денонощна стража докато не стане на четирийсет. — И пак стана сериозен. — Като се сетя, че Риърдън я е следил, полудявам.

— Радвам се, че е мъртъв — рязко заяви Луси.

— И аз също — уморено каза той.

Тя притисна ръката му към устните си. Как ли се чувстваше, след като беше отнел нечий живот…

— Съжалявам, Джей Ди. Съжалявам, че трябваше да го направиш.

Той сви рамене.

— Няма проблем. Нищо, което да не съм правил и преди. След двайсет минути имаме брифинг в кабинета на Хайът. Тръгвам, след това пак ще дойда.

Изправи се, стисна здраво рамката на леглото, така че кокалчетата му побеляха, притисна брадичка към гърдите си и издиша.

— Ужасно се страхувах — призна той шепнешком. — Като знаех, че те държи. Като знаех какво може да направи.

Луси не каза нищо. Вярваше му. Прокара пръсти по бузата му, а той хвана дланта й и я притисна до устните си.

— Радвам се, че се бори. Държах Риърдън на мушка в продължение на пет минути и го чаках да мръдне. — Усмихна й се леко. — Надявах се, че ще му разбиеш носа.

— Опитвах се да ти спечеля време, като му говорех. Знаех, че ще дойдеш за мен. Знаех, че ще знаеш какво да направиш.

В очите му проблесна искра.

— Луси знае какво трябва да се направи — тихо каза той.

— Какво?

Той поклати глава.

— Просто нещо, което някой каза преди няколко дни. — Пусна ръката й и й подаде дистанционното на телевизора. — По-късно се връщам.

 

 

Сряда, 5 май, 17:40 ч.

— Как е тя? — запита Хайът, когато Джей Ди се присъедини към останалите. Стиви, Елизабет и Дрю вече бяха там, заедно с Дафни и Лени Берман. За изненада на Джей Ди, заместник-прокурорът Грейсън Смит също присъстваше. Всички изглеждаха изтощени.

— Луси е много по-добре — каза Джей Ди. — Благодаря.

— Добре. Да започваме. Заедно с Рон Траск, семейство Едуардс, Джеймс Канън, шестте жертви в моргата ни и двете жертви в Нюпорт Нюз, Евън Риърдън е убил дванайсет души. Залавянето му е доказателство за уменията ви, екипната работа и, разбира се, малко късмет.

Джей Ди си помисли дали Хайът не репетира за пресконференцията.

— Но все пак допуснахме и пропуски. Скинър, Сони Уесткот, госпожа Траск и самата доктор Траск. Всички вероятно ще оживеят.

И Гуин Уийвър, помисли си Джей Ди. Душевните й белези нямаше скоро да се изличат. Но не е ли така с всички ни?

— В шест имам пресконференция. С помощта на доктор Берман ще покажа психологическия профил на този сериен убиец. Ще оценя всичко онова, до което успяхме да се доберем днес.

Джей Ди им разказа как бащата на Луси е прогонил семейство Брайън от градчето.

— Семейство Бенет са подозирали, но Евън е присъствал, когато Рон Траск ги е заплашил. Година по-късно бащата на Евън се самоубива и той намира тялото му.

Не спомена, че Луси го е набила, когато са били деца. Това определено на никого нямаше да помогне в момента.

— Наистина си е имал причина да мрази Траск — отбеляза Берман. — Това е липсващото парче. Не можех да си обясня толкова много омраза, но сега разбирам. Разполагаме с много по-завършен профил за пресконференцията, лейтенант.

Хайът изглеждаше доволен от думите му.

— По проследяващите устройства, които е сложил в чантата на Луси и в раницата на Корделия има отпечатъци — на Ники Фийлдс. Намерихме устройства и в чантата на Гуин Уийвър, и в колата на Ники Фийлдс. По всички е имало нейни отпечатъци.

— Евън ги е откраднал от нея — мрачно каза Хайът.

— И после я е убил — допълни Стиви замислено. — Ако я е следил, е знаел, че отива в Андерсън Фери, разбрал е, че има информация за него. Вероятно се е досетил, че когато телата започнат да се появяват, тя би могла да ги свърже с него.

— Евън казал на Луси, че проститутката го ограбила — вметна Джей Ди, — а детективката го била вбесила.

— Е това поне пасва — каза Стиви, без да спира да се мръщи.

— А какво не пасва? — запита Хайът.

— О, ами това, че така и не намерихме досието му. — Стиви сви рамене. — Евън сигурно го е унищожил.

— От проверката на телефона му стана ясно, че е следял няколко души, включително Гуин и Ники — каза Дрю. — Предполагам, че така се е подсигурявал къде са и е гледал пътищата им да не се пресекат, като се е срещал и с двете по едно и също време.

— Негодник — промълви Дафни.

— Намерих свидетелство за раждане и паспорт на името на Тед Гембъл в неговия сейф — вметна Дрю. — Имаше и кредитна карта в портфейла му на същото име. Запазил е и кредитните карти на всичките си жертви. Надхвърлил е лимита на всичките, като е източил банковите сметки.

— Ама че копеле — възкликна Хайът.

— Проследих проститутката, Сю Елън Ламонт — каза Елизабет. — Снощи получихме обаждане от хотел „Орион“, видели са снимката й по новините. Била е тяхна редовна посетителка. Охранителните записи я показват как се регистрира с Евън и после как напуска няколко часа по-късно. Евън използвал картата на Тед Гембъл. Оттогава картата е обявена за открадната и е анулирана. Колегата на детективката, Клей Мейнард, също е душил около хотела и се опитвал да разбере с кого е била проститутката.

— И той е търсил Евън — отбеляза Джей Ди.

— Така е — призна Елизабет. — Когато от хотела проверили повечето записи, се натъкнали на схема. Сю Елън Ламонт идвала поне два пъти на нощ, с различни мъже, но винаги когато на рецепцията е бил един определен мъж — грубоват тип, който беше много доволен да си каже всичко, когато бях там днес следобед. Нали се сещате, че Сю Елън е правила секс два пъти в нощта, когато е била убита?

— С двама различни клиенти — каза Стиви.

— Не — поправи я Елизабет. — Само с един клиент — Евън, и гаджето — грубоватия тип. Чието име, впрочем, е Дърк. Та този Дърк измислил схемата. Сю Елън избирала мъжете, Дърк им крадял информацията от кредитните карти и после тя отвеждала жертвата в специална стая, в която имало видеокамера.

— Изнудване? — ахна Стиви.

— О, да. — Елизабет сви рамене. — Направили са доста сериозна сума с кредитните карти и изнудването. Проверих записа със сеанса на Евън и видях, че я е хванал в банята да му краде информация от картите. Размахал й значка и я заблудил, че е ченге.

— Използвал е значката на полицая от Нюпорт Нюз — досети се Стиви.

— Именно. Дърк бил бесен, защото Сю Елън го мамела, като крадяла информация от картите, които той вече бил отметнал, така че не казал нищо, когато изчезнала. Когато снощи я видял по новините, бил „съсипан“.

— Не достатъчно съсипан, че да дойде и да си каже — сухо отбеляза Дафни.

— Очевидно — каза Хайът. — Сега сигурно се чудите защо заместник-прокурорът е тук. Е, Смит, сцената е твоя.

Прокурор Грейсън Смит беше на годините на Джей Ди, но изглеждаше доста по-възрастен. Беше сериозен тип с репутация на работохолик и Джей Ди никога не беше го виждал да се усмихва.

— Преди около час ме посети адвокатът на Джанет Гордън — обяви Смит. — Оставила запечатано писмо с инструкции, в които пише, че в случай, че умре при „мистериозни обстоятелства“, той трябва да ми го препрати. Снощи слушал новините и веднага лично ми го донесе. В него тя описва събитията от онази нощ отпреди двайсет и една години. Това е точно същото, което научихме от доктор Траск — Рики Джойнър е изнасилил и пребил до смърт бившата си приятелка, Илиана Брайън, докато група момчета гледали и го насърчавали. Писмото назовава всички, които вече знаем, без Райън Ейгър, собствения й син. Съвсем умишлено е пропуснат от списъка. В писмото си тя се кълне, че когато момчетата тръгнали, Илиана била жива и е умряла по-късно. На следващия ден Джойнър бил намерен мъртъв, загинал от собствената си ръка, което знаем, че не е истина.

— Но защо? Защо изобщо е написала писмото? — попита Стиви.

— И аз щях да напиша такова, ако се оставях на мъж, когото изнудвам, да ми слага упойка и да работи с ножа по лицето ми — провлечено обясни Дафни.

— Имаш право — призна Стиви. — Предполагам, че е искала да притисне Ръс Бенет, без да насочва вниманието към сина си. Само дето знаем, че е бил там.

Хайът въздъхна.

— Мисля, че това е всичко, освен ако още някой не е умрял.

Джей Ди изгледа Стиви. Тя беше спряла да се мръщи, но нещо явно я тормозеше. Когато тръгнаха, той я дръпна настрани.

— Какво има?

— Не знам. Нещо не е наред. Ще се прибера и ще гушна Корделия, после пак ще помисля. Утре ще се видим. Кажи на Луси, че мисля за нея, и ако реши, че иска да поговори за баща си, ще й намеря място в групата.

— Ще й кажа. Лека нощ.