Барбара Тейлър Брадфорд
Непозволени игри (8)

7.

— Леле! — един мъжки глас възкликна тихо, със страхопочитание откъм мрака в дъното на главното студио. Докато се приближаваше към осветената част, мъжът не спираше да повтаря: „Леле! Леле! Леле!“, после се спря до Франки, който снимаше Ем, седнала на висока табуретка.

— Здрасти, Люк! — подвикна Франки и се извърна да погледне приятеля си. — Прав си, тя наистина е „леле, леле, леле“!

Вместо да му отговори, Люк не сваляше очи от Ем и се обърна направо към нея:

— Зашеметяваща си, точно както в „Закуска в Тифани“^[1], направо не си мръднала — той поклати глава и широка усмивка озари красивото му лице. — Естествено знам, че не може да си Одри, но сигурно си нейната близначка. Е, как се казваш?

Ем понечи да отговори, но Франки я прекъсна:

— Това е Ем, Люк. Просто Ем и е моето ново откритие. Ще дам старт на кариерата й като модел и имам големи планове за нея. Наясно съм какво виждам през обектива. И то е нещо сензационно.

— Поздравления, Франки — вдигна палец Люк и се отправи към Ем с протегната ръка.

Докато се здрависваха, двамата се измериха от глава до пети.

Ем видя две светлосиви очи, които дяволито я гледаха от едно лъчезарно лице. А с късо подстриганата си чуплива коса и деликатна фигура мъжът пред нея й заприлича на хорист, но доста палав.

От своя страна, Люк беше очарован от младата жена в права черна рокля, нанизи с перли и висящи обеци. Без съмнение Агнес и Маргарит бяха свършили великолепна работа. Тази млада жена изглеждаше поразително, без да имитира Одри.

— Щастлива съм да се запознаем, Люк — усмихна се Ем.

Люк се покашля и изведнъж осъзна, че я зяпа като оглупял, втрещен ученик.

— Аз също, ъ-ъ, имам предвид, щастлив съм да се запозная с теб. Англичанка ли си?

— Да, но сега живея тук. Пристигнах преди два месеца — обясни тя и внимателно издърпа ръката си от здраво стиснатите му пръсти.

— Ако ти трябва някой да те разведе из Манхатън или за каквото и да е изобщо, с удоволствие ще ти помогна. Просто ми дай знак. — Той извади една визитка и й я подаде.

— Благодаря — отвърна му тя с усмивка.

— Хей, хей, не бързай толкова, Люк, момчето ми! Без да ми отмъкваш таланта. Все пак аз я открих. Ем ще работи единствено за мен.

— Просто й предлагам приятелство.

— Знам, Люк, знам. — Като се приближи до по-младия мъж, Франки заговори с по-тих глас: — Благодаря ти, че дойде да ми помогнеш за рекламните снимки. Моделите вече са тук и се подготвят. Ще започнем след около четирийсет минути. Искам да приключа с Ем и трябва да направя още няколко снимки.

Люк кимна:

— Тук ли ще снимаме?

— В голямото студио отзад. Всичко е подготвено за първата сесия. Сигурен съм, че Тед вече е там и разглежда новите декори, които пристигнаха миналата седмица. Защо не отидеш да се запознаеш с него и да обсъдите това-онова? Готин е, момче на място и напоследък доста поработи за мен.

— Става — съгласи се Люк, махна на Ем и на бърза ръка излезе, защото си даваше сметка, че Франки предпочита да снима без публика, освен ако не е някой „лаик“ като Тед Лангтън или някой друг почитател от агенцията. Самия него допускаше само когато му помагаше като първи асистент, иначе му беше забранено да влиза също като на всички останали.

Щом останаха сами, Франки обясни:

— Люк е едно от моите протежета и вече е на път да стане известен фотограф. Има собствено малко студио и няколко редовни клиенти, но аз му давам работа, колкото мога. Искам да му помогна да дръпне.

— Много мило от твоя страна, Франки — каза съвсем искрено Ем. Бе възпитана в този дух — взаимната помощ беше закон в семейството й.

— Винаги съм вярвал, че всеки заслужава помощ, особено онези с потенциал и талант — Франки остави апарата си, приближи се към нея и я заоглежда. — Мисля, че трябва да махнеш всички тези перли, Ем, и дългите обеци за следващите няколко кадъра. Иска ми се да изглеждаш по-семпло. Косата ти е добре, но Маргарит трябва да те напудри. Ще ида да я повикам.

Ем свали нанизите с перли и дългите обеци и ги постави в една кутия с бижута за фотосесиите. Имаше и други, пълни с изкуствени цветя, малки кърпички и панделки и разни други аксесоари. Импулсивно грабна черна кадифена панделка, застана пред огледалото на стената и я завърза около врата си. Отстъпи назад и се огледа.

Ем беше много развълнувана, че Франки Фарантино я хареса, че бе видял нещо толкова специално в нея и отдели толкова време, за да я снима. Осъзна, че това може да е пробивът, на който се бе надявала. Може би късметът беше на нейна страна този ден. Сети се за по-големия си брат, който винаги му отдаваше толкова голямо значение. Сигурно би се гордял с днешната й работа. Бе я научил на едно: бъди професионалистка.

Тъкмо когато се отдалечаваше от огледалото, се появи Франки, следван от Маргарит, понесла кошница с гримове.

— Франки каза, че имаш нужда да те пооправя — усмихна й се тя и я заоглежда преценяващо. Маргарит извади мокра гъбичка и забърса лицето й, после попи със суха салфетка и нанесе пудра с четка.

— Не си лъснала, колкото очаквах. Сега да сложим малко руж върху пудрата и си готова. Очите са добре, Ем, нямат нужда от корекция. — Маргарит довърши работата си, отдръпна се и одобрително поклати глава: — Добре си понесла горещината на прожекторите.

— Благодаря, Маргарит — отвърна Ем и отиде в центъра на подиума, за да се настани на табуретката.

След като смени лентата в апарата, Франки вдигна глава и възкликна:

— С панделката изглеждаш страхотно, сладурче. Това е нещото.

Продължи със снимките още двайсетина минути, непрекъснато обикаляше около нея, хващаше я от различни ъгли, казваше й да заема различни пози, докато получи резултата, който искаше.

— Това е, Ем, поне за днес. Справи се страхотно. Знаеш ли какво? Много те бива, скъпа.

— Благодаря ти, Франки. Всъщност, за мен беше удоволствие. — Тя се приближи към него и попита: — Наистина ли ще дадеш старт на кариерата ми като модел, както каза Люк?

Той кимна:

— Да, наистина.

— Толкова се радвам! А сега накъде? Какво следва? — промълви тя с озарено от вълнение лице.

— Трябва да те включа в някои от моите модни сесии за списанията. Така ще започнем.

— И кога ще стане това?

— Чак след няколко седмици — обясни Франки, като остави апарата на масата. — Трябва да замина за Мароко в понеделник за модната сесия на „Харпърс Базар“.

Ем го погледна въпросително:

— Кога пак да намина, Франки? Кога ще имаш нужда от мен?

— Ще ти се обадя. Виж, ще бъда в Мароко известно време, сладурче, имам доста работа, ще бъда плътно зает.

— А няма ли начин да включиш и мен? — прикова тя поглед в него.

Той поклати глава:

— Не, всички модели отдавна са подбрани. Дори някои вече тръгнаха натам.

— Разбирам. — Тя му се усмихна широко, макар че беше разочарована, и продължи: — Ще е добре да информирам агенция „Блейн“ за днешната ни сесия и твоите намерения?

Стреснат от внезапния й делови тон, той я загледа с присвити очи и свъси вежди:

— Но Джо ми каза, че си регистрирана в няколко модни агенции. Защо споменаваш конкретно „Блейн“?

— Защото те бяха първите, с които подписах, когато дойдох в Ню Йорк, и харесвам жените, които работят там. Точни са и се опитаха много да ми помогнат. Така или иначе някой трябва да ме представя, нали?

— Добре, права си, разбирам. Така че можеш да им кажеш.

— А снимките, които направи днес? Кога ще мога да ги видя? Иска ми се да знам как изглеждам.

Той й се усмихна.

— Разбира се, че ще ги видиш. Отбий се следващата седмица и Карес ще ти даде по едно копие.

— Благодаря. — Тя отиде до малката масичка, взе визитката на Люк, завъртя се и попита: — А какво възнамеряваш да правиш с днешните снимки?

— Какво имаш предвид, Ем? Не те разбирам — озадачено прозвуча той.

— Ще ги публикуваш ли в някое списание? Или ще ги използваш за нещо друго? Или това беше суха тренировка, предполагам, мога да се изразя така?

— Точно това беше. Обикновено правя такива сесии с момичетата, които виждам, че имат потенциал. А ти вече знаеш мнението ми за теб. С някои не се получава, но с теб не е така. Предвиждам ти страхотно бъдеще като модел, Ем, и имам намерение да ти помогна да стигнеш до върха. Когато се върна от Мароко.

Франки прекоси подиума и силно я прегърна:

— Благодаря ти отново, сладурче. Ще се видим след няколко седмици.