Барбара Тейлър Брадфорд
Непозволени игри (37)

36.

Появяването й беше внушително, като на холивудска кралица, само дето не прилагаше нито един от номерата им. Не носеше секси дрехи, нито камари бижута, не позираше. Всъщност, беше самата скромност.

Висока и елегантна, облечена в безупречен тъмносин костюм, тя беше впечатляваща блондинка, която изглеждаше двайсет години по-млада от възрастта си. Докато грациозно прекосяваше салона, всички погледи се приковаха в нея.

Тя беше легенда за своето поколение: Пандора Гелън, една от най-великите актриси на Англия.

Когато видя, че салонният управител я води, Лари стана усмихнат, изпълнен с възхита от майка си. У нея имаше от онова специално нещо, което не можеше да бъде купено, нито придобито. Човек се ражда с това: харизма, блясък. Да, тя беше истинска световноизвестна звезда. Сваляше й шапка. Тя доминираше над всички в този ресторант само с присъствието си, не им оставяше глътка въздух.

След като я целуна и я настани в стола й, той възкликна:

— Майко, изглеждаш великолепно. Какво си правила? Нямаш нито бръчица по лицето си.

Пандора се разсмя сърдечно и дари любимото си дете с огромна усмивка.

— Разбира се, че съм направила нещо, дори много неща. Аз съм актриса, помниш, нали, и искам да изглеждам добре на сцената или пред камерата. Това ми помага да посрещам всеки ден с усмивка и благодарност, независимо от противния свят, в който живеем напоследък. И заради нашата среща тук, в „Каприс“, първо отидох на фризьор. Човек никога не знае кого може да срещне, нали така, скъпи мой?

— Браво, мамо, ти си най-добрата. Поздравления. Изглеждаш направо божествено.

— Е, не чак толкова, Лорънс. Ще си поръчаме ли по чаша шампанско?

— Защо не, страхотна идея. — Той махна на сервитьора, поръча две чаши розово шампанско и отново се обърна към майка си: — Искам да те попитам нещо, мамо.

— О, Лари, миличък, хайде първо да пийнем, преди да обсъждаме баща ти и обвиненията му.

— Нямах това предвид. Исках да те попитам как мина обядът ти с Ем онзи ден. Тя не каза много, когато си дойде вкъщи, ти също не спомена нищо по телефона.

— Прекарахме приятно, знаеш ли, че имаме много общи неща. Разбираме се перфектно. Ем изяснява всичко, говори откровено. Всъщност, мисля, че досега не съм срещала толкова прям човек като нея. Трябва да призная, че няколко пъти ми секна дъхът.

Сервитьорът бе донесъл шампанското и Пандора вдигна чашата си:

— Да пием за теб и Ем. За щастливия ви съвместен живот.

Той допря чашата си до нейната, после отпи глътка и внимателно се вгледа в нея.

— Защо ти спря дъхът, мамо? Случи ли се нещо?

— Разбира се, но нищо неприятно.

— Но какво направи тя? Кажи? Моля те, разкажи ми. Не ми се иска да има неприятни чувства между вас.

— О, Лари, не бъди толкова глупав и драматичен. Между нас няма лоши чувства. Просто много добре е усетила нашето мило семейство. Освен това ми повтори моите правила, по деликатен начин, защото е много възпитана, но и съвсем категорично. — Тя се облегна назад и отпи от шампанското.

Лари обаче не се отказваше:

— Кажи ми за какви правила става дума?

Пандора му се усмихна, пресегна се и го потупа по ръката.

— Правилата за отношенията между Едуард и теб. Да прекратим тази надпревара, става ли? Тя категорично не иска да оставаш насаме с него. Никога вече. Първоначално каза, че вие двамата няма да присъствате на никакви семейни събития, ако той е там, но накрая я убедих да отстъпи малко. Тя не искаше да имаш никакви контакти с него, нито да седиш до него, ако някъде се озовете заедно. Ем е убедена, че той ти е враг и че иска да ти навреди.

— О! — Лари се втренчи в майка си и направи гримаса. — Може да бъде много упорита, особено когато нещо ме застрашава.

— Усетих това и много се радвам! Разбирам я съвършено добре, Лари. Тя много те обича и е готова да се изправи срещу всеки, който се опита да ти навреди.

— Да, така е. Но да не присъстваме на семейни сбирки… — Той не довърши изречението и смръщи учудено черните си вежди.

— Казах ти, че промени решението си — успокои го Пандора. — Така или иначе напоследък не се събираме често. Между другото, тя мисли, че баща ти е проявил слабост в Канада, като е допуснал Едуард да ти се нахвърли. Вярно ли е?

— Татко беше атакуван в известен смисъл от Едуард, главно за пари, и като че ли се държа доста малодушно, когато Едуард се заяждаше с мен.

— Ще ти кажа само едно, Лари. Най-искрено одобрявам Ем. Тя е страхотна и вече съм спокойна, като виждам, че имаш такава възхитителна съпруга.

— Значи всичко между вас е наред?

— Наред е. — Неочаквано Пандора се разсмя и заклати глава. След секунда продължи: — Очарована е от Порша, но мисли, че тя прекалено много се притеснява за малката Дези, че прекалява с грижите си. Според нея е време Хорацио да се ожени, преди да се е превърнал в досаден стар ерген. — Майка му отново поклати глава, в очите й се четеше удивление. — Казах ти, че беше пряма.

— Със сигурност. И това не те притеснява?

— Не, никак. Намирам, че е много свежо, че има собствено мнение и че говори открито, а и се оказа права за всичко, което каза. Знам, че баща ти е много мекушав понякога, а Едуард е истински дявол. Тя правилно напипа проблемите с Порша и Хорацио, ако трябва да съм откровена. Така че, поздравления, скъпи. Имаш съпруга победител. — Пандора взе менюто, прегледа го, хвърли поглед към сина си и обяви: — Първо ще си поръчам аспержи, после от великолепната рибна торта, която предлагат тук, и чипс, разбира се.

Той се усмихна.

— Аз ще взема същото и, мамо, искам само да ти кажа, че съм много щастлив, че харесваш Ем.

— Да я харесвам? Това е твърде бледа дума, скъпото ми момче. Обичам я. И мога да добавя, че родителите й са прекрасни, особено баща й. Мили Боже, какъв красив мъж е Шейн О’Нийл… Ех, само да бях няколко години по-млада.

Той зяпна срещу нея:

— Наистина ли, майко.

— Шегувам се, Лари, шегувам се.

Като поръча обяда, той се загледа в нея и каза:

— Ти обеща да ми обясниш за разправиите с татко.

Пандора мълчеше, не й се искаше да обсъжда тази тема, но от проницателния поглед на сина си разбра, че няма избор.

Аспержите бяха сервирани и майка му започна незабавно да се храни. Лари реши също да се заеме с храната. Знаеше, че тя почти не закусваше — само парченце препечен хляб и кафе, затова се наслаждаваше на обяда. Това беше любимото й хранене, вечерите й бяха напрегнати, особено когато работеше в театъра.

Той много добре усещаше Пандора, както през целия си живот, и разбираше, че не трябва да настоява повече, нито да я притиска. Щеше да е по-добре да изчака, докато изядат основното ястие. Той много се съмняваше в историята на Едуард, че майка му има връзка с друг мъж. Брат му беше интригант. Такъв си беше още от дете и с възрастта ставаше все по-зле. Лари с облекчение си мислеше, че брат му се е върнал в Лос Анджелис, а не се мотае в Лондон, за да предизвиква разправии навсякъде.

След като приключи с аспержите, Лари каза:

— Моят агент ми изпрати копие на „Момчето от Уинслоу“. Ще се поставя отново, но не проявявам никакъв ентусиазъм. Какво ще кажеш, майко?

Пандора го изгледа продължително, замислено.

— Съветвам те да заведеш съпругата си на меден месец, защото знам, че тя много го желае. Затова не приемай ролята.

— Благодаря за съвета — усмихна й се той. — Вярно е, че имам по-важни занимания сега.

— Точно така, а, ето идва и рибната торта. След това ще се постарая да ти обясня обвиненията на баща ти, че ходя да се въргалям с друг мъж.

— Майко! — възкликна той поразен. — Чуха те от съседната маса.

— О, хубаво! Сега ще знаят, че има още хляб в старото момиче.

Лари я зяпна и избухна в смях. Каза го с такова злорадство и с пълно пренебрежение към общественото мнение, че той не можа да не й се възхити. Нямаше друга като майка му, беше неповторима. Не, тук грешеше. Имаше един човек, който приличаше на нея в много отношения. Съпругата му. Нищо чудно, че той обичаше Ем и че двете с майка му се разбираха толкова добре. Двете си бяха лика-прилика. Почти.

След като опразниха чиниите си, а Пандора довърши третата си чаша шампанско, тя произнесе с тих, сериозен тон:

— Преди да премина към тези ужасни разправии, които имахме с баща ти, трябва да ти разкажа една история, Лари. Става ли?

— Да, давай, не се притеснявай. Аз не бързам, мамо, на твое разположение съм.

— Спомняш ли си, веднъж ти казах, че може да познаваш някого цял живот и да не го разбереш какъв е? А от друга страна, можеш да срещнеш някого и веднага да усетиш що за човек е. Наричам това да откриеш човек от твоята кръвна група.

— Спомням си. Всъщност никога не съм забравял какво каза. И точно това почувствах, когато срещнах Ем.

Майка му кимна и продължи:

— Това се случи и с мен, Лари, преди много време. Преди трийсет години, когато бях едва на четирийсет. Бях щастливо омъжена, имах добър съпруг и шест красиви деца.

— Тогава аз бях петгодишен — той изведнъж си спомни нещо, макар че не беше сигурен точно какво — нещо закътано дълбоко в съзнанието му, някакъв скрит спомен.

— Точно така, ти беше петгодишен. На една вечеря срещнах един мъж. По това време не работех, баща ти имаше представление и аз отидох сама. Това беше от онези срещи, когато мигновено прехвърчат искри. Той ме погледна, аз го погледнах и целият ми свят се обърна с главата надолу. Забравих за всичко. Сякаш съществуваше само той. И в края на вечерта знаех, че си принадлежим.

— Кой беше той?

— Не мога да ти кажа.

— Имаш предвид, че няма да ми кажеш, мамо.

— Точно това имам предвид, да. Никога няма да ти кажа кой беше. Нито ще кажа на когото и да било.

— Той е още жив, така ли?

— Да. Но всичко по реда си. Той ме покани на обяд още на другия ден. Беше сряда, баща ти имаше дневни представления, така че приех. В края на обяда аз знаех, че съм срещнала истинската си сродна душа. Познавах го, Лари, знаех кой е той, какъв е. Сякаш го познавах от деня, в който съм родена. Той се чувстваше по същия начин. И двамата осъзнахме, че сме лудо влюбени още преди да излезем от ресторанта онази сряда.

— Значи имахте връзка?

— Не, нямахме. Виждах го, когато имах възможност, но се страхувах да спя с него… просто знаех, че щеше да е фатално.

— Значи не спа с него. А какво стана?

— Станахме близки приятели и се виждахме доста често през следващите няколко седмици. Но така и не стигнахме до връзка, защото знаех, че това би разрушило семейството ми. Той също го знаеше. Обичах силно този мъж, от дъното на душата си, и той ме обичаше, но също беше обвързан.

— Беше ли женен?

— Да. С деца. И много известен.

— И той ли беше актьор? Кой? Можеш да ми кажеш, никога не бих излъгал доверието ти.

— Не, Лари, няма да ти кажа. Не трябва, наистина не трябва, скъпи. Само ще те насоча: беше политик, човек, който заемаше високи длъжности, целеше се високо и не исках да проваля кариерата си заради мен. Тогава беше по-различно.

— Значи си скъсала с него, не си го виждала повече и отново стана вярна съпруга и майка? — Лари я изгледа със съчувствие.

— Горе-долу стана така. Понякога ми беше ужасно тежко, но ви обичах толкова много. Баща ти е труден, но почтен човек и нямах намерение да го наранявам, да го унищожавам. Очевидно, щом сега седя тук с теб, съм останала. Никога повече не го видях. Поне не насаме. Срещахме се понякога на обществени мероприятия и бързахме да се отдалечим.

— Господи, това трябва да е било ужасно, мамо. Как си го понасяла? — Лари се замисли как ли би се чувствал, ако трябваше да се откаже от Ем. Той погледна майка си, възхитен от лоялността й към баща му и децата.

— Наистина беше тежко, но го направихме. Нямахме избор.

— И какво общо има това с обвиненията на баща ми? О, Боже! Срещнала си го отново. Миналата година. Това е, нали, майко?

— Съвсем случайно. Но виж, Лари, само обядвахме веднъж и вечеряхме веднъж в ресторанти. После се срещнахме в дома му. Няма да се впускам в подробности. Баща ти откри, че съм обядвала с някакъв мъж, че сме изглеждали интимни, влюбени. И тъй като бях приела ролята във филма по времето, когато баща ти замина за Канада, той реши, че си измислям причини да остана в Лондон, за да бъда с този мъж.

— А баща ми знаеше ли, че това е мъжът от миналото?

— Не, разбира се. Защото той така и не разбра за приятелството ми с този мъж преди трийсет години. Тогава баща ти играеше в „Цезар и Клеопатра“. Беше голяма, тежка роля и с нея направи сериозен удар. Изведнъж стана много голяма звезда. Беше ангажиран с работа, с реклама и всичко останало, което съпровожда славата. Аз бях изключително дискретна. Никой не разбра за тази… моя сродна душа. Не се бях доверила на никоя приятелка, нито пък той.

— Тогава защо татко е бил толкова подозрителен? И как е разбрал? — объркан попита Лари.

— Някой му е казал, че ме е видял с мъж, докато той се е трепел в Торонто. Може никога да не разбера кой го е направил. Но някой е сипал отровата. И имам своите подозрения.

— Мамо, чуй ме! Обзалагам се, че е бил онзи мой двуличен брат негодник, Едуард. Сигурно той е казал на татко. Едуард беше тук, в Лондон, преди да замине за Канада. Помниш ли?

— Не мисля, че Едуард е виновникът, Лари. Освен това той добре си знае интересите. Не би направил нищо против мен, защото…

— Сигурно му даваш пари, майко? — прекъсна я Лари. — Даваш му хиляди, за да поддържа всичките си жени и деца. Поощряваш лошото му поведение.

— Да, давам му пари, защото всички тези деца, за които говориш, случайно са мои внучета. Няма да ги оставя да гладуват само защото синът ми, техният баща, се държи като малолетен престъпник. — Пандора поклати глава. — Не вярвам, че Едуард му е казал, но някой определено го е направил.

— Значи, татко трябва да знае името на тази твоя сродна душа, мамо, помисли. Щом сте се виждали на обществено място, трябва да са му казали името.

— Накъде биеш, Лари?

— Можеш да ми кажеш кой е. Щом татко знае, защо е тази тайнственост?

— Такова любопитство, скъпи, но не, не мога да ти разкрия как се казва този човек, защото който и да е съобщил на баща ти, не е знаел името на моя стар приятел. Той не е на длъжност от години, пенсиониран е, фигура от миналото и не изглежда по същия начин. Само някой на моята възраст би си спомнил кой е.

— Искаш да кажеш, че някой по-млад е осведомил баща ни?

— Да, точно така.

— Кой, мамо? Някой познат ли е? — той я изгледа изпитателно.

— Мисля, че може да е била Миранда — най-сетне призна тя.

— Нашата Миранда? Твоята дъщеря? Моята сестра? Мамо, сигурно се шегуваш.

Пандора прехапа устни, наведе глава внезапно натъжена, и промълви:

— Първия път, когато отидох на обяд с моята сродна душа — ох, нека го наричаме политик, така ще е по-лесно. Е, този ден бях седнала с лице към вратата в малък ресторант в Челси и изведнъж забелязах Миранда да изхвърча навън. Помислих си, че е влязла, видяла ме е и е побързала да излезе. Изглеждаше притеснена.

— Не, не мога да повярвам! Защо би казала на татко, че те е видяла да обядваш с някой мъж? Какво от това? Ти имаш приятели мъже и от театъра, с които обядваш и вечеряш. Мислиш ли, че Миранда би казала това на татко? Наистина ли го вярваш? При това те не се харесват, мамо.

— Но кой друг е знаел къде да го открие? Само някой от семейството, а тя е единственият човек, който ме видя, доколкото знам.

Лари се облегна назад на стола и загледа замислено майка си. Въздъхна дълбоко и заяви кротко:

— Може и да си права за Миранда. Може да е искала да се подмаже на татко, да го разчувства, да докосне егото му, да бъде включена в добрите. Може да си е мислила за последната му воля и завещанието.

— Лари, моля те. Не ставай лош. Не мога да понасям, когато се държиш така. Все пак, трябва да призная, че има смисъл в това, което казваш. Също и за моя приятел, политика. Той е вдовец, една от дъщерите му е мъртва, другата живее в чужбина — много е самотен. А някога, преди много време, бяхме привързани един към друг. Иска да бъдем приятели и толкова. Просто се нуждае от приятел.

— Каза, че сте се срещнали в дома му? Защо?

— Не исках някой да ме види втори път, защото баща ти го преживя много болезнено, като разбра. Просто се опитвах да бъда дискретна. — Тя замълча и хвана ръката му. — Исках да бъде добре и за двамата.

— Разбирам. Но какво става сега с баща ми?

— Най-после успях да го убедя, че човекът е просто стар приятел от периода, когато работех в Лос Анджелис, мъж, който се е държал мило с мен, докато съм снимала там. Уверих го, че моят стар приятел само е минавал оттук и после му казах, че е гей. И тук спряхме. Разправиите бяха прекратени и баща ти се държи както винаги. Просто помисли, душичке. Успях да оправя всичко само с една проста лъжа за сексуалната ориентация на този човек.

— Добре, че си го направила, защото това облекчи живота на всички.

— Радвам се да го чуя, Лари.

— Мамо?

— Да?

— Кой е човекът? Моля те, кажи ми.

Тя го погледна с невероятните си сини очи и въздъхна. Той й беше любимецът, обичаше го безусловно; вярваше му безкрайно. И така, тя му каза кой е този дългогодишен приятел.

— Исусе Христе! — ахна Лари и я погледна втрещен. — Самата власт. О, мамо.

— Точно — потвърди Пандора, отвори чантата си, извади червилото си и начерви красивата си уста.

 

 

В момента, в който влезе в апартамента след обяда, Лари усети, че нещо не е наред. Ем стоеше до библиотеката, втренчена в екрана на телевизора. Когато чу, че се прибира, се обърна и той забеляза, че е пребледняла и разтревожена.

Лари бързо се приближи към нея и попита притеснено:

— Скъпа, какво има? Какво се е случило?

— Явно не си чул. Днес в магазина избухнаха две бомби, докато бях там на среща с Линет. Към обяд. В ресторанта…

— Мили Боже, какъв ужас! — прекъсна я той, изтича към нея и я прегърна. — По обяд — изстена той. — Има ли жертви?

— Беше затворено. За щастие Лин се разпоредила да не отварят заради проблеми с канализацията. Дори водопроводчиците бяха отишли на обяд. Но има много ранени. — Тя изключи телевизора, хвана го за ръката и му обясни всичко, докато го водеше към кухнята. — Лин ще остане в магазина с часове заедно със Саймън Барън и хората от Скотланд Ярд. Също и отрядът за борба с тероризма. Но я поканих да дойде на вечеря, както и Саймън. Надявам се да не възразяваш. В такъв момент тя има нужда от мен.

— Разбира се, скъпа, и се радвам, че са приели. Благодаря на Бога, че и двете сте добре.

— Да. Макар и да бяхме понатъртени. Взривът ни хвърли на земята. Бяхме в офиса на Линет и можехме да пострадаме сериозно.

Като влязоха в кухнята, Лари видя, че Ем готвеше любимия му сос болонез. Кълцано телешко, домати, лук и разни съдове бяха извадени върху плота на шкафа.

— Виждам, че ще ни поглезиш — подхвърли той и седна на един от високите столове, все още разлюлян от шокиращата новина.

— Това ми е най-лесно, а имах и всички необходими продукти. — Обърна се, за да се заеме с готвенето, и добави: — Магазинът ще остане затворен до утре късно следобед или до петък. Сапьорите ще трябва да проверят цялата сграда за други експлозиви.

Той гледаше разтревожен и клатеше глава.

— Не мога да повярвам, че се е случило, в „Хартс“ има толкова добра охрана. Просто е невероятно.

— Да, знам. Според Скотланд Ярд най-вероятно е терористична атака, а инспектор Ярдли ни каза, че отдавна са очаквали удар по някой от големите универсални магазини. Знаеш, че обществените места са много уязвими. Спомняш ли си бомбите от седми юли преди две години? Общественият транспорт беше атакуван в най-натоварения час сутринта и пораженията бяха ужасяващи, толкова много хора пострадаха. Петдесет и двама бяха убити, а други седемстотин — ранени.

— Спомням се, Ем. Един мой приятел беше ранен в автобуса.

— Сигурна съм, че са екстремисти. Имам теория. Сигурно този, който го е направил, се е скрил в магазина, преди да затворят, поставил е бомбите и е изчакал до сутринта, за да излезе. Познавам това място много добре още от дете. Повярвай ми, има много местенца, където можеш да се скриеш.

Мобилният й телефон внезапно иззвъня и Ем го грабна от плота.

— Ало?

— Лин е — чу тя развълнувания глас на сестра си. — Имам новини.

— Слушам те — отговори Ем и притисна по-силно телефона към ухото си. Щом Линет спря да говори, тя произнесе: — Благодаря, че ми каза. Ще се видим довечера около осем и половина. Доскоро.

Ем затвори и обясни на Лари:

— Полицията е открила още две неизбухнали бомби на друго място в „Кафезът“. Не са успели да се взривят, слава богу.

Лари остана потресен.

— Слава богу, наистина. Не искам да си представя какво щеше да последва от четири експлозии.

Ем го погледна с разбиране, отиде до печката и изсипа лука в тигана, добави малко масло и го остави да се задушава. После заля два червени домата с гореща вода, за да може по-лесно да ги обели.

Лари я наблюдаваше, възхитен от сръчността и от спокойствието й, от умението й да се владее след експлозията. Беше удивителна.

Не след дълго той каза:

— Не знам много за Саймън Барън. Разкажи ми за него, скъпа.

— Той е племенник на Джак Фиг. Всъщност не съвсем. Имам предвид, че нямат кръвна връзка. Сара, сестрата на Джак, и съпругът й Алистър осиновили Саймън като бебе, когато бил на около шест месеца. Джак му е много близък и най-напред Саймън работеше за „Фиг Интернешънъл“ преди да се заеме с охраната на магазина. — Ем въздъхна и поклати глава. — Иска ми се Джак да беше тук сега. С него се чувствам в безопасност.

— Къде е той?

— Замина за Хонконг. Явно там има бизнес дела. Макар че е скоро ще се пенсионира, ходи в магазина в Найтсбридж три пъти седмично. Знам, че Линет е доволна, когато той се навърта наоколо. Те, двамата, са неразделни приятели.

— На вечерята у родителите ви Джак ми каза, че Линет е истинско копие на Ема Харт.

— Щом казва, е така. Работил е за прабаба ми от осемнайсетгодишна възраст. — Тя смени темата, като попита: — Как беше обядът с майка ти?

— Много приятен.

— Наистина? За какво искаше да говорите?

— Всъщност аз исках да говоря с нея. Между другото, ми каза, че е очарована от теб и много се вълнува, че сме женени.

Ем се усмихна за първи път този ден.

— Аз също. Какво толкова важно искаше да обсъдиш с майка си?

— Колко уязвима е човешката душа.