Барбара Тейлър Брадфорд
Непозволени игри (16)

15.

Огънят пращеше и буйно се разпалваше, ярките пламъци се устремяваха нагоре към комина и заливаха стаята с топлина и розови отблясъци. Отвън светкавиците и гръмотевиците не стихваха, валеше проливно и, както беше предсказал Лари, от небето се изливаше потоп. Вятърът бушуваше, дъждът блъскаше по прозорците.

Ем се облегна върху натрупаните на дивана възглавници. Мислеше за Лари. Той й бе дал ясно да разбере, че е влюбен в нея. Тя също се чувстваше така — напълно омагьосана като тийнейджърка. Но сега всичко се случваше в действителност, а не в мечтите й.

Предишната вечер не го бе поощрявала. Той беше усетил притеснението й и се бе отдръпнал. Тя си даваше сметка, че ако иска отношенията им да продължат, трябваше да преодолее страха си от интимност с него.

Лошото нещо изплува в мислите й и тя моментално го задуши, стъпка го, изхвърли от главата си. Ето, няма го. Няма да мисли повече за това. Никога.

Как да му обясни отдръпването, уплаха си от предишната вечер? Ще му кажа само част от истината, реши тя, така ще е най-добре и само така бих могла да се извиня.

Тя затвори очи и се отдаде на мислите си за Лари, навик, който усъвършенстваше от малка. Тогава нещо невероятно щракна в главата й и тя се изправи стреснато. Осъзна, при това с абсолютна сигурност, че са предопределени един за друг. Това бяха показвали картите още в детството й. Мечтите за него са били само прелюдия. В съзнанието и в сърцето си тя го познаваше добре, беше почувствала истинската му същност. С него се усещаше защитена, както никога преди с друг мъж. Той беше нейната съдба.

В този миг Лари влезе в библиотеката с подноса с чай.

— Знаеш ли колко странно се чувствам, Ем. Имам усещането, че те познавам, че знам всичко за теб, а всъщност в кухнята се сетих, че има едно нещо, което определено ми се губи.

— Кое? — попита тя, като се поизправи и го загледа с живо любопитство.

— Не знам дали пиеш чая си с лимон или с мляко.

— Аз пък си помислих, че ще кажеш нещо специално.

— Е, щом е така… — засмя се той, като постави подноса на малката масичка и я погледна. — Ще се омъжиш ли за мен?

Тя замръзна смаяна.

— Хайде, кажи нещо, отговори ми.

— Не мога. Онемях.

— Обзалагам се, че щеше да кажеш „да“, без да се замисляш, ако беше десетгодишна.

— Със сигурност.

— Е? — той повдигна черните си вежди и сините му очи се впиха в нея. — Хайде, отговори ми, не ме карай да седя на тръни.

— Отговорът е да. Много голямо да.

— Съвършеният отговор, единственият — той й се усмихна и додаде: — Сега като изяснихме това, да се заемем с чая. Мляко или лимон?

— Днес ми се иска да бъде с лимон — отговори тя с грейнал поглед, очарована от лекия му, шеговит стил на разговор. — И подсладител, моля.

Той сръчно наля чая, поднесе й го и се настани до нея на канапето. Веднага хвана едната й ръка. Загледа се съсредоточено в нея със замислен поглед.

— Чудя се какъв пръстен да ти избера? С диамант, рубин, сапфир, смарагд или перла? Ти какво предпочиташ?

— Ще оставя избора на теб. Изненадай ме.

— Няма проблем. Така и ще направя.

— Само че има едно условие.

Тонът й се промени, стана сериозен и той веднага усети. Смръщи вежди и попита:

— Какво е то?

— Мисля, че най-напред трябва да спим заедно. Преди да се оженим, това е.

Лари я загледа смаян. Знаеше, че не се шегува. Притесни го, хвана го неподготвен.

Ем разбра, че го обърка и промълви тихо:

— Трябва да ти обясня нещо, Лари, за миналата вечер, когато бяхме пред ресторанта. Сигурно си помислил, че се уплаших?

— Е, със сигурност беше притеснена, да, така си помислих. Не исках да те вкарвам бързо в леглото, без ти го пожелаеш, затова реших да те отведа у вас.

— Аз пък бях малко разочарована от това твое решение, но напълно разбирам реакцията ти.

— Страхувах се да не разваля всичко. Не исках да те отблъсна.

Тя се доближи до него, без да откъсва поглед от лицето му, наведе се и го целуна по устата.

Лари страстно откликна и почти веднага се отдръпна, загледа я изпитателно.

— Какво има? — попита тя.

— Не ми каза защо се страхуваш от мен.

— Не се страхувам от теб. Но изведнъж се сетих за нещо неприятно, лош спомен за друг човек. Няма нищо общо с теб. Наистина, уверявам те. Но изплува така внезапно, че за миг ме порази.

— Какъв е този лош спомен? — настоя той, загледан в нея с нарастващо любопитство.

— Преди време имах ужасяващо сексуално преживяване с едно момче. Една вечер стана изключително груб, страшно неприятен, вбеси се, когато се опитах да го отблъсна. Всъщност побесня, насили ме, нарани ме физически. Дълго време не можах да се съвзема и оттогава не съм имала връзка с никого.

— Какъв негодник! — извика Лари, явно разгневен. Успя да се овладее и продължи по-кротко: — Никога няма да те нараня, каквото и да става. Моля те да ми вярваш.

— Вярвам ти и наистина с теб се чувствам в безопасност. Отдавна не ми се е случвало. — Беше искрена и му се усмихна уверено и мило.

Той стана, хвана я за ръката и я дръпна да се изправи. Обви ръка през кръста й и я поведе извън библиотеката, през коридора към спалнята.

— Понеже много ми се иска всичко да си дойде на място, не мислиш ли, че трябва да изпълним това условие веднага?

— Незабавно — съгласи се тя, долепи се до него, прегърна го през кръста и очите й щастливо проблеснаха.

Влязоха в спалнята и той затвори вратата след тях, обърна я с лице към себе си и я прегърна.

— Скъпа Ем, о, скъпа — той допря устни до врата й. — Знам, че искаш да сме заедно, както и аз, но сигурна ли си, че не предпочиташ да изчакаш още малко? Докато ме опознаеш по-добре?

Тя се усмихна на рамото му.

— Но аз наистина те познавам, и то по-добре, отколкото повечето хора, които са от години в живота ми. Не помниш ли, че те познавам от десетгодишна? Когато за пръв път се появи в сладките ми сънища.

Той усети усмивката й и му стана приятно, че се чувства спокойна. Знаеше, че е щастлива с него, както той с нея.

— Мога ли сега да сбъдна сънищата на малкото момиченце? — нежно я попита той.

— Много ми се иска. — Отдръпна се от него, впи поглед в лицето му, пресегна се и докосна устните му, после плъзна пръст по лицето му. — Лорънс Вон. Знаеш ли, че не мога да повярвам, че стоя тук, в спалнята ти, готова да ти се отдам.

Лари пристъпи към нея и започна да разкопчава бялата й риза. Свали я, метна я на пода, разкопча сутиена й и също го пусна. После измъкна през глава черния си пуловер и го захвърли.

Двамата се приближиха един към друг едновременно и се прегърнаха. Лари плъзна ръка надолу по гърба й, после отпред към гърдите й. Наведе се и нежно ги целуна. Поведе я към леглото. Съблякоха се, за момент застанаха загледани един в друг и тогава Лари каза:

— Не се срамувай от мен, скъпа. Прекрасна си, Ем, съвършено красива. Хайде да бъдем заедно, както ни се иска, да се любим, да се опознаем истински.

Легнаха един до друг, хванати за ръце, притихнали. След малко Лари се надигна на лакът и я загледа. Възхищаваше се на изящния силует на тялото й, на дългите й крака. Имаше красиви черти на лицето, тъмните й очи, приковани в неговите, го приканваха и дълбоко в себе си той внезапно осъзна, че я познава.

Ем усети, че я разучава и тя започна на свой ред — видя една тънка вена да пулсира на слепоочието му, забеляза ямка на шията му, точно под брадата. Колко уязвим изглеждаше, точно като дете. Преди да успее да се спре, тя повдигна глава и нежно целуна вдлъбнатината, обзета от прилив на изключителни силни чувства към него. В сърцето си знаеше, че го обича.

Лари я целуна по устата, плъзна ръка към гърдите й. Кожата й бе гладка като коприна. Той докосна стомаха й, бедрата й с огромна нежност.

Ем протегна ръка към врата на Лари и го дръпна към себе си. Доближиха лицата си и потънаха в дълбока, страстна целувка. Загубиха се един в друг, изучаваха телата си и с наслада се отдадоха на новооткритата си близост.

В един момент Ем затаи дъх, почувствала мъжеството и физическия магнетизъм на Лари. Вълнението и възбудата й се разгаряха от неговата страст по нея, от желанието й да му се отдаде.

Ръцете му продължиха да я разучават, да я милват, нежно да я докосват и когато се спряха между бедрата й, тя усети, че тялото й потръпна. След няколко секунди ловките му движения предизвикаха вълни от удоволствие, които заляха тялото й. За миг тя се напрегна и той прошепна:

— Успокой се, скъпа, просто му се остави. — Така и направи и потъна в екстаз.

Пресегна се към него. Нежно, като с перо го докосна с ръка между краката. Лари си помисли, че ще експлодира, затова я покри с тялото си и потънаха в дълбока целувка.

Ем се вгледа в лицето му, надвесено над нея, и й се стори, че потъва в дълбокия син океан на прекрасните му очи, сякаш надзърташе в душата му.

Той пъхна ръце под тялото й, лекичко я повдигна и я дръпна към себе си. Не можеше повече да се въздържа и както я държеше в прегръдките си, проникна в нея. Гърлото му се стегна от вълнение, сърцето му заби лудо и те се понесоха в съвършен ритъм, потънали един в друг, достигайки връхната точка на взаимно удоволствие.

След малко, успокоени, те лежаха смълчани в прегръдките си и не им се искаше да се отделят. Ем въздъхна до врата на Лари, после отново, а той я целуна по лицето и леко отпусна ръцете си, за да сложи глава на рамото й.

И като лежеше до нея в очакване сърцето му да възвърне нормалния си ритъм, внезапно го завладя съвършено спокойствие, пълно блаженство. Учуди се сам на себе си и веднага разбра защо. Защото беше с жената, която бе търсил цял живот.

— За малко да не отида на купона на Айрис — наруши мълчанието Лари, когато с Ем седнаха в библиотеката на чаша вино и сандвичи с пушена сьомга. — Представяш ли си? Ако не бях отишъл, нямаше да се срещнем.

Ем му се усмихна, а очите й блеснаха:

— О, да, щяхме… Това е съдба, орис.

— Щом казваш, красавице моя.

— Знаеш ли и аз за малко да не отида — призна му тя. — Приех само за да не обидя Дакс.

Лари я погледна втренчено и измърмори:

— Той гадже ли ти е?

Изненадана от този въпрос, Ем просто поклати глава и отпи от виното си. Загърна се още по-плътно с копринения халат на Лари, който той толкова бе настоял да облече, и накрая отвърна:

— Не, не ми е гадже, никога не ми е бил. Срещнахме се в агенция „Блейн“, когато отидох за първи път. Засичахме се случайно. Една сутрин ме покани на кафе в „Старбъкс“ и скоро след това ме запозна с Джо, която му беше гадже по това време. Тя даваше стая под наем, аз се настаних там и това е — повдигна рамене тя, усмихната на себе си.

— Ето на! Виж какво правиш с мен! Току-що видя първия ми изблик на ревност — засмя се сухо Лари, стана и хвърли още едно дърво в камината и остана там с ръце в джобовете на морскосиния си халат.

Ем каза:

— Няма от какво да ревнуваш и между другото, никога не съм била сериозно обвързана с мъж. — Бе наклонила глава настрани и му хвърли предизвикателен поглед. Със закачлив тон подхвърли:

— Но май не може да се каже същото за вас, господине.

— От всички хора ти най-добре знаеш това, като се има предвид, че си проучвала живота ми и си чела в Гугъл години наред — погледна я той шеговито и се засмя. — Но аз трябва да знам повече за теб, млада госпожице.

— Как можеш да казваш такова нещо? Ти се хвалеше, че истински ме познаваш.

— Като тип човек — да, но нищо повече — отсече той, вторачил с удивление сините си очи в нея.

— Питай — подкани го тя, като зае отбранителна позиция и подготви лъжите си.

— Подозирам, че имаш братя и сестри, прав ли съм?

— Да, аз съм по средата. Имам по-малък брат — отговори тя. — И всички са добре, ако искаш да питаш?

— Някой от тях семеен ли е?

— Двете ми по-големи сестри — да, но едната наскоро овдовя. Съпругът й почина внезапно от инфаркт едва навършил трийсет. Много тъжна история. По-големият ми брат не е женен — щастливия ерген, също като теб.

— Може би не е срещнал жена, с която би искал да прекара живота си. И това е възможно.

— Абсолютно, ти уцели право в десетката. Много е взискателен. Към жените в живота си.

— Имаш ли си любимец? — не спираше да я разпитва Лари. — Повечето от нас обикновено имат.

— Да, сестрата, която е най-близо до мен по възраст. Наричаме я Бърди. Точно тя овдовя.

— Има ли деца?

— Не, няма. Работи по цял ден, продава дамски дрехи, има собствен бутик. И за да те изпреваря, ще кажа, че брат ми прави добри пари, като снабдява с храни хотели и ресторанти. Изгради успешен бизнес и го продаде. Вече го наричам плейбой.

— А родителите ти? — Лари я погледна с присвити очи.

Ем знаеше, че това е следващият въпрос и се бе подготвила.

— Баща ми е пенсионер отскоро. Беше строител. С мама са в Австралия сега, на гости на нейната майка, защото е болна. Баба ми е англичанка, но единият от съпрузите й беше австралиец. Тя му се усмихна и повдигна вежди. — Други въпроси?

— Не, не, всъщност нямам. Благодаря ти, че ми разказа за семейството си.

— И аз имам един въпрос.

— Давай.

— Знам, че си кръстен на сър Лорънс Оливие, който е бил приятел на баща ти. А ти познаваше ли го добре? Харесваше ли го?

— Познавах го, разбира се, той беше приятел на баща ми и на семейството. А пък и родителите ми работеха с него. Беше мой идол в детството ми, такъв велик актьор, най-великият. Не съм бил близък с него заради разликата във възрастта, но винаги е бил много мил с мен. Почина, когато бях на седемнайсет.

— О, да.

Тя седеше мълчаливо и отпиваше от виното си и Лари я погледна:

— Нямаш ли повече въпроси?

— Засега не.

— Аз обаче имам. Коя дата ще определим?

— Дата? — тя го изгледа озадачена, макар да знаеше за какво говори.

— Кога ще се оженим?

Тя реши да влезе в шеговития му тон и предложи:

— Ноември или декември? Кой месец предпочиташ?

— Знам какво ще направим. Коледна сватба. Тук, в Ню Йорк. Само двамата. Няма да кажем на никого… ще бъде нещо като бягство, в известен смисъл.

— Каква фантастична идея! Ще се омъжа в бял вълнен костюм, бяла кожа и ще нося букет от бели цветя и ако завали сняг, ще имаме истинска бяла сватба — пошегува се тя.

Както се смееше и се наслаждаваше на закачките им, Лари седна на канапето и я грабна в обятията си. Зарови лице в косата й и прошепна:

— Ти си най-възхитителното момиче, което съм срещал.

Така започна тяхната голяма любов.