Барбара Тейлър Брадфорд
Непозволени игри (18)

17.

Лари обичаше изненадите още от дете — да ги получава и да ги прави. Сега, седнал зад бюрото в библиотеката, вперил поглед в пръстена, който лежеше в тъмносинята кутийка от „Хари Уинстън“, се чудеше дали Ем ще се изненада.

С нея никога не беше сигурен дали не си мислеше, че се шегува, като постоянно й говореше за сватба, предлагаше дати и варианти за сватбено пътешествие? Или вярваше в сериозните му намерения?

Никога през живота си не е бил толкова сериозен. Щеше да се ожени за нея на Коледа и нямаше търпение да я направи своя съпруга, защото я обичаше до полуда. Когато не беше до него, се чувстваше объркан и самотен, осиротял бе по-точната дума.

Повдигна пръстена срещу светлината и той проблесна искрящосин. Беше съвършен бирмански сапфир, с къшън форма^[1], в платинен обков с по една диамантена багета от двете страни. Изключителен пръстен. Надяваше се да й хареса. Ем така и не му бе отговорила какъв камък предпочита за годежен пръстен, защото мислеше, че се шегува. Беше се спрял на сапфира, защото от години не бе виждал толкова красив камък. Щеше да й подхожда, пръстен от класа за жена от класа.

Усмихна се на себе си, постави пръстена в кутийката, пъхна я в джоба на панталона си и излезе от кухнята. Разбира се, че щеше да се изненада. Коя жена не би го харесала? След като сложи бутилка „Дом Периньон“ в хладилника, той се върна в библиотеката и продължи да мисли за Ем. Нямаше търпение да я дочака, да види реакцията й.

Лари хвърли още две цепеници в огъня и взе сценария, който агентът му беше изпратил по-рано следобед по куриер. Зачете се и бързо се увлече от динамичния диалог и интригуващия сюжет.

След около половин час се облегна на стола, пусна сценария в скута си и се замисли. Би се заел с този филм. Беше интересен, оригинален, както му бе обяснил агентът. Не беше работил повече от година и му се искаше отново да хване юздите, да застане в светлината на прожекторите. Нали скоро трябваше да издържа и съпруга.

Съпруга… каква приятна мисъл. Моята красива, скъпа Ем.

 

 

— Не мисля, че ми харесва начинът, по който се води този разговор — заяви Джо с леден тон, докато гледаше намръщено Дакс през масата.

— Какво искаш да кажеш?

— О, не се прави на ударен. Току-що почти директно ми заяви, че Лорънс Вон е пристрастен към хапчета.

— Не казах това! — Дакс яростно изкрещя и я изгледа остро. — Просто казах, че съм дочул слухове, че е имал проблем със забранени медикаменти. Преди няколко години.

— Но защо ми го казваш сега, ако се е случило преди няколко години? Не трябва ли вече да е забравено? Да не се споменава повече? В края на краищата, едно такова изказване може да провали нечия кариера.

— Не казах, че е наркоман, че смърка кокаин или нещо подобно — процеди Дакс през зъби, наведен през масата към нея. — Само споменах забранени медикаменти.

Джорджиана замълча. Вдигна чашата кафе и отпи, огледа кафенето „Старбъкс“ на Осмо авеню, където се бяха срещнали. Беше полупразно, но Дакс имаше силен сценичен глас. Вече й се искаше да се бяха срещнали в дома й, както той бе предложил. Но тя очакваше Джеймс към пет часа и не искаше да завари там Дакс. Би изглеждало странно, дори неловко.

Ръката й лежеше на масата и Дакс се протегна и я покри със своята. Беше жест на примирие.

— Казах го, защото… ами, защото харесвам Ем и не ми се иска да се увлича.

Джо го зяпна и се сопна с приглушен глас:

— Ако си мислиш, че ще й кажа нещо от това, грешиш. Не е моя работа. Нито пък твоя, в интерес на истината. Страшно мразя клюките. Опасни са, могат да причинят неподозирано зло и болка.

— Джо, успокой се, за бога! Не клюкарствах, просто предавам нещо, което знам от достоверен източник, и…

— Айрис Ингерсол, без съмнение.

— Не, не е от Айрис. И слушай, нямам намерение да наранявам никого, най-малко Ем. Знаеш, че я харесвам. Чуй ме, сладурче. Някога, не толкова отдавна, ти бях гадже. Дори говорехме за брак. Сега звучиш, сякаш ми нямаш доверие. Какво ти става? Защо си толкова наежена?

Джо отрони тежка въздишка.

— Вярвам ти, Дакс, и съжалявам, че ти се нахвърлих точно сега. Чувствам се отговорна за Ем. Има толкова изискано излъчване, добре е информирана по всички въпроси. Просто имам чувството, че… — Джо замълча и сви рамене. — Имам чувството, че в някои отношения е неопитна и като че ли е била предпазвана през повечето време от живота си.

Дакс кимна.

— И на мен ми е минавало това през ум, но мисля, че и двамата грешим за нея. Забелязах, че може да бъде особено упорита за някои неща, а има и огромна воля. Все пак, мислех си… — той повдигна безнадеждно рамене и разпери ръце — Онова, което си мислех, е предотвратено. Веднъж Ем ме впечатли с едно умно изказване. Споделих мнението си, че е много добре информирана, а тя ми отвърна усмихнато: „Информацията те пази“. Виждаш ли. Споделих, каквото знам и, между другото, никога не съм имал предвид да й го предаваш. Един вид, търсех мнението ти.

— Знам, че е упорита и изключително интелигентна, и не се съмнявай, че в критични ситуации ще знае какво да направи. В някои моменти съм имала странното чувство, че е много стабилен човек.

— Точно това е! — възкликна Дакс и се поизправи на стола, зяпнал Джорджиана. — Почти непорочна.

— Какво друго ти каза твоят „информатор“? — попита Джо.

— Че Лари е загубил много възможности за работа заради този проблем. Някои продуценти го приемали за рисков, че можели да не получат застраховка за него. Имам предвид филмовите продуценти.

— Джеймс и аз вечеряхме няколко пъти с тях, ходихме на театър и той изглежда съвсем нормално. Уравновесен, спокоен, нито превъзбуден, нито напрегнат, нищо подобно. — Джо се усмихна за пръв път и додаде тихо: — И можеш да си сигурен, че тя не би се примирила, ако имаше и намек за медикаменти. Ем би побесняла. В това отношение е съвсем непримирима. Не си ли забелязал, че почти нищо не пие и че в някои отношения е много тесногръда.

— Мисля, че си права — съгласи се Дакс и с облекчение забеляза, че Джо се успокои.

— Кой ти каза, че Лари… — Джо замълча, размърда пръсти и го погледна изпитателно.

— Ще ти кажа, защото знам, че ще го запазиш в тайна. Колин Бърк, английски актьор, когото срещнах в Ел Ей. Той ме запозна с Айрис.

— Разбирам — промълви Джо и след миг попита: — Спомена ли, че и сега има този проблем? Или че не може да си намери работа?

Дакс поклати глава.

— Не, и макар Колин да е гей, определено не е мръсник. Повярвай ми.

— Значи в общи линии цялата тази работа, за която говорим, се е случила в миналото. Преди години. Така ли?

Дакс кимна и реши, че ще е по-добре да прехвърли разговора към пиесата си.

 

 

Карес посрещна Ем с широка усмивка. Явно нещо важно се бе случило, при това приятно.

Миньончето с лице на елф и огненочервена коса беше възвърнала предишното си излъчване този ден. Мрачното, печално изражение след инцидента с Франки изненадващо беше изчезнало.

— Изглежда, си получила добри новини? — отбеляза Ем. — Изписано е на лицето ти.

Карес кимна и все още усмихната, й нареди:

— Влизай, съблечи си палтото и ще ти разкажа на чаша чай.

Ем се разсмя.

— Невинаги пия чай следобед, така че не е нужно да топлиш чайника всеки път, щом дойда тук.

— Знам това, но се пристрастих към твоя лимонов чай. Вече го пия всеки ден.

Двете минаха край рецепцията, прекосиха голямото студио и отидоха в кухнята. Ем седна на една висока табуретка, а Карес взе чайника, пакетчета чай и чашите. Щеше да се пръсне, не можеше вече да се сдържа да й разкаже всичко.

Ем загледа настоятелно Карес и изпълнена с любопитство, попита:

— Е, какво се е случило? Да не си получила най-после предложение за студиото?

— Не. За съжаление — въздъхна дълбоко тя. — А моите добри новини са свързани с теб — спонтанно избликна тя.

— С мен? — Ем смръщи вежди озадачена. — Какво, за бога, имаш предвид?

Карес се изкиска и отсече:

— Започваш, Ем! Този уикенд. Люк Хендрикс ми се обади от Париж рано тази сутрин и ме помоли да те открия. Връща се в Ню Йорк в четвъртък вечерта. Иска да направи модна фотосесия с теб в събота. А следобед ме помоли да ти предам, че ще бъде специално за френския дизайнер Жан-Луи Тремон.

— Мили Боже! — Ем скочи от табуретката и се спусна към Карес. Двете жени се прегърнаха и заподскачаха. Все още хванати, със смях и крясъци, те затанцуваха из кухнята като малки момичета.

Когато най-сетне задъхани се спряха, Карес изтича да изключи чайника, а Ем пак седна и се опитваше да асимилира новината. Изглеждаше й невероятно, особено след първия й опит. Но мъдро реши да си замълчи пред Карес, която беше на седмото небе заради обаждането на Люк и намерението му да използва точно нея за снимките на Тремон.

— Не мога да повярвам, че това се случва — възкликна Ем. — Прекрасно е! Какво още каза Люк?

Карес развълнувано започна да разказва:

— Първо се обади да ме помоли да те открия. Искал да направите снимките и че това щяло да бъде твоят дългоочакван дебют. Когато позвъни отново в два, ме помоли да ангажирам Агнес и Маргарит за косата и грима. Също обясни, че искал да започне снимките не по-рано от събота по обяд и че можело да продължите и през следващата седмица. — Карес замълча и направи физиономия. — Олеле, сигурно няма да можеш да работиш при чийзкейка.

— Няма значение — засмя се Ем. — Джоди, управителят, знае, че може да ми се наложи да отсъствам от време на време. Няма проблем, наистина. О, толкова съм развълнувана. Не мога да повярвам. Люк ще снима моделите на Тремон с мен. Това ли каза?

— Да, точно това, и слушай, преди да забравя, Люк иска да донесеш всичко, което носеше на сесията с Франки. Звучи сериозно, не мислиш ли?

— Да, а и обичам тоалетите на Тремон, подхождат ми, стоят ми добре. — Когато забеляза изненаданото изражение на Карес, впила смаян поглед в нея, Ем обясни: — Никога не съм имала дрехи на Тремон, само съм пробвала някои неща случайно. Веднъж една приятелка в Лондон ми услужи с негова рокля за специален повод. — Ем скочи от табуретката и се приближи до плота при Карес: — О, Боже, трябва да се обадя на Лари! Да му кажа за снимките. Толкова ще се развълнува. — Тя извади телефона от чантата си и започна да го набира.

Карес извика:

— Не! Не му казвай! Съобщи му го лично, като отидеш при него, така винаги е най-добре, когато имаш да споделиш голяма изненада. Ще те изведе да празнувате.

— Не, тази вечер няма — поклати глава Ем и прибра телефона. — От дни е болен от грип. Пак ще му направя пилешката супа. Слава богу, харесва му, но сигурно вече му омръзна.

— Еврейски пеницилин. Прави чудеса — уточни Карес и подаде чашата на Ем, вдигна своята и довърши: — Поздравления! Наздраве за снимките!

 

 

— Много се умълча през последния половин час — забеляза Джеймс Кардиган, като се пресегна и хвана ръката на Джо. — Какво те тревожи, скъпа моя?

— Нищо, Джеймс, наистина. Просто се отпускам след един дълъг ден пред статива — отговори тя и въздъхна.

— Може и да е така, но имам чувството, че нещо те тревожи. Вече добре те познавам, Джорджиана, и забелязвам този твой поглед. Тревожният поглед, който не изчезва. — Тъй като тя не отговори, Джеймс вдигна чашата си и отпи глътка вино, после огледа ресторанта. Беше довел Джо в „Да Умберто“ на Западна седемнайсета улица — тоскански ресторант, който и двамата харесваха не само заради храната и виното, но и заради спокойната атмосфера. Това местенце предлагаше съвършената среда да се отпуснеш, да поговориш и да се насладиш на вкусната храна.

За да не я притеснява или притиска, Джеймс смени темата:

— Как е Ем? Има ли предложения вече?

Джо поклати глава.

— Не. Не съм чула. Всъщност, беше много заета с Лари. Болен е от грип и тя почти живее в апартамента му на Бийкман Плейс. Виждала съм я само за няколко минути. Слушай, Джеймс, има нещо, което ме тревожи, вярно е. Отнася се за приятелката ми Анет Лейзънби, наемателката на мансардния етаж в къщата. Не съм я чувала напоследък, майка й също, и…

— Къде е тя? — прекъсна я Джеймс. — Само бегло си я споменавала, нищо специално не си ми казвала за нея. Та, къде е тя?

— В Афганистан, командирована от списанието. Журналистка е. Много ли е опасно там? В Кабул?

— Най-опасното място на света, без никакво съмнение — притеснено побърза да отговори той. — Нищо чудно, че се тревожиш за нея. Сама американка в Кабул, мили Боже, това е лоша новина.

— Всъщност, майка й ми обърна внимание. Обади ми се тази сутрин да ме пита дали знам нещо. Не съм я чувала от седмици и не знам какво да правя. Имай предвид, че не е от тези, които постоянно пишат имейли.

— След вечеря ще ти помогна да напишеш подходящ имейл на Анет, който да звучи сякаш си от семейството й, това е първата стъпка.

— Защо трябва да съм от семейството? Не разбирам — погледна го Джо с объркано изражение.

— Ти нямаш представа какво се е случило с нея, нито пък майка й. Тя нищо не знае. Искам съобщението да звучи сякаш си й сестра. Така, ако някой има достъп до компютъра й, ако е била заловена или взета за заложник, ще звучиш безобидно.

— Но то е безобидно.

— Знам това, но за друг може да не е така.

— Разбирам. Ще го направим, ще изпратим имейл по-късно.

— Анет може просто да е много заета или да е на път, нищо не знаем и не трябва да изпадаме в паника.

— Един въпрос. Ако тя не отговори, има ли някакъв начин да ми помогнеш, за да мога да успокоя майка й?

Той остана смълчан за един дълъг момент, после кимна бавно и произнесе с тих глас:

— Ще направя всичко възможно да разбера нещо. Все още имам някои важни контакти, хора за свръзка, на които мога да се обадя.

— Благодаря. Толкова съм ти благодарна — Джо стисна ръката му и му се усмихна.

Джеймс Кардиган я погледна и осъзна, че би направил всичко за Джорджиана Карлсън. Целуна я по връхчето на носа, усмихна й се и се пресегна към чашата си.

За миг — два Джо седеше загледана в пространството, към далечния край на ресторанта, сериозно загрижена за Анет. Въпреки това знаеше много добре, че тревогата й се дължеше на разговора й с Дакс от този следобед.

Внезапно реши да му се довери, притисна се към Джеймс и вплете ръката си в неговата.

— Тревожният ми поглед, който забеляза, всъщност не е заради Анет, Джеймс, а заради Ем.

— Случило ли се е нещо? — той събра вежди и я изгледа озадачен.

— Не, не мисля, не точно. Просто имах странен разговор с Дакс днес следобед и ме притесни.

— Какво имаш предвид под странен? — той се втренчи в нея с присвити очи.

Кратко и ясно Джо повтори разговора с Дакс за старите проблеми на Лари. Въпреки всички подробности, не му каза, че актьорът Колин Бърк бе информирал Дакс. Бе обещала да запази тайната.

Джеймс поклати глава, когато тя спря, и възкликна:

— Боже, хората са ужасни! Защо трябваше да ти казва това Дакс? Това е стара, много стара новина.

— Значи си знаел за това?

— Е, някои хора знаят, предполагам. Преди пет години тръгнаха слухове, като по развален телефон, че Лари Вон бил зависим от хапчета и заради това загубил работата си. Но се оказа чудо за три дни. Скоро всичко приключи. Лари се поправи и продължи да работи. Направи няколко пиеси, получи голямо признание, аплодисменти, награди и всички забравиха за така наречения „проблем с медикаменти“. Ако някога е имало такъв. Според мен беше буря в чаша вода и едва ли си струва да бъде споменавано днес. Предполагам, че Дакс е бил притеснен заради Ем и затова ти се е обадил.

Джорджиана кимна:

— Да, така е. Доста се ядосах отначало и му го казах, а той веднага смени темата.

— И тъкмо това трябва да направиш, скъпа моя. Няма голям скандал, а и Лари е в добро здраве, съвършено нормален, доколкото виждам. Миналото не си струва да се обсъжда. Кой знае дали е било истина? Сега да погледнем менюто.