Барбара Тейлър Брадфорд
Непозволени игри (3)

2.

Познаваше я едва от няколко седмици, но й вярваше, при това безрезервно. Дотогава Дакс не бе изпитвал нещо подобно към никой друг и бързо разбра, че Ем е необикновена. Беше специална личност, навлязла в живота му неочаквано, като му бе повлияла неимоверно силно.

Не ставаше дума за чувства, нито за секс. Беше красива, но не от неговия тип, прекалено висока и тъмна, а пък и по-екзотична, отколкото му харесваше. Винаги си бе падал по руси и синеоки миньончета, можеше и да не са много умни. Всъщност ги предпочиташе леко глуповати.

От друга страна, Ем беше изключително интелигентна, практична и пряма. Нейната прямота и невероятна откровеност буквално му бяха взели ума. Струваше му се, че Ем мисли по-скоро като мъж, отколкото като жена, минава директно на въпроса. Нямаше никакви задръжки: просто изстрелваше каквото си реши без никакви превземки. Е, всъщност самата тя си го каза, че според сестра й стреляла право в целта.

Дакс знаеше какво можеше да очаква от нея и това му харесваше. Изглежда, нямаше някакви специални амбиции, освен че искаше да стане модел. Прекалено много от хората, които познаваше, играеха игрички, бяха хлъзгави, нелоялни и продажни.

В кухнята я наблюдаваше как приготвя супата, колко плавно и ритмично се движи, с лекотата и грацията на танцьорка. Преди да се усети, отсече:

— Трябва да станеш танцьорка, Ем, като те гледам как се движиш.

Ем се обърна и му се усмихна с блеснали очи.

— Аз съм танцьорка, Дакс, но не професионална. Ходех на уроци като малка, после се увлякох по спорта. Но мисля, че имам нагласа и душа на танцьорка. Страшно обичам да танцувам. Предпочитам танците пред упражненията, а и тичането уврежда ставите.

Обърна се към плота и започна да изсипва в голяма тенджера кутии с пилешки бульон, после добави пилето, морковите, картофите, лука и пащърнака, които беше приготвила, пусна вътре шепа подправки от Прованс заедно с няколко дафинови листа.

— Така, това е достатъчно — обяви тя и пусна газта. — Остава само да нарежа няколко стръка целина. — Пресегна се да я вземе и сръчно отряза листата и корена.

— Явно имаш много дарби — отбеляза Дакс, без да спира да я следи с поглед. — Поразен съм, че те бива в готвенето. Наистина изглеждаш като човек, който знае какво прави.

Тя му хвърли закачлива усмивка:

— Умея да приготвям няколко ястия, но списъкът ми не е много дълъг. С това пиле се справям със затворени очи, особено откакто съм в Ню Йорк. Обикновено го правя в петък вечер и имам за цяла седмица.

— Явно си практична?

— Така изглежда — съгласи се тя и пусна целината в тенджерата.

— Ти готвиш ли?

— Не и аз, не — заклати енергично глава той, облегна се назад и отпи от втората чаша горещ чай, който му бе приготвила.

Светлосивите му очи я следяха, докато почисти плота, похлупи тенджерата, намали газта и сложи мръсните съдове в мивката. Беше му интересна, изглеждаше му странна.

Ем се облегна на мивката с мокра гъба в ръка и подхвърли:

— Какво означава името Дакс? Звучи необичайно.

— Дерек Алън Кенет Смол. Това е. Уф! — той направи отвратена физиономия. — В училище децата ме наричаха така по мое желание. Това продължи и в колежа. Струваше ми се по-изискано — ухили се той. — Колко сме глупави понякога?

— Така е. Но знаеш ли, харесва ми. Дакс, имам предвид. Отива ти. Особено какъвто рус красавец си. Направо като идол от някой сериал.

— Майка ми все твърди, че приличам на Лесли Хауърд. — Той остави чашата си на масата и тихичко добави: — Ако знаеш кой е?

— Да не мислиш, че съм невежа, за бога! Разбира се, че знам кой е. Играеше Ашли Уилкс в „Отнесени от вихъра“. А мен, понеже името ми е Мари Марсдън, в училище ме наричаха Ем и Ем. Какво ще кажеш?

Дакс се изкиска и стана.

— Мисля, че дрехите ми трябва вече да са изсъхнали. По-добре да ида да се облека. Ще дойда след минутка.

 

 

Щом Дакс излезе, Ем нареди масата за вечеря, провери дали месото е сварено, опита бульона, добави още пипер и намали котлона. После излезе в антрето и тръгна по коридора към студиото на Джо в задната част на старата каменна постройка.

Тя се бе обадила с молба да провери дали всички щори са спуснати и дали климатикът е намален. Когато влезе в студиото, Ем видя, че беше затъмнено и хладно, картините, облегнати тук-там покрай стените, бяха добре защитени от дневната светлина. Погледна термостата на стената — Джо го бе нагласила на по-ниска температура, но вероятно бе забравила.

Ем застана за миг насред помещението и си помисли, че това е съвършеното ателие. Имаше три големи прозореца, а в единия край завършваше с еркер към задния двор, покрит с оберлихт. Нищо чудно, че Джо толкова обичаше това място и създаваше такива хубави картини, които я бяха пленили от пръв поглед. Възхищаваше се на таланта й. Тя имаше рядката дарба да улавя светлината в платната си.

Ем изведнъж се сети за една изключителна картина, която познаваше в детайли, тъй като беше семейна антика — зашеметяващо произведение на Джоузеф Търнър, великия художник, творил през първата половина на деветнайсети век. Неговата сила била в пресъздаването на светлината и тази му дарба оставаше ненадмината.

Ем отключи задната врата и излезе на двора. Пейка от ковано желязо, два стола и масичка бяха наредени на малката, покрита с плочи веранда, която продължаваше в миниатюрна ливада с няколко цъфтящи храста. Ем вдиша дълбоко. Преминалият дъжд бе разхладил въздуха след душната следобедна жега. Тя седна на пейката и си помисли, че тази мъничка градина е като оазис насред Манхатън.

След миг, като си спомни за градината на майка си в Англия, я завладя тъга. Затвори очи и я видя в цялата й прелест. Мислено се разходи по лъкатушещите пътечки. За кратко се пренесе на най-любимото си място на света, онова, което винаги носеше в сърцето си, където бе най-щастлива. „Връщай се вкъщи, връщай се веднага, нашепваше й едно гласче в главата. Няма от какво да се страхуваш.“

Стъпките на Дакс по теракотения под на студиото я върнаха към действителността. Тя разтърка очи с ръка и запремигва, за да прогони спонтанните сълзи, замъглили погледа й.

Дакс не забеляза нищо, като застана пред нея и заяви:

— Дрехите ми бяха сухи и взех набързо един душ в банята на Джо, преди да се облека. Чувствам се доста по-добре, направо като нов, а и простудата ми като че ли премина.

— Надявам се — отговори Ем и се зачуди дали бе редно да използва банята на Джо. После реши, че ще трябва да я почисти по-късно. Не й се искаше след това да дава обяснения за присъствието на Дакс този следобед. Кой знае какви бяха отношенията им?

Той продължи:

— Джо е късметлийка с това дворче, макар че е с размерите на пощенска марка. А и студиото е страхотно, нали?

— Да, така е. Ти пък ще си страхотен, ако отидеш в кухнята да сипеш по чаша вино. Онзи ден купих бутилка „Сансер“. В хладилника е. Ще я познаеш по голямото червено Ем на етикета.

— На вашите услуги — поклони се театрално той и потъна обратно в къщата.

Ем се отпусна назад, затвори пак очи и в мислите й изплува стаята й у дома, пълна с любимите й вещи — нейните ценности. После мислено се разходи из къщата на родителите си, отваряше врати, надничаше в стаите. Усмихна се на себе си. Колко обичаше семейната къща… Някой ден пак щеше да се върне там; след година–две… когато бе сигурна, че е безопасно, когато знаеше със сигурност, че никой няма да й причини зло.

— Ето ме! — обяви Дакс, подаде й чаша вино и се настани до нея.

— Благодаря — отвърна Ем и допря чашата си до неговата. — На екс!

Той я погледна и се засмя.

— Защо се смееш?

— Много мъжки тост. Баща ми винаги го казва.

— Е, и? — Тя се вгледа в него с присвити очи. — Какво искаш да кажеш?

— Нищо специално, просто ми хрумна, че е мъжки тост. Това е.

Тогава Ем широко му се усмихна.

— Май съм го научила у дома. И моят баща често го казваше.

Дакс отпи голяма глътка вино и я загледа виновно:

— Знам, че не искаш да слушаш за моите проблеми, но искам да кажа само едно нещо, може ли?

— Давай — кимна тя и отпи малко вино.

— Иска ми се да знам защо си толкова против моето заминаване за Ел Ей? Какво не ти харесва в Холивуд?

— Нямам нищо против него, нито против твоето заминаване всъщност. Опитвах се само да обясня, че преместването в друг град не решава проблемите. Това важи за всички. Защото проблемите са вътре в нас… другият град няма да промени нищо, Дакс. А пък и винаги съм вярвала, че Холивуд е малко… ами, пренаселен, особено с млади таланти.

— Слушам те и знам, че си права, Ем. Но не можах да се добере до роля тук, а искам да стана актьор. Играя от дете, знаеш ли това? Мислех, че трябва да замина за Западното крайбрежие и да пробвам късмета си.

— Разбирам. Някой ден може да съжаляваш, че не си заминал.

— Това означава ли, че получавам благословията ти, Ем?

— Не точно, защото мисля, че трябва да опиташ отново тук. Но разбирам защо искаш да заминеш за Западното крайбрежие.

— Благодаря ти за това. Виж, така ще мога да изчезна оттук. Иска ми се да се чупя, дори само за няколко месеца.

Ем кимна, стисна устни и после тихо отрони:

— Ще ми липсваш, Дакс.

Той беше наблюдателен млад мъж и долови тъгата в погледа й. Протегна се, прегърна я през рамената, придърпа я към себе си и я стисна в прегръдката си.

— Ще ти се обаждам. И знаеш ли какво? Ти също ще ми липсваш, скъпа, наистина. — Той обърна лицето й към своето и я целуна по бузата.

— Можем да се чуваме, да си пращаме съобщения.

— Да, знам — въздъхна тя и с по-ведро изражение го подкани: — По-добре да влизаме. Супата сигурно вече е готова. Не искам да загори.

 

 

— Какво не е наред при нас, Дакс? — заговори Ем малко по-късно, като се облегна назад на стола и погледна приятеля си през масата.

Той смръщи вежди и попита:

— Точно какво имаш предвид? — остави лъжицата си, наведе глава настрана и я погледна учудено.

— Не можем да си намерим работа. Виж, ти се опитваш да получиш роля, аз се боря да стана модел, но явно никой не се интересува от нас?

— Съвсем вярно, но по-скоро е свързано с миналото. А пък и истината е, че си в Ню Йорк едва от два месеца. Но нещата ще се раздвижат наесен. Колкото до мен, вече ти казах. Искам промяна, нови контакти и вярвам, че там има възможности.

Ем кимна, хвана лъжицата и си дояде супата. За миг в съзнанието й изплува по-големият й брат, който много пъти я бе взимал под крилото си и се бе опитвал да я напътства. Веднъж бе казал, че външният вид и талантът невинаги са достатъчни, често други фактори имат значение за една успешна кариера: изборът на подходящия момент — да си на точното място в точното време и още по-важно, късметът да е на твоя страна. Макар често да му противоречеше, знаеше, че е мъдър и съвършено откровен. Казваше й нещата такива, каквито са и тя му се доверяваше.

— За какво се замисли? — потърси погледа й Дакс.

След кратка пауза Ем отвърна:

— Не съм те гледала как играеш, но предполагам, че се справяш добре. Изглеждаш чудесно, фотогеничен си. Само трябва много да го искаш, имам предвид да станеш актьор. Това трябва да е най-важното нещо в живота ти, да имаш огромен ентусиазъм, дисциплина и решителност. Пълно себеотдаване. Там има много хубави и талантливи млади мъже и ти трябва да го желаеш повече от тях и да бъдеш по-добър. Ако искаш да успееш.

Той се приведе напред:

— Точно това чувствам и аз. Наистина съм много отдаден и решен да постигна целта си, Ем, честна дума. Просто се нуждая от промяна.

— Знам това. Понякога е нужно единствено да бъдеш на точното място в точното време. И разбира се, има още едно жизненоважно условие.

— Какво? — прекъсна я нетърпеливо той.

— Късмет. Трябва късметът да е на твоя страна.

Той направи гримаса.

— Досега не съм го усетил.

— Виж, иди в Холивуд, Дакс! Направи го! Не ме слушай, нито другите досадници. Опитай. Аз съм зад теб. Забрави какво казах, че е пълно с красиви, млади таланти. Върви и победи, а аз ти желая много късмет! — тя се разсмя. — Само не ме забравяй, става ли? Ти си единственият ми приятел в цяла Америка.

— Как бих могъл да забравя шедьовър като теб, Ем.