Барбара Тейлър Брадфорд
Непозволени игри (43)

42.

Джеймс Кардиган хвърли към Джак Фич странен поглед — смесица от любопитство и объркване, и попита:

— Но кога откри Ейнзли, какво всъщност планираш да правиш, Джак? Да го убиеш?

Джак го загледа замислено минута — две и после отвърна с хитра усмивка:

— Не мисля, че хладнокръвното убийство ще е необходимо в този случай. Има други неща, които бихме могли да му причиним все така хладнокръвно.

По лицето на Джеймс се изписа напрегнато очакване.

— Това ми звучи доста мистериозно. Какво точно имаш предвид? — той пронизваше с поглед Джак.

— От всичко, което ти разказах за Ейнзли миналата седмица, вече знаеш какви са намеренията му. Изброих ти и слабостите му. Те са главно три: алчността му, омразата му към Пола и дъщерите й и слабостта му към красиви и умни жени, истински стръвници — от онези, които обича да прекърши, преди да успеят да му отрежат топките и да му измъкнат парите. Много големите му пари.

Джак се изправи в стола и загледа Джеймс през бюрото си:

— Аз се целя в парите.

— Слава богу! Вече си представях, че трябва да те измъквам от някой вонящ, въшлив затвор някъде по Третия свят, но трябваше да се сетя. И преди да обсъдим плана ти, защо толкова искаш да го откриеш на картата?

— Главно, за да знам къде е, Джеймс, за да разбера какво прави, да науча подробности за ежедневието му, за приятелите му, колегите му, посетителите му, за живота му въобще. Искам моите сътрудници да го открият, но, повярвай ми, няма да го залавям. Не мисля, че е необходимо.

— Нито пък аз. Все пак, ако се налага, аз наистина имам обучени момчета, които биха ти свършили работа. Много са точни.

— Благодаря, Джеймс. Засега не се нуждаем от тях. Това, от което наистина имаме нужда, са опитни хакери. Може да се наложи да поразим компютрите му, и то в не много далечно бъдеще, и ще са ни нужни най-добрите спецове. Може би китайските ми приятели могат да ми предложат някое име.

— Няма проблем. Сега, една добра новина. Мисля, че мога да засека координатите му в момента, в обсег до няколкостотин метра.

Джеймс стана, прекоси офиса и натисна един бутон в края на дългата стена. Махагоновите плочи се плъзнаха тихо и откриха цял магазин телевизионни екрани. Натисна едно дистанционно и те веднага се включиха. Единият излъчваше Си Ен Ен, следващият — Би Би Си Уърлд Нюз, друг — „Студът по света“ по „Ал Джазира“, четвъртият представляваше осветена карта на света, петият показваше световните финансови пазари.

След секунда Джеймс избра на екрана картата на Русия, посочи района на Санкт Петербург и се обърна към Джак:

— Ейнзли е в Русия в момента. Не съм сигурен точно къде, но моите сътрудници са убедени, че е в града, построен от Петър Велики и определен за новата столица през 1712.

— Това е велико! — Джак засия срещу Джеймс. — Знаех си, че мога да разчитам на теб. Ти беше един от най-добрите проклети агенти, които МИ-6 някога е имал. Просто от любопитство, как така те изпуснаха?

— Лакомия е една от причините. Исках да направя малко повече пари, после да се оженя. И да се опазя жив, за да направя и двете — веднага отговори Джеймс и се ухили. — Малко информация и от моя сътрудник в Цюрих, между другото. Ангарад Хюс, съпругата на Ейнзли, има вила там, купена след катастрофата във Франция. Явно е живяла в нея, докато той е бил в клиниката, живее и до днес от време на време. Другата информация е, че Ейнзли не проявява особен интерес към единственото си дете.

— Не, не би проявявал. Тя е момиче, а той мрази момичетата в бизнеса. Имам предвид истински бизнес, а не съмнителна дейност, защото явно все още има предпочитания към високоплатените курви.

Джак стана, прекоси стаята и се присъедини към Джеймс пред екрана.

— Това е фантастично. Хубаво е, че имаш най-новата техника.

Джеймс кимна и продължи:

— През уикенда си мислих за периода в Хонконг, Джак. Трябва да призная, че бяха страхотни времена, наслаждавал съм се на всеки миг. Е, почти на всеки. Спомням си нощите в „Чайнари бар“ с Малъри Карпентър. Много се забавлявахме, беше най-страхотното прекарване, луд ергенски живот. Е, много вода изтече оттогава. Но виждам, че ти се държиш, Джак.

— Остарял съм.

— Не, не си остарял. Улегнал си. А улегналите мъже много ги бива с жените.

Джак се разсмя, поклащайки глава.

— Не съм по тази част вече. Да се върнем към работата. Тъкмо се канех да обясня нещо за Ричи Ченг, внука на Ченг Уен Ли, който каза, че си срещнал с Малъри.

— Да, какво за него? — попита Джеймс, внезапно завладян от любопитство заради необичайните машинации, които се разиграваха около Ем, сестра й Линет и цялото семейство Харт.

— Да идем да седнем на дивана и ще ти разкажа преди Ем и Линет да са дошли. Това е странна история и… — Джак замълча, премисли нещо и после продължи: — Уен Ли подготвя вендета срещу Джонатан Ейнзли от години, а и внукът му явно го ненавижда. Няма търпение да му отмъсти заради това, което причини на майка му. Така че…

— Тя беше една от жените на Ейнзли, нали? — прекъсна го Джеймс.

— Нещо такова, но почакай, момче. Слушай ме внимателно, защото ще ти разкажа моя план за действие. Но трябва да остане между нас, Джеймс. Джо не бива да знае.

— Джо е в Ню Йорк, довършва си картините за изложбата — припряно го прекъсна Джеймс, без да сваля очи от лицето на Джак. — А ти трябва да знаеш, че не бих издал нищо.

— Знам. Но това трябва да бъде дълбока тайна, иначе няма да стане.

— Разбрах, Джак, но ще имаш проблеми с Ем. Тя е много настървена и няма да го остави. Вчера ми каза, че има желание да тръгне сама да търси Ейнзли.

— Знам, знам; тя е много решителна и умна, няма съмнение. Но не мога да я оставя да броди по света с „Калашников“ в ръце и да влачи след себе си Линет. Трябва да се заема с елиминирането на Ейнзли, или, да го кажа по-ясно, трябва да го обезвредя. Знам, че можем да го постигнем. Сега ми трябва твоето обещание, Джеймс, за да продължа да ти се доверявам.

— Имаш думата ми на бивш агент от тайните служби. Знам колко е важно да си държа устата затворена. Нали знаеш онази стара мъдрост от годините на Втората световна война „Изпусната дума убива“.

— За това си съвършено прав и заради това още си тук. Започвам. Преди много години една изключително красива жена отишла при Уен Ли.

Джеймс се наведе напред, внимателно заслушан в странната история, която Джак Фиг разказваше, една от най-странните, които бе чувал някога, и остана очарован.

 

 

Линет и Саймън стояха пред сградата, където се намираше офисът на Джеймс на Маунт стрийт. Очакваха пристигането на Ем и Лари за срещата, за която Ем бе настоявала.

— Все още не съм наясно — Саймън хвана Линет за ръката й и я поведе малко по-нагоре по улицата. — Ем планира да покани цялото семейство на тази яхта ли? Или само нас? — той се спря и погледна Линет.

— Не цялото семейство — отговори тя. — Само ние, ако си съгласен. О, и Лорн. Мислеше да покани и Джак, а вероятно Джеймс и Джо.

— Джак няма да приеме! — заяви Саймън и й я стрелна с очи изпод вежди. — Ти виждаш ли го да си пътува по Средиземно море и да разпуска? — той поклати глава. — Защото аз не мога.

— О, скъпи, да, прав си — съгласи се Линет. — Но аз не бих имала нищо против. Но няма да е същото без теб. Не можеш ли да дойдеш?

— Зависи от Джак, дали ще има нужда от мен в магазина.

— Разбирам, но ако той каже, че може, ти би ли дошъл? Ще ти бъде ли приятно?

— С теб ще ми бъде приятно навсякъде — изгледа я той с блеснал поглед и я целуна по бузата.

— Стига, дръж се сериозно. Наистина ли би ти харесало да прекараш седмица — две на някоя яхта?

Саймън внимателно обмисли предложението и после кимна:

— Бих могъл да дойда за една седмица, дори искам да го направя. Но за две седмици — не съм сигурен. Освен това, Линет, не вярвам, че Джак изобщо би одобрил това. Не мисля, че би понесъл двете с Ем да обикаляте насам–натам с лодка. Иска да сте му под око, за да може лично да ви предпази, ако се наложи. Много е упорит в това отношение и не мога да го обвинявам.

— Знам, знам, много се безпокои и винаги е било така. Има още нещо, Саймън. Аз ще подкрепя Ем по този въпрос, защото тя наистина мечтаеше да заминат с Лари на…

— Сватбено пътешествие! — завърши вместо нея той. — Тогава защо иска да дойдат много хора?

— Предполагам, защото е достатъчно умна да се сети, че Джак не би им позволил да тръгнат сами.

— Право в десетката, Лин, право в десетката.

След малко едно такси спря и от него изскочиха Ем и Лари. Ем изглеждаше много елегантна в тъмносиния си костюм с панталон и тясна бяла риза, с вързана на конска опашка коса, метнала през рамо поизносена чанта от „Шанел“.

— Ей, тази чанта не беше ли моя? — подвикна Линет с престорен гняв, като изтича към сестра си и я прегърна. — Не е трябвало да ти я давам, изглежда съвсем нова.

— Каза, че я мразиш и ей, изглеждаш превъзходно. И толкова щастлива. — Ем погледна към Саймън и забеляза обожанието, изписано на лицето му. Дръпна Линет към себе си и възкликна: — О, колко сладко! Да не би ти и Саймън да…

— Шшт. Отговорът е да, но без никакви коментари. Защото е сериозно, с главно С.

— О, Лини, скъпа! Това е страхотно. Ти да не си, имам предвид ти…?

— Не искам да обсъждам това на улицата, докато той стои на крачка от мен. Но да, да, да — прошепна Линет в ухото на Ем и й се усмихна щастливо.

Лорн Феърли пристигна последен на срещата в офиса на Джеймс Кардиган. След като се поздравиха, Джак съобщи:

— Джеймс има напредък. Московските му сътрудници са засекли координатите на Ейнзли.

Той погледна Джеймс, който се приближи към него в центъра на стаята. Включи телевизора, на чийто екран се показа карта на света, и увеличи Санкт Петербург.

— Знаем, че е в радиус от стотина километра от града, но ще имам повече информация до двайсет и четири часа. Новата му база е Русия и вероятно има партньор руснак.

Последва оживено обсъждане на Ейнзли. Ем и Линет зададоха много въпроси. Джак и Джеймс внимателно отговориха, като си подбираха думите, и обещаха да ги държат в течение. После Джак се обърна към Ем:

— Разбирам от Линет, че планираш да наемеш яхта от Италия. Кога ще стане това?

— След около десет дни, Джак, за две седмици. Мисля, че открих най-подходящата. Лорн познава гръцките острови и Истанбул много добре и си помислих, че районът е страхотен и че ще бъдем в безопасност там. Знам, че се притесняваш, за нашата сигурност. Но Линет смяташе, че Саймън може да ни придружи, а пък аз бих искала да поканя и теб. — Тя му се усмихна.

— Много мило, Ем, и вероятно ще мога да отделя няколко дни. Обсъждала ли си това с родителите ти?

— Да, и мисля, че одобряват, но казаха, че последната дума ще е твоя.

— Последната ми дума ще ти я кажа допълнително.

Щом останаха отново сами след около час, Джеймс повдигна въпроса за пътуването.

— Смятам, че няма да има проблеми, Джак. Можеш да осигуриш много охрана на борда, а и присъствието на Саймън е успокояващо.

— Да. Той така или иначе не би оставил Линет да тръгне сама. Те имат отношения — романтични отношения, имам предвид. — Той се усмихна. — Имам удоволствието да те информирам.

Джеймс кимна и се усмихна на свой ред.

— Изглежда ми стабилен човек, освен че е страхотно ченге.

— Така е. Разговарях с майката на Ем за замисленото пътешествие и тя каза нещо много интересно: че Ейнзли не би посмял да атакува движеща се мишена, особено такава, която ще хвърля котва всяка вечер в различна държава. Това трябва да бъде задължително условие — да нощуват в пристанища, а не в открито море.

Джак се изправи, обикаля из стаята известно време и после каза:

— Днес е седми май, понеделник. След една седмица Ричи Ченг ще ми предостави много важна информация. Това ще е на четиринайсети май. Едва ли ще успеем да накараме Ейнзли да се появи дотогава, но искам да го неутрализирам до края на месеца. Много скоро трябва да приключим с него.

— Как, за бога, ще го направим? — зачуди се Джеймс.

— Ще ти кажа — отговори Джак. — А, между другото, искам да кажа колко се радвам, че Ем те препоръча и че ти се съгласи да ни сътрудничиш, Джеймс. Страхотно е, че сме екип.