Барбара Тейлър Брадфорд
Непозволени игри (25)

24.

След обяда с Карес в МиПа Ем си повика такси. Притеснението й за Лари и нуждата да го види бяха станали много настойчиви към края на срещата и тя моментално бе приела предложението на Карес да пропуснат десерта и кафето.

— Аз трябва да се върна в студиото — обясни Карес. — Ще има много работа този следобед и ще им трябвам. — Ем плати набързо и се разделиха, като взеха таксита в противоположни посоки.

Докато шофьорът си пробиваше път през натовареното движение, Ем седеше на седалката, потънала в мислите си. Не можеше да спре да мисли какво би казал Лари, когато чуеше новините й. През първата седмица от престоя му в Торонто бяха разговаряли всеки ден и тя бе споделила колко добре вървят снимките, а той бе показал, че се радва за нея. Но не знаеше нищо за важните и неочаквани събития от миналата седмица за плановете на Кейт Морел за нея.

Шест дни мълчание. Не беше ли прекалено дълго? Все пак бяха сгодени. Мислите й препускаха и се съсредоточиха върху него. Дали не беше направила ужасна грешка с Лорънс Вон? Толкова ли бе повлияна от момичешките си чувства към него, че се бе оставила да бъде пленена от блясъка му? И накрая, дали просто не бе сбъркала с преценката на характера му? Не й се вярваше, въпреки че поведението му бе странно, дори съмнително.

Все пак бе заминал за Канада, за да проучи един проблем заради майка си и може би той бе засенчил всичко останало в главата му.

Започна да мисли за онова, което имаше да му казва: че трябва да замине за Париж в средата на декември, защото Жан-Луи Тремон започваше проби с нея, че й предстоеше да подпише договор за милиони долари с дизайнера. Неочаквано й хрумна, че Лари може да не иска да дойде с нея в Париж. Изведнъж ето ти нова дилема.

 

 

Когато Ем влезе в апартамента двайсет минути по-късно, с изненада дочу гласа на Лари откъм библиотеката. Тази сутрин го бе оставила на легло, с изтощен, слаб вид и сега се зарадва, че се е почувствал достатъчно добре, за да стане. Закачи палтото си в дрешника и тръгна нататък.

Веднага щом я видя, той каза довиждане в слушалката и затвори. Приближи се към нея леко усмихнат. Беше блед и слаб, с тъмни кръгове под очите. Никак не изглеждаше добре, макар че беше облечен и на крак, носеше тъмносин спортен екип и дебела плетена вълнена жилетка в същия цвят. Тя забеляза за първи път, че е отслабнал.

Той е взе в прегръдките си и промълви:

— Съжалявам, толкова много съжалявам, Ем. Заклех се, че никога не бих те наранил, а виж какво направих. Тези дни ти причинявам само страдания.

Тя се отдръпна от него, забеляза колко са червени сините му очи и мило отговори:

— Моля те, Лари, спри да се извиняваш. Тази сутрин приех извинението ти и, откровено казано, разбирам колко си притеснен. Бих те помолила да ми обясниш всичко от самото начало, ако не възразяваш. От момента, в който пристигна в Торонто. Ако успееш да направиш това, може и да разбера как се докара до това безпомощно състояние.

— Ще ти разкажа за Торонто. Непременно искам да знаеш какво се случи. Да идем да седнем по-близо до огъня. — Той я хвана за ръка и я поведе към камината.

Щом се настани в единия край на канапето, сгушена сред меките възглавници, Ем впи поглед в него:

— Дори не те попитах как се чувстваш. Извинявай.

— По-добре. Краката едва ме държат, гадно ми е на стомаха, но, слава богу, главоболието ми отшумя. Това ме мъчеше — мигрената.

— Радвам се, да ти призная… събота беше много тежък ден.

Той кимна, но нищо не каза.

Тя хвана ръката му, стисна я и продължи със същия тих, спокоен тон:

— Тогава давай, разказвай.

— Е, една част вече знаеш…

Тя бързо го прекъсна:

— Моля те, започни от начало.

— Добре. Когато пристигнах, си мислех, че при татко всичко е нормално. Не изглеждаше болен, нито разстроен, не се страхуваше от пиесата, както намекваше майка ми. Дори, ако трябва да съм откровен, много му харесваше идеята да изиграе ролята на Сирано дьо Бержерак, особено на неговите седемдесет години. Ходих на няколко репетиции с него и веднага усетих, че добре е влязъл в ролята. Все пак я е играл и преди. Затова ме озадачи притеснението на майка ми.

— Сподели ли това с него?

Лари бързо я стрелна с поглед и с ужасено изражение:

— За бога, не! — поклати глава той. — Те, двамата, са конкуренция, в известен смисъл. Би побеснял, ако разбере, че тя се съмнява в таланта му. Казах, че съм дошъл да го видя, защото съм се нуждаел от почивка и съм пожелал да прекарам известно време с него. Все пак забелязах, че го дразнеше фактът, че мама се снима във филм и не може да го придружи в Канада. Като изключим това, всичко останало си беше наред или поне така изглеждаше. — Лари замълча, стана, отиде до таблата с питиета и отвори кутия кока-кола. Наля си една чаша и попита Ем: — Искаш ли нещо, скъпа?

— Не, благодаря.

Като се върна на мястото си до нея на канапето, Лари отпи глътка кола и продължи:

— Тогава пристигна Едуард, при това много по-скоро, отколкото го очаквах. Татко се зарадва, защото му е приятно синовете му да са около него, обича да се фука с нас и винаги очаква много да го хвалим. Аз обаче имах проблеми със зъбите онзи уикенд и няколко пъти не се храних с тях. Накрая все пак отидох на зъболекар в понеделник сутринта и се оказа, че имам два абсцеса и трябваше незабавно да се вземат мерки; всъщност, наложи се да ме оперират. Зъболекарят ми предписа болкоуспокояващи и понеже бях изтощен от болки, не им обърнах особено внимание, просто ги пих, според предписанието. — Лари замълча и се загледа в пространството. Най-после се обърна към нея и й каза едва чуто:

— Макар отначало да не обърнах внимание, Едуард беше решил да създава проблеми още с пристигането си. На мен, а в известен смисъл и на татко.

Лари замълча, загледан замислено, и след малко Ем се обади:

— Това не ме изненадва. Според мен ти е враг.

— Изглежда си права — съгласи се Лари. — Започна да се заяжда с мен още в понеделник следобед, като ми казваше, че татко очаквал от мен да споделя ролята с него, да се редуваме в представленията, за да намаля натоварването му. И тогава, същата вечер, Едуард направо хвърли бомба. Баща ни вярвал, че майка ни има връзка с друг мъж, заради това не е дошла в Канада.

— Но нали е ангажирана със снимки в някакъв филм? — попита Ем с присвити очи.

— Да, но Едуард каза, че според татко тя е приела да участва в този филм, за да остане в Лондон. Да бъде с любовника си.

Ем го погледна изпод вежди:

— Ти вярваш ли на това?

— Не. Но като се замисля, как бих могъл да съм сигурен? Аз живея в Ню Йорк, а тя — в Лондон. Помислих си, че може и да е вярно. От друга страна, не мисля, че изневярата е в стила й. — Той се спря и замълча. — Знам само как Едуард ме убеждаваше, че татко е сигурен в това, но че аз не бива да го обсъждам с него, защото той му се бил доверил. Едуард винаги е обичал да ме разстройва с разни глупости по адрес на майка ни. Винаги си е бил негодник и е ревнувал от мен, от успеха ми като актьор, убеден съм в това.

Така или иначе всичко излезе извън контрол. На следващия ден отидох отново на зъболекар и много по-късно, когато се върнах в хотела, Едуард и татко страхотно се караха. Всичко беше заради кашата в личния живот на Едуард: бивши съпруги, съжителства, деца. Татко беше побеснял, защото той го бе помолил за заем от двайсет хиляди лири, за да оправи финансовите си проблеми. Ще ти спестя подробностите, защото никак не са приятни. Тогава Едуард се нахвърли върху мен без никакъв повод, каза, че съм бил бездарник, лигльо, мамино синче; че не съм създал дори деца, които да продължат театралната династия Вон, а той го е направил и заради това бил наказван. Всички тези глупости наистина разстроиха татко, който съвсем се вбеси, когато Едуард издрънка, че не съм вярвал на историята за така наречена любовна връзка на майка ми. Той дори заяви, че съм се отнесъл с насмешка. Татко прие това като предателство от моя страна и направо ми го заяви.

— Къде се случи всичко това?

— В хотела, в апартамента на татко. Едуард наистина премина границата миналата седмица.

— Мислиш ли, че е разигравал сценки? Номерът, за да изкопчи пари от баща ти и да ти отмъсти, като обижда майка ви? А и е настройвал баща ти срещу теб? — чудеше се тя.

Лари само поклати глава не по-малко озадачен от Ем.

— Само едно нещо не ми стана ясно. Баща ти предложи ли ти да споделиш с него ролята на Сирано?

— Не точно. Само подхвърли, когато пристигнах. Каза, че би било чудесно за продуцентите, ако го направим — две големи имена, баща и син, и разни там глупости; но като му отговорих, че не се интересувам, че трябва да се връщам в Ню Йорк за моите си ангажименти, той не повдигна въпроса отново, изсмя се и каза, че се бил пошегувал.

— Така ли? — Ем вече внимателно се вгледа в Лари, убедена, че баща му наистина се е нуждаел от помощ с тази трудна роля, независимо какво бе казал.

— Просто не знам — вдигна рамене Лари. — Но той спомена това и пред Едуард, а той го прие много сериозно.

— Не ми казвай, че всъщност Едуард ще дублира баща ти в ролята на Сирано? — Ем се дивеше на двуличието на брат му.

— През следващия месец. После Едуард продължава сам и ще играе тази роля до края на сезона. След този месец татко ще може да прекрати договора си и ще се върне в Лондон. Едуард ще стане звезда.

— И продуцентите приеха това?

— Защо не? Не забравяй, че Едуард има главна роля в един много успешен американски телевизионен сериал от години. Сега сериите приключиха и ще го повтарят. Излъчват го дори и в Канада и Великобритания. Едуард е известно име. Очевидно не може да бъде пренебрегнат от канадските продуценти. Така че, няма проблеми.

— Явно е много непочтен.

Лари направи гримаса.

— Наистина много! Колкото до баща ми, мисля, че беше сериозен, когато ме помоли да споделя ролята с него. Като отказах, го обърна на шега, за да не изглежда глупав или безпомощен.

— Значи има нужда от помощ за ролята. Това ли ми казваш? И затова Едуард се намеси?

— Не, не казвам това изобщо. Баща ми не се нуждае от помощ за тази роля, той вече я знае наизуст. Достатъчно я е играл в миналото. Просто му липсва компания. Самотен е, Ем. Страшно самотен. Свикнал е да бъде заобиколен от семейството си. От майка ми, Томас и Хорацио в Лондон, а също и от Порша и малката й дъщеричка, от брат му Джак и неговото семейство — дъщерите му Елоиз и Даяна, сина му Максимилиян. Сигурно знаеш, че чичо Джак и децата му са актьори и част от нашата театрална династия.

Ем кимна:

— Да, разбира се, че знам и между другото, мисля, че всичките са прекрасни.

— Искам да кажа, че според мен майка ми трябваше да бъде с него в Канада.

— А защо е приела филма? — Ем учудено повдигна вежди.

— За пари. Парите винаги са имали голямо значение за моите родители. Те имат големи разноски и баща ми се старае от години да задели пари за нас. Непрекъснато му повтарям да спре, че можем сами да се грижим за себе си, но не ме чува.

— Ще заеме ли пари на Едуард?

— Не знам, не бяха стигнали до споразумение, докато бях там. Но се съмнявам. Татко просто не може да отдели такава сума, сигурен съм. Предполагам, че са направили сделка с ролята. Вероятно Едуард ще получи всичките пари, а татко ще понесе тази загуба, за да се прибере при мама.

— Да разбере какво става с нея? — със съжаление предположи Ем.

— Сигурно да, но главно заради самотата си. Без нас се чувства загубен. „Неговите хора“, както ни нарича.

— Разбирам — въздъхна Ем. — Аз също съм от голямо семейство.

Лари се облегна със замислено изражение и каза много бавно и тихо:

— Разказвам ти всичко това, Ем, за да разбереш, че бях много притеснен и изнервен от разправиите, от настроението на баща ми и отвратителното отношение на Едуард към мен, а и тази болка в зъба, затова продължих да взимам хапчета. За съжаление пак се пристрастих.

Ем се изправи, погледна го втренчено, без да може да каже и дума, смръщила вежди, учудена от фразата „пак се пристрастих“. Не смееше да го попита, защото се страхуваше от отговора. Не помръдваше, чакаше.

Лари се покашля и продължи:

— Трябва да ти кажа нещо. Преди около пет години имах пневмония и се пристрастих към предписаните ми лекарства, особено тези, които съдържаха кодеин. Майка ми първа забеляза и веднага ме настани в една клиника в Лондон. Проведох лечение в продължение на осем седмици, но майка ми успя да осигури поверителност. За щастие, благодарение на една жена, страхотен пиар, слуховете бяха напълно пресечени. Оцелях без никакви щети за репутацията ми и продължих с работата си. Спечелих няколко награди и останах чист. Знаех, че не трябва да се докосвам до забранени лекарства никога повече.

— Ясно — кимна Ем. — Тогава защо го направи?

— Наистина имах страшна болка в зъбите, а и ужасната разправия с Едуард, атаките му срещу мен. Въобще не обвинявам баща ми. Но Едуард е заплаха, опасен е.

— Тогава не трябва да се доближаваш до него никога повече. Трябва да го държиш на дистанция. — Ем се наведе по-близо и настоя със спокоен глас. — Трябва да посетиш рехабилитационен център тук, Лари, наистина мисля, че се нуждаеш от помощ, така смята и доктор Брандън. Той е споделил с Джеймс Кардиган, че си податлив на зависимости и очевидно е прав според мен. Трябва ти помощ.

— Да — отговори той и й хвърли бърз поглед. — Между другото, как попадна на Матю Брандън? Чрез Джеймс?

— Точно така. Когато те открих в събота по обед и видях в какво състояние си, не знаех към кого да се обърна за помощ. Не посмях да повикам „Бърза помощ“, защото разбирах, че присъствието ти в болница веднага ще предизвика слухове за свръхдоза. Но ме беше страх, че може да умреш, ако не получиш медицинска помощ. Наистина бях уплашена до смърт и объркана. Затова се обадих на Джеймс, помолих го да доведе лекар и той се появи с доктор Брандън, който му е личен лекар и приятел.

— Благодаря ти, Ем. Ти ми спаси живота.

— Не само аз, Лари, всички ние. И затова не можем да допуснем да се случи отново. Запомни го добре. Ами ако пак посегнеш към забранените медикаменти, когато си сам? Можеш да се самоубиеш, без да искаш. Трябва да ми обещаеш, че ще отидеш в център за лечение. Веднага — настоя тя. Тя го загледа и отсече категорично: — Имам предвид тази седмица. Трябва да се срещнеш с доктор Брандън и той ще те заведе на точното място. Незабавно.

— Точното място е „Силвър Хил“ в Ню Канаан. Сигурен съм, че ще ме уреди там.

— Знаеш ли го?

— Само по име.

— А ще отидеш ли? Сигурен ли си? Обещаваш ли?

— Да, не искам да умра, нито да преживявам всичко това отново. — Той хвана ръката й. — Обещавам ти, че ще се излекувам по най-бързия начин. В сряда е първи ноември. Разполагам с един месец да се изчистя. Все още искам да се оженим през декември. — Усмивката, която се появи на лицето му, угасна, като не срещна ответна реакция от нея. — Още си ми ядосана, нали? — попита я Лари, загледан в нея.

— Не, не съм. Не мога да ти се ядосвам, още по-малко заради тези медикаменти — заяви тя делово. — Но бях много притеснена и ядосана, като не отговаряше на обажданията ми. Бясна… и наранена.

— Трябваше да ти се обадя — промълви той, изпълнен с разкаяние. — Искаше ми се, но всеки път започваше някаква кавга или се появяваше нов проблем…

— А късно вечер — прекъсна го тя, — когато беше сам и можеше да говориш с мен, не си го правил, защото си бил неконтактен, неадекватен от вайкодин, без съмнение.

Той подмина сарказма й и призна:

— Да, права си. Така беше. Исках единствено да спя. А имах и проблеми със зъбите. — Той дълбоко въздъхна и внезапно промени темата. — Но ми се иска да чуя и твоите новини. Знам, че снимките са минали добре, а какъв е крайният резултат?

Тя устоя на изкушението да му каже нещо неприятно и вместо това замълча, загледана в него с осъдителен поглед.

Той забеляза колко е наранена, протегна се да хване ръката й, доближи се към нея и заговори, искрено разкаян:

— Съжалявам, наистина съжалявам. Много съм виновен. Толкова се увлякох да ти разказвам за себе си и моите проблеми с брат ми и баща ми, че не те попитах за теб. О, Ем, толкова съжалявам.

— Моята новина е, че съм новото лице на Жан-Луи Тремон. Ще подготви половината от пролетно–лятната си колекция за мен и трябва да съм в Париж до средата на декември за пробите. През тази седмица ще подпиша договора.

— Хей, скъпа, това е чудесна новина! Поздравления! Сигурно много е харесал снимките ти?

Ем кимна, но не искаше да каже нито думичка повече, защото още не можеше да преглътне обидата и гнева.

— Жан-Луи долетя до Ню Йорк, защото Кейт Морел, която го представлява в Америка, беше убедена, че аз трябва да стана новото им лице. Получи се добре, всъщност много добре. Люк направи страхотни снимки и мисля, че започвам.

— Толкова се радвам за теб и съм много горд. Какво ще кажеш да се оженим, преди да заминеш за Париж? А мога ли да дойда с теб? Можем да го съчетаем със сватбено пътешествие. Би било чудесно — Коледа в Париж, ние заедно на меден месец. О, Ем, моля те не гледай така сърдито, моля те, кажи да.

Тя остана втренчена в него, студена, далечна със спомена за предишната седмица. Накрая прошепна:

— Чаках цели шест дни, Лари. Нямах връзка с теб шест дълги дни. Търсих те всеки ден, понякога по два пъти и оставях съобщения, а от теб — нито дума.

Неочаквано дори за самата нея тя избухна в сълзи и се разрида. Даде воля на натрупаните емоции от предишните дни — притеснение, гняв, тревога, страх за живота му.

Той я взе в обятията си и започна да я утешава, така се мразеше заради онова, което й беше причинил, че се държа толкова глупаво и егоистично. Завладяха го чувство за вина, срам и страх, че може да загуби това прекрасно момиче, което се бе превърнало в смисъл на живота му. Какъв невероятен глупак беше да се остави на Едуард да го обижда и да го манипулира. Просто трябваше да си събере багажа и да напусне Торонто. Вместо това бе „изпуснал коня в реката“, както се изразяваше майка му, отново се вживя в ролята си на жертва и потъна в самосъжаление.

Ем хлипаше неутешимо и той не знаеше как да спре сълзите й, да я успокои, просто я притискаше силно до себе си, галеше я, обещаваше й, че никога няма да я нарани отново. Накрая, когато тя изплака всичките си сълзи, сгушена в прегръдките му, той повдигна лицето й, погледна я в очите и напълно искрено обеща:

— Давам ти дума, че утре ще се срещна с доктора, веднага ще постъпя в клиниката. Ще остана чист до края на живота си. Толкова съжалявам, че ти причиних това, Ем. Моля те, повярвай ми — той дълбоко въздъхна и наведе глава. — Трябваше да споделя с теб проблемите, които имах преди пет години. Като ти спестих истината, всъщност те излъгах. Не трябва да си причиняваме това. Трябва да си казваме истината.

— Да — съгласи се тя. — Само истината. Няма нищо, Лари, наистина. Аз те обичам с цялото си сърце.