Барбара Тейлър Брадфорд
Непозволени игри (24)

23.

Пристигането на Джеймс и Мат Брандън успокои донякъде Ем и сега, когато реално помагаше вече, напълно се владееше, както обикновено в извънредни ситуации.

Тя донесе стола до кухненската маса и нареди на Джо:

— Би ли поставила сиропа там. Моля те, налей вода в две отделни чаши. Може от чешмата или от бутилката „Евиан“ в хладилника. Благодаря ти, Джо.

Приятелката й извади минералната вода и една чаена лъжичка от бюфета, после предложи:

— Дали да не донеса една кърпа от банята, за да предпазим дрехите му?

— Добра идея. Кърпите стоят в гардероба до спалнята на Лари — обясни Ем.

Джо се разбърза. След няколко секунди Джеймс и докторът влязоха бавно в кухнята, придържайки Лари от двете страни.

— Да го заведем до масата — разпореди се доктор Брандън и набързо обиколи с поглед кухнята. Щом сложиха Лари на стола и го приближиха до масата, той отиде до чешмата и си изми ръцете.

Ем донесе голяма пластмасова купа и я сложи на масата пред Лари, все още неконтактен, със затворени очи и увиснала глава.

— Да донеса ли и една кофа? — попита Ем.

— Няма да е зле — отвърна той, докато избърсваше ръцете си със салфетка. — Джеймс, моля те извади спринцовката от опаковката.

Джо се появи с голяма хавлиена кърпа и я подаде на Джеймс, който стоеше до Лари.

— Покрий го, за да запазим дрехите му — рече Джо.

— Мисля, че сме готови — обяви докторът. Той напълни лъжичката със сиропа от ипекак и каза на Джеймс: — Повдигни му главата, моля те.

Доктор Брандън отвори устата на Лари, изсипа вътре сиропа, после я притисна и леко наклони главата му назад. Точно както беше предвидил, рефлексът на Лари проработи и той инстинктивно преглътна.

— След няколко секунди ще му дам чаша вода. С нея ще е по-трудно, затова ще използвам спринцовката — обясни докторът. Джеймс му помогна да вкара водата в устата на Лари със спринцовката и след по-малко от минута той вече повръщаше. Когато най-сетне спря, докторът му даде кратка почивка и му вля и втората чаша вода. Почти незабавно Лари отново заповръща.

Джо беше малко гнуслива и побърза да излезе от кухнята, но Ем остана, решена на всяка цена да помогне на Лари. Тя донесе кофата до масата, взе купата и я изсипа.

В един момент, по време на процедурата, доктор Брандън погледна Джеймс многозначително.

— Следва една по-трудна част. Щом стомахът му се изпразни напълно, трябва да го държим прав и да го раздвижим.

— Разбирам. Можем да го разхождаме по дългия коридор или в хола.

— По-добре по коридора — реши Мат. — Да не вземе пак да повърне.

 

 

Към пет часа следобед Лари отвори очи и дойде на себе си. Беше бял като платно и немощен, но беше изкарал всичкия вайкодин от себе си и доктор Брандън вече беше сигурен, че ще се оправи.

— Ако имате нужда, повикайте ме — поръча той на Ем.

Като го изпращаше до вратата, тя го попита:

— Какво да му дам за ядене? Сигурно е ужасно гладен, нищо не е останало в стомаха му.

— Черен чай без мляко, една-две препечени филийки без нищо — нито масло, нито сладко. Малко по-късно може пилешки бульон. Трябва да е на лека храна до утре. Нали?

— Ще направя всичко, което ми поръчахте. Доктор Брандън, толкова съм ви благодарна, че дойдохте. С Джеймс бяхме загубени без вас. Много ви благодаря.

— Обадете ми се утре да ме информирате как е и ако има нужда, веднага ще дойда. Живея наблизо.

— Още веднъж благодаря — каза Ем и затвори вратата. Побърза да се върне в спалнята при Лари. Беше затворил очи, спеше дълбоко и дишаше равномерно. Тя тихичко излезе и отиде в кухнята при Джо и Джеймс.

— Не знам какво бих правила без вас, двамата — въздъхна тя. — Толкова съм ви благодарна и така съжалявам, че трябваше да ви подложа на всичко това.

— Радвам се, че ти бях полезна с нещо — обади се Джо и погледна към чайника, който засвистя на печката. — Не знам за вас, но аз имам нужда от чаша чай. — Тя стана да изключи котлона и да сложи чая.

— И аз, с удоволствие — кимна Ем и погледна Джеймс, после се пресегна и го хвана за ръката. — Благодаря ти, че дойдохте толкова бързо и че доведохте Мат Брандън. Беше наложително да го види лекар.

— След твоето обаждане мислех само, че може да умре от свръхдоза и тогава какво щяхме да правим? — Джеймс се усмихна едва-едва.

— Имахме късмет, че успя да се свържеш с личния ти лекар — отново въздъхна Ем.

Джо донесе чашите с чай, върна се за мляко и подсладител и седна при тях.

— Докато двамата помагахте на Лари, аз се обадих в аптеката в Торонто и успях да разбера, че лекарят, изписан на етикета, наистина е зъболекар. — Тя стисна ръката на Ем. — Права си: Лари е казал „зъб“.

— Учудвам се защо е взел толкова много хапчета? — объркана, Ем погледна Джо и Джеймс. — Може да е имало и още нещо.

— Може би — съгласи се Джеймс и се поколеба за миг преди да продължи. — Той ще обясни всичко, щом се съвземе, сигурен съм. Сигурно е изтощен, горкият, след това повръщане. Дълбоко ли е заспал?

— Да. Точно това му е нужно сега. Няма да го притеснявам за обяснение, докато не се пооправи. — Ем отпи глътка чай.

Джо се намеси в разговора:

— Нека да спи колкото може. Не го буди, Ем, остави го добре да си почине. Доктор Брандън каза ли, че може да яде нещо? Обзалагам се, че го е оставил само на препечен хляб и черен чай.

— Нищо друго, Джо, никаква тежка храна днес. Така или иначе няма да може да задържи нищо, сигурна съм.

— Хладилникът е празен — отбеляза Джо. — Искаш ли да напазарувам нещо?

— Много ще ми помогнеш. — Ем стана, отиде до библиотеката и се върна с чантата си. — Ще ги напиша списък, а ето и сто долара — и тя извади една банкнота от портфейла си. — Ще взема да направя от пилешката супа. Действа като лекарство. Утре ще му дойде добре. — Тя отиде до кухненския плот, откъсна едно листче и започна да пише списъка.

— Искаш ли да дойда с теб? — попита Джеймс.

— Не, но благодаря за предложението. Сама ще се справя по-бързо — отговори Джо и взе списъка от Ем.

 

 

Щом останаха сами, Ем попита:

— Кажи какво ти дължа, Джеймс, и ще ти донеса парите в понеделник.

— Виж, да не започваме отново! Обещавам ти, че няма една дума да кажа на никого за този… инцидент. Повярвай ми, не е нужно да ми плащаш и ми се иска дори да не се опитваш.

— Не, не. Договорихме се, сделката си е сделка. Аз така разбирам нещата. Настоявам да ти платя и толкоз.

Джеймс въздъхна, поклати глава и тихо каза със сериозен глас:

— Трябва да проведеш напълно откровен разговор с Лари, Ем. Сигурен съм, че знаеш това и без да ти казвам, но той трябва да ти се довери, да ти обясни какво се е случило, кога е започнал да взима по-големи дози вайкодин.

— Ще го направя, обещавам — заяви тя кротко, но твърдо. — Това няма да се повтори.

— Напълно си права — отговори той и я погледна предпазливо. За част от секундата се зачуди дали да й каже за предисторията на Лари с медикаментите, но се отказа. Искаше да му даде шанс да й признае лично, искаше да е почтен спрямо него. Никога не бе обичал да се прави на Господ, дори когато работеше за МИ-6.

 

 

Срещнаха се в понеделник сутринта в офиса му на Парк авеню по молба на Ем.

— Значи всъщност нищо не ти е обяснил, така ли? — намръщи се Джеймс Кардиган, като се облегна назад на стола и загледа настоятелно Ем.

— Не — бързо поклати глава тя. — Но ще го направи.

— Надявам се. — Джеймс продължи да я наблюдава и си помисли, че независимо от тревогите й от предишните няколко дни, тя изглеждаше прекрасно. Бе облечена с бяла тениска с по-дълбоко деколте, черен пуловер и панталони като ученичка, с коса, вързана на опашка, и много деликатно гримирана.

Ем му бе подала плик с хиляда долара в брой. Той се възпротиви, че са прекалено много, но тя не искаше да го чуе. Според нея това беше точната сума за помощта му и за явната му загриженост за нея и Лари.

— Изглеждаш много замислен — отбеляза Ем. Веждите й се събраха в дълбока бръчка. — Какво има?

— Мислех за Лари и теб, за вашите отношения. Слушай, сигурна ли, че ще се окаже чист? — Джеймс продължаваше да я гледа в очите.

Ем замълча за минута, после произнесе с равен, уверен тон:

— Колко странно се изрази, Джеймс: „да се окаже чист“. Той не се опитва да скрие нищо. Ще ми разкаже всичко днес следобед, обеща, че ще го направи. Беше ужасно слаб в неделя, както знаеш. Това повръщане го изтощи. Но тази сутрин успя да ми каже, че имал силен зъбобол през уикенда, когато Едуард пристигнал в Торонто, и трябвало да се справи с него веднага в понеделник сутринта и заради това не сме се свързали. После явно се е спречкал с баща си и Едуард за нещо. Не каза за какво, просто добави, че е бил разкъсван между дявола и сините морски дълбини. Сигурно има предвид баща си и брат си, не мислиш ли?

— Може би си права. Но той трябва да сподели с теб, трябва да ти каже истината, Ем — Джеймс се наведе напред през бюрото с мрачно изражение. — Мат мисли, че Лари е податлив на наркотична зависимост, което означава, че ако взима обезболяващи, като кодеин например, веднага ще се пристрасти към тях. Мат обясни, че Лари трябва да следи за това и да потърси лечение, ако се наложи.

Ем се притесни.

— Доктор Брандън мисли, че е толкова сериозно?

— Не е категоричен, но подхвърли нещо такова, а аз му вярвам. Много добър лекар е. Разчитам на него за добър съвет и безпрекословно му се доверявам.

— Разбирам — въздъхна Ем, все още слисана, и след малко обеща: — Щом разбера всичко, ще предложа да потърси помощ, ако наистина е необходимо. Ще ти разкажа какво съм научила от него, не се безпокой, Джеймс.

— Така ще е разумно. Ще помогна с всичко, което е по силите ми. Между другото, има ли сега някой при него?

— А, да, там е Мери, домашната помощница. Идва три пъти седмично да поддържа апартамента, така е от двайсет години. Работила е за родителите му. Приятна ирландка. Казах й, че грипът го е повторил и тя остана при него, докато се върна. Ще му даде малко от моята супа и препечен хляб за обяд. Поръчах й да му даде лека храна днес.

— Радвам се, че не е сам. Има нужда от повече внимание. А сега нека променим малко темата: Джо ми каза, че се местиш в Париж през декември и освобождаваш стаята.

— Да. Жан-Луи Тремон ме нае да представям пролетно-лятната му колекция през януари. Ще е голям успех за мен.

— Сигурно, поздравления. Но ще липсваш на Джо и на мен.

Тя му се усмихна и го подкачи:

— Сериозно ли е между вас, двамата? Много ще се радвам, ако е така.

Той се засмя и ведрото настроение изведнъж оживи красивите черти на лицето му.

— Така мисля. Искам да се оженя за нея, Ем. Дали ще приеме такъв стар загубеняк като мен?

— Нито си стар, нито загубеняк. Ти си един прекрасен мъж и да, ще те вземе. А ако не го направи, ще я убия. Това е!

Двамата едновременно се разсмяха, после той попита:

— А вие с Лари? Сериозно ли е?

— Много.

— Ясно. — Той потърка брадичката си с ръка и замислено прикова поглед в нея: — Тогава трябва да изясниш нещата, разбираш това, нали?

— Да, разбирам, Джеймс! Но аз му вярвам. Той е много стабилен човек, израснала съм сред такива хора. Прилича на мъжете в моето семейство, това имам предвид. — Изведнъж прозвуча някак си засегната.

— Не ме разбирай погрешно, и аз го харесвам, човек на място е — увери я Джеймс. — Просто искам да имаш предвид онова, което Мат Брандън спомена, върху което ми обърна внимание.

— Много съм ти благодарна — Ем се изправи, — но се опасявам, че вече трябва да вървя, Джеймс. Ще водя Карес на обяд. Познаваш ли я, младата жена, която управлява студиото на Франки Фарантино?

— Ще се чуем по-късно — с тези думи Джеймс я изпрати на вратата.

 

 

В продължение на петнайсет минути Карес търпеливо слушаше мъжа, който й обясняваше параметрите на сделката, и накрая го прекъсна:

— Чуйте, Хауард, не се интересувам от вашата оферта, наистина. Това е окончателното ми решение.

— Това не е моя оферта, Карес — отбеляза Хауард Дарт. — А на моя клиент и ми се струва, че не трябва да бързаш да отхвърляш двеста и петдесет хиляди долара. Това е четвърт милион!

— Знам, че е толкова, Хауард, но не е достатъчно. Това място струва един-два милиона, не хиляди. Виж, знам колко много похарчи Франк Фарантино за ремонта на този склад. Един милион долара, че и повече, ако трябва да съм точна. Започваш с много малка цифра, така че отговорът ми е не. Аз съм пас. Двоен пас.

— Може би клиентът ми ще вдигне цената. Той има имоти по целия свят и много му се иска да има подобна сграда тук, в Манхатън, защото е доходоносна.

— И още как! — възкликна Карес и изгледа младия адвокат многозначително. — Аз не съм толкова загубена, имам съветници — започна да импровизира тя. — Знам каква е реалната стойност на този имот, запомнете добре. Никой няма да го открадне.

Карес все повече започваше да се дразни, убедена, че той се опитва да получи студиото на безценица. Хауард Дарт имаше репутация на мошеник.

— Та кой е така нареченият ви клиент? — настоя тя с леден глас.

— Какво искате да кажете с това „така наречен“? Той наистина ми е клиент и се казва С. Хърбърт Самсън. Както казах, той е много известен бизнесмен и не бива така да прибързвате, госпожице Карес. Ще съжалявате.

— Съмнявам се. От името на моя седемнайсетгодишен съдружник, сина на Франки, и от свое име ви заявявам, че тази сделка не е никаква сделка. И може да го кажете на клиента си. Колкото до вас, Хауард, пръждосвайте се, предложението ви е обидно.

Той се изправи почервенял и сърдито изсумтя:

— Вие сте глупачка, Карес. Скоро ще се върнете при мен и…

— Не разчитайте на това — отряза го тя.

— Повтарям, ще се върнете. Никой няма да ви предложи повече, мястото не струва.

— Благодаря за хубавите думи, Хауард. Моля, напуснете сградата. И не се връщайте.

Тя го проследи как пресече студиото, отвори вратата и излетя навън, като едва не събори Ем, която тъкмо се канеше да влезе.

— Извинете — процеди грубо той.

Карес забеляза, че той дори не си направи труда да се спре. Тя погледна Ем и подвикна:

— Не обръщай внимание на този тип. Страшен гадняр е.

— Кой е той? — попита Ем, докато затваряше вратата след себе си, и тръгна към бюрото на Карес, широко усмихната.

— Някакъв мизерен адвокат, изпратен от агента по недвижими имоти, който си въобразява, че може да ме баламосва — отговори Карес и се ухили. — Представяш ли си да седне мен да баламосва. Обясних му, че не съм толкова загубена, хич даже. Да ми предлага двеста и петдесет хиляди за това място, когато струва поне милион и половина.

— О, много повече, Карес — ахна Ем, изненадана от ниската оценка. Тя смъкна черното си вълнено палто, закачи го в дрешника и уверено заяви:

— Бих го оценила на около четири–пет милиона.

— Шегуваш се! — изписка Карес и зяпна срещу Ем, явно смаяна и невярваща.

— Не, не се шегувам! — поклати глава Ем и седна срещу Карес.

— Тези дни недвижимите имоти в Манхатън — и жилищни, и нежилищни — стигнаха много високи стойности.

Карес продължаваше да я гледа втренчено, съвършено шокирана. Тя свъси вежди и се замисли:

— Може би трябва да се свържа с някоя по-голяма фирма за недвижими имоти. Какво ще кажеш?

— Ако бях на твое място, щях незабавно да направя оценка на „Студио Фарантино“, после бих отишла до банката да изтегля заем, за да покривам разходите на първо време и бих управлява това място сама.

— Шегуваш се, Ем! Коя банка би ми отпуснала кредит?

— Няколко според мен — заяви тя делово. — Можеш да заложиш студиото срещу заем и ей, слушай! Имам блестяща идея, Карес. Защо не говориш с Люк Хендрикс? Може той да ви стане партньор — на теб и Алекс, да вложи пари. Какво ще кажеш?

Карес кимна и погледна Ем с голям интерес, като си припомни как винаги бе твърдяла пред Франки, че Ем е умна, и се оказа права. Тя започна с бавен, тих, поверителен глас:

— Никога не съм ти казвала, Ем, но Франки ми остави трийсет процента от студиото. Освен това съм попечител на Алекс до пълнолетието му на двайсет и една. А той е страхотен, би направил всичко, което го помоля — е, в определени граници, знаеш ги тийнейджърите. — Тя се ухили, прокара ръка през острата си червена коса, скочи, заобиколи бюрото, прегърна Ем и възкликна: — Още не съм те поздравила! Нито ти казах здрасти, заради онзи мухльо. Е, как е да си новото лице на Жан-Луи Тремон?

— Още не е напълно договорено — призна й Ем и се изправи. — Може ли една чаша вода и виж, защо не ме разведеш пак из студиото, преди да тръгнем на обяд. Иска ми се да добия по-добра представа за това място.

— Тръгвай, госпожице Супермодел, да го направим.

Карес я хвана за ръката и я поведе към главното студио. Изведнъж тя се почувства пълна с енергия и ентусиазъм заради идеята на Ем, направо нямаше търпение да говори с Люк. Надяваше се да приема страхотния план, който изплува в главата й.