Барбара Тейлър Брадфорд
Непозволени игри (32)

31.

На трийсети януари, вторник, Ем бе провъзгласена за най-великия супермодел от години. Още на следващия ден след представянето на пролетно–лятната колекция на Тремон снимката й беше във всички вестници по света.

Два дни по-късно, на първи февруари, Жан-Луи Тремон и Модна къща „Тремон“ поканиха представители на всички медии на следобеден прием. Идеята беше да видят Ем извън модния подиум, да говорят с нея и да я снимат в непринудени пози. Малко след пристигането на гостите Кейт Морел обяви, че новото им откритие Ем наскоро се е омъжила. След минути, хванати за ръце, в залата влязоха тя и съпругът й Лорънс Вон.

Журналистите пощуряха, пленени от двойката, и в известен смисъл ги издигнаха в друго измерение. За една нощ те станаха новата най-популярна двойка. Интервюто с влюбените на приема в Модна къща „Тремон“ беше любопитно и трогателно и веднага беше излъчено онлайн. През първите десет дни от кариерата на Ем като модел това интервю беше гледано от милиони хора по ЮТюб и двамата с Лари се превърнаха в международно явление. Правеше впечатление спокойствието им, самообладанието, с което приемаха всичко. Бяха винаги любезни и отзивчиви. С други думи, държаха се изключително професионално.

Семейството на Ем беше щастливо от нейния огромен и бърз успех и дори се забавляваха от целия този шум. Някои членове от семейството на Лари реагираха по същия начин. Други го приеха с неприязън и правеха заядливи коментари пред майка им. Миранда определи това като отвратителна, вулгарна показност. Едуард, разяждан от ревност, каза, че брат му най-после е достигнал апогея си — знаменитост, женен за модел.

Лари, независим както винаги, не се интересуваше какво мисли семейството му, нито който и да било друг. Единственото важно нещо за него беше обожаваната му съпруга. Главната му задача бе да се погрижи за нейната безопасност. Беше много доволен от Джеймс Кардиган. Компетентен и отговорен, той бе уредил двама бивши военни от специалните части да ги пазят. За щастие Ем и Лари се сработиха с тях. Те истински харесаха Стюарт Нелсън и Крейг Лоуи, винаги нащрек и в готовност, но и много учтиви. Най-важното бе, че присъствието им гарантираше безопасността на Ем.

 

 

В края на февруари вече имаха утвърдени ежедневни ангажименти. Ем подготвяше последните ревюта за прет-а-порте и приключваше снимките с Люк.

Лари бе подготвил ролята си и изгаряше от нетърпение да започне снимките в началото на март.

В последната неделя на февруари Лари и Ем си почиваха в апартамента си в хотел „Плаза Атене“. Тя преглеждаше програмата си за следващата седмица, а Лари забележките си по сценария. Неочаквано впи очи в нея.

— Ще можеш ли да дойдеш с мен в Лондон, когато започнем снимките през април? — попита той, внезапно ужасен от мисълта, че може да бъде разделен от Ем.

— Да, ще мога, Лари — отговори тя, прелиствайки страниците на тефтера си. — Остана само благотворителното ревю, в което обещах на Жан-Луи да участвам. То ще е на двайсет и първи март и после съм волна птица.

— Радвам се, скъпа. Не бих понесъл да те оставя тук, а аз да стоя сам в Лондон.

— Нито пък аз. Знаеш ли, че след това ще съм свободна до юли. Тогава Жан-Луи ще представи есенно-зимната си колекция — висша мода и прет-а-порте. Разбрах от Люк, че Кейт Морел го е ангажирала за снимките. Толкова е въодушевен, а представи си как се чувства Карес. Но ми се струва, че й липсва.

Лари повдигна тъмните си вежди.

— Има ли нещо между тях, двамата?

— Не съм сигурна — отговори през смях Ем. — Може да е прекалено скоро след смъртта на Франки, но може и да не е. Струва ми се, че тя е малко самотна в Ню Йорк, макар че студиото работи усилено. Има и грижи по Алекс.

Лари се разсмя:

— Та той вече е на осемнайсет, за бога!

— Мислех, че е по-малък — оправда се Ем и смени темата: — Ще имаш ли нещо против да живееш в един много, ама много момичешки апартамент в Лондон?

— Не и ако това е твоят много, ама много момичешки апартамент. — Той й хвърли един от специалните си погледи. — Така ли е? Целият във финтифлюшки и розово? Не ти вярвам, Ем. Не си този тип.

— А от кой тип съм?

— От вкусния — погледна я той закачливо. Остави сценария, стана, приближи се до прозореца, където седеше тя, и я хвана през рамената. Наведе се и я целуна.

— Какво ще кажеш за кратка сиеста, много приятна?

— Това евфемизъм за малко разгорещяване ли е?

— Определено.

— Тогава приемам, господине.

 

 

— Иска ми се такава сиеста всеки следобед — измърка Ем скоро след това, като се сгуши в Лари и плъзна ръка по тялото му. — Всеки път се чувствам толкова освежена и щастлива. Мислиш ли, че така се чувстват и испанците?

Лари се изкиска, притисна я към себе си, преливащ от любов. Понякога беше толкова смешна. Той прошепна в косата й:

— Мисля, че испанската сиеста е малко по-различна от нашата, любов моя. Но не мога да съм напълно сигурен.

— Нито пък аз. Е, няма значение. Слушай, Лари, исках да те питам нещо. Колко още ще бъдат с нас Стюарт и Крейг?

— Странно, че ме питаш. Двамата с Джеймс сме на мнение, че трябва да ги задържим през следващите няколко месеца, докато всичко се нормализира. Ако въобще се случи това. Джеймс предчувства, че винаги ще сме обект на голям интерес от страна на медиите, папараците и други подобни. Но шумотевицата около нас вероятно ще затихне към края на годината. Момчетата не те безпокоят, надявам се?

— Не, никак. Винаги са много дискретни, много приятни, не се натрапват. Просто любопитствам, това е.

— Само мога да кажа, че се радвам, че се навъртаха около нас през изминалия месец, Ем. На моменти наставаше истински хаос с всички тези журналисти. — Той я хвана за брадичката, повдигна лицето й и попита: — Е, как е?

Ем го погледна учудена:

— Не съм сигурна, че те разбирам.

— Да бъдеш себе си. Известната, мистериозна Ем. Супермоделът, изгрял за една нощ. Някои дори те наричат новата Жизел Бюндхен. Висока, стройна, страхотна. Любимката на папараците. Най-сниманата жена на света. Най-желаното лице за кориците на списанията — той й се усмихна хитро. — Радвам се, че още не ти е размътена главата, госпожице. Засега.

— Да ми размъти главата? Всъщност ми се отрази на краката! Налага ми се да стоя права по дванайсет часа на ден.

— Сигурно си уморена, сладурче, много ти дойде — съчувствено рече той, въпреки че знаеше, че има огромна енергия и воля.

— Да, така е. Но не съвсем, защото много ми харесва. Ами ти? И за теб не беше леко през този месец. Но предполагам, че е по-различно, защото си свикнал със славата. С това твое известно семейство, великите Вон, театрални благородници, както ви наричат. Да не би да си забравил, че и ти стана звезда за една нощ? С „Хамлет“, когато аз бях на десет, а ти на двайсет и две. По-млад, отколкото съм аз сега.

Той избухна в смях:

— С около година, не повече.

— Първият ти филм беше огромен, фантастичен успех. Откакто стана звезда, не си поглеждал назад. Как се почувства тогава?

— Като че ли изненадан, в известен смисъл, Ем. Наистина — откровено сподели той. — Бях някак притеснен след успеха на „Хамлет“. Мислех си, по дяволите, какво стана с мен? А после си казах, че това е направо невероятно. Защото, да ти призная, не съм си мислил за славата, когато станах актьор. Човек не го прави заради това, нали?

Тя замълча.

Той я изгледа продължително, изпитателно с повдигнати вежди.

— Или го направи заради това?

— Не ставай глупав! Направих го, за да докажа нещо.

— Точно така. Затова го направих и аз. И така е досега. Заради удоволствието от работата. Никога заради слава или пари, макар че те не са излишни. Често съм си мислил по този въпрос и знам, че играя, защото обичам да го правя, и искам да приемам това предизвикателство всеки ден. Сякаш трябва да… да го сграбча здраво, да го разтърся и да заявя, че мога да върша тази работа. И ще успея. Така е. — Той замълча, нежно се освободи от нея, подпря се на възглавниците и продължи:

— Ти също произхождаш от известно семейство, свикнала си със славата.

— Това е друг вид слава, а пък и никога не е била моя. Беше и е тяхна.

— Точно така, но въпреки това е слава.

— Започна с въпроса как се чувствам и знаеш ли какво, чувствам се страхотно, Лари. Исках да докажа на семейството си, че мога да се справя без тях, и го постигнах. При това без да използвам името им. Изпитвам голямо удовлетворение, защото се справих сама. Да, знам, че ми помогнаха Лари и Кейт, и Франки. Но същинската работа си беше моя и не съм разчитала на семейството си.

— Права си. Но мислила ли си, че ще имаш толкова голям и бърз успех? — загледа я той, като не спираше да се чуди как може да е толкова уравновесена, толкова хладнокръвна за всичко.

Тя поклати глава.

— Не, не съм. Благодаря ти, че дойде и че така ме подкрепяш.

— Винаги ще те подкрепям, скъпа моя. И аз ти благодаря за това.

— Какво имаш предвид?

— Вчера, когато обядвах с Джеймс, той ми каза, че си настоявала да го наемеш и да му платиш. Толкова ме трогна желанието ти да ме защитаваш, усилието, което си направила заради мен.

— Обичам те и естествено разбирах, че ако попаднеш в болница в Ню Йорк, всичко ще бъде изтълкувано погрешно. Щеше да стане скандал. Не можех да допусна това да се случи.

— Той все още пази парите в плика. Иска да ги върне.

Учудена, тя възкликна:

— Кажи му да ги сложи в банка. Той си ги спечели. Платих му с удоволствие. Сигурна съм, че взима много повече за услугите, които върши.

— Вероятно. Казах, че ще ги водим на вечеря утре.

Ем го погледна изненадана, с развълнувана физиономия.

— Тях? И Джо ли пристига в Париж?

— Да, утре следобед. Беше на гости на родителите на Джеймс в Лондон.

— О, това е прекрасно, нямам търпение да я видя.

— Ще останат само два дни и заминават за Берлин по работа. След това обратно в Лондон. Предстои му реорганизация на фирмата и вероятно ще се върнат в средата на април. Това трябва да те устройва!

— О, разбира се! А какво казаха за представянето на Джо? За изложбата й в галерията в Челси?

— В момента всичко е дадено за рамкиране. Новите картини най-после са завършени и той ми каза, че изложбата ще е през септември.

— Ще бъде голям успех — заяви Ем, — независимо кога ще се състои. Но защо е това отлагане, знаеш ли? — повдигна тя вежди.

— Защото Джо е започнала серия от ярки, нетрадиционни женски портрети и собственикът на галерията поискал да ги включи в изложбата — обясни Лари. — А пък и Джеймс ми каза, че Джо предпочитала да го придружава в Европа.

— Мисля, че съм виждала два от тези портрети — замисли се Ем.

— Нарисувани са до половината, поне така беше миналия ноември. И едната от тях прилича на мен… в нетрадиционен, арт деко стил. Много е талантлива.