Барбара Тейлър Брадфорд
Непозволени игри (47)

46.

В единайсет часа същата сутрин Джак Фиг седеше в хола в дома на Линет с Ем и Лари, Саймън Барън и Джеймс Кардиган. Ем и Линет правеха кафе в кухнята.

Джак ги беше извикал, за да им съобщи какво се бе случило предишната вечер в Истанбул. Пола, Шейн и Дезмънд все още бяха в Париж, за да са близо до Теса и Лорн. И двамата се оправяха, за успокоение на всички. Той се бе обадил на Пола и Шейн, за да им съобщи новината, така че всички от семейството знаеха за смъртта на Джонатан Ейнзли.

— Между другото, Джеймс, искам да ти благодаря за помощта, беше безценна — каза Джак съвсем искрено. — Бих искал да добавя, че позвъних на мобилния на Ричи, като се надявах да го намеря в Истанбул, но той вече се бе прибрал в Хонконг. Открих го там и успях да говоря и с Уен Ли. И двамата бяха шокирани от новината. Но и много облекчени, макар че не бяха очаквали да се стигне до там. Също като нас, искаха само да го оставят без пари.

Джеймс кимна и погледна към Саймън:

— Камък ти падна от сърцето, нали?

— И то какъв! Да пазиш гърба на някого е доста трудно, но когато е любим човек, е още по-тежко — въздъхна Саймън.

Ем и Линет влязоха с кафето.

Лари свъси вежди замислен:

— С Ем още не можем да проумеем, Джак. В известен смисъл е голям шок.

— Знам. Беше внезапно, дойде като голяма изненада — закима Джак.

След като отпи от кафето, той им разказа в детайли всичко, което знаеше, като от време на време спираше, за да отговаря на въпроси. Тях ги задаваше главно Ем и понякога Джеймс Кардиган.

Накрая Джак завърши:

— Така че можете да сте съвсем сигурни, че Ейнзли е мъртъв. Патрик е видял тялото му в моргата.

— Винаги съм ти казвала, че трябва да наемем убиец — заяви Ем и изгледа твърдо Джак. — И бях права, както виждаш! Явно някой друг го е направил.

— Наистина беше права — съгласи се Джак и й отдаде чест. — От подробностите, или по-точно от липсата на доказателства, не изглежда като нападение.

— И Ангарад няма нищо общо с това? — намеси се Линет, наклонила на една страна глава.

Преди Джак да успее да отговори, Ем предположи:

— Може да има пръст в това! Искам да кажа, че не пада по-долу от него. Може да е имала любовник, когото е убедила да го премахне.

Линет погледна Джак.

— Какво мислиш за този сценарий?

— Интересен е, но не ми се връзва — поклати глава той. — Мисля, че Ейнзли е бил убит за пари, и то от някого, с когото върти бизнес.

Ем бързо заговори:

— Не искам да отклонявам още вниманието от Ейнзли, Джак, но нещо не разбирам. Каза на Линет и мен, че старият ти приятел Уен Ли ти е помагал, както и на нас заради внука си. Но защо? Имам предвид, защо биха го правили?

— Нещата стоят така — започна Джак. — Ще се опитам да разкажа историята накратко. Преди много години Ченг Уен Ли си хванал любовница. Имал съпруга, но тя била парализирана при падане по стълби, а той още бил млад и се нуждаел от женско внимание. След време любовницата му забременяла и родила детето, но за съжаление починала при раждането. Уен Ли дал сина си на любимия си братовчед — също банкер, който нямал деца. Името му било Чиу Уан Чин. Той бил богат; отгледал детето като свой син. Уен Ли бил щастлив, защото детето му останало в семейството и той можел да го вижда постоянно. Бил любимият чичо.

Линет възкликна:

— Джак, чувала съм името Чиу! Но не мога да си спомня къде?

— Вероятно си го чувала от майка си — отговори Джак. — Слушай още малко и ще разбереш всичко. Уен Ли винаги се интересувал от сина си. Но се разочаровал от него точно след смъртта на осиновителя му Чиу Уан Чин. Това било през осемдесетте години на двайсети век. Той поел банката му и станал партньор на Джонатан Ейнзли.

— След като мама го изпъди от семейството! — спомни си Линет.

— Точно така. Оказало се, че Тони Чиу, биологичният син на Уен Ли, е мошеник. Бил дилър на наркотици, перач на пари в Златния триъгълник^[1] и благодарение на Пола беше пратен в затвора в Хонконг. Джонатан Ейнзли успя някак да избегне присъда. И Тони Чиу опрал пешкира. — Като се облегна назад в стола, Джак продължи. — Джонатан Ейнзли бил женен за една красива англичанка, която срещнал в Хонконг — Арабела Сътън. Когато забременяла, той бил на седмото небе от щастие. Но синът и негов наследник се оказал китайче, или по-точно евроазиатец. Биологичният баща бил Тони Чиу. Ричи Ченг, когото всички познаваме, е детето на Тони Чиу и Арабела Сътън.

— Бива си я тази история — обади се Линет, загледана в Джак. — Мама никога не ми я е разказвала.

— Тя не я знаеше, Лини. Аз я научих чак когато видях Уен Ли в Хонконг преди време. Когато открил, че Джонатан е още жив, яростта му била безгранична. Уен Ли обвиняваше Джонатан за падението на Тони. Той вярва, че Ейнзли е покварил сина му. Също е сигурен, че Тони е бил изкупителна жертва, но Ейнзли е бил виновен, колкото и Тони.

Ем попита:

— Но защо Ейнзли не е бил осъден, Джак? Ако е бил комбина с Тони Чиу, той също е трябвало да влезе в затвора.

— Да, така е, но някак е успял да се отърве. Тони се свързал с Ченг Уен Ли, докато бил в затвора, и му казал, че от няколко години е знаел, че той е неговият биологичен баща. Очевидно Чиу Уан Чин му е казал истината на смъртния си одър.

— Обзалагам се, че Тони е искал Уен Ли да знае, че има внук някъде там навън — подхвърли Ем. — И най-вероятно Уен Ли е побеснял за отношението на Ейнзли към Арабела и бебето.

— Права си — кимна Джак. — Проблемът бил, че Тони не знаел къде е Арабела Сътън.

— Тогава как се е появил на хоризонта Ричи Ченг? — попита с нарастващо любопитство Ем.

— Той не се е появил току-така. Точно преди да умре от рак в затвора, Тони ненадейно получил писмо от Арабела, която му обяснявала, че е заминала за Торонто с някакъв мъж на име Кристофър Суонсън и впоследствие се е оженила за него. И по този начин Уен Ли открил внука си. Срещнали се няколко пъти, харесали се. Когато Ричи навършил десет години, майка му починала. Уен Ли заминал за Торонто да го вземе, защото вторият му баща също бил починал по това време. Така Ричард Томас Сътън станал Ричи Ченг и заживял в Хонконг с биологичния си дядо.

— Voilà^[2] — заключи Ем, като погледна Джак. — И защо Ричи застава на наша страна в битката ни с Ейнзли?

— Защото още вини Ейнзли за разклатеното здраве на майка си, за трудния им живот през първите му години. Изхвърлена от Ейнзли, тя се развежда с него и много се е борила с живота, когато Ричи бил малък. Изглежда, дори е прибягвала до проституция, за да го издържа. Ричи нищо не е забравил от това.

Ем въздъхна:

— Разбирам защо Ричи е мразил Ейнзли и се радвам, че ни помогна.

— Да. Трябваше да следим Ейнзли, ходовете му, намеренията му. Надявахме се да върши нещо незаконно, за да съобщим на полицията — като измама, пране на пари, нещо такова.

— Но той беше убит миналата нощ — прекъсна го Ем и внимателно изгледа Джак. — И сега не е нужно да го „изтъргуваме“. Драмата приключи, нали?

— Напълно си права, Ем. Ейнзли е мъртъв. Със сигурност не може да стане от гроба втори път.

— Сигурно ли е? — запита Ем с дълбок, мелодраматичен глас.

Тя прозвуча толкова комично, че всички се разсмяха и напрежението в стаята се разсея. Джак подвикна:

— Ей, по дяволите, това кафе? Да отворим бутилка шампанско.

— От розовото — допълни Ем, скочи и се втурна към сестра си. Прегърна я силно, после я завъртя из стаята и рязко спря. — Линет, ти и Саймън трябва да се сгодите. Незабавно. Още сега. Няма ли да е чудесно?

— Напълно съм съгласен — заяви Саймън и погледна към Линет, широко усмихнат. — Хайде, скъпа, кажи „да“ пред всички тези свидетели.

— Мисля, че ще е страхотно да се сгодя за теб сега, Саймън. Категорично казвам „да“.

Отвориха и наляха шампанско, всички вдигнаха тост за току-що сгодената двойка, а Ем покани всички в неделя на обяд в „Дорчестър Грил“ и след като получи съгласието им, тя се отправи към кабинета си да направи резервацията. Другите останах в хола, пиеха шампанско и си приказваха. Облекчението им беше огромно. Усещането, че не е нужно непрекъснато да бъдат нащрек, ги опияняваше.

В един момент Джеймс дръпна Джак настрана и го попита тихо:

— Ричи спомена ли нещо повече за плана?

Джак го погледна право в очите и кимна.

— Разбира се, задейства го в петък. Първото нещо, което направиха хакерите, беше да преведат обратно инвестицията на дядо му. Така че стоте милиона са върнати в Хонконг.

— Само още един въпрос. Кога някой би могъл да забележи, че се случват странни неща?

— Трудно е да се каже. Ричи нарочно задейства всичко късно в петък вечерта и през уикенда. Все пак, ако някой постоянно е наблюдавал техния компютър внимателно, би могъл да забележи някои странни промени в събота сутринта — обясни Джак.

— Някой подозрителен руснак например?

— Може би — тихо отговори Джак. — И може да е изпратил наемник на мисия.

Джак се обърна назад и се загледа в Линет и Ем, сгушили се пред камината. Олекна му, като ги видя как се смеят с облекчение. Вече не ги грозеше опасност. За тях най-после всичко приключи и страхът им се изпари. Завинаги.

Като че ли усетили погледа му, те също се обърнаха към него и му се усмихнаха любящо. Тези две млади жени му бяха като дъщери, каквито никога не бе имал и слава богу, че ги бе опазил, само това имаше значение за него.

Джак се обърна към Джеймс и сериозно му заяви:

— Не трябва никога повече да говорим за това. Ясно?

— Ясно — отговори Джеймс.

В този миг към тях се приближи Ем, последвана от Линет. Джак веднага забеляза онова особено изражение на Ем, което подсказваше, че има въпроси.

Джак дори не я остави да си отвори устата:

— Ще отговоря на всички, Ем, ако мога.

Тя му се усмихна и кимна.

— Само от любопитство, сега, когато Ейнзли е мъртъв, какво става с частната му банка? Кой ще я поеме и ще я управлява.

Понеже не получи отговор, Ем сви рамене и продължи:

— Е, разбирам, че не знаеш. Дойде ни наум, че Ангарад може да се заеме и да стане движещата сила. Тя е амбициозна жена и обикновено не пропуска удобните възможности.

— Съгласен съм с оценката на характера й — намръщи се Джак, — но в този случай няма да направи нищо. Поне не с „Белведере-Макао Прайвит Банк“.

— Защо не? — Линет внимателно се вгледа в него. Тя бе забелязала странното изражение на лицето на Джак и беше сигурна, че знае повече, отколкото казва.

След секунда той обяви:

— Няма такава банка. Вече не. Тя фалира.

— Как така? — с недоумение попита Ем. — Той имаше и други инвеститори, нали, също като дядото на Ричи? Както и партньори?

— Да, имаше. Сега всички проклинат Ейнзли, сигурен съм. И ако още не са мъртви, ще тръгнат да отмъщават. Мога да те уверя. Банката не съществува вече, защото всички пари безследно изчезнаха. Не остана нито стотинка.

— Но къде се дянаха? — невярващо ахна Линет. — Как е възможно толкова много пари да изчезнат?

— Хакери! — досети се Ем. — Парите са били прехвърлени по електронен път, нали така? И то през последните няколко дни. Разбира се, че е така!

Джак леко се усмихна.

— Това е дело на Ричи Ченг и Уен Ли, нали? Ти току-що каза колко са били изненадани, че Ейнзли е открит убит и че само искали да го оставят без пари. Това са и направили. — Тя не сваляше тържествуващия си поглед от лицето му и дяволито се усмихна на Джак.

— Отново е Ричи. Това беше най-прекрасният план, изобретяван от Уен Ли и Ричи, по моя идея, също и на Джеймс. Както знаеш, Ричи е факир с компютрите и познава много хакери по целия свят. Цяла система беше изградена и задействана миналия петък. Никой не е забелязал движението на огромни суми пари, защото е било през уикенда и трансферът е станал бързо.

Ем прониза Джак с тъмните си очи и каза:

— Блестящо! Напълно блестящо! Но къде са парите сега? Имало е стотици милиони долари в „Белведере-Макао“, както каза.

— Накрая ще останат в швейцарска банка — произнесе той с нисък глас.

— В законна сметка? — Линет повдигна учудено вежди.

— Нямаше къде другаде да се дянат — отвърна Джак.

— Ще бъдат ли върнати на инвеститорите? — Линет съсредоточено наблюдаваше Джак, присвила зелените си очи.

— Не, няма. Всички са мошеници и престъпници като Ейнзли. Няма да видят нито стотинка.

— И какво ще стане с парите? — поклати глава Ем. — Не могат просто да си стоят в швейцарска банка.

— Не могат. Нищо не може да им се случи. Но след няколко дни част от тях ще бъдат дадени за новата благотворителна организация, наречена СЕЙФ, открита от няколко анонимни дарители. Идеята е да бъдат подпомогнати деца в неравностойно положение по света, които са в ужасен риск. До месеци големи суми пари ще бъдат изпратени на различни легитимни благотворителни детски организации. СЕЙФ ще бъде ръководена от Уен Ли — довърши Джак и добави: — с моя помощ.

— О, това е прекрасно — сияеща заяви Линет.

— Да, така е — съгласи се Джак.

— Всички тези „мръсни“ пари да бъдат използвани за добра кауза: каква ирония — заяви Ем, като погледна Джак, после Джеймс и се обърна към сестрите си.

— Не мога да си представя нищо по-подходящо от това — да опазваме децата. И името е съвършено за благотворителна организация.