Барбара Тейлър Брадфорд
Непозволени игри (7)

6.

Франк Фарантино беше един от най-известните и най-успешни фотографи в Ню Йорк, дори в света. Докато пресичаше приемната на голямото си студио, той замръзна на място, когато високата млада жена, облечена в памучна бяла риза и черни панталони, се обърна с лице към него.

За секунда затаи дъх, за да попие смуглата й, екзотична, уникална красота. Благодаря ти, Джо, благодаря ти страшно много, благославяше я мислено той. Веднага разбра, че старата му приятелка му бе пратила победителка и той остана изключително доволен и ако трябваше да бъде откровен, развълнуван от присъствието на това невероятно момиче.

Широка усмивка озари мрачното му лице. Той се спря с протегната ръка пред младата жена.

— Франки Фарантино — представи се той.

— Много ми е приятно да се запозная с вас, господин Фарантино — учтиво отговори Ем с типичния си маниер и също се усмихна. — Благодаря, че ми отделихте време.

— Удоволствието е мое и остави това господин Фарантино, моля те. Цял свят ме нарича Франки. А ти си… Ем? — Той я погледна питащо. — Правилно ли съм запомнил?

— Да. И за да ви спестя въпроса, пълното ми име е Мари Марсдън. В училище ме наричаха Ем и Ем и като реших да ставам модел, прецених, че е по-подходящо да остане само едното Ем — засмя се тя.

Той й се усмихна на свой ред:

— Значи англичанка? Джо не ми спомена за това. Откога си в Ню Йорк?

— Пристигнах през юни и оттогава си търся работа. Страхувам се, че нямах голям успех, но пък и времето беше кратко.

— Как се запозна с Джорджиана Карлсън?

— Чрез един млад мъж, мой познат, казва се Дакс. Той е модел и актьор.

— О, да, познавам Дакс. Работил съм с него от време на време. Приятелят на Джо.

— Точно така. Той замина за Лос Анджелис да си опита късмета.

— Умно. Хайде да влизаме в студиото и да се развихрим. Какъв опит имаш като модел?

— Малък. В Лондон.

— Носиш ли снимки?

— Да. В чантата са. — Ем бързо я сграбчи и забърза след него към студиото. — А като модел нямам много опит… в ревюта, имам предвид — призна тя с тъжно изражение.

— Дай да видя снимките. — Франк Фарантино се взря в нея внимателно и веднага разбра, че е новачка, от онези млади жени, които се опитват да направят първия пробив, но това никак не го притесни. Предпочиташе млади момичета, които не са били обучавани, нито покварени от други фотографи. Едно от нещата, което най-много го забавляваше в професията на фотограф, беше възможността да извае някое момиче, направо да я сътвори, в смисъл да й даде облик според неговите си творчески представи. Той взе купчината снимки от Ем, прехвърли ги набързо, после я погледна с лека усмивка:

— Не са лоши. Поне се вижда, че си фотогенична. Но мисля, че са далеч под възможностите ти — завърши той и й ги върна.

— Предполагам — промълви тя и сръчно ги пъхна в чантата си, като си обеща да не ги показва никъде повече, особено на някой фотограф.

— Добре, да започваме — предложи Франки. — Качи се на онази платформа и бавно се завърти, така че да мога да те огледам от всички ъгли, да те разуча.

Тя последва инструкциите, стъпи на платформата, бавно се завъртя, после отново, след като я помоли да продължи.

— Бавно, много бавно — напевно й нареди той.

Франки я наблюдаваше внимателно, много съсредоточено и веднага забеляза изключителните й данни. Беше гъвкава, движеше се грациозно като танцьорка и високият й ръст се балансираше от хармоничната фигура и особената вродена елегантност. Лицето й го очарова, напомняше му на някого, но не се сещаше точно на кого. Този неясен, неуловим образ се въртеше някъде в съзнанието му, не му позволяваше да го улови и това го влудяваше.

— Ела, слез — накрая каза той и й подаде ръка, за да й помогне. — Донесе ли пола?

— Да, и една рокля. Семпла, черна. Обувки с висок ток и чифт ниски пантофки.

— Добре. Там има съблекалня. — Той посочи една врата. — Моля те сложи… е, каквото избереш.

Ем кимна и забързано се отдалечи. Избра си клошираната червена памучна пола, която добре се връзваше с искрящобялата й риза, добави черен кожен колан и обу любимите си черни балетни пантофки. Като се огледа в огледалото, реши да си опъне косата на опашка, добави големи, кръгли обици и си сложи яркочервено червило, за да подчертае устните си.

Франки зареждаше апарата си, когато тя се върна в студиото. Веднага се сети на кого му напомняше. На младата Одри Хепбърн. Внезапно се развълнува. Нямаше търпение да й направи снимките. Чак тогава би могъл да разбере с какво наистина си имаше работа, какъв беше потенциалът й.

— Изглеждаш страхотно, Ем! — не се сдържа той. — Искам да застанеш ето там, пред онази бяла ограда и фотоса с ливадата.

Франки я последва, остави апарата си на една малка масичка и обясни:

— Пораздвижи се, сладурче. Размърдай ръце, заеми пози, които са типични за теб. Ето така — показа й той, грабна камерата и се дръпна назад. — Добре, пробвай за няколко секунди. Не гледай така разтревожено. Усмихни се, Ем, хвърли ми няколко ослепителни усмивки.

Тя се постара да изпълни всичко и се оказа, че се справя добре и той започна веднага да снима, като не спираше да я поощрява.

— Страхотно! Точно така! Сега се обърни наляво, движи се по-свободно. Хей, сладурче, много си естествена. Леле! Това е супер! Задръж в тази поза. Невероятна си!

Продължи да я снима още половин час, без да спира да подхвърля окуражителни думи и похвали. Прекъсна за кратко, само за да смени апарата и да презареди филма. Накрая приключи, седна на високата табуретка и й махна.

— Застани тук, Ем, ето тук пред мен.

— Как се получи? — притеснено попита тя. — Правилно ли се движех?

— Абсолютно. И направо си страхотна. Но трябва да те питам нещо. Някога носила ли си бретон?

— Не, не съм.

— А къса коса? Или винаги си била с дълга?

— Повечето време, но съм носила и къса като ученичка, когато бях малка. Защо? Не ти ли харесва косата ми?

— Великолепна е. Красива. Толкова дълга и лъскава и да, дори драматична. Много неща могат да се направят с дългата коса. — Франки сви устни, наведе глава настрани и после неочаквано се извърна и извика: — Карес! Ела тук, ако обичаш.

След миг дребното червенокосо елфче влезе тичешком в студиото.

— Да, Франки, ето ме. Какво ти трябва?

— Къде е Агнес? Тук ли е?

— Каза, че ще дойде до два часа. С Люк Хендрикс, помниш ли? Заедно правите онази сесия за рекламната агенция.

Франки погледна големия кръгъл часовник на отсрещната стена. Беше почти един. Обърна се към Карес и с ясен, настоятелен тон нареди: — Намери Агнес. Пробвай на мобилния. Попитай я дали може да дойде по-рано, всъщност веднага и открий Маргарит Бриджит, моля те. Кажи й, че я викам за много специален грим. Става ли?

— Веднага, Франки! — и Карес изфуча.

Франки Фарантино се наведе напред и прониза Ем с хладнокръвен поглед:

— Трябва да ти придам изцяло нов вид. Ще се получи страхотно, но може да се наложи да ти отрежем косата.

Ем зяпна поразена, после продължи да го гледа втрещено, с широко отворени очи. За момент онемя. Да й отрежат косата?

Франки добави с по-мил тон:

— Обещавам, че това ще промени живота ти. И ще бъде наистина уникален образ, много специален.

— Преобразяване? — прекъсна го тя. — Това ли предлагаш?

Той кимна и продължи да я гледа замислено.

— Точно това имам предвид. Ще приемеш ли?

— Абсолютно. Обичам преобразяван ето, Франки.

 

 

— Никак не ми се иска да режа тази коса — кротко възрази Агнес Мантън, като приглаждаше с една ръка дългата черна коса — едно от най-ценните неща у Ем. — Погледни я, Франки. Прилича на плащ от лъскава черна коприна. Ще е престъпление да бъде отрязана, истинско престъпление.

— Не ставай мелодраматична — отсече Франки и повдигна вежди. — Това е просто коса, за бога, пак ще порасне, Агнес.

— Нямам нищо против — обади се Ем и завъртя глава, за да погледне фризьорката. — Франки е прав. Знаеш, че мога да си я пусна отново, ако поискам.

Агнес кимна, но нищо не каза, а внимателно разглеждаше младата жена и й се наслаждаваше.

Франки заяви:

— Искам да ти покажа нещо. Една минута. — Той се отдалечи от тоалетката в гримьорната и се насочи към библиотека в другия край на студиото. Извади един албум, прелисти го, бързо намери снимките, които искаше, и се върна при двете жени.

— Погледни това, Агнес, и ще разбереш по-добре какво целя. Тук. — Подаде й книгата и посочи няколко страници.

Щом Агнес видя заглавието „Стил Одри“ и погледна първите няколко снимки, веднага й стана ясно какво искаше. Копие на Одри Хепбърн с една от хулиганските й прически. Тя кимна и се обърна към Франки:

— И все пак мога да докарам образа, който искаш, без да й режа косата. — Обърна няколко страници, показа му няколко други снимки и обясни: — Ето, погледни тази. Бретон, но косата е опъната в кокче. Добре е да опитам първо с това, не мислиш ли? Просто не ми се иска да бързаме да режем цялото това великолепие.

Франки взе албума от ръцете й, погледна снимката, за която тя говореше, и трябваше да признае, че има нещо вярно в думите й. С бретона и кокчето отзад Одри изглеждаше изискана и елегантна, но пак си беше тя.

— Мога ли да погледна албума, Франки? За да знам за какво говорите — намеси се Ем.

Той й го подаде безмълвно.

Ем възкликна:

— О, Боже мой, Одри Хепбърн! Това ли искаш да постигнеш, да ме превърнеш в новата Одри?

Франки се разсмя.

— Точно така, хлапе. Някакви възражения?

— Не, никакви. Ще ми е приятно, всъщност.

— Добре тогава, да го направим.

— Не искам да режа — напомни му Агнес със заканителен поглед.

— Приемам — засмя се Франки и после се обърна към Ем: — Каза ми, че си донесла черна права рокля и обувки на токчета.

— Да. Искаш ли да отида да се преоблека?

— Не, не сега. Агнес ще изкопира тази прическа. — Той се обърна към стилистката и каза по-твърдо: — Все пак трябва да отрежеш отпред, защото искам Ем да има бретон и докарай това повдигане, моля те. Тук Одри е много елегантна. Тази снимка е на Роман Холидей, предполагам.

— Обаче… — започна Агнес, но млъкна, като видя непреклонното изражение на Франки. Работеше с него от години и знаеше кога трябва да спре да спори с него.

— Допада ли ти бретон, Ем? — попита той. Взе албума, намери снимката, която го интересуваше, после й го върна и посочи с пръст.

— Допада ми бретон, много — потвърди Ем и погледна надолу в албума, после се усмихна на Агнес. — Да го направим.

Агнес върза памучна пелерина около рамената й, грабна най-скъпата си ножица, пое си дълбоко въздух и започна да реже косата й.

Ем се облегна удобно назад, мълчаливо наблюдаваше как Агнес работи и тайничко се наслаждаваше на идеята да заприлича на Одри Хепбърн. Ето ти истинско преобразяване, и то какво. Вътрешно се усмихна и се зачуди как не се бе сетила досега. Бог й бе свидетел, че братята й често я бяха подкачали за голямата й прилика с известната актриса.

Франки заяви:

— Оставям я в твоите ръце, Агнес, а когато Маргарит пристигне, ще я изпратя незабавно. — Докосна Ем по рамото и додаде: — Двете ще те превърнат в жената от тези снимки. Ти ще си съвършеният образ, par excellence.