Барбара Тейлър Брадфорд
Непозволени игри (13)

12.

Джо вдигна поглед, когато Ем се появи на прага на студиото й, и се усмихна.

— А, ето те! Добро утро, госпожице Ем. Как сте днес?

— Добре, благодаря, Джо, и ти изглеждаш доста добре.

Джо наклони глава и я погледна изпитателно:

— Твоят актьор изглеждаше много увлечен по теб миналата вечер. Ще се видите ли пак? — засмя се тя. — Това е глупав въпрос, нали? Сигурна съм, че ще стане.

— Днес ще обядвам с него — отвърна Ем и се облегна нехайно на рамката. Отпи глътка чай от чашата, която стискаше и широка усмивка грейна на лицето й. — А после ще ходим на кино.

— Снощи си мислех, че ще те погълне цяла — подкачи я Джо с игрив поглед.

— Като боата в „Малкият принц“? — Ем повдигна вежди и се разсмя.

Джо също се засмя, доволна от отговора, и възкликна:

— Толкова обичах тази книга като малка, а ти?

— Разбира се, беше ми любимата, всеки, който я прочете, я обиква, и възрастни, и деца. Завладяваща е.

След като видя заедно Лари и Ем, Джо я гризеше любопитството и не се стърпя:

— Тогава, давай, разкажи ми всичко, което се случи. Съвсем всичко. Не пропускай нищичко.

— Няма много за казване — вдигна рамене Ем, — наистина няма. Отидохме на вечеря в едно скромно малко бистро, което Лари харесва, и после ме изпрати до дома. Наистина, нищо не се случи, ако имаш предвид, каквото си мисля.

— До неговия дом? Там ли те заведе?

— Не, не ставай глупава! Доведе ме тук, до тази къща — твоята къща. Върнах се малко след един, а теб още те нямаше, нали така?

— Бях с Джеймс Кардиган. Опитахме бюфета на Айрис, но апартаментът се напълни с всякакви хора. Актьори, актриси и разни странни типове, според Джеймс и според мен. Стана претъпкано и затова решихме да си тръгнем. На Джеймс не му се прибираше и ме заведе в един бар в МиПа и останахме там известно време, за да пийнем и да си поговорим по малките часове. Опознах го по-добре, наистина е очарователен.

— Женен ли е? — Ем се зачуди на глас и погледна питащо Джо.

— Никога не е бил женен. Е, поне така казва — тя остави четката си и въздъхна. Стана, отиде на дивана до прозореца и отново въздъхна, като погледна към Ем, която все още стоеше на вратата.

— Какво има Джо? — Ем забеляза, че приятелката й задържа замислен поглед върху нея.

— Можеш ли да ми отделиш няколко минути? Искам да ти кажа нещо.

— Разбира се. Какво има? — повтори Ем, влезе навътре в студиото и седна на дивана до Джо, озадачена от внезапната промяна в настроението й.

— Има един проблем, който ми се иска да обсъдя с теб — започна Джо.

Ем я наблюдаваше внимателно и се разтревожи.

— Изглеждаш страшно притеснена и стана толкова сериозна изведнъж. Какво става?

Джо мълча няколко секунди и после започна бавно, с приглушен глас.

— Харесвам много Джеймс и да ти призная, бях забравила колко е приятен. Работата е в това, че искам да го видя отново. Искам го много. Струва ми се, че направих голяма грешка с него миналата вечер. Всъщност, сигурна съм в това.

— Какво искаш да кажеш? — Ем се приведе с озадачено изражение. — Не може да е било чак толкова зле.

— Виж, доста пийнах на партито, а и по-късно. Повече от обикновено и започнах да бръщолевя глупости, така си мисля. Разказах му доста за себе си и може да съм го отблъснала.

Ем беше изненадана от това изявление. Джо не беше от приказливите, нито от много откритите хора. За момент замълча и после отсече:

— Какво, по дяволите, би могла толкова да кажеш за себе си, че да го отблъсне? — Тъй като Джо не отговори, тя продължи: — Нали не си убила някого.

Ем го каза по толкова комичен начин, че Джо не можа да сдържи смеха си.

— Не, не съм. Но съм се омъжвала два пъти и като глупачка му признах това и мисля, че остана истински шокиран.

— Едва ли! Не е от този тип, ако добре познавам сънародниците си. Има фирма за охрана и детективски услуги, та едва ли ще се шокира толкова лесно. Освен това мисля, че може да е бил ченге, или нещо такова. Със сигурност е имал вземане-даване с някаква правораздавателна агенция преди, за да започне такава дейност, не мислиш ли? За това са нужни квалификация и опит.

— Може да е бил шпионин. Смътно си спомням, че някой ми е споменавал нещо подобно преди време. Въпреки това изглеждаше шокиран, уверявам те.

Ем си помисли, че Джо просто е изтълкувала погрешно реакцията на Джеймс и се опита да я успокои:

— Сигурна съм, че е бил само изненадан. Изглеждаш доста млада, за да си имала два брака.

— На двайсет и осем съм, нали ти казах? — напомни й Джо, облегна се назад и за миг болезнено затвори очи.

— Добре ли си? — притесни се Ем.

— Да, добре съм. — Джо отвори очи и се поизправи на дивана: — Не знам защо му го казах. Беше много глупаво от моя страна. Може би защото ми заприлича на първия ми съпруг Анди. О, Боже, вече не мога да върна времето. Казах му и толкоз. Няма какво да умуваме, май провалих всичко.

— Сигурна съм, че не е проблем — заяви твърдо Ем. Джо отново се облегна назад със затворени очи. Беше пребледняла и леко трепереше.

След миг Ем хвана ръката й.

— Какво има, Джорджиана? Можеш да ми довериш всичко, ако пожелаеш. Аз съм дискретен човек.

Джо отвори очи и отговори:

— Сигурна съм в това. Просто за мен е много болезнен споменът за смъртта на Анди. Бях съкрушена, едва не умрях и аз след онзи фатален инцидент с него, и бебето ни умря. Направих спонтанен аборт няколко дни след падането на Анди.

— О, скъпа, толкова много съжалявам. Това е ужасна, ужасна трагедия. Сигурно си била смазана от скръб… — Гласът на Ем се прекърши и тя не намери думи да продължи. Каквото и да кажеше, нямаше да помогне. Макар майка й често да й бе повтаряла, че добрата дума помага на хората да преодоляват тежки моменти.

— Не преувеличавам. Беше потресаващо — прошепна Джо. — Трябваше ми доста време, за да се съвзема. Бях само на осемнайсет, когато Анди падна… а моят живот се разпадна.

Ем се покашля и за миг се поколеба, преди да предложи:

— Може би ще ти се отрази добре, ако ми разкажеш, както снощи на Джеймс.

— Анди беше строител в Манхатън — започна Джо, — като баща си и двамата си братя. Харесваше му, обичаше да е там горе, „високо на небето“, както сам се изразяваше. Въпреки че това понякога беше страшно за повечето от момчетата. Анди често казваше, че никой не знае какво всъщност е страх, докато не увисне над бездната във въздуха, подпрян само на една тясна метална греда.

А другото е да не се „вцепениш“. Това се случва, когато видят някой колега да пада от гредата, както се случи с Анди. Негов приятел се бе подхлъзнал и оттогава той не беше същият. Изпадна в ступор. Тогава си даде сметка, че не може да продължава безкрайно и работата на тези височини започна да го притеснява. Страхуваше се да не падне. Но ако искаха да си запазят работата, момчетата трябваше да работят нависоко. Молих го да напусне и той обеща да го направи веднага щом стигнат следващия етаж на небостъргача. За съжаление, той така и не стигна, подхлъзна се, падна и си счупи врата. Размаза си главата долу на тротоара. Утешавам се с мисълта, че поне е умрял моментално.

Джо замлъкна, седеше, без да трепва, а Ем държеше ръката й в старанието си да я успокои.

Най-сетне Джо заговори отново:

— В крайна сметка се съвзех и се постарах да продължа живота си. След Анди почина майка ми. Не можа да победи рака, битката й продължи години. В известен смисъл така стана по-добре за нея. Отърва се от страданията. Наследих тази къща от мама и оттогава живея тук.

— Толкова съжалявам за Анди и за бебето, и за майка ти. Не ми е ясно как си се справила.

— Преодолях всичко това благодарение на втория си брак. Случи се, когато бях на двайсет и две и продължи цели два месеца. Един ден Кен си събра багажа и си тръгна, без дори да ми каже довиждане. Най-сетне получихме развод, слава богу! — Джо погледна Ем и довърши тъжно: — Не съм от онези, които говорят много за миналото, но снощи доста се разприказвах пред онзи мъж, когото харесах. Никога не съм разговаряла така с Дакс. Хайде сега, кажи ми какво е това! И сигурно повече няма да видя Джеймс отново.

— Разбирам какво ми казваш, но не вярвам Джеймс Кардиган да е шокиран или отблъснат. От къде на къде? Ако той е твоят човек, както си мисля аз, сигурна съм, че се е развълнувал, че е изпитал огромно съчувствие към теб. Убедена съм.

— Мъжете са различни. Понякога трудно се справят с такива неща като смърт, болести.

— О, мисля, че грешиш! Има много състрадателни мъже. Аз познавам поне няколко.

— Запознай ме с някого от тях. Бих искала да срещна такъв мъж — въздъхна Джо.

— Всъщност, ти си била с един от тях миналата вечер. Дай шанс на Джеймс. Мисля, че си заслужава. И знаеш ли какво, обзалагам се, че ще ти се обади днес.

— Да видим — отговори Джо, не много убедена.

 

 

По-късно в стаята си, докато се приготвяше да излезе, Ем не можа да откъсне мислите си от Джорджиана. Разговорът я развълнува и я накара да осъзнае колко малко знаят една за друга. Въпреки това през последните няколко седмици се бяха сближили, бяха открили, че имат еднакви интереси и вкусове: театър, кино, книги, музика. И изкуство. Свързваше ги любовта към красивите картини. И още нещо. Разчитаха сами на себе си.

Преди седмица Джо й бе доверила, че майка й е Костанс Редонзо — известна художничка от последните три десетилетия на двайсети век. Ем познаваше творчеството й, тя принадлежеше на школата на Мари Лорансен и Мари Касат и рисуваше картини на деца и жени в стил импресионизъм. Джо й разказа, че след смъртта на майка й, двете със сестра й разбрали, че картините й имат добър пазар. Много нейни почитатели, след като прочели за смъртта й от вестниците, започнали да звънят в галерията, която излагала картините й, и изразявали желание да ги купят.

— С Джоан извадихме невероятен късмет. Неочаквано спечелихме много пари и затова имам възможност да рисувам на спокойствие. Засега.

По-късно Джо й бе показала някои от творбите на майка си и Ем остана поразена, направо се влюби в едната. Така й се прииска да я купи за баща си, но не посмя. Би било опасно, това щеше да я издаде. Имаше да крие прекалено много. Дали Джеймс се досещаше коя е? Все пак имаше достъп до всякаква информация. Едва ли.

Ами Лорънс Вон? Дали подозираше, че тя не е тази, за която се представяше? Изключено, беше напълно сигурна в това. Макар че той щеше да се досети към кои слоеве на английското общество принадлежи, те имаха почти еднакъв произход и не би пропуснал да забележи издайническите знаци.

Докато закопчаваше бялата си памучна риза и я напъхваше в сините си панталони, Ем се замисли за Джо и Джеймс като двойка. Биха си подхождали. Надяваше се да се обади тази сутрин, за да зарадва Джо.

Загърби огледалото, облече три четвърти син плетен жакет, добави перлените си обеци, метна през рамо поизносената червена чанта „Кели“ на „Ермес“ и излезе от стаята. Изтича надолу по стълбите, прекоси коридора, махна на Джо за довиждане и изхвърча от къщата. Спря едно такси и тръпнеща от вълнение и очакване, пое напред към Лари.