Барбара Тейлър Брадфорд
Непозволени игри (2)

1.

Младата жена решително крачеше по Пето авеню сред пороя, вглъбена в мислите си, без да обръща внимание на втренчените погледи на минувачите.

Те обаче я забелязваха. Заглеждаха я, кимаха одобрително или се усмихваха с възхищение. Привличаше внимание с екзотичния си вид — високи скули, широко чело, върху което се открояваха черни вежди, красиво извити над големи тъмни очи. Смолисточерната й коса бе гладко опъната на опашка, която стигаше почти до кръста й. Без да е красавица в традиционния смисъл, изглеждаше привлекателна по свой уникален начин. Висока, стройна, гъвкава, тя се движеше с грация и вродена елегантност.

Беше облечена семпло — черен памучен потник и обувки тип „балетни пантофки“. Единствените й бижута бяха големи перлени обици и часовник. Носеше поовехтяла, добре поддържана чанта „Кели“ на „Ермес“, тя явно бе видяла и по-добри времена, но стоеше добре на ръката й.

Дъждът се лееше като из ведро, но тя вече беше мокра до кости и се бе отказала да чака такси. Всички бяха заети. Прибираше се в квартирата си, която, за нейно облекчение, се намираше наблизо. След две пресечки щеше да се озове на Западна двайсет и втора улица и Девето авеню.

Преди месец с помощта на единствения си приятел в Ню Йорк — млад мъж на име Дакс, си бе намерила съвършеното жилище в сграда с кафява каменна облицовка на тази прекрасна стара улица: уютна стая с два големи дрешника и самостоятелна баня. Челси й напомняше за Лондон, от него лъхаше на просперитет и я караше да се чувства в свои води.

Освен Лондон, зад себе си бе изоставила и името си. Представяше се като Ем, а Ем нямаше нищо против дъжда този ден. Тъкмо поразхлади августовската жега. По обед беше около четирийсет градуса на сянка. Лени, младата рецепционистка в агенцията за модели „Блейн“, й бе заявила широко усмихната: „Обзалагам се, че днес можем да опържим яйце на тротоара, Ем. Да пробваме ли?“

Ем се бе посмяла заедно с нея от учтивост. Лени й помагаше от първия миг на запознанството им, още с появяването си в „Блейн“ — няколко дни след пристигането си в Манхатън, вече почти два месеца. Макар от агенцията още да не й бяха осигурили работа, я окуражаваха, а приятелското отношение на Лени й бе подкрепа. Щеше да успее като модел. Нямаше избор. Трябваше да се докаже не само пред семейството си, но и пред себе си и нищо нямаше да я спре.

Ем погледна часовника си и смръщи вежди. Беше почти четири часа — девет вечерта в Лондон. Обикновено всеки петък по това време се обаждаше на сестра си. Макар да беше навършила двайсет години и да се мислеше за много самостоятелна, по-голямата й сестра се тревожеше, че е сама в Ню Йорк. Но тя пък за какво ли не се тревожеше. Такава си беше. Ем я обичаше и много й липсваше, но желанието й да се справя сама бе надделяло. Опитваше се да стане модел — новата Кейт Мос. Усмихна се вътрешно на тази мисъл. Само ако можеше да стане. Забърза крачка, пресече Седмо авеню и оттам пое към Осмо.

Жилището й се намираше по средата на Двайсет и второ авеню, между Девето и Десето. Като се приближи, видя, че някой седеше сгушен на най-горното стъпало пред входната врата. Веднага разпозна приятеля си Дакс, с когото се бяха запознали в агенцията. Облечен в джинси и тениска, той се опитваше да се скрие под разперения над главата му вестник. Изкачи бързо стъпалата и забеляза, че трепери и изглежда блед и прогизнал.

— Дакс, какво правиш тук? — учуди се тя, докато вадеше ключа от чантата си.

— Кисна — изстреля той и се ухили.

— Забелязвам. Влизай. Целият трепериш… да не си болен?

— Малко съм настинал — промърмори той, — това е. — Дакс се изправи и я последва вътре.

От двамата се стичаше вода върху плочките в коридора. Ем го хвана за ръка и го заведе до малкия дрешник, като му припомни, че Джо, от която бе наела квартирата, държеше на безупречния ред.

— Съблечи се тук и се подсуши. Има хавлии в гардероба. След минутка ще ти донеса нещо сухо.

— Благодаря — отвърна той с вяла усмивка, все още треперещ.

Ем събу мокрите си пантофки и изтича нагоре към стаята си.

За няколко секунди свали мокрите дрехи, бельото и ги хвърли във ваната, избърса се и облече памучни панталони, тениска и сухи обувки. Грабна един голям халат за баня, слезе долу, почука на вратата на дрешника и когато тя се отвори, я бутна в протегнатата ръка на Дакс.

— Това би трябвало да ти стане, Дакс. Чакам те в кухнята. Ще направя горещ чай.

— Английският пенкилер — изсумтя той.

— Не го подценявай — посъветва го Ем и забърза към кухнята. Щом сложи чайника на печката, извади мобилния телефон от джоба на панталона си и набра сестра си в Лондон.

— Здрасти, аз съм! Жива и здрава съм, и шавам! Ти как си, Бърди?

— Добре съм, скъпа, много добре тази седмица. Виж, знаеш, че мразя името, което ми измисли като малка. Да забравим за него, става ли?

Доловила закачката в гласа й, Ем избухна в смях, а после попита:

— Какво става с работата? Върви ли?

— Да, върви. Чух се с мама и татко. Изпращат ти поздрави. Баба също.

— Как е тя? Има ли подобрение?

— Да, много по-добре е. Сигурна съм, че е заради присъствието на нашите в Австралия. Знаеш как мама успява да вдъхва кураж на хората около себе си, особено на баба.

— Радвам се. Ще й се обадя през почивните дни. Нещо друго?

— Нищо особено… — Сестрите побъбриха още няколко минути и затвориха. Ем остави мобилния си телефон върху компютъра и извади от бюфета големия кафяв чайник, който беше купила, когато се нанасяше в тази квартира.

Пусна вътре шест пакетчета английски чай и ги заля с вряла вода. Ем постоянно мислеше за сестра си, която овдовя и сега живееше сама. Съпругът й бе починал от инфаркт преди две години и тя още скърбеше за него. Нищо чудно. Бяха толкова близки, толкова влюбени — едно цяло. И изведнъж, най-неочаквано, той отпътува, просто така, за част от секундата. Беше едва на трийсет и три, толкова млад.

Както каза брат й тогава, животът е пълен с изненади, седемдесет и пет процента, от които лоши. Тя не се бе съгласила с него, бе го нахокала за цинизма, но вече си мислеше, че е бил прав. Животът не пропускаше случай да ти нанесе някое кроше. Баща й бе реагирал по типичния си начин. Беше им напомнил, че става каквото е отредено, че всичко си върви по правила, които никой не може да променя. Ем, застанала с ръка върху чайника, въздъхна тихичко и се замисли колко много й липсваше сестра й. Тя бе най-близката й приятелка.

— Да не те обидих, Ем? За чая, имам предвид?

Ем подскочи стресната, обърна се към Дакс и възкликна:

— Не те чух да влизаш в кухнята. Изплаши ме.

— Съжалявам.

Ем му се усмихна.

— Разбира се, че не, Дакс. Не съм толкова обидчива. — Тя се смръщи срещу него: — Все още изглеждаш премръзнал. Горещият чай ще ти помогне — увери го тя, пресегна се да извади две чаени чаши от бюфета, напълни ги с чай и добави мляко.

— Ела, Дакс, да поседнем.

Той пристегна колана на халата и се позагърна, за да се стопли, а после се настани срещу нея и обгърна чашата с ръце.

— Дойдох да търся Джо — започна той след няколко секунди. — Но се радвам, че не е тук. Осъзнах, че всъщност ти си човекът, с когото искам да говоря… С теб мога по-спокойно да обсъдя проблемите си.

— Знаеш, че ще ти помогна с каквото мога — окуражи го Ем, като го наблюдаваше внимателно и си мислеше, че вероятно иска да сподели нещо за Джо. Зачуди се, защото преди никога не бе го правил. Реши, че просто е любезен, и го подкани:

— Казвай, Дакс, какво има.

— Какво ли не — въздъхна той, след като бе останал замислен минута-две. — И понеже нищо не върви тук, сериозно обмислям да се върна в Ел Ей.

— За постоянно или само на гости? — попита тя.

— За постоянно. Знаеш, че искам да бъда актьор, а не модел и явно единственият начин да го постигна, е да опитам късмета си в Ел Ей.

Ем присви тъмните си очи и произнесе бавно:

— Но, Дакс, смяната на града няма да те отърве от проблемите. Те ще си вървят с теб.

— Не всички. Ако се преместя, ще се разделя с Джо и единият ще отпадне.

— Така ли? Кой точно?

— Обърканият ми интимен живот.

— Объркан? Наистина ли? — тя изправи гръб и докато отпиваше от чая си, гледаше Дакс над ръба на чашата в очакване на отговора му.

— Така мисля. Виж, отношенията ми с Джо зациклиха. Всъщност, ако трябва да съм искрен, направо замряха. Още я харесвам. В началото мислех, че тя е любовта на живота ми. Но нещо не вървеше и мисля, че тя загуби интерес, а пък и да ти призная, моите чувства също охладняха. — Той се облегна назад на стола и отпи голяма глътка чай, облекчен от признанието си.

— Може би е така, защото си мислиш, че тя е загубила интерес към теб, но аз съм сигурна, че не е така. Всеки път, когато й се обадиш, е щастлива, уверявам те. Не забравяй, че аз живея тук.

— Всъщност има и друг проблем. — Дакс се приведе над масичката и прошепна: — Хлътнах по друг. Джо все я няма напоследък и аз оставах сам и… ами виж, срещнах човек, който силно ме привлича и е луд по мен.

— О! — Ем се втренчи в него онемяла.

Дакс продължи:

— Направо е страхотен, наистина е специален.

— О, разбирам — промълви Ем и остави чашата си.

— Не гледай така стреснато — побърза да й обясни той. — Аз тъка на два стана, ако разбираш какво искам да кажа. И двамата ме правят еднакво щастлив. — Изведнъж се усмихна и лицето му се озари. — Но не ми се иска прекалено да се обвързвам с него, затова мисля, че трябва да замина за Ел Ей. Да преследвам дългогодишната си мечта, така да се каже. Ще се пробвам като актьор, а любовно-сексуалния си живот ще оставя на стендбай, ако схващаш мисълта ми.

— Да, схващам и пак ще повторя. Проблемите ще те преследват, където и да отидеш.

— Не, няма. Оставям Джо и Джейсън зад гърба си. Разчиствам два от проблемите! Ще се захвана само с кариерата си. — Внезапно се разкашля, скочи, извини се и се втурна към кухнята.

Ем го проследи смръщена. Признанието му за неговата бисексуалност нито я разтревожи, нито скандализира. Притесняваше се за здравето му. Наистина изглеждаше болен. Върна се след малко, духайки нос в кърпичка.

— Извинявай — каза той и седна.

— Май сериозно си настинал. — Тя стана, отиде до един от шкафовете, извади шишенце „Тиленол“ и му го подаде. — Вземи две от тези и си изпий чая.

— Добре, мамо — усмихна й се той и глътна три хапчета. — Е, слава богу, най-после спря да вали — отбеляза, загледан през прозореца. — Ем, да ходя ли в Ел Ей, или не?

— Откровено казано, не знам — вдигна рамене Ем. — Предполагам, че там е по-лесно, имам предвид да се добереш до роля. От друга страна, чувам, че в Холивуд има актьори под път и над път и че всички били страхотно талантливи — и мъжете, и жените. — Тя го погледна изпитателно. — Да не би да бягаш от Джо и Джейсън? Това ли е?

— Нищо подобно. Просто мисля за бъдещето си в киното. Знаеш ли на колко кастинга съм се явявал. Много преди да се познаваме.

— Тогава помисли още малко. Не предприемай нищо прибързано. Дай си още няколко седмици, опитай се да си намериш работа в Ню Йорк, роля в телевизията или пък в театъра. А що се отнася до Джо, кажи й, че всичко е свършило, ако е така. Тя е голямо момиче, ще разбере. Нали вярваш, че е загубила интерес към теб. А с Джейсън имаш две възможности — или оставаш с него, или се сбогуваш. Така ще можеш да се концентрираш върху кариерата си.

Дакс остана зазяпан в нея, после се разсмя неудържимо и се разкашля в кърпичката си. Когато се успокои, хитро й се усмихна:

— Не знам за друго, но те бива в приказките. Направо си кажи какво мислиш.

— И какво си мисля?

— Че дрънкам глупости.

— Не е вярно, не си мисля нищо лошо за теб, Дакс, наистина. Сестра ми все казва, че винаги стрелям право в целта. Така е и сега. — В този момент телефонът иззвъня и тя се пресегна да го вдигне. — Ало? — остана заслушана известно време и после каза: — Добре, значи ще останеш там през целия уикенд? — Ем със знаци му показа, че е Джо, и го попита дали иска да говори с нея.

Той енергично поклати глава.

Ем остана заслушана и накрая каза:

— Добре, Джо, аз ще го направя и ще бъда тук през почивните дни. Ще се видим в понеделник. — Тя затвори и обясни: — Джо е при сестра си в Ню Джърси за уикенда, както вероятно си се досетил.

— Ето, виждаш ли, сигурен съм, че охладнява към мен.

— Както и ти. Да не кажем, че имаш известна преднина.

Той кимна в потвърждение на думите й.

— Мисля да направя голяма тенджера здравословна френска супа — обяви Ем. — Ще останеш ли за вечеря?

— Какво е голяма френска супа?

— Със зеленчуци и парченца пилешко, от онези, които винаги са на котлона във френската кухня. — Усмихна му се предизвикателно: — И да знаеш, че съм много добра в готвенето.

— Сигурен съм. Ще остана за вечеря. Така ще можем да си поговорим още малко.

Ем простена:

— Само да не е пак за твоите проблеми.

— В никакъв случай. А пък и ти като че ли ми посочи решението, Ем. Нищо не може да замени откровения разговор.