Октавия Е. Бътлър
Ритуали на съзряването (32)

2

Понякога на Акин му се струваше, че светът се състои от затворени групи хора, които се държат с него мило или студено, според настроението им, но които, колкото и да им се иска, не могат да го пуснат вътре, сред тях.

Той помнеше времето, когато сливането с другите изглеждаше не само възможно, но и неизбежно: когато Тиикучак бе все още неродено и той можеше да го достигне и вкуси, и опознае като най-близката си роднина. Сега обаче то беше може би най-малко интересното от всичките му близки, защото не бе успял да се свърже с него. Бяха прекарали възможно най-малко време заедно.

Сега то искаше да отиде на Чкахичдак с него.

— Нека отиде, а мен остави тук — бе казал на Дичаан.

— И то е самотно — отвърна Дичаан. — И двамата трябва да научите повече какво сте.

— Аз знам какво съм.

— Да. Ти си детето ми от същия пол, чиято метаморфоза наближава.

Акин не бе могъл да отговори на това. Беше време да започне да слуша Дичаан, да се учи от него и да се приготви да бъде зрял мъжки индивид. Усещаше силна склонност към подчинение.

Въпреки това беше прекарал дни изгубен в гората, опитвайки се да устои на тази склонност, мразейки я силно всеки път, когато тя се появеше отново и започнеше да го тормози.

Никой не го потърси тогава. И никой не изглеждаше изненадан, когато се прибра. Докато го чакаше, совалката бе разчистила още пространство, хранейки се.

Той се вторачи в нея. Представляваше огромно нещо със зелена черупка — мъжки индивид, доколкото корабните организми можеха да бъдат от един или друг пол. Всеки от тях имаше потенциала да се превърне в женски индивид. Но докато получаваше контролираща субстанция от тялото на Чкахичдак, щеше да остане малък и мъжки. Щеше да разшири обхвата на Чкахичдак, като изследва планети и луни от слънчевите системи, като донася информация обратно, като доставя минерали, живот. Щеше да превозва пътници и да им съдейства в проучванията. И щеше да пренася хора до кораба и обратно.

Акин никога не бе влизал в такова същество. Беше му забранено да се свързва с нервната им система, докато не порасне. Толкова неща щяха да са му позволени чак след като съзрее.

Когато порасне, ще може да защитава бунтовниците. Сега гласът му лесно можеше да бъде игнориран, да остане нечут дори, освен ако някой от възрастните членове на семейството му не послужи за „усилвател“ със собствения си глас. Той си спомняше разказите на Никанж за собственото му детство: за това, как е било право, знаело е, че е право, но въпреки това не са му обръщали внимание, защото не е било зряло. През тези години Лилит често била наранявана, защото никой не слушал Никанж, което я познавало по-добре от всеки друг.

Акин няма да направи грешката на Никанж. Бе взел това решение отдавна. Но сега… Защо Дичаан беше решил да го изпрати на Чкахичдак? Дали беше само за да го предпази от опасности, или имаше и друга причина?

Той се приближи до совалката. Нямаше търпение да влезе вътре, но искаше първо да обиколи нещото и да го разгледа, да го усети със сетивата, които той и човеците споделяха.

Отвсякъде изглеждаше като идеално симетричен висок хълм. Издигнеше ли се във въздуха, щеше да стане сферично по форма. Плочките на черупката му щяха да се плъзнат встрани и да се заключат — цели три пласта от тях — за да не може нищо да влезе или излезе.

— Акин.

Той се огледа, без да движи тялото си, и видя, че Ахажас идва откъм Ло. Всички останали издаваха звуци, когато вървяха, но Ахажас, която бе по-голяма и по-висока от почти всеки друг, сякаш се носеше над земята, без шестнайсетопръстите й крака да я докосват. Ако не искаше да бъде чута, никой не можеше да я чуе. Женските трябваше да могат да се крият, ако е възможно, и да се бият, ако от криенето нямаше смисъл. Никанж му бе обяснило това.

Нямаше да види Никанж цяла година. Може би повече.

Неимоверно висока, тя се доближи, сгъна се и зае седяща позиция отсреща му така, както някои човеци се навеждаха или коленичеха, за да говорят с него, когато беше по-малък. Сега главите им бяха на едно ниво.

— Исках да те видя, преди да тръгнеш. Може вече да не си дете, когато се върнеш.

— Ще бъда. — Той сложи ръката си сред пипалата на главата й и усети как те я хващат и проникват в нея. — До промяната ми има години.

— Тялото ти може да се промени по-бързо, отколкото си мислиш. Стресът от необходимостта да се адаптираш към новата обстановка може да ускори процесите. Трябва да видиш и останалите.

— Не искам.

— Знам. Не искаш да тръгваш, за да не ти се налага да се сбогуваш. Даже и при приятелите си бунтовници не отиде.

Тя не ги подушваше по него. Беше се почувствал много неловко, когато беше разбрал, че тя и останалите могат да подушат кога е бил с жена. Той се миеше, разбира се, но те винаги знаеха.

— Трябваше да отидеш при тях. Може да се промениш много по време на метаморфозата. Човеците не приемат тези неща лесно.

— Лилит?

— Знаеш я много добре. Каквото и да говори, никога не съм я виждала да отхвърли някое от децата си. Но наистина ли искаш да тръгнеш, без да я видиш първо?

Мълчание.

— Ела, Акин.

Тя пусна ръката му и се изправи.

Той тръгна след нея към селото, чувствайки се обиден и манипулиран.