Октавия Е. Бътлър
Ритуали на съзряването (21)

14

На следващия ден сложиха и трите деца в раници и ги понесоха към планините. Не им позволиха да ходят по пътя. Гейб носеше Акин върху вързоп с провизии, а Тейт вървеше зад тях, понесла още повече провизии. Амма се беше качила на гърба на Мейси Уилтън и тайно го вкусваше с едно от малките си телесни пипала. Тя имаше нормален човешки език, но всяко от пипалата й й вършеше същата работа като дългия сив оанкалски език на Акин. Пипалата по гърлото на Шкахт й осигуряваха по-нюансирано усещане за мирис и вкус от това на Акин и освен това можеше да използва и ръцете си за вкусване. В косата й имаше и нежни, тъмни пипала. С тях можеше да вижда. С очите си — не. Но се беше научила да изглежда, все едно гледа хората с очите си, да се обръща с лице към тях и да раздвижва тънките си пипала по главата, когато я мърда, за да не се притесняват хората от това, че косата й изглежда, сякаш пълзи сама нагоре и надолу. Трябваше да внимава много, тъй като човеците по някаква причина обичаха да режат косите на хората. Режеха своите, бяха подстригвали и Акин. Дори и в Ло мъжете, най-вече, режеха косите си или караха другите да им ги режат. Акин не искаше да мисли какво е чувството при отрязани сетивни пипала. Нищо не би било по-болезнено. Вероятно нищо друго не би накарало оанкали или конструкт да ужили някого инстинктивно и фатално.

Човеците вървяха цял ден, спирайки само веднъж за почивка и хранене по обед. Не обсъждаха къде отиват и защо, но се придвижваха бързо, като че ли се опасяваха от преследвачи.

Бяха група от двайсет души. Въоръжени, въпреки усилията на Тейт, с четирите пушки на похитителите на Акин. Дамек беше още жив, но не можеше да ходи. За него се грижеха долу във Феникс. Акин предполагаше, че той няма идея какво се случва: че оръжието му го няма, че Акин го няма. Това, за което не знаеше, нямаше как да презира или издаде.

През нощта човеците опънаха палатки и направиха легла от одеяла и клони или бамбук — от всичко, което бяха намерили. Някои разпънаха хамаци между дърветата и легнаха да спят извън палатките, понеже нямаше изгледи за дъжд. Акин помоли да спи на открито с някого и една жена, на име Абира, направо се протегна от хамака си и го взе при себе си. Изглеждаше доволна, че той е с нея, въпреки жегата и влажността. Тя беше ниска и много силна жена, която носеше раница, тежка колкото на почти два пъти по-едрите от нея мъже, но прегръдката й бе нежна.

— Имах момченца преди войната — каза тя на оцветения си от странен акцент английски.

Беше от Израел. Погали набързо главата му — любимата й милувка — и легна да спи, оставяйки го сам да намери най-удобната за него позиция.

Амма и Шкахт спяха заедно на леглото си от покрито с бамбук одеяло. Хората ги ценяха, хранеха, подслоняваха, но не харесваха пипалата им и не се излагаха доброволно на допира на малките сетивни органи. Амма бе успяла да вкуси Мейси Уилтън само защото той я носеше на гърба си и пипалата й можеха да проникнат през материята на дрехите, които той бе сложил между нея и кожата си.

Нито един човек не искаше да спи с тях. Дори и в момента Неси Ройбал и съпругът й Стансио обсъждаха шепнешком възможността да махнат пипалата на момичетата, докато са още малки. Акин ги слушаше внимателно, силно притеснен.

— Ще се научат да се оправят и без грозните малки неща, ако им ги махнем, докато са съвсем малки — казваше Неси.

— Нямаме нужните упойки — възрази мъжът. — Би било жестоко.

Той беше противоположното на съпругата си: тих, стабилен, любезен. Хората търпяха Неси заради него. Акин го избягваше, за да избегне и Неси. Но Неси все успяваше да каже нещо и да го повтори отново и отново, докато останалите хора не започнеха да го казват… и да го смятат за истина.

— Сега няма да усетят кой знае какво — каза тя. — Толкова са малки… А и тези дребни, червейоподобни работи още не са станали големи. Сега е най-доброто време за това.

Стансио не каза нищо.

— Ще се научат да използват човешките си сетива — прошепна Неси. — Ще видят света през нашите очи и още повече ще заприличат на нас.

— Искаш да им ги отрежем? — попита Стансио. — На тези малки момиченца? Почти бебета?

— Стига си говорил глупости. Възможно е да се направи. Раните ще зараснат. А те ще забравят, че някога са имали пипала.

— Може и да пораснат отново.

— Пак ще ги отрежем!

Последва дълго мълчание.

— И така колко пъти, Неси? — попита мъжът накрая. — Колко дълго би измъчвала деца? Щеше ли да ги измъчваш, ако се бяха родили от твоето тяло? Ще ги мъчиш ли сега, защото не са?

Не казаха нищо повече. На Акин му се стори, че Неси плака известно време. Издаваше кратки, нечленоразделни звуци. От Стансио се чуваше само равномерно дишане. Малко по-късно Акин осъзна, че мъжът е заспал.