Октавия Е. Бътлър
Ритуали на съзряването (20)

13

Няколко седмици по-късно пристигнаха търговци, които водеха още две откраднати деца. И двете се оказаха малки момичета. Търговците взеха в замяна не жена, ами толкова метални инструменти и злато, колкото можеха да носят, както и книги, които бяха по-ценни и от златото. Две двойки във Феникс изработваха, заедно с включващи се от време на време други селяни, хартия и мастило и печатаха книгите, които останалите села търсеха най-много. Библии: използвайки спомените на всяко село, до което можеха да стигнат, изследователите от Феникс бяха съставили възможно най-пълната Библия. Имаше също така и книги със съвети, медицински книги, спомени от Земята преди войната, списъци с растения, животни, риби и насекоми, които стават за ядене, с изброени техни предимства и опасности, както и пропаганда срещу оанкалите.

— Не можем да имаме деца и затова правим всичко това — каза Тейт на Акин, докато гледаха как търговците се пазарят за ново кану, в което да отнесат стоката си. — Тези там вече официално са богати. Не че ще има някакво значение.

— Може ли да видя момичетата?

— Защо не? Хайде.

Тя тръгна бавно и го остави да я следва до къщата на семейство Уилтън, където бяха настанили момичетата. Мейси и Колина Уилтън бяха успели да вземат и двете деца при тях със светкавична скорост. Те бяха едната половина от издателите на Феникс. Сигурно от тях се очакваше в един момент да отстъпят едното дете на друга двойка, но засега семейството им наброяваше четирима души.

Момичетата ядяха печени бадеми и хляб от маниока с мед. Колина Уилтън им сипваше плодова салата в купички.

— Акин — каза тя, когато го видя. — Чудесно. Тези момиченца не говорят английски. Може би ти ще можеш да говориш с тях.

Момичетата бяха с кафява кожа, гъста черна коса и тъмни очи. Бяха облечени в нещо като мъжки ризи, прихванати с колан от тънко въже и скъсени, за да им стават. По-голямото от двете момичета вече бе успяло да освободи ръцете си от импровизираното облекло. Имаше няколко телесни пипала по врата и раменете и ограничаването им вероятно беше ослепяващо и сърбящо мъчение за нея. Малкото момиче имаше сноп пипала на гърлото: сигурно служеха за защита на нейния саир отвор за дишане. Това означаваше, че малкият й, нормално изглеждащ нос е сигурно само украса. Можеше и да означава, че момичето е способно да диша под вода. Родена от оанкали, значи, независимо от човешкия й външен вид. Това беше необичайно. Ако е родена от оанкали, значи, е тя само от учтивост. Все още не би могла да знае от какъв пол ще е. Такива деца, ако изобщо имаха човешки изглеждащи полови органи, най-често приличаха на момичета. Тези двете вероятно бяха на три и четири години.

— Ще трябва да ходите до градините им и в гората, за да си набавите достатъчно протеини — каза им Акин на оанкалски. — Опитват се, но никога не успяват да ни осигурят достатъчно.

Двете момичета слязоха от столовете си и дойдоха при него, за да го докоснат, вкусят, опознаят. Той се съсредоточи толкова силно върху тях и опознаването им, че в продължение на няколко минути бе неспособен да възприема каквото и да било друго.

Бяха роднини — едното родено от човек, другото от оанкали. По-малкото беше роденото от оанкали и изглеждаше по-андрогенно от двете. То най-вероятно щеше да стане мъжко в отговор на видимата женственост на другото. Името му, сигнализира то, беше Шкахт — Каалшкахт ека Джайтахсокалдактохдж аж Динсо. Беше му роднина. Двамата бяха свързани чрез Никанж, чиито роднини бяха Каал. Акин с радост предаде на Шкахт човешката версия на името си, тъй като оанкалската не даваше достатъчно информация за Никанж. Акин Аяпо Шинг Каалниканжло.

И двете деца вече знаеха, че е роден от човек и че се очаква да стане мъж. Това го превърна в обект на силно любопитство. Той установи, че харесва интереса им, и им позволи да го изследват в пълнота.

— … изобщо не са като децата — казваше един от човеците. — Налазили са се като група кучета.

Кой говореше? Акин се съсредоточи върху стаята и човеците отново. Бяха се появили още трима. Говореше Неси, жена, която винаги бе гледала на него като на ценно имущество, но която не го харесваше.

— Ако това е най-лошото, което правят, ще се разберем идеално с тях — каза Тейт. — Акин, как се казват?

— Шкахт и Амма — каза й Акин. — Шкахт е по-малкото.

— Що за име е Шкахт? — учуди се Гейб.

Той бе дошъл с Неси и Пилар.

— Оанкалско — каза Акин.

— Защо? Защо са й дали оанкалско име?

— Трима от родителите й са оанкали. Както и трима от моите.

Няма да им каже, че Шкахт е родено от оанкали. Нямаше и да позволи на Шкахт да им го каже. Какво би могло да се случи, ако открият това и решат, че искат само човешко-роденото дете? Щяха ли да разменят Шкахт в някой момент, или щяха да я върнат на похитителите й? Най-добре да ги остави да вярват, че и Амма, и Шкахт са родени от човек и истински женски. Трябва и да наложи на себе си да мисли за тях като за такива, за да не се превърнат мислите му в думи и да го издадат. Вече бе предупредил децата, че не трябва да изричат точно тази истина. Те все още не разбираха защо, но се съгласиха.

— Какви езици говорят? — попита Тейт.

— Искат да знаят какви езици говорите — каза им Акин на оанкалски.

— Говорим френски и туи^[1] — каза Амма. — Човешкият ни баща и неговите братя са от Франция. Пътували из родината на майка ни, когато войната започнала. В нейната страна много хора говорели английски, но в родното й село хората говорели основно туи.

— Къде е било селото й?

— В Гана. Майка ни е от Гана.

Акин предаде това на Тейт.

— Отново Африка — каза тя. — Сигурно континентът почти не е пострадал. Чудя се дали оанкалите не са започнали да се заселват там. Мислех, че в Гана всички говорят английски.

— Попитай ги от кое обменно село са — каза Гейб.

— От Каал — отговори Акин, без да ги пита. След това се обърна към децата. — Има ли повече от едно село Каал?

— Три са — каза Шкахт. — Ние сме от Каал-Осеи.

— Каал-Осеи — предаде Акин.

Гейб закима.

— Каал…

Той погледна към Тейт, но тя само поклати глава.

— Ако там не говорят английски — каза тя, — значи, сред тях не е никой от познатите ни.

Той кимна.

— Говори с тях, Акин. Разбери кога са ги откраднали и къде е селото им… ако знаят. Могат ли да помнят разни работи като теб?

— Всички конструкти помнят.

— Добре. Ще останат с нас, така че, започвай да ги учиш на английски.

— Те са сестри. Много близки. Не трябва да се разделят.

— Така ли? Ще видим.

На Акин това не му хареса. Ще трябва да предупреди Амма и Шкахт да се разболеят, ако бъдат разделени. Ревът нямаше да свърши работа. Човеците трябваше да бъдат изплашени, трябваше да бъдат накарани да си мислят, че може да изгубят едно или две от новите си деца. Сега притежаваха това, което никога не бяха имали: деца, за които смятаха, че ще могат да се размножават един ден. След всичко, което бе чувал за бунтовниците, той не се съмняваше, че някои от тях наистина вярваха, че скоро ще могат да развъждат нови, обучени от хора и приличащи на човеци деца.

— Хайде да излезем — каза им той. — Още ли сте гладни?

— Да — отговориха двете едновременно.

— Елате. Ще ви покажа къде растат най-добрите работи.