Доналд Уестлейк
Банда (66)

66

Фиона се успа, тъй като Брайън винаги ставаше пръв. Той бе водил нормален живот доста по-дълго от нея, така че се събуждаше лесно. Тази сутрин, без Брайън, Фиона спа почти до девет, когато се стресна от някакъв лош сън и скочи объркана в леглото.

Без Брайън? Неговата страна на леглото си стоеше непобутната. Не се беше…

Снощи не се беше прибирал.

Но всичко по реда си. Звънна в офиса веднага щом излезе от банята и Луси вдигна веднага.

— Здрасти, Фиона е. Мога ли да говоря с госпожа Уи?

— Изпусна ги за малко.

— Кои да съм изпуснала?

— Вече пътуват към Нюарк. Ще летят за Палм Бийч. Госпожа Уи каза, че ще отсъстват около седмица.

— Нос кого…

— Каза още да те питам какво ти дължи за снощи и да ти пратя чек.

— Но с кого…

— Освен това — продължи Луси — добави, че си преживяла ужасни дни, така че можеш да си останеш вкъщи до края на седмицата, а в понеделник всички започваме на чисто.

— Нос кого…

— Отпуската ще е платена — обясни Луси.

— Луси! С кого е заминала за Палм Бийч госпожа Уи?

— Не знаеш ли? — отвърна изненадано Луси. — Трябваше да знаеш. Взе със себе си приятеля ти Брайън, за да му намери много по-хубава работа, отколкото е имал в кабелната телевизия. Знаеш ли колко точно е сметката от ресторанта снощи?

— Ами трябва да… ъъъ… ще проверя и ще ти звънна по-късно.

— Супер — отвърна Луси. — Госпожа Уи каза, че ще ми звънне, като стигнат в Палм Бийч, за да й кажа.

— Като стигнат.

— Приятна почивка каза Луси и затвори.

Фиона остави слушалката с известно закъснение, но продължи да седи на канапето по пижама, самотна, без закуска, загледана в една точка на апартамента, който внезапно се превърна в чуждо и неуютно място.

„Сигурно е в кръвта й — помисли си Фиона. — Баща й е откраднал бъдещето на прадядо ми. Сега пък тя ми отмъкна приятеля“.