Доналд Уестлейк
Банда (52)

52

— Цялата работа отива по дяволите още преди да е започнала — заяви Малкия. Въобще не изглеждаше щастлив.

— Всичко е заради тъпата програма на Перли — оплака се Стан. — Какво, да не би да не разчита собствения си почерк?

Четиримата се бяха измъкнали надолу по рампата и в момента се прикриваха на стълбището за сутерена. Нещата обаче трябваше да се развият другояче. Те разчитаха на графика на Перли и внедриха в него свой график, както крадец навира ръка в крадена ръкавица. Решиха да пристигнат малко преди девет, за да могат на спокойствие да разучат офиса за скрити проблеми — или пък преимущества, човек, никога не знае. После възнамеряваха да дойдат тук и да се притаят по стълбите към сутерена, да речем, в десет без четвърт.

Перли трябваше да се появи чак тогава, а не сега. Значи Перли ще се появи към десет, по дяволите, ще опакова нещата си до единадесет, когато ще дойдат хората от детективска агенция „Континентал“ и ще донесат оборудването си. През това време, докато Перли и охраната инсталират нещата, те ще хвърлят един покер на пет ръце в мазето. След като приключат с инсталирането, в офиса ще останат само двама души от „Континентал“, които ще се обадят на колегите си в банката.

Според плана малко преди два след полунощ покерът трябваше да е свършил и петимата щяха да изпълзят от сутерена нагоре по рампата и да убедят двамата охранители от „Континентал“ да им съдействат. Малкия твърдеше, че може да е особено убедителен. После заемат двете униформи от притежателите им и хората, на които униформите паснат най-добре, се превръщат в новата охрана на офиса. Когато шахът пристигне, новите охранители приемат доставката, а останалите отиват да докарат взетия назаем микробус, който чакаше скрит зад ъгъла.

Простичко. Праволинейно. Изпипано. Без измами, без усложнения. А сега какво?

— Според мен цялата работа е в канала — заяви Малкия. — А щом е там, ние пък трябва да си идем по къщите.

— Джон все още е вътре, ако случайно си забравил — изтъкна Келп.

Малкия се огледа.

— Дортмундър? Къде е?

— Отиде в тоалетната — обясни Келп.

— Точно сега ли?

— Влезе в тоалетната да се скрие.

— Къде пък ще се скрие в тоалетна? — зачуди се Джъдсън.

— Хлапето е право — отбеляза Малкия.

Келп се заоглежда за лъч през облаците.

— Там нямаше ли прозорец?

— Не — отвърна Стан, който внимателно бе изучил всяко кътче от офиса, сякаш възнамерява да паркира колата си някъде там. — Сложили са някакъв вентилатор само.

— Нетърпеливият Перли ще иде да пусне една вода и познай — каза Малкия. — Мисля, че никой от нас не иска да е тук, когато това се случи.

— Ами ако нахълтаме и го вземем за заложник още сега? — предложи Стан. — Ние сме петима, нали така?

Келп поклати глава.

— Перли трябва да продължи да ръководи операцията, докато не пристигне шахът.

— Значи е време да си пожелаем лека нощ — заключи Малкия.

На Келп не му се щеше да оставя Джон заклещен вътре.

— Не, Малкия, чакай — каза той. — Още не е станало нищо лошо. Има някаква надежда.

Малкия се усъмни в думите му.

— Надежда ли? Каква надежда? Да се надяваме, че Перли е сляп? Или пък че няма да му се допикае? Забрави, Келп. Дортмундър е бита карта. Къде е дистанционното за гаража?

— Дистанционното за гаража ли? — Келп вдигна пръст. — У Джон е.

— Страхотно — изпъшка Малкия, огледа се и посочи: — Това ми прилича на врата.

— Малкия — опита се да го вразуми Келп. — Защо не изчакаме да видим какво ще стане?

— Не искаме да сме тук, когато Перли звънне по телефона — изтъкна Малкия. — Много добре знаеш, че ченгетата от местния участък вече имат едно наум за този адрес. Когато Перли им звънне, ще е прекалено късно да си тръгнем.

— Виж какво ще ти предложа — каза Келп. — Ще се върна горе и ще надзърна да видя как е положението.

— Няма лошо — подкрепи го Стан. — В края на краищата сме тук, нали така?

— Ако има проблем — продължи Келп, — ще се върнем по маршрута, който Джон е използвал, за да проникне онази вечер — задната врата на сутерена. Може пък отсреща да има някой и друг богаташки апартамент, така че няма да останем на сухо.

Малкия се замисли и повдигна рамене.

— Пет минути — каза той. — Точно след пет минути се омитам и въобще няма да ми пука дали вдигам шум, или не.

— Благодаря, Малкия — отвърна Келп и погледна нагоре по рампата.

— Да знаеш, че ако ви опандизят, няма да идвам на свиждане — предупреди го Малкия.

Келп почувства, че забележката няма нужда от отговор, и пое нагоре по рампата. Входната врата се заключваше автоматично отвън, но той вече веднъж я бе отключил тази вечер, така че и сега мина през нея като през завеса. Много внимателно пристъпи през рецепцията и надникна иззад вратата.

Ето го Перли, седнал на бюрото, зает с вадене на папки. Редеше папките на две купчини и после се навеждаше за още. Точно зад него се виждаше вратата на банята.

Малко шум сигурно щеше да помогне на Джон, но шумът щеше да сложи край на цялата операция. Келп остана на мястото си и се задоволи да гледа. Перли се изправи, взе едната купчина папки и ги отнесе до отворен сейф, разположен на същата стена като вратата на банята. Намести папките в него, обърна се и се върна на бюрото.

Келп изгледа как Перли повтори упражнението още два пъти — вади папки, подрежда ги и ги отнася в сейфа. После прибра останалите в чекмеджето на бюрото и го заключи. Отиде до библиотеката и започна да преглежда грижливо подредените пластмасови папки и да чете етикетите им. Постоя така няколко секунди и се извърна към вратата на банята.

Опаа. Дали пък Джон не бе издал някакъв звук оттам?

Перли отиде до банята и я отвори. Светна, влезе и затвори вратата.

Келп не знаеше какво да направи. Дали да остане и да види с какво може да помогне на Джон? Или пък да изтича бързо надолу по рампата и да предупреди останалите?

Перли пусна водата на тоалетната.

Келп се намръщи и се втренчи във вратата. Чу как частният детектив пуска чешмата да си измие ръцете. А после Перли излезе, загаси лампата в тоалетната и се върна към пластмасовите папки в библиотеката. Зае се да ги преподрежда, а Келп си плю на петите и изтича надолу по рампата при другите.

— Перли влезе в кенефа! — прошепна възбудено.

— Свърши се — обяви Малкия.

— Не, чуй ме — продължи Келп. — Влезе, изпика се и излезе, без да му мигне окото. Въобще не видя Джон!

— Невъзможно — възрази Малкия.

— Точно това се случи, Малкия, видях го с очите си.

— Сигурен ли си, че Джон е вътре? — попита Джъдсън.

— Видях го как влиза — отвърна Келп. — Не е при нас, така че къде е тогава?

— Ако излезе от кенефа, Перли ще го види, дори и да не го е видял вътре — обади се Стан.

— Малкия! — настоя Келп. — Можем да останем тук, защото Джон по някакъв начин е станал невидим.

— В такъв случай оставам — отвърна Малкия. — Искам да ми каже как го е направил.