Доналд Уестлейк
Банда (38)

38

По същото време, по което Жак Перли и Джей Тъмбрил обсъждаха разследването на Фиона Хемлоу и Ливия Нортууд Уилър, въпросните две дами, които си нямаха и представа на какво внимание са обект, говореха за резултатите от проучването на Фиона.

— Просто няма никакви следи — каза Фиона и разпери безпомощно ръце, застанала пред бюрото на госпожа Уи.

Госпожа Уи бе отворила снимка на шаха на компютъра си и се мръщеше насреща му със същото недоверчиво изражение, с което Перли в офиса си разучаваше снимката на Брайън Клансън.

— Много странно — каза тя. — Ужасно объркващо.

— Баща ви, Алфред Нортууд — продължи Фиона и надникна в бележника, в който старателно и изчерпателно бе нахвърляла основните точки от историята, сякаш не ги знаеше наизуст от месеци, — е дошъл в Ню Йорк от Чикаго през 1921. Това го знаем със сигурност. Знаем също, че по време на Първата световна война се е сражавал в Европа и е достигнал чин сержант. След напускането на армията отива в Чикаго, но не успях да открия никакви сведения за целта на престоя му там. Няма и никакви данни, че е притежавал шаха в армията или в Чикаго…

— Е, със сигурност не го е носил на фронта — отряза я госпожа Уи. — Кой ще помъкне нещо толкова ценно на война?

— Така е, госпожо. Знаем, че приятелите и бизнеспартньорите на баща ви са наричали вещта Чикагския шах, защото го е донесъл оттам. Въпреки това не успях да се натъкна на нито един случай, в който самият той го е наричал Чикагския шах.

— Не го е наричал никак.

— Не го е наричал никак — съгласи се Фиона. — Няма сведения някога да е казвал откъде е дошъл шахът или как самият той се е сдобил с него. Съжалявам, госпожо Уи, просто липсват всякакви сведения.

— Ето, виждаш ли — каза госпожа Уи и кимна раздразнено към снимката на шаха пред себе си. — Зад всяко голямо богатство се крие престъпление.

— Така ли? — каза учудено Фиона. Идеята й се стори доста интересна.

Госпожа Уи отново кимна раздразнено, но този път към Фиона.

— Балзак, скъпа — осведоми я тя. — „Дядо Горио“. Опасявам се, че престъплението, което стои зад богатството на моето семейство, има доста общи неща с този шах.

— Да, госпожо.

Госпожа Уи отново се намръщи към снимката на екрана.

— Дали престъплението ще бъде разкрито? Дали тази грозна играчка не крие някакъв риск? Дали пък просто да не оставим тези глупави фигури на мира?

— Не знам, госпожо Уи.

— Разбира се, че не знаеш. Е, благодаря ти, Фиона. Ще си помисля над това.

— Да, госпожо. — Фиона се извърна, но после добави. — Госпожо Уи, има и още нещо.

— Да?

— Много се чудех дали въобще да го спомена, защото е много глупаво.

— Е, или го казвай, или си мълчи — сгълча я госпожа Уи. — Няма да ми заекваш тук до довечера.

— Не, госпожо. Става въпрос за приятеля ми Брайън.

Госпожа Уи свъси вежди.

— Нещо с него не е наред ли?

— О, не, нищо подобно — увери я Фиона. — Просто… Вижте, той работи за една кабелна телевизия и всяка година през март организират празненство, което е по случай края на зимата и т.н. Брайън предложи да ви поканя на празненството. Искаше да се запознае с вас и…

— Разказвала си историйки за мен, нали?

Госпожа Уи не го каза така, сякаш е ядосана, но въпреки това Фиона се почувства ужасно засрамена и усети, че бузите й почервеняват. Не измисли нищо умно в отговор, но розовите бузи очевидно говореха красноречиво, защото госпожа Уи кимна и каза:

— Няма нищо, скъпа. Нямам нищо против хората да говорят колко съм ексцентрична. Мога само да си представям какво говори примерно Джей Тъмбрил за мен. Кажи ми сега за това празненство.

— Всъщност то е доста глупаво — обясни Фиона. — Доста хора се маскират, но не всички. Аз никога съм го правила.

— Нещо като Хелоуин? — предположи госпожа Уи.

— Да, нещо подобно.

— Кога и къде е това празненство?

— Тази събота в Сохо. Принципно започва в осем, но Брайън никога не отива по-рано от десет.

— Твърде разумно. Ще си помисля.

— Да, госпожо.

— И — добави рязко госпожа Уи — свържи ме е Джей Тъмбрил!

— Да, госпожо.

— Реших! — добави госпожа Уи. — Време е експертите да разнищят тази история до дъно. Фиона, най-сетне ще имаме възможност да огледаме шаха.