Доналд Уестлейк
Банда (43)

43

Точно по времето, когато Дортмундър и Епик обсъждаха Чикагския шах на чист въздух, на друго място и с други участници бе насрочена среща по същата тема. Най-голямата конферентна зала в офиса на „Файнбърг и съдружници“ изглеждаше претъпкана. Ставаше въпрос за строго секретна среща, на която бяха поканени само абсолютно необходимите хора — но все пак имаше седемнадесет души.

Джей Тъмбрил представляваше едновременно „Файнбърг“ и Ливия Нортууд Уилър, поради което ръководеше срещата. Помагаше му стенографката Стела, която щеше едновременно да си води бележки и да записва разговора на касета. Останалите адвокатски кантори, свързани с делото Нортууд, се представляваха от девет старши адвокати — мъжете с тъмносини костюми с леко райе, а дамите с тъмносини костюми с райе плюс бели блузи. Нюйоркската полиция, която щеше да охранява транспортирането на шаха по улиците, бе представена от двама инспектори от централния участък, издокарани с пълна униформа. Охранителната фирма „Секюриван“, избрана да пренесе шаха с брониран автомобил от подземния банков трезор до втория етаж на офиса на Жак Перли, се представляваше от двама строги мъже с еднакви прически, четвъртити челюсти и значки на морската пехота, закачени на реверите на спортните им якета. Най-сетне офисът, предназначен да приюти шаха, се представляваше от Жак Перли, взел със себе си секретарката си Дела. Тя също щеше да си води бележки и да прави запис, но в момента мигаше объркано, тъй като не бе свикнала да излиза често от офиса.

След като участниците бяха представени един на друг и си размениха визитките, Джей се изправи, огледа събраните около масата и насядалите до стената хора и реши да открие дискусията с шега:

— Изключително съм доволен, че най-сетне, след години на съдебни дела, всички свързани с наследството на фамилия Нортууд най-сетне постигнаха съгласие за нещо. Всички искат да видят шаха.

Явно никой в залата не разбра, че става въпрос за шега, поради което Джей прочисти гърло в настаналата тишина и продължи:

— Всички разбираме, че преместването крие известен риск, особено пък ако се чуе, че се каним да го предприемем. Ето защо, надявам се, всички събрани тук разбираме необходимостта от изключителна дискретност по въпроса с преместването.

Нова тишина, която Джей този път прие за знак на съгласие.

— Когато се сблъскат с трудна задача, която на всичко отгоре крие риск от измама — продължи той, — умните хора се обръщат за съвет към специалисти. Надявам се, че ние сме поне толкова умни, поради което искам да се обърна към експертите сред нас днес, които са представители на „Секюриван“ и нюйоркската полиция. Хари или Лари, ще споделите ли мислите си с нас?

Хари и Лари бяха хората на „Секюриван“. Джей седна на мястото си, а Лари се обади, без да си прави труда да става:

— Не искам да обиждам никого, но да запазиш в тайна нещо, което вече знаят седемнадесет човека тук, плюс съдията и другите хора в съда, плюс един-двама в банката, плюс поне една от страните в делото, ми се струва вятър работа.

По-старшият от представителите на нюйоркската полиция, а именно главен инспектор Малоуни, също се намеси:

— От мое име и от името на нюйоркската полиция искам да ви уверя, че тайната ви вече не е тайна за никого. Престъпниците в този град никога не спят и очите им са вечно отворени на четири, ушите им наострени, а пръстите не спират да ги сърбят за нови кражби. Не се и съмнявайте, че вече се тълпят отвън и чакат само да предприемете нещо. На всичко отгоре организирате цял конгрес, което си е жива покана към всички, които по някаква причина още не са разбрали, че има нещо за крадене.

— За съжаление, господин главен инспектор — отвърна Джей, — присъстващите тук са абсолютният минимум за вземане на решение.

— Да, това ми е ясно — съгласи се главният инспектор. — Имате си вашите процедури, пък и трябва да си сложите ламарини на задниците, преди да почнете работата. Когато обаче най-сетне решите да я почнете, престъпниците ще ви следват неотлъчно на всяка крачка, запомнете го от мен.

Лари от „Секюриван“ отново взе думата:

— Ние с Хари мислим, че главният инспектор е прав, така че при положение че навън бъка от изобретателни крадци и при положение че не искаме да им даваме време да кроят планове, казваме, че колкото по-скоро действаме, толкова по-добре.

— Точно така — подкрепи го инспекторът. — Не се разтакавайте.

— Разбира се, че няма — увери го Джей.

— Ние с Хари — завърши мисълта си Лари — мислим, че е най-добре да го направим в неделя през нощта.

— Тази неделя ли? — възкликна Джей. — Имате предвид вдругиден?

— Да, сър — потвърди Лари. — Искаме да паркираме бронираната кола до тротоара отпред в два през нощта в понеделник.

Колегата му Хари също се включи в разговора:

— Казаха ни, че това нещо е тежко. Някъде към триста килограма. Ще осигурим екип от четирима души, които ще се заемат с пренасянето на предмета от трезора в бронираната ни кола.

— Ние пък — допълни главен инспектор Малоуни — ще блокираме двата подстъпа към тази пресечка и ще отклоним трафика, така че освен вашата бронирана кола и нашите патрулки пред сградата няма да има никакви други превозни средства.

— Всичко това звучи много добре — каза Джей.

— А кога мислите, че ще пристигнете в офиса ми? — поинтересува се Жак Перли.

Лари се замисли, после каза:

— Ако започнем операцията точно в два след полунощ, значи ще ни трябват към петнадесет минути да преместим предмета от трезора в бронираната кола. По това време на нощта пътят до вашия офис ще ни отнеме между петнадесет и двадесет минути. Следователно ще трябва да се ориентирате към два и тридесет, два и четиридесет след полунощ.

Един от останалите присъстващи адвокати каза:

— В такъв случай експертите могат да се заемат с огледа и оценката на вещта в понеделник сутринта.

— Не е точно така — възрази Джей. — Не искаме да казваме за преместването на никого, преди да сме приключили с него. — Той кимна към главния инспектор и продължи: — Дори да приемем, че тайните в този град са трудни или невъзможни за опазване, все пак ни се иска да ограничим до минимум кръга на хората, които знаят за преместването.

Обади се друг адвокат:

— Но в такъв случай могат да започнат с огледите във вторник сутринта, нали?

— Не виждам причина да не го направят.

— Някои от клиентите ни — включи се поредният адвокат, — както и някои от старшите ни партньори, със сигурност ще искат да се възползват от възможността да огледат вещта на живо, така да се каже.

— Ще се постараем да им осигурим тази възможност — увери го Джей. — Въпреки това обаче не ни се иска да превръщаме вещта в туристическа атракция.

Тази шега вече предизвика желания ефект и друг адвокат се обади:

— О, смятам, че повечето от нас са достатъчно големи, за да сдържат любопитството си.

Следващ адвокат допълни:

— Искам да отбележа, че не трябва да пренебрегваме експедитивността. Доколкото знам, всички страни плащат на господин Перли дневен наем за ползването на офиса му, а освен това всеки ден, в който вещта е извън банковия сейф, увеличава риска от кражба.

Нов адвокат:

— Тук не става въпрос за една вещ, а за цели тридесет и четири. Не мисля, че кражбата следва да се разглежда единствено като задигане на целия комплект.

— В момента преговаряме с охранителна фирма, която ще осигури двадесет и четири часов надзор над вещта, докато тя се съхранява в офиса на господин Перли — отвърна Джей. — Всички ще си отдъхнем с облекчение в мига, в който вещта се върне в банковия трезор.

— Амин — обади се поредният адвокат, а друг негов колега добави:

— В интерес на истината дневният наем не е чак толкова голям. В случая е по-добре да заложим на сигурността, отколкото на дребните сметки.

Забележката предизвика доброжелателен шепот, след който Джей отново пое юздите:

— Изчерпахме ли всичко?

— Искам да кажа още нещо — обади се главният инспектор и се изправи. Взе помпозно украсената си шапка от масата, с което показа, че не възнамерява да говори дълго. — В два след полунощ тази неделя срещу понеделник ще съм в леглото си в Бей Шор, Лонг Айланд. Ще спя дълбоко и не очаквам никой да ме буди. — И си нахлупи шапката.

С тези думи срещата приключи със задоволителен резултат също както и другата в парка близо до Юниън Скуеър.