Мегън Марч
Под тези сенки (68)

Глава 68

Бишъп

Шест месеца по-късно

— ФЕДЕРАЛНИЯТ СЪД НАМЕРИ Доминик Кассо за невинен по всички повдигнати обвинения. Трябвали да започнем да го наричаме Тефлон Дом? — попита водещият на новините събеседника си.

— Не знам как го прави. Наистина, наистина не знам — прошепна Ейдън до мен седнала на дивана, докато гледахме телевизия.

— Той успя да припише всичко на Вин и Анджело, които нямаха точно шанса да се защитят.

— Не съжалявам за това. Не знам какво говори това за характера ми, но определено не съм тъжна.

Целунах я по челото.

— Не е нужно да си тъжна. Анджело беше побъркан шибаняк.

Намирахме все повече и повече доказателства за това, щом се върнахме в Ню Йорк, за да разчистим апартамента на Ейдън. Това се случи, след като федералните ни го позволиха. За щастие познавахме хора, които познаваха хора.

Камери бяха инсталирани във всички стаи, включително и банята, както и в офиса й в спа центъра.

Една от камерите бе заснела това, което се предполагаше, че е „борба за власт“ на онези, които да опитали да свалят империята Кассо, и записът се бе оказал доста полезен. Той оневиняваше Дом, показвайки, че всичко е било план на Винсент с помощта на Анджело. Дом бе прочистил дома си, идентифицирайки още поддръжници и войници на Винсент изиграли различни роли.

Не настоявах за повече отговори, тъй като, честно казано, исках Ейдън колкото може по-далеч от всичко това.

Баща й се бе съгласил и ни бе дал благословията си.

Той не само не ме искаше мъртъв, ами ме искаше и много жив, заради Ейдън. Аз също не исках смъртта му. Бе се проляла достатъчно кръв.

— Провери ли пощата, която оставих на плота? Има голям плик с твоето име.

Тя поклати глава и стана от дивана. Щом стигна до плота, вдигна плика.

— Този ли?

— Дам.

Ейдън го отвори.

— Какво е това, по дяволите?

Изправих се и отидох при нея.

— Какво е?

Тя ми подаде парче хартия.

— Нотариален акт.

— Какво?

Взех плика, на който нямаше адрес на изпращача, и изсипах останалото му съдържание на плота. Снимка, брошура и комплект от два ключа изпаднаха отвътре.

Беше на къща във Френския квартал. На снимката не изглеждаше кой знае какво, но в брошурата всичко бе напълно различна история. Отвън къщата изглеждаше като обикновена тухлена сграда, но снимките в брошурата за вътрешността й разкриваха напълно реновирана градска къща. Къща, струваща десет хиляди долара на квадратен метър.

Нотариалният акт бе на името на двама ни.

Ейдън обърна снимката, а на гърба й беше залепена бележка.

Ранен сватбен подарък. Не оставяй момичето ми да живее в грях прекалено дълго.

Бишъп

Очите на Ейдън щяха да изскочат от главата й.

— Майко мила. Баща ми ни е купил градска къща. В квартала. Сигурно се майтапите с мен.

Помислих за пръстена, който купих миналата седмица от магазина за антики на улица Конти, и който от тогава носех постоянно със себе си. Поклатих глава. От къде старецът е знаел?

— О, Боже мой, имаме къща! — изкрещя Ейдън и скочи в ръцете ми. — Не твоя, не моя. Наша.

— Да определено имаме. — Погледнах долу към нея. — Видя ли бележката?

Тя кимна.

— Не е нужно да го правиш. Имам предвид… ако не го искаш. Знам, че не си падаш по тези неща.

— За какво говориш, по дяволите?

— За брака. Не е нужно да го правим, ако не искаш.

— Защо, по дяволите, казваш такова нещо?

Ейдън сви рамене.

— Не знам. Просто… Дилайла ми каза, че никога не си искал да се установиш.

Пуснах я на крака.

— Преди теб. Мамка му, всичко се промени, откакто те срещнах, Ейдън. Стой тук. Задръж така.

Насочих се към вратата.

— Къде отиваш?

Ейдън излезе навън, докато аз изтичах надолу по стълбите към мотора си паркиран на двора.

Отворих скритото отделение и измъкнах копринената торбичка. Не струваше състояние, но беше идеален за нея.

Изкачих се обратно по стълбите, а тя отстъпи навътре обута с джапанките си.

— Казах ти, че идвам веднага.

— Но…

Тя отстъпи назад, а аз паднах на едно коляно.

— Не е точно начинът, по който планирах да направя това. Всъщност, още не можех да измисля най-идеалния начин. Но не искам никога да мислиш, че това е нещо, което не искам. Ти винаги си била всичко, което съм желал, Ейдън.

Извадих пръстена от торбичката и го вдигнах към нея. Розов морганит, върху халка от платина, декорирана с извити лози.

— Ти… ти си го купил?

— Да. Купих го.

— Ти… искаш да се ожениш за мен?

— Когато си готова и нито ден по-рано. — Очите й се напълниха със сълзи и аз плъзнах пръстена на пръста й. — Ако искаш да бъдеш с мен.

Тя кимна.

— Завинаги.

Погледнах към тавана, чудейки се откъде Кассо знаеше. Но мамка му, нямаше значение. Беше ни дал благословията си и сега Ейдън бе само моя.