Мегън Марч
Под тези сенки (67)

Глава 67

Ейдън

ТЕ МИ УСТРОИХА ЗАСАДА, точно преди края на смяната ми. И честно казано, не бях никак изненадана. Чарли, Ванеса, Ел, Валентина, Айви и Дилайла връхлетяха в „Любимата ви дупка“, все едно бяха на мисия. Прозорецът бе заменен и случилото се преди три дни сякаш бе само лош спомен.

— Време е за детайли, захарче — Дилайла спря пред мен на касата и опря длани на плота. — Бишъп не иска да ми каже абсолютно нищо.

Бях изненадана, че издържаха толкова дълго, преди да ме приклещят, обаче аз бях заета по най-добрия възможен начин с Бишъп в моя апартамент. Да се оплача задето татуиран гигант ме държа прикована в леглото часове наред? Малко вероятно.

Фабиана забърса плота около еспресо машината и ми кимна.

— Може направо да приключиш смяната сега и да им разкажеш всичко. И гледай да говориш достатъчно силно, че да не се напрягам много, докато подслушвам.

Шефката ми беше невероятно търпелива, приемайки половинчатото обяснение, което й предложих и извинението ми, задето бях домъкнала тази лудост в „Любимата ви дупка“. Предложих да платя за поправката на прозореца, но тя само изсумтя.

— За това са застраховките. Може да привличаш откачалките като магнит, но това не значи, че вината е твоя.

Вдигнах престилката през главата си и излязох иззад плота. Момичетата вече се бяха настанили, като Чарли, Айви, Ел и Валентина седяха на ниския диван, Ванеса заемаше единия стол, а Дилайла беше седнала на високия стол за бар, оставяйки едно свободно място за мен.

— Е, какво се случи? И защо, по дяволите, не ни каза, че си щерка на мафиотски бос?

Дилайла се насочи направо на убийствените въпроси. Но имайки предвид, че бях въвлякла брат й във всичко това, не бях изненадана. Преди да успея да отговоря каквото и да е било, Чарли се обади.

— Защото някои хора не обичат да говорят за бащите си. Особено ако са известни с престъпления. — Тя ме погледна разбиращо. — Изживяла съм го. Знам как е.

Кимнах. Чарли разбираше повече от всички с какво си имах работа, макар че при нея май е било по-зле. Дом ме държеше в сенките, но тя беше в светлината на прожекторите по време на процеса на баща й. Вероятно трябваше да съм благодарна на Дом за това. Но сега бях готова да живея навън, в светлината.

— Дом никога не ми е бил истински баща. Аз съм най-малкото от незаконните му деца и никога не ми беше позволено да се срещна с полубратята си. Не ми беше позволено да се срещам с когото и да е било. Мисля, че това беше неговият начин да ме пази, но… е всички знаем как завърши това.

— Ще знаем, като ни кажеш… — заяви Дилайла.

За това им разказах колкото можех и накрая устите им бяха отворени почти до пода.

— Благодарни сме, че си добре, и че не върна мъжете ни с дупки от куршуми по тях — каза Айви. — Макар че, Тайтън вероятно ще заяви, че е брониран и куршумите не могат да го пипнат.

Засмях се, благодарна, че тя разведри шокираната тишина.

— Сигурна ли си, че не е? Защото гледаше някои мафиоти, все едно не изпитва никакъв страх.

Очите на Айви се разшириха за миг, преди да ги извърти.

— Ама разбира се, че ще го направи.

— Е, какво следва сега? — попита Валентина.

Усмихнах се, но Дилайла отговори вместо мен.

— Бишъп ще я окове за себе си и повече никога няма да я изпусне от поглед.

Нямаше да възразя на това.

И точно тогава, вратата се отвори и мъжът, за който говорихме, влезе вътре. Бишъп спря зад стола ми, отпусна ръце на раменете ми и ме стисна лекичко.

— Приключихте ли с разпита си?

Дилайла изсумтя, все едно казвайки, че въпросът е нелеп.

— Можем да продължаваме с часове.

Бишъп ме стисна по-силно.

— Няма да стане. Имам среща с момичето си.

Сестра му го изгледа криво.

— Предполагам, че може да си позволим да ти я дадем. Засега.

Бишъп пусна едното ми рамо и ръката му се плъзна по ключицата ми.

— За сега? — Той се засмя. — Зарежете това. С Ейдън всичко е завинаги.

Колективно „Аууу“ бе изпуснато като въздишка от всички момичета и сърцето ми заби силно.

Ванеса се изправи.

— Имайки предвид това, мисля, че е време да си тръгваме — тя срещна погледа ми. — Исках да те поканя да дойдеш с нас на момичешка вечер, но е очевидно, че имаш други планове. Обаче знай, че си добре дошла по всяко време. Редуваме се в чий дом да бъде.

Бишъп ме пусна и аз се изправих.

— Благодаря ви. — Стрелнах поглед към мъжа зад себе си и казах на Ванеса. — Определено ще дойда някой път.

— Няма да ти дадем друг избор — заяви Чарли. Тя пристъпи към мен и ме прегърна. — Ако някога имаш нужда да поговориш с някой, да знаеш, че съм насреща.

Аз също я прегърнах, преди да отстъпя назад в прегръдките на Бишъп, усещайки сърцето си толкова пълно, че щеше да се пръсне. Никога не бях имала това. Тази безусловна подкрепа. Приятелство. Любов.

А това наистина бе всичко.

* * *

Слязохме от мотоциклета на Бишъп и аз отключих портата на двора. Хариет излезе от задната врата, точно когато Бишъп избута мотора си вътре.

Тя изпляска с ръце.

— Много се радвам, че ви хващам! Исках да огледам за последно всичко, преди да отлетя.

— Да отлетиш?

— В цялото вълнение, сигурно съм забравила да ти кажа. Отивам на Мачу Пикчу, за да усъвършенствам рисуването си на пейзажи с водни бои. След това ще отида да нагушкам малко костенурки на Галапагос и след това да видя онези откачени глави на Великденския остров. Имам доста неща за отмятане в списъка си, преди да гушна букета. — Тя се приближи към мен и ме прегърна. — Сега, моля те, гледай да не те отвличат повече, докато ме няма. Не искам да го пропусна.

От вътре телефонът й зазвъня.

— Това е колата ми до летището. Скоро ще се видим отново, деца.

— Безопасно пътуване, г-жо.

— Надявам се, да не е прекалено безопасно. В живота трябва да поемаме рискове. — Хариет ни намигна, завъртя се и изчезна вътре.

Бишъп погледна надолу към мен.

— Тя е луда, но също така е готина възрастна дама.

Аз мислех точно същото. Думите й за отмятане на неща от списъка ми напомниха за всички списъци, които имах в апартамента ми в Ню Йорк.

— Сигурно си мислил, че съм напълно побъркана с моя списък.

Той поклати глава.

— Никак даже. Защо да не изживееш всичко, което можеш?

Това ми даваше възможността, от която имах нужда.

— Имам поне дузина списъци. Градове из цял свят. Докато стана на възрастта на Хариет, искам да съм отметнала всеки от тях.

Бишъп ме погледна.

— Нима?

Кимнах.

— Тогава предполагам, че трябва да вземем тези списъци, за да започнем да правим планове.

На лицето ми се появи широка усмивка.

— Наистина ли?

Бишъп плъзна ръка под косата ми и хвана тила ми.

— Цял живот изпълнен с приключение с най-невероятната жена, която съм срещал? Запиши ме. Готов съм.

Обвих ръце около тила му и целунах устните му. Когато се отдръпнах, срещнах погледа му.

— Относно срещата… къде отиваме?

— Ще разбереш, когато стигнем там.

До края на нощта и двамата с Бишъп имахме нови татуировки… неговата беше кексче, изобразено на ръкава на лявата му ръка, близо до сърцето, бе казал той. Моята бе красива птица на лявата лопатка под рамото ми, която летеше свободна. Без повече клетки и отрязани криле за мен.

Освен това отметнах и последната точка от списъка с неща, които трябва да направя в Ню Орлиънс. Научих се как да казвам „Обичам те“ на каджун.