Мегън Марч
Под тези сенки (38)

Глава 38

Ейдън

МОЖЕХ ДА СЕ ЗАКЪЛНА, че дори кожата ми вибрираше, когато излязох изпод душа и минах през рутината си след баня. Никога не съм била толкова възбудена в живота си, както когато Бишъп ми каза, за аспектите, които смята да добави към списъка ми.

Искаш ли да бъдеш порочна в Ню Орлиънс, кексче?

С него? Абсолютно. Исках го повече от всичко. Вече умирах да разбера какво ще е да го почувствам в себе си и сега той ми обеща, че няма да чакам дълго.

Тази вечер е нощта.

Обръснах всеки милиметър от кожата си, който имаше нужда от бръснене, и изтърках миризмата на понички и кафе от тялото и косата си. Когато плъзнах пръсти по женствеността си, за да се убедя, че не съм пропуснала някое косъмче, клиторът ми пламна за живот и аз се извих със стон. Бях изкушена да го разтъркам докато свърша.

Какво щеше да направи той? Да дойде и да ме напляска, задето бях порочно момиче и се докарвах до оргазъм под душа?

— Най-добре да не си играеш с котенцето си, кексче. Ще го видя на лицето ти, когато излезеш.

Сериозно? Как е възможно да знае това? Беше истински нечестно точен.

— Не знам как е възможно дори да мислиш това — изкрещях изпод душа, макар в гласа ми да се долавяше несигурност. С един толкова малък апартамент, едва трябва да издишаш, за да те чуят в съседната стая.

— Много добре знаеш.

— Излизам след секунда.

Когато излязох изпод душа и обвих кърпата около себе си, надникнах през вратата на банята и видях Бишъп да ме гледа.

— Мокра ли си, кексче?

— Е, тъкмо излизам от…

— Не, котенцето ти. Онова, което докосваше под душа, макар че ти наредих да не го правиш.

Горещина обля бузите ми, но исках той да знае истината.

— Да, но само случайно докоснах клитора си. Не съм се докарала до оргазъм.

— Мисля, че трябва да проверя това сам.

Той посегна под кърпата ми и прокара пръст по цепката ми.

— Направо си подгизнала — той простена и прокара пръст между срамните ми устни.

Краката ми потрепериха и аз протегнах ръка, притискайки я към гърдите му, за да остана изправена. Не знам как да нарека звука, който издадох, но беше нещо между стон и плач за още.

Бишъп продължи да ме гали.

— Когато си под душа, докарваш ли се до оргазъм?

Гласът ми потрепери, като отговорих.

— Понякога…

Той насочи пръста си към клитора ми, започвайки да прави кръговидни движения.

— Мен ли си представяш, когато го правиш? Викаш ли името ми, докато свършваш?

Притиснах се към докосването, искайки повече натиск, но щом се доближих, Бишъп се отдръпна.

— Отговори ми, кексче.

Стенейки, аз отговорих.

— Може би.

Бишъп притисна по-силно пръст към клитора ми и можех да почувствам надигащия се оргазъм. Но той не ми позволи да го изживея. Вместо това да отдръпна и облиза пръста си.

— Но…

— Алчно момиче с влажно малко котенце. Облечи се, преди да си променя решението и да не ти позволя да станеш от леглото през следващите двадесет и четири часа.

Погледнах го.

— И как това може да е заплаха?

Бишъп се засмя.

— Върви, веднага.

* * *

Когато излязохме от апартамента ми, през мен бълбукаше нетърпение, заедно с неудовлетворената нужда. Отне ми цялата воля да не се отведа до края, докато се обличах в спалнята, след като той ме бе оставил на самия ръб. Но имах чувството, че ако го направя, той ще ме накара да си платя.

Звуците на партитата в града се носеха от всички посоки във Френския квартал и изглежда всеки балкон бе запълнен. Бях решила да облека тюркоазената рокля с черни балетни пантофки, след като изсуших косата си и нанесох грима си с невиждана бързина.

Доволният поглед на Бишъп ми показа, че съм се справила добре. А думите му го потвърдиха.

— Много класно, кексче. И тази вечер си изцяло моя.

Колкото и да ми харесваше това, през вълнението ми премина леко разочарование. Тази вечер щеше да бъде добре, но ако исках да бъдем заедно не само тази вечер?

Избутвайки тази мисъл настрани, аз се фокусирах върху това да се забавляваме и да отметнем колкото се може повече точки от списъка ми. Бях тук, за да живея за момента, не да се тревожа какво ще се случи утре. От това, което знаех, можех всеки момент да получа съобщение да си замъкна задника обратно в Ню Йорк.

Залепих широка усмивка на лицето си и последвах Бишъп.

— Къде отиваме?

Очаквах да каже нещо като омар за вечеря или може би казино за блек джек, но вместо това, той ме шокира.

— Първо, ще отидем да ти вземем малко гердани.

— Какво ще вземем?

Бишъп преплете пръсти в моите и ме поведе покрай ъгъла.

— Отиваме на Бърбън Стрийт.

— Там в момента е лудница.

— А ти си имаш лична охрана, затова няма от какво да се тревожиш. Освен това, искаше да пиеш „Ураган“ при Пат О’Брайън, тъй че ще отметнем и това.

— По време на Марди Гра? Да не си луд? — след няколко дни в Ню Орлиънс осъзнах, колко е нелепо да искам да отметна нещата от списъка си по време на Марди Гра. Това беше най-забързаното време в годината и щеше да ни отнеме часове дори да стигнем до бара.

— Нека аз се тревожа за това. — Той погледна ухилено надолу към мен. — Забравяш, че може да не съм най-социалният мъж на планетата, но знам много за хората. На кого мислиш Кон прехвърли клиентите си, когато се оттегли от бизнеса? При кого мислиш продължават да се връщат?

— Предполагам при теб.

— Което значи, че знам много за хората. Затова остави на мен да се тревожа как ще се случат нещата.

— Добре, здравеняко. Както кажеш.

Той погледна надолу към мен.

— Не ми ли вярваш?

Свих игриво рамене.

— Може би. А може би не. Ще видим как ще се докажеш.

Завъртях се в кръг и полата ми се надигна, въртейки се.

Бишъп ме сграбчи за ръката и ме дръпна към себе си.

— Най-добре внимавай. Никой друг няма да види малкото ти сладко задниче, освен аз.

Едната му ръка обхвана лявата ми задна буза и я стисна. Прехапах долната си устна, а той поклати глава.

— Малка палавница. Ще си платиш за това. И, кексче? Аз винаги се доказвам.

Той ме пусна след още едно последно стисване и аз потреперих от нетърпение.

* * *

Вървях редом с Бишъп докато стигнем до полицейската барикада задържаща празнуващите на Бърбър Стрийт. Тогава той пусна ръката ми и обви своята около кръста ми.

— Ще ходиш пред мен, а аз ще те насочвам в коя посока.

— Няма ли да е по-лесно, ако те следвам? — извиках аз над данданията.

— Не мога да те виждам, ако си зад мен. Ако някой те сграбчи и те дръпне настрани, реакцията ми ще е по-бавна. Ако си пред мен, никой няма да те докосне, защото ще ме видят и ще знаят, че ще се разправят с мен, ако те доближат. И ако някой го направи, няма да успее да направи много, преди да го сграбча за гърлото и да се погрижа за него.

В обяснението му имаше смисъл и аз тръгнах пред него, докато той ме насочваше през тълпата. Бях се концентрирала към земята и към хората пред мен, но Бишъп проговори в ухото ми.

— Виж, кексче. Ето това искаш да изживееш.

Погледнах нагоре, когато той ме завъртя в кръг в сърцето на Бърбън Стрийт. Попивах всеки звук, миризма и гледка, скътвайки ги в паметта си, за да си спомням за това някой ден. Бишъп посочи нагоре и аз последвах ръката му, за да видя жена в лилава, зелена и златна туту поличка да стои на балкона над нас, а златният й сутиен едва покриваше огромния й бюст. Тя хвърляше гердани във всички посоки.

— Ето от къде ще си вземеш гердана.

— Как…

Но трябваше да знам, че Бишъп има план. Той хвана двете ми ръце и ги вдигна във въздуха, след което изсвири толкова силно, че ушите ми писнаха. Това привлече вниманието на жената, разкарваща се по балкона с ръце пълни с гердани, които се клатеха напред-назад.

— Познаваш ли я? — извиках аз.

— Не.

Но това нямаше значение, защото тя метна ръка пълна с гердани в нашата посока, а аз се повдигнах на пръсти, за да уловя два гердана прилитащи над мен.

Бишъп улови още четири и ме обърна към себе си, както си стояхме на средата на улицата, за да сложи всеки един от герданите на врата ми. Докато поставяше всеки, той целуваше бузите ми, носа, челото и най-накрая устните ми.

Обвих ръце около тила му и го дръпнах за по-дълбока целувка.

Викове и дюдюкане се надигна около нас. Всяко едно от сетивата ми бе насочено към Бишъп и към всичко, което ме караше да изпитвам.

Това е да живееш.

Когато най-после го пуснах, той целуна още веднъж челото ми и ме завъртя.

— Виждаш ли онзи ъгъл? Тръгваме на там, а после завиваме на ляво. Следваща спирка, Пат О’Брайън.