Мегън Марч
Под тези сенки (55)

Глава 55

Бишъп

КОН ИЗЛЕЗЕ ОТ ЗАДНАТА СТАЯ, докато изпращах клиента си.

— Ван върна ли се от кафето?

— Била ли е тук?

— Не, отиде в съседство, за да говори с Ейдън, но трябваше да ми донесе кафе, като свърши.

— Какво имаш предвид с това, че е отишла да говори с Ейдън?

— Те бяха притеснени за нея, след миналата вечер. Искаха да се убедят, че не е откачила след случилото се.

— Погрижих се.

Кон сви рамене.

— Знаеш жените. Трябва да направят всичко по своя си начин. Момичето ти бе осиновено от нашите, без значение харесва ли ти или не.

Всъщност ми харесваше. Колкото повече връзки придържаха Ейдън тук, толкова по-малко вероятно бе да си тръгне. Макар напоследък да не бях повдигал въпроса, полудявах задето тя няма никакъв дългосрочен план. Бях живял този живот. Да оставам на едно място, докато ме устройва, и след това да се местя другаде.

Без връзки беше лесно. Не исках напускането да е лесно за Ейдън.

— Е, на практика те са решили да се намесят.

— Да, на практика е това. Обаче може да научиш нещо полезно от това.

— О, нима? Като какво например?

— Като защо тя бе толкова адски неразтревожена от идеята да бъде завлечена в задната стаичка на казино. Знам, че е наивна и така нататък, но това би трябвало да я изплаши адски много.

Блъсках си главата над това през целия ден. Ейдън не беше глупава. Би трябвало да осъзнава кога нещо не е за нея, дори когато се мъчеше да докаже, че може да се оправи сама.

— Не мога да отговоря на това.

— Искаш ли да звънна тук-там и да започна да копая, за да видя какво ще открия за нея?

Офертата натежа между нас и макар да исках да кажа „да“, все още чаках Ейдън сама да ми каже от какво бяга. Исках тя да го направи. Имах нужда да е по нейно желание.

— Все още не. Ще й дам още малко време.

Кон сви рамене.

— Офертата остава.

— Благодаря, човече.

Входната врата се отвори и Дилайла и Ванеса влязоха вътре, всяка носеща по чаша кафе в ръка.

— Чарли ви праща поздрави, но реши да пътува с Ел, Айви и Валентина, затова не можа да дойде.

— Нали цялата тайфа не сте я разпитвали? — попитах, гледайки Ванеса и Дилайла, докато се чудех кой бе инициаторът.

— Просто искахме да се уверим, че е добре. Добре е.

— И?

— И, нищо.

— Глупости, принцесо. Всички знаем, че сте измъкнали повече от нея. — Кон повдигна вежди към жена си, а аз насочих поглед към сестра си.

— Ще трябва да говориш с нея.

— Благодарим за вътрешната информация, дами.

Кон се засмя.

— И двете сте адски упорити. — Той все кафето, което Ванеса най-после му подаде и отпи. — Поне си ми донесла хубаво кафе, затова сега няма да се оплаквам.

— Най-добре въобще да не се оплакваш. Знам, че обичаш да съм упорита. — Тя му се усмихна и завидях на лекотата в общуването им.

Някой ден щях да имам същото с Ейдън, но преди това имахме да разясняваме адски много неща. Някак бе трудно да вървим напред, докато и двамата криехме толкова тайни.

Миналата нощ, едва не й казах всичко. Бях толкова близо. Но тайните ми бяха вързани със срама, който носех. Мразех това, че бях такъв себичен глупак да мисля, че зная абсолютно всичко. И фактът, че избягах от всичко не беше точно нещо, с което се гордеех.

Осени ме, докато Ванеса, Кон и Дилайла си говореха, че може би това, което Ейдън крие, бе нещо, с което и тя не се гордееше. Върнах се обратно в стаичката си и започнах да се приготвям за следващата си среща.

Преди Кон и Ванеса да си тръгнат, тя пъхна глава при мен.

— Не мисля, че ти казвам нещо, което не знаеш, но Ейдън умира да разпери криле, и ако не й дадеш този шанс, ще бъде нещастна.

— Разбрах това миналата вечер.

— Не искам да се меся между вас, но вече бях там, където е тя сега. Можеш да й дадеш света, за който никога не е подозирала, че съществува, и в същото време да я опазиш жива и здрава.

Кимнах.

— Каза ли още нещо, което трябва да знам?

Ванеса се усмихна.

— Сам ще се досетиш.

— Хайде, принцесо — извика Кон. — Да тръгваме, преди да е заваляло, защото ще подгизнем на мотора ми.

— До скоро виждане, Биш. И успех. — Тя ми намигна.

Дилайла влезе при мен в мига, в който входната врата се затвори.

— Сигурен ли си, че знаеш какви ги вършиш с нея?

— Уча се в движение.

— Може да се наложи да се учиш по-бързо.